№ 281
гр. П., 07.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Петкова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Частно наказателно дело №
20225220200481 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.243 ал.5 и сл. от НПК.
Образувано е по жалбата от И.Л.Б.. от с. Й., обл. П., в качеството му на
пострадал, чрез повереника адв. Я.Д. от ПзАК, против Постановление на
Районна прокуратура гр. П. от 28.03.2022 г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 327/2021 г. по описа на РУ- П., пр.
преписка Вх. № 1896/21 г. на РП- П., образувано и водено за престъпление по
чл.129 ал.1 от НК.
В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при непълнота на
доказателствата, като не са изчерпани всички възможни доказателствени
способи за пълно изясняване на фактологията по делото и установяване на
авторството на деянието. Иска се от съда да отмени постановлението на
прокурора и да бъдат дадени задължителни указания относно прилагането на
закона, като се извършат всички процесуално-следствени действия за
установяване на обективната истина по делото.
Районният съд след проверка по книжата по делото намира, че жалбата
е процесуално допустима, т.к. е подадена в срока по чл.243 ал.4 от НПК и от
лице, имащо качеството на пострадал чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, което го легитимира да обжалва горепосочения
прокурорски акт.
1
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради
следните съображения:
В обстоятелствената част на обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство прокурорът е описал за какво
престъпление се води делото. След това е изложил фактическа обстановка,
установена на база запознаване с материалите по делото.
Не ясно обаче остава на база на кои доказателства прокурорът е приел
за безспорно установени изложените от него факти и обстоятелства, най-
малкото тези които са съставомерни. Вярно е, че след изложената фактология,
в постановлението е посочено какво се установява от заключението на
съдебномедицинската експертиза, какво са заявили свидетелите за
причиненото телесно увреждане на постр. Б., за това че по делото е
приобщено като веществено доказателство предадено от пострадалия
арматурно желязо, на което било направен оглед и било предявено на част от
разпитаните свидетели. Визирано е също и разпити на кои лица в качеството
на свидетели по искане на пострадалия са били проведени и какво са заявили
те.
Всичко това обаче не представлява анализ на доказателствата, а
преразказ на съдържанието на заключението на СМЕ и на заявеното от
свидетелите. Дори не е посочено какво се установява при огледа на
вещественото доказателство- предадения от постр. Б. метален прът.
Прави впечатление също така, че между приетата за установена
фактология и изложените доказателства има противоречие. Така например в
изложението на фактите прокурорът е посочил, че пострадалият два пъти е
паднал на земята- първия път, когато се спънал в куфарите пред гаража и
втория път, когато св. К.Й. го ударил с юмрук в областта на лицето и той
отново паднал на тротоара пред гаража. Същевременно описвайки
заключението на СМЕ, прокурорът е посочил, че от същото било видно, че
причиненото на пострадалия травматично увреждане- линеарна фрактура
(счупване) на лявата слепоочна кост, без рана над нея, но с контузно огнище
на мозъка под нея, представляващо средна телесна повреда (разстройство на
здравето, временно опасно за живота), е в резултат на получен удар, докато Б.
е бил прав и обърнат с лице към нападателя, който го е ударил с метална
пръчка (арматурно желязо) с дясна ръка по лявата част на главата. При това
2
положение и при липсата на анализ на доказателствата е неясно какво
всъщност прокурорът е приел за безспорно установено: дали че постр. Б. е
паднал на терена и то два пъти- първоначално поради невнимание и втори
път, защото св. Й. му е нанесъл удар с юмрук в лицето, или че пострадалият е
получил телесното увреждане в следствие на удар с метален предмет
(желязо). Това противоречие се засилва и с посоченото от прокурора, че
единствено постр. Б. твърдял в показанията си, че бил ударен с арматурно
желязо, като първоначално не бил посочил кой точно е нанесъл удара, но
останалите свидетели-очевидци на целия инцидент не били възприели такъв
удар, нито били видели въпросното арматурно желязо, в това число и
допълнително посочените от самия пострадал свидетели. И тук отново, не
става ясно дали прокурорът приема за достоверни твърденията на
пострадалия и защо или пък дава вяра на останалите свидетели и защо. И ако
прокурорът е приел, че показанията на пострадалия са изолирани и оборени
от останалите гласни доказателства, тогава остава немотивиран направения
правен извод, че на постр. Б. е причинена умишлено телесна повреда, но не
може да се докаже авторството на деянието, което е довело до прекратяване
на наказателното производство поради недоказаност.
Всички тези противоречия между изложената и приета за установена
фактология и изложението на доказателствата по делото с направения правен
извод, както и липсата на анализ на събраните доказателства лишават съда от
възможност за преценка дали крайният прокурорски акт е законосъобразен и
правилен. Само това е достатъчно постановлението на прокурора да бъде
отменено.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че фактическата обстановка
по делото не е всестранно изяснена, като не са извършени всички възможни и
необходими процесуално-следствени действия. Действително, както е
посочено в жалбата на пострадалия, са налице противоречия в показанията на
свидетелите-очевидци, но също така и непълнота в показанията на част от тях
и то по отношение на важни обстоятелства. В този смисъл е наложителен
допълнителен разпит на св. Л.Г. относно това по какъв начин и с какво е
нанесен удара в лицето на пострадалия, както и да опише лицето, което му го
е нанесъл; видяла ли е рана или кръв по главата на пострадалия, когато той е
излязъл от гаража с шината в ръка и в коя област точно; видяла ли е в близост
3
някой от свидетелите и по-конкретно св. Д.; възприела ли е спъване и падане
на пострадалия.
Наложителен е и допълнителен разпит на св. Д. относно това дали е
видял пострадалият да се спъва и да пада и възприел ли е нараняване и кръв
по главата и лицето му вследствие на това падане и дали възприел през
времето докато е присъствал на инцидента такива следи по Б. и в кой момент
ги е забелязал; видяла ли е рана или кръв по главата на пострадалия, когато
той е излязъл от гаража с шината в ръка и в коя област точно. Ще следва с
оглед на допълнителните им показания да се прецени необходимостта от
поставянето в очна ставка на тези двама свидетели.
Следва да се проведе допълнителен разпит и на св. М.Г. относно
заявеното от св. Л. че я чул да казва на пострадалия „Иване, трябваше и аз да
те набия!“
Необходимо е да бъде изяснено и обстоятелството чрез допълнителни
разпити на свидетелите какво е станало с въпросния гаечен ключ, след като
пострадалият е замахвал да удря с него по роднините на св. Е.М., както и да
се изследва обстоятелството дали е възможно причинената телесна повреда на
пострадалия да бъде получена чрез удар с този предмет. Чрез допълнителен
подробен оглед на ВД- предаденото от пострадалия арматурно желязо да се
изясни дали по същото има следи от кръв и при възможност същите да се
изследват. За пълното изясняване на фактологията следва да се изиска от РЦ-
112 запис на приетия сигнал, подаден от св. М. за случая, респ. дали има
подадени сигнали и от други лица и същите да бъдат подложени на анализ.
Изясняването на всички горепосочени обстоятелства чрез събирането на
допълнителни доказателства ще допринесе за изясняване на основния въпрос
кога и как е получено съставомерното травматично увреждане и евентуално
кой е авторът на деянието.
Като не са били изяснени в пълнота посочените обстоятелства, делото е
останало неизяснено от фактическа страна, което прави разследването
непълно. Съдът намира, че само след пълна проверка на достоверността на
твърденията на лицата ще може да се разкрие обективната истина по делото.
Следва да се отбележи и това, че прокурорът е приложил разпоредбата
на чл.243 ал.1 т.2 от НПК за прекратяване на производството, като е посочил
4
че същото се прекратява поради недоказаност, тъй като обвинението не
можело да почива на предположения. Цитираната разпоредба обаче разписва
прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на
обвинението. А за да има обвинение, то следва да има привлечено към
наказателна отговорност лице. В случая такова привличане няма, най-малкото
не става ясно от постановлението на прокурора има ли подозрения за
определено лице за съпричастност към извършване на престъплението.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
постановление на Районна прокуратура П. за прекратяване на наказателното
производство е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да
бъде отменено, а жалбата на пострадалия- уважена като основателна. Делото
ще следва да се върне на Районна прокуратура П. за провеждане на
допълнително разследване.
По изложените съображения и на основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК,
Районен съд- П., в настоящия си състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на Районна прокуратура гр. П. от 28.03.2022
г., с което на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 327/2021 г. по описа на РУ- П., пр. преписка Вх. №
1896/21 г. на РП- П., образувано и водено за престъпление по чл.129 ал.1 от
НК и ВРЪЩА делото на прокурора за извършване на следващите се
процесуално-следствени действия.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от съобщаването му пред Окръжен съд гр. П..
Препис да се изпрати на жалбоподателя и на РП- П. за сведение.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5