Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Добрич, 26.06.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд,в публично съдебно заседание
на двадесет и седми май две хиляди
и двадесета година Втори състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Милена Георгиева административно дело №
651 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
жалба от "Албена " АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Оброчище 9620,курортен комплекс “Албена”-Админитративна сграда,
представлявано от К.С.-изпълнителен директор, срещу Акт за установяване на задължение
по чл.107,ал.3 от ДОПК № 63-22-18-001 от 28.06.2019г. на Гл.ревизор по приходите
при община Балчик, в частта му, с която на жалбоподателя са определени
задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2018г. за имоти на дружеството,
находящи се на територията на к.к.”Албена” в размер на 524 171,31 лв.,
потвърден с Решение №63-22-18-002/16.09.2019г. на Директора на Дирекция
"МДТХСД" при Община Балчик
Твърди се, че обжалваният акт в
оспорената му част е нищожен и противоречи на материалноправни норми на закона.
С влязло в сила Решение №50/19.02.2019г. по адм.д. №593/2018г. на АдмС-Добрич е
обявен за нищожен АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК №63-22-18/22.05.2018г. на
Гл.инспектор ревизор по приходите към отдел “Общинска данъчна служба” при
община Балчик, с който са установени задължения на “Албена” АД за ТБО за 2018г.
в размер на 541 132,44 лева. В решението било прието също,че актът е
издаден в нарушение на материалния закон,тъй като съгласно чл.67, ал.1 и ал.2
от ЗМДТ , размерът на таксата се определя според количеството на битовите
отпадъци. Съдът бил приел, че в случая е налице възможност за измерване на
отпадъците по количество .
С АУЗ по чл.107,ал.3 от ДОПК
№63-22-18-001/28.06.2019г. на Гл. инспектор ревизор по приходи при община Балчик
е установен същия размер на задължението за ТБО, определен отново като промил
върху облагаема основа.Актът бил оспорен, и с Решение
№63-22-18-002/16.09.2019г. на Директора на Дирекция “МДТХСД и БФС” при община Балчик-потвърден.
Настоява се, че повторно издаденият
акт на органа по приходите е нищожен. Цитира се нормата на чл.177,ал.2 от АПК
съгласно който, актове и действия на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решание на съда са нищожни и всеки заинтересован
може винаги да се позове на нищожстта или да поиска от съда да я обяви.
Отделно от гореизложеното се наеждат
и съображения за противоречие на акта със закона. Позовава се на чл.67,ал.1 от ЗМДТ, разммерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството
им.Съгласно ал.2 на нормата, когато не може да се установи количеството на
отпадъци по ал.1,размерът на таксата се определя в левове на ползвател или
пропроционално върху основа, определена от общинския съвет.
Излага се още, че е нлице техическа
възможност за измерване на отпадъците, но въпреки това таксата не би могла да
бъде определена според количеството им. Според жалбоподателя, органът по
приходите отново не прилага нормативния акт от по-висока степен, в съответствие
с разпоредбата на чл.5, ал.1 от АПК, а се позовава на Наредбата за определяне и администрирането на
местните такси и услуги на територията на община Балчик, която противоречи на
закона. Според жалбоподателя, ответникът изтъква най-различни и дори взаимно
изключващи се аргументи-липсата на методика за изчисление, липсата на договор
или споразумение,както и на определен от общината маршрут за извозване.Иска се
от съда да прогласи нищожността на оспорвания АУЗ по чл.107,ал.3 от ДОПК.Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Ж.Ж..
Ответникът се представлява от Ж.М.,
началник на отдел ПИТО.В две писмени сттановища, в съдебни заседания и в хода
по същество,оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, тъй като не е
налице твърдяната нищожност,поради противоречие с влязло в сила съдебно
реение.Настоява,че административният орган се е съобразил изцяло с Решение
№50/19.02. 2019г., постановено по адм.д. №593/2018г. на АдмС-Добрич.Нищожността
на АУЗ, предмет на делото е обусловена от наличието на съществени пороци-липса
на компетентност, процесуални нарушения, неспазване на изискванията за форма,
липса на мотиви,противоречия с материалния закон и целта на закона.Настоява
също,че обжалвания АУЗ предмет по настоящото дело е поправен и не са налице
пороците,сочени от съда в първия акт.Счита,че настоящият акт е много по
подробен от отменения, което било видно от неговото съдържание и обем.Не отрича
възможността за количествено измерване на отпадъците, но определянето на таксата
не зависи само от нличието на техническите възможности за измерване, а е
обвързано с други компоненти и нормативни актове, като се позовава на
чл.66,ал.1,т.3 от ЗМДТ и чл.60 и чл.64 от Закона за управление на
отпадъците,както и Наредба №7/19.12.2013г. на Министъра на околната среда за
реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и
отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.Моли съда, да отхвърли
жалбата.
Административният съд преценява
жалбата като процесуално допустима.Същата е подадена в законоустановения срок,
от лице – адресат на акта.Спазен е процесуалният ред актът да бъде оспорен пред
по-горестоящия административен орган, който го е потвърдил.Разгледана по
същесво,жалбата е и основателна.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна страна:
Оспорваният АУЗ е издаден в
изпълнение на влязло в сила Решение №50/19.02. 2019г. по адм.д.2018г. по описа
на АдмС-Добрич и по искане на задълженото лице обективирано в молба с
вх.№63-22-18/12.03.2018г. за издаване на АУЗ по чл.107, ал.3,изр.2 от ДОПК.Преди издаването на акта е извършена проверка в информационния масив на
отдел Общинска данъчна служба при община Балчик при което се установило, че
“Албена”АД е подала данъчни декларации
по чл.14 от ЗМДТ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.64 от ЗМДТ за
подробно описани недвижими имоти в 335 точки. За всеки имот е описана данъчната
декларация, вида на имота, неговата площ и облагаемата основа за начисляване на
ТБО в размер на 1,5 промила от нея.След описание на имотите, в обстоятелствената
част на акта е цитиран чл.62 от ЗМДТ съгласно който, таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината
услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и
инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации;поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината. Цитирана е и нормата на
чл.66, ал.1 от ЗМДТ,която урежда начина по който се определя таксата. Описано
е, че в действащата наредба за определяне размера на такса и цени на услуги на
територията на община Балчик липсва методика за изчисление размера на ТБО
според количеството.От друга страна е заявено,че има техническа възможност за измерването,но
между задълженото лице и общината не е наличен договор или споразумение за
това, което поставя в невъзможност органа по приходите да приложи количествен
метод на изчисление.Понататък в обстоятелствената част на акта се описват
промилите за различните видове предоставяни услуги,като следва таблица за
дължимата такса за всеки един имот, като е описана декларацията за същата.В
заключение е посочен общия размер на таксата.
АУЗ е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция “Местни
данъци и такси, хуманитарни и стопански дейности БФС” при община Балчик,който го
потвърждава със свое решение №63-22-18-002/16.09.2019г.
Между страните по делото не се спори относно броя на недвижимите имоти,
описани в АУЗ, както и тяхното местоположение-на територията на к.к.
”Албен”.Няма спор и по това, че жалбоподателят сам събира и транспортира
отпадъците до претоварната станция в Балчик.Не се спори и по това, а и
установимо от доказателствата е,че с Решение №50/19.02.2019г.,постановено по
адм.д. №593/2018г. на АдмС-Добрич е обявен за нищожен Акт за установяване на
задължения почл.107,ал.3 от ДОПК №63-22-18/22.05.2018г. и преписката е върната
на органа по приходите при община Балчик за ново произнасяне съобразно мотивите
на решението по искането на “Албена “ АД, обективирано в молба с
вх.№63-22-18/12.03.2018г.
Съпоставяйки данните по двете съдебни производства (приключилото и
настоящото) и мотивите към двата акта съдът приема, че оспореният в настоящото
производство АУЗ не е съобразен с влязлото в сила решение на АдмС-Добрич,
постановено по адм. дело № 593/2018г. За да обяви АУЗ АдмС-Добрич е приел,че актът е
издаден в нарушение на изискването за форма, в нарушение на материалния закон и
в нарушение на целта на закона. В мотивите на съдебното решение е написано
установеното от съда,че актът не съдържа никакви фактически и правни основания,
от които да се разбере за кои обекти и на какво основание се дължи ТБО в
определения размер.Съдържанието на акта се състои в цитираните разпоредби от
ЗМДТ.Посочено е единствено,че ТБО за нежилищни имоти е 5,4 промила върху
данъчната основа,като за съхраняване на съдове таксата е 2,25 промила, за
поддържане и експлоатация на депа-1,50 промила, за поддържане на зони за
обществено ползване-1,49 промила. Не се сочи за кои от трите услуги по чл.62 от ЗМДТ е определно задължението за ТБО.Съгласно нормата, ТБО се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. От съдържанието на
процесния АУЗ безспорно се установява,че пороците на предходния акт не са отстранени. В акта е описано,че е по
чл.107,ал.3 от ДОПК и е издаден в изпълнение на влязло в сила Решение
№50/19.02. 2019г. по адм.д.2018г. по описа на АдмС-Добрич и по искане на
задълженото лице обективирано в молба с вх.№63-22-18/12.03.2018г. за издаване
на АУЗ по чл.107, ал.3,изр.2 от ДОПК.Предходният акт е издаден на същото правно
и фактическо основание,без текста “в изпълнение на влязло в сила Решение
№50/19.02. 2019г. по адм.д.2018г. по описа на АдмС-Добрич”. Вярно е,че в процесния акт подробно са описани
недвижими имоти в 335 точки, като за всеки имот е описана данъчната декларация,
вида на имота, неговата площ и облагаемата основа за начисляване на ТБО в
размер на 1,5 промила от нея, но това е в противоречие с чл.67,ал.1 и ал.2 от ЗМДТ
в редакцията им за действащия период съгласно който, размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на
битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или
пропроционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да
бъде данъчната оценка на недвижимите имоти,тяхната балансова стойност или
пазарната им цена. Безспорно по делото се установява,че размерът на процесната
такса не е определен по една от двете законови хипотези, което от своя страна
води до единственият извод,че новият АУЗ, процесният акт, е постановен в
противоречие с влязлото в сила решение на АдмС-Добрич. По силата на чл.177,
ал.1, от АПК това решение има действие
по отношение на страните, поради което органът по приходите е следвало да
изчисли размера на ТБО съгласно законовите разпоредби,което не е сторено. Обстоятелството,
че в новия акт са коректно описани недвижимите имоти на жалбоподателя, което
увеличава обема на акта, не означава,че същият е издаден при правилно
приложение на закон респективно, в изпълнение на горецитираното Решение на
АдмС-Добрич. При това положение е налице нарушение на разпоредбата на чл.177,
ал.2 от АПК, защото фактическите и правни основания за издаване на повторния
акт са идентични с изложените в отменения акт, т.е. двата акта са с еднакво
съдържание, тъй като с тях е постановено
едно и също-установяване на размера на ТБО, който е в противоречие със
законовата норма. Това има за правна последица
нищожността на повторния АУЗ на основание чл.177, ал.2 от АПК, съгласно която
актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с
влязлото в сила решение на съда, са нищожни.С оглед изложеното, процесният акт
е издаден в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, и само на това основание
следва да се обяви нищожността му, без да се преценяват останалите доводи за
неговата незаконосъобразност.
С оглед изхода от спора, както и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски по делото в
размер на 2850 лева, от които 50,00 лева – платена държавна такса по жалбата, и
2800, 00 лева - платено възнаграждение за един адвокат.
Така
мотивиран, АдмС-Добрич
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 от ДОПК № 63-22-18-001 от 28.06.2019г. на Гл.ревизор по приходите при община
Балчик, с която на „Албена“ АД са определени задължения за такса битови
отпадъци за 2018г. за имоти на
дружеството, находящи се на територията на к.к.”Албена” в размер на
524 171,31 лв., потвърден с Решение №63-22-18-002/16.09.2019г. на
Директора на Дирекция "МДТХСД" при Община Балчик.
ОСЪЖДА община Балчик да заплати на от
"Албена " АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Оброчище 9620,курортен комплекс “Албена”-Админитративна сграда,
представлявано от К.С.-изпълнителен директор, направените по делото разноски
общо в размер на 2850.00 /две хиляди осемстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл.137, във вр. с 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: