№ 95
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Й. М. Г.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България на
основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК, за възобновяване на НОХД №
153/2022 год. по описа на Районен съд – Карнобат, отмяна на определение от
21.06.2022 г. за одобряване на споразумението за решаване на делото и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на
наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Сочи се допуснато
нарушение на материалния закон – пропуск да се приложи чл.343г от НК, при
наличие на обективни данни по делото за притежавана от водача З. А. А.
правоспособност да управлява МПС. Поддържа се също, че като е одобрил
противоречащо на закона споразумение за решаване на делото, съдът е
допуснал нарушение на процесуалния закон – чл. 382 ал.7 от НПК.
В откритото съдебно заседание пред АС-Бургас прокурорът от АП-
Бургас поддържа искането по изложените в него съображения. Изтъква, че
наказанието на осъдения е определено в нарушения на материалния закон
1
поради неприлагане на чл.343г от НК. Твърди също, че с одобряване на
предложено от страните споразумение, противоречащо на закона, съдът е
допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Моли за
уважаване на искането за възобновяване на наказателното дело.
Осъденият З. А. А. не се явява в съдебно заседание, редовно призован.
По делото е представено писмено становище на изрично упълномощен от
осъдения защитник – адвокат Ст. К. от АК-Бургас, в което са развити
съображения за неоснователност на внесеното искане за възобновяване на
наказателното дело. Аргументира се теза, че наказанието по чл.343г от НК се
налага единствено в хипотезата на извършено деяние, съставомерно по ал.1 на
чл.343в от НК, но не и за престъпление по ал.3 на чл. 343в от НК, какъвто е
разглеждания случай. Моли се искането на Главния прокурор да бъде
оставено без уважение.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е
подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420 ал.1 от НПК и в срока
по чл. 421, ал.1 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в
чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т.2 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за
това са следните:
НОХД № 153/2022 год. по описа на РС-Карнобат е образувано по реда
на чл. 382 ал.1 от НПК, на основание внесено в съда споразумение за
решаване на делото.
С определение от 21.06.2022 год., постановено по същото дело, РС-
Карнобат, е одобрил споразумение, постигнато между прокурор от РП-Бургас,
ТО Карнобат и защитника на подсъдимия З. А. А., с което последният се е
признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от
НК - на 07.06.2022 год. извън населено място на територията на община
Сунгурларе по път III 705 в посока с.Горово към с. Мъдрино, обл.Бургас,
управлявал МПС – лек автомобил „БМВ“, модел „650 И“ с номер на рама
WBAEH12040CP48148, в срока на изтърпяване на ПАМ за временно
2
отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със заповед №
22-0769-000055 от 12.01.2022г. на упълномощен началник група в Сектор
„ПП“-Бургас при ОД на МВР-Бургас, влязла в сила на 16.05.2022г., като при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК на същия е наложено наказание
„пробация“, при следните пробационни мерки:
-по чл.42а ал.2 т.1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от две години и шест месеца, която да се изпълнява чрез
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
-по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от две години и шест месеца;
-по чл. 42а, ал.2, т.6 от НК - „безвъзмезден труд в полза на обществото“
– 320 часа, за срок от една година, както и наказание глоба в размер на 190
лева.
Определението е влязло в законна сила на 21.06.2022 г.
Апелативен съд – Бургас не установи да е налице релевираното
нарушение по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Регламентът на чл.343г от НК, който се претендира, че съдът не е
съобразил при одобряване на представеното от страните споразумение за
решаване на делото, визира случаите на престъпно поведение, съставомерно
по чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал.1 от НК. Само в тези случаи, които
законът изрично изброява, съдът е длъжен наред със санкцията, предвидена за
съответното престъпление, да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК. В разглеждания казