Разпореждане по дело №24/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 21/25.02.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 19/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия О. Г. В. от Г.К. за виновен в това, че нa 20.08.2009 год. в Г.К., при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил обидни реплики към Л. Д. М. - полицейски служител от Районно управление на МВР- Г.К., поради което и на основание чл.325 ал.4, във вр.с ал.1, във вр.с чл.29 ал.1 б.”б”, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият О. Г. В. е бил задържан със Заповед за задържане на лице с рег.№ 233/20.08.2009 год. за срок от 24 часа, на основание чл.59 ал.1 от НК. Осъдил е подсъдимият О. Г. В. да заплати направените по делото разноски в размер на 90.00 лв. по сметка на Районен съд - К..

Недоволен от така постановената присъда е останал подс. О. Г. В. от Г.К., който я обжалва като неправилна – постановена при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се в жалбата, че основно доводите на съда се свеждали до това, че на 20.08.2009 год. в Г.К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, чрез отправянето на обидни реплики към полицейски служител. Излага в жалбата си, че в съдебно заседание не отрекъл изложената фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, поради което било проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, но това не означавало, че бил съгласен с правната квалификация на извършеното деяние. Счита, че данните по делото сочели на извършено от него престъпление по чл. 148 ал.1 т.3 от НК, а не такова по чл.325 ал.1 от НК, защото действията му не са довели до нарушаване на обществения ред и не са имали за цел демонстрация на явно неуважение към обществото. Отправил обидни думи към полицейския служител, тъй като и той се държал грубо с него. Следвало да се отчете и факта, че непосредствено след деянието бил задържан и отведен в РУ на МВР, като бил отправил обидните думи към полицейския служител, за да го засегне, а не да нарушава обществения ред. Моли да бъде оправдан по обвинението по чл.325 ал.4, във вр. с ал.1 НК, а да бъде признат за виновен по чл.148 ал.1 т.3 от НК и да му бъде наложено справедливо наказание. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си, поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от О. П. – К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, като присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на Ж. обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани нови доказателства. Въз основа на събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият О. Г. В. е роден на **.**.**** год. в Г.К., като постоянно живее в същия град. Има завършено средно образование, разведен е, безработен, неколкократно осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 20.08.2009 год. свидетелите Л. М., А. Ф. и В. В. - полицейски служители при РУ на МВР - К., давали дежурство с патрулен автомобил, когато около 0.15 часа били изпратени на адрес в бл. „Р.” на У. „Ж.” в Г.К.. Поводът за това бил подаден сигнал за нарушение до служителя в оперативната дежурна част при РУ на МВР- К.. Когато отишли на място, тримата полицаи установили разразил се скандал между подсъдимия О. В. и свидетелката Г. Г., които се намирали пред входа на бл. „Р.”. Полицейските служители отишли при тях, за да извършат проверка. При проверката св. Г. обяснила, че подс.В. по - рано вечерта влязъл през прозореца в жилището й, намиращо се в същия блок на първия етаж, и след като го помолила да напусне апартамента й, той излязъл от там и за това тя не искала да му се търси отговорност. След тези обяснения св. М. отвел подсъдимия В. до патрулния автомобил, за да провери документите му и да се свърже по радиостанцията с дежурния служител в РУ на МВР- К., а свидетелите Ф. и В. останали при св.Г. До патрулния автомобил св. М. поискал от подсъдимия документите му за самоличност, при което последният извадил личната си карта, хвърлил я върху задното стъкло на патрулния автомобил и започнал на висок глас да обижда полицейския служител М., като го наричал „педераст”. Обръщал се към него с думите: „какво като ми запишеш имената, бе", „ще те еба в скапания педал”, „майка ви да еба, не ме интересува, че ще ме вкарате в затвора”, „като изляза ще дойда и ще ви подпаля". След изричането на всички тези думи и изразÞ, св. М.предупредил подсъдимия, че ще бъде задържан, при което той отговорил, че това не го интересувало. Всичко това видели и чули свидетелите Е. К., Р. А. и Й. Я. - младежи, които по това време се намирали в близост до патрулния автомобил. Тогава св.М. извикал колегите си, които пристъпили към задържането на подсъдимия, на когото поставили белезници и го качили в патрулния автомобил. След това полицейските служители започнали на место да снемат обяснения от свидетелите на случилото се, през което време подс.В. крещял и използвал нецензурни думи. Поведението на последния станало достояние и на живущите от съседните блокове, които наблюдавали случващото се от прозорците. По - късно подсъдимият В. бил освидетелстван и отведен в РУ на МВР - К., където бил задържан.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на подс.В., направено в хода на съкратеното съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите М., Г., К., А., В., Ф., Я. и Д., дадени в хода на досъдебното производство; Справка за съдимост на подс.В.; Характеристична справка за подс.О. В.; Писмено заключение по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза № 157/2009 год. и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, които изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 325 ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” – нa 20.08.2009 год. в Г.К., при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил обидни реплики към Л. Д. М. - полицейски служител от Районно управление на МВР- Г.К., до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване на Ж. по същество е относно правната квалификация на деянието, като същият счита, че то осъществява състава на чл.148 ал.1 т.3 от НК, а не на чл.325 ал.4, във вр. с ал.1 от НК.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването именно на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от Ж., както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият О. В. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325 ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК от обективна страна. Установено е по несъмнен начин, че подсъдимият В. е изричал на висок глас обидни думи и заплахи по адрес на св.Л. М. – полицейски служител, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, на обществено място – пред бл.”Р.” в Г.К., нощно време, без каквато и да е основателна причина за това. Посоченото поведение на подс.В. се установява както от самопризнанията му, така и от показанията на свидетелите М., Г., К., А., В., Ф., Я. и Д., дадени в хода на досъдебното производство, които са логични и последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. В тази връзка настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на подс.В., изложени в жалбата – че действията му били насочени към засягане /обида/ конкретно на полицейския служител М., който се бил държал грубо с него, а не към демонстрация на явно неуважение към обществото, което налагало преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.148 ал.1 т.3 от НК. Това е така, тъй като действително по съществото си виканите от подсъдимия към св.М. думи и изрази са обидни такива. Няма пречка, обаче, хулиганските действия по смисъла на чл.325 ал.1 от НК да бъдат осъществени и чрез отправянето на обиди, заплахи, цинични изрази, дори и телесни повреди, като при престъплението „хулиганство” е приложим принципа на „поглъщането” от състава на това престъпление на съставите на други престъпления, чрез които се осъществява хулиганството – обида, закана с престъпление, причиняване на телесна повреда и др. От значение за квалифицирането на такива действия като хулигански е дали чрез тях деецът грубо нарушава обществения ред и дали с това демонстрира явно неуважение към обществото и установения правопорядък, като за това следва във всеки конкретен случай да се съди от засегнатите обществени отношения, от времето, мястото и начина на осъществяване на действията, причините и мотивите за извършването им, обществената опасност на деянието и личността на дееца, станало ли е деянието достояние на други лица и възбудило ли е възмущение у тях и т.н. В конкретния случай обидните и цинични думи и заплахи подсъдимият В. е отправил спрямо полицейски служител, т.е. длъжностно лице, изпълняващо задълженията си по опазване на обществения ред; деянието е осъществено през нощта – около 0.15 – 0.30 часа пред жилищен блок в Г.К.; същите са били отправени на висок глас /с викове и крясъци/, като са станали достояние както на останалите колеги на св.М., така и на св.Г., на групата младежи, намиращи се в близост, и на други живущи в блока и съседните блокове лица, като са предизвикали възмущение у тях. От значение в тази връзка е и обстоятелството, че поведението на подсъдимия не е било провокирано по никакъв начин от св.М., който е осъществявал рутинна проверка на документите на подсъдимия по повод получен сигнал за възникнал скандал в и пред блока, като твърденията на подс.В. във връзка с това обстоятелство – че бил провокиран от св.М., който се държал грубо с него, не са подкрепени от каквито и да било доказателства по делото, т.е. действията на подсъдимия са били мотивирани от типично хулигански подбуди, при очевидно и демонстративно несъобразяване с обществения ред и спокойствие. И не на последно място, видно е от приложената към досъдебното производство справка за съдимост на подсъдимия В., че същият е осъждан два пъти /всъщност три пъти, но за първото си осъждане е реабилитиран по право с изтичане на определения му изпитателен срок/ за извършени престъпления по чл.325 от НК – хулиганства, което сочи на завишена обществена опасност на дееца, който проявява значителна престъпна упоритост при извършване на такива престъпления. В тази връзка и предвид изложените съображения следва да се направи извода, че извършените от подсъдимия действия не са били насочени към засягане на обществените отношения, свързани с личността /честта и достойнството/ на св.