№ 4
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20235000500005 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Ш.“ ЕООД – К., П. о. против решение №
1197/30.09.2022 г., постановено по гр.д. № 2481/2022 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – VІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения,
поради което моли съда да отмени решението и да се произнесе по същество
по жалбата му с вх. № 16228/17.06.2022 г. против разпределение от 30.05.2022
г. по изп.д. № ***** г. на ЧСИ П. И. с рег. № *** и с район на действие района
на Окръжен съд - Пловдив.
Ответникът по жалбата О. С. моли да бъде потвърдено обжалваното
решение като правилно и законосъобразно и да бъде оставена без уважение
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Д. чрез Т. - П. не е взел становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
От приложеното копие от изп.д. № ********** по описа на частен
съдебен изпълнител П. И. с рег. № *** и с район на действие района на
Окръжен съд - Пловдив, е видно, че то е образувано по молба на О. С. против
„Ш.“ ЕООД – К., П. о. и въз основа на два акта за установяване на задължения
по декларации от 30.08.2012 г. и от 18.02.2016 г.
Впоследствие по реда на чл. 458 от ГПК като взискател е
присъединена и Д. чрез Т. - П., както и са присъединени други вземания на
първоначалния взискател, по които са били образувани изп.д. №
20208210400672 въз основа на изпълнителен лист от 22.06.2020 г. по адм.д. №
191/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, изп.д. №
20218210401346 въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК от 26.07.2021 г., изп.д. № 20228210400092 въз основа на
изпълнителен лист от 15.12.2021 г. по в.гр.д. № 1395/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив и изп.д. № 20228210400442 въз основа на акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 29.03.2022 г.,
всички по описа на частен съдебен изпълнител П. И. с рег. № *** и с район на
действие района на Окръжен съд – Пловдив, съединени за общо разглеждане
към изп.д. № **********.
С разпределение от 30.05.2022 г., предявено на страните на 13.06.2022
г., е разпределена сумата 7 419,60 лв., представляваща постъпила продажна
цена от проведената публична продан на поземлен имот с идентификатор
49117.11.27, находящ се в с. М., П. област с площ от 15 973 кв.м., бивша
собственост на длъжника, и сумата 2 301 лв., представляваща постъпила
продажна цена от проведената публична продан на поземлен имот с
идентификатор 49117.12.6, находящ се в с. М., П. област с площ от 6,700 дка,
бивша собственост на длъжника, т.е. сумата, която се разпределя, е в общ
размер на 9 720,60 лв., както следва:
1. По реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – в полза на частния съдебен
изпълнител 439,15 лв., представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ,
посочени подробно в мотивната част на разпределението;
2
2. По реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД:
- В полза на частния съдебен изпълнител – 373,90 лв. за вземанията,
посочени в т. І.22, представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ;
- В полза на О. С. 3 342,19 лв.;
- В полза на частния съдебен изпълнител съответната такса по т. 26 на
събраното вземане – 289,36 лв. с ДДС;
- В полза на Д. чрез Т. - П. 4 891,74 лв.;
- В полза на частния съдебен изпълнител съответната такса по т. 26 на
събраното вземане – 384,26 лв. с ДДС,
разпределени при коефициент 0,121 и отразени в таблица № 1 към
разпределението.
Против това разпределение е постъпила жалба от „Ш.“ - К., като в нея
се твърди, че в то е незаконосъобразно, тъй като са включени задължения по
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 30.08.2012 г.,
които са били погасени с разпределение от 02.07.2020 г. и разпределение от
29.03.2021 г. по същото изпълнително дело, тъй като не е възможно да се
погаси главницата, а впоследствие върху несъществуваща такава да се
начислява законна лихва, поради което моли съда да отмени обжалваното
разпределение.
С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на „Ш.“
ЕООД – К. против цитираното разпределение.
Против това решение е подадена жалба от длъжника и тя е предмет на
настоящото производство.
Съдът споделя направените в обжалваното решение правни изводи,
макар и по различни съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по
съразмерност.
В обжалваното разпределение са посочени точно и конкретно кои са
3
взискателите по делото и в какъв размер са вземанията им преди извършване
на разпределението, в т.ч. по вид – главница, лихва за забава, разноски, респ.
каква част от тях са привилигировани и кои без привилегии, което от своя
страна определя какъв е редът за удовлетворяване на съответния взискател и
основанието за това.
Настоящият състав намира, че има правомощия в производството по
чл. 463 от ГПК да обсъди въпроса в какъв размер, вид и произход е всяко от
вземанията на взискателите, доколкото това ще се отрази на
законосъобразността на разпределението, като в рамките на очертаното в
изпълнителния лист или друго изпълнително основание, въз основа на които
е образувано изпълнителното производство, следва да се извърши проверка
дали поради направено доброволно плащане от длъжника или вследствие на
предходни разпределения /както се твърди в случая/ някое от вземанията е
погасено изцяло или частично, което ще мотивира извод дали то следва да
бъде включено при разпределение на постъпилата сума и в какъв размер.
Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с
оглед погасяване на пълния размер на задължението му за ТБО с предходно
разпределение по делото от 29.03.2021 г. е обективно невъзможно към
30.05.2022 г. да се дължи остатък от законна лихва върху това задължение.
Този извод би бил правилен при приложение чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, ако
се касаеше до частни вземания. В случая обаче задълженията на „Ш.“ ЕООД
– К. са по акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и по
характера си са публични такива, поради което намира приложение
разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК, според която след образуване на
изпълнително дело публичните вземания се погасяват в следната
последователност: разноски, главница, лихви, който принцип е съобразен
както при обжалваното разпределение, така и при предходно извършените
такива.
Няма посочени от жалбоподателя други основания, поради които той
да счита, че извършеното разпределение е неправилно.
В обобщение, съдът приема, че при изготвяне на разпределението
съдебният изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и
процесуалния закон, с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД
привилегии, определил е размерът на вземанията на всички взискатели, а
4
разпределението е изготвено и предявено на страните по съответните ред,
форма и срок, както и са спазени останалите законови изисквания във връзка
с него.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
разпределение е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено, а
доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради отхвърляне на жалбата следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати на ответника по нея разноски за настоящото производство в размер
на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител адвокат П. М..
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1197/30.09.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2481/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІІ гр.с.
ОСЪЖДА „Ш.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. К., П. о.,
ул. „Б., № * да заплати на О. С., П. о., ул. И. В. № **, Булстат ***********
сумата 400,00 лв. /четиристотин лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5