№ 214
гр. Радомир, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100328 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона
за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит Violeta от
01.12.2021 г., подписан с ответното дружество „Вива Кредит“ ООД, по силата на който е
получил в заем сумата в размер на 1000,00 лева. По силата на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 от договора
кредиторът се задължавал да не променя лихвения процент, за което кредитополучателят
заплащал такса ангажимент. По силата на чл. 4, ал. 1, т. 2.3 от договора таксата била в
размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислявала
ежедневно и се дължала в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на
главница/главници.
Наред с това, съгласно чл. 20, ал. 4 от договора при забава на плащане на текущо
задължение кредитополучателят дължал на кредитора разходи за действия по събиране на
задълженията в размер съгласно Тарифа към договора и такси за действия по ограничаване
на негативните последици по просрочие до заплащане на съответното текущо задължение
или общото задължение по кредита.
Ищецът счита, че така посочените клаузи на чл. 4, ал. 1, т. 2.2, чл. 4, ал. 1, т. 2.3 и чл. 20,
ал. 4 от договора са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради това, че
противоречат на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 и чл. 33 ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл.
146 ЗЗП.
Сочи, че законът (чл. 10а, ал. 2 ЗПК) забранявал кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
1
Отделно от това, заплащането на такса, поради това, че кредитополучателят се
задължава да не променя лихвения процент по договора, както и такса за извънсъдебно
събиране на задълженията, противоречало на чл. 33 ЗПК, тъй като при забава на
потребителя кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата.
Основната цел на клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2, чл. 4, ал. 1, т. 2.3 и 20, ал. 4 била да
доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.
Така посочените клаузи противоречали и на добрите нрави, като по този начин се
нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост.
На следващо място, сочи, че оспорените клаузи не са уговорени индивидуално, поради
което моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни клаузите,
съдържаща се в чл. 4, ал. 1, т. 2.2, чл. 4, ал. 1, т. 2.3 и чл. 20, ал. 4 от договор за кредит
Violeta от 01.12.2021 г., сключен между И. В. Т. и „Вива Кредит“ ООД поради противоречие
със закона и с добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
изразено становище за неоснователност на предявения иск, като сочи, че от страна на ищеца
не са ангажирани доказателства за наличието на облигационно правоотношение между
страните, произтичащо от договор за кредит Violeta от 01.12.2021 г.
С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожни клаузите, съдържаща се в чл. 4, ал. 1, т. 2.2, чл. 4, ал. 1, т. 2.3 и чл. 20,
ал. 4 от договор за кредит Violeta от 01.12.2021 г.
Ответното дружество „Вива Кредит“ ООД, редовно призовано, не изпраща
представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите
и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен и приет договор за кредит Violeta от 01.12.2021 г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД (кредитор) и И. В. Т. (кредитополучател), по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в максимален размер от 1600,00
лева, при фиксиран годишен лихвен процент – 15% и годишен процент на разходите –
49,32%. По силата на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 от договора кредиторът се е задължил да не променя
лихвения процент, за което кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на
0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и
се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници (чл. 4,
2
ал. 1, т. 2.3).
Наред с това, съгласно чл. 20, ал. 4 от договора при забава на плащане на текущо
задължение кредитополучателят дължи на кредитора разходи за действия по събиране на
задълженията в размер съгласно Тарифа към договора и такси за действия по ограничаване
на негативните последици по просрочие до заплащане на съответното текущо задължение
или общото задължение по кредита.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен
договор за кредит Violeta от 01.12.2021 г., съгласно който на ищеца е предоставен кредит в
максимален размер от 1600,00 лева. Сключеният договор за заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
С исковата молба като предмет на процеса са въведени три клаузи от договора, по
отношение на които се твърди, че са нищожни, а именно клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2, чл. 4,
ал. 1, т. 2.3 и чл. 20, ал. 4, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали
действително същите са нищожни, така както се твърди в исковата молба.
На първо място тук следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния
договор с длъжника, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.
146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по
които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни
потребители. Освен това ответникът нито твърди, нито доказва условията по договора да са
били уговорени с длъжника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите
следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл. 146, ал.
1 ЗЗП.