М., а са такива, засягащи обществените отношения, свързани със защитата на обществения ред и спокойствие, противоречащи на възприетия морал и нравственост, респ. скандализиращи същите. Всъщност, именно осъществяване на деянието на подсъдимия по посочения начин и то спрямо длъжностно лице – орган на власт, осъществяващо функциите си по опазване на обществения ред и спокойствие, сочи на по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на такива деяния, отличаваща го както от дребното хулиганство, така и от обикновената обида на длъжностно лице. Или, с оглед изложеното по-горе, настоящият състав намира, че извършените от подс.В. действия са такива, които грубо нарушават обществения ред, като чрез тях същият е демонстрирал явно неуважение към обществото и пренебрежение към установения правов ред, т.е. че подсъдимият е извършил от обективна страна престъплението „хулиганство”, а не „обида на длъжностно лице”. До този правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд, като за обосноваването му е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло, и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Налице е от обективна страна и квалифициращият деянието на подсъдимия по чл.325 ал.4 от НК признак - че деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК. Това е така, тъй като подс.В. е осъждан с влезли в сила присъди, както следва: със споразумение от 19.07.2005 год. по Н.о.х.дело № 497/2005 год. по описа на РС – К., на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, за извършено на 24.06.2005 год. престъпление по чл. 325 ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, влязло в сила на 19.07.2005 год.; и с присъда № 12/28.01.2008 год. по Н.о.х.дело № 20/2008 год. по описа на РС – К., влязла в сила на 12.02.2008 год., на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване, за извършено на 01.11.2007 год. престъпление по чл.325 ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, на наказание „пробация” за срок от 1 година за извършено на 01.11.2007 год. престъпление по чл.216 ал.1 от НК, и на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване, за извършено на 01.11.2007 год. престъпление по чл.170 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е постановил подс.В. да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 година, наложено му със споразумението по Н.о.х.дело № 497/2005 год. по описа на РС – К., при първоначален „общ” режим на изтърпяване. С други думи, подс.В. е осъждан два пъти на наказания „лишаване от свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер, като за едното от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 ал.1 от НК, за които осъждания подсъдимият не е реабилитиран и не е изтекъл 5-годишния срок от изтърпяването им по чл.30 ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът е обективиран в поведението му, посочено по-горе в мотивите.

При налагане на наказанието на подс.В., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи и отекчаващи отговорността му обстоятелства направените самопризнания, типичната степен на обществена опасност на деянието и лошите характеристични данни, към които следва да се добави и завишената обществена опасност на дееца, обусловена от престъпната му упоритост да извършва престъпления от този вид. Въз основа на тях, и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл.58а от НК/в редакцията на посочената законова норма, действаща към момента на постановяване на обжалваната присъда/, респ. на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като е определил наказанието на подсъдимия под най-ниския предвиден в закона размер за такова престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. Правилно така определеното наказание първоинстанционният съд е постановил да бъде изтърпяно от подс.В. ефективно, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, тъй като за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК съществува формална пречка – подсъдимият е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а и очевидно целите на наказанието по чл.36 от НК биха могли да бъдат постигнати само по този начин. При това положение, и с оглед обстоятелството, че така наложеното наказание на подсъдимия е близо до абсолютния минимум на наказанието „лишаване от свобода”, настоящата инстанция намира, че същото е справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се въздейства поправително и превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо и възпитателно и предупредително спрямо него и останалите членове на обществото, като не са налице условията за каквото и да било по-нататъшно негово намаляване.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия В. не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/25.02.2010 год. по Н.о.х.дело № 19/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.