По действителността на клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2. 2. и т. 2. 3. от договора:
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит – чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. От
граматическото тълкуване на двете цитирани разпоредби следва, че таксата се дължи за
конкретно действие на кредитора. В процесния случай обаче таксата се дължи срещу
„бездействие“ на кредитора – да не променя лихвения процент. Срещу нея не се предоставя
никаква услуга. На практика, срещу плащането на тази такса потребителят получава
„ангажимент“ за добросъвестно изпълнение на вече договорени условия. Клаузата е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, тъй като срещу заплащането на
таксата потребителят не получава услуга и тъй като не е уговорена индивидуално, е
нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
От друга страна, такса няма да се дължи, ако пълният размер на главницата е усвоен с
3
подписване на договора, респ. при всяко частично усвояване на главници от кредитния
лимит, но само ако са погасени всички дължими суми, в това число и главници преди
съответното усвояване (чл. 4, т. 3 от договора), т. е. дължимостта на таксата зависи изцяло
от поведението на длъжника, а не дали „услугата“ е предоставена. Затова и договарянето на
такава такса съдът намира за несъвместимо със забраната на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, поради
което клаузата за нейната дължимост и за нейния размер е нищожна на основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД, поради противоречие със закона.
На следващо място, след като таксата се дължи за това, че кредиторът няма да променя
лихвения процент за срока на договора, то тогава тя следва да се дължи само за срок от една
година. Видно от чл. 4, ал. 1, т. 2. 3. от договора таксата се дължи „ежедневно“, но не е
посочен краен момент на нейното начисляване. Нещо повече, според чл. 3 от договора
кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния
размер на кредитния лимит. В този смисъл, ищецът може да усвои част от главницата и в
края на едногодишния срок на договора, но ще дължи такса ангажимент и след неговия
падеж, тъй като таксата се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на
главница/главници.
Предвид изложеното, клаузата за дължимост на такса ангажимент е неясна и като такава
е нищожна на основание чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, която е императивна.
На последно място, таксата ангажимент не е уговорена във фиксиран размер, а се
начислява „ежедневно“ и размерът ú е обусловен от размера на усвоената към конкретен
момент главница. Налага се изводът, че такса ангажимент представлява допълнително
„периодично плащане“ в допълнение към дължимите главница и възнаградителна лихва, а
не такса за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит. В този
смисъл, клаузата има за цел да заобиколи изискването на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, поради което
е нищожна.
По действителността на клаузата на чл. 20, ал. 4 от договора:
Според чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според чл. 33, ал. 1
от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на кредита в
случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата
за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 от ЗПК – в този смисъл
решение № 345/09.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., ТК, II т. о. В процесния случай
таксата се дължи именно „при забава за плащане на текущо задължение“ и то за разходи за
действия по събиране на задълженията, т. е. разходи за управление на кредита.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на
процесните клаузи от договор за кредит Violeta от 01.12.2021 г. е основателен, поради което
следва да бъде уважен.
4
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца внесената държавна такса по делото в размер на 50,00 лева.
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, на когото не е
заплатил адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие от 21.03.2023 г. е посочено, че ищецът
се представлява безплатно от адв. М. М. от АК - Пловдив, поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за
оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2
от ЗА). В настоящия случай на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА следва да бъде
определено в минимален размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен
ДДС, тъй като адв. М. М. от АК - Пловдив е регистриран по ДДС, за което са представени и
надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС (така:
определение № 136/26.02.2018 г. по ч. т. д. № 174/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о.,
определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о. и
пр.).
Така, с оглед цената на предявения иск, се дължи възнаграждение в размер на 480,00
лева с включен ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите, съдържаща се в чл. 4, ал. 1, т. 2.2, чл. 4, ал. 1,
т. 2.3 и чл. 20, ал. 4 от договор за кредит Violeta от 01.12.2021 г., сключен между И. В. Т., с
ЕГН: **********, с адрес: с. Л., общ. К., обл. Перник и „Вива Кредит“ ООД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, офис 73Г.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г да заплати на И. В. Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: с. Л., общ. К., обл. Перник сумата в размер на 50,00 лева
(петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
5
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г да заплати на адв. М.
В. М. от АК – Пловдив сумата от 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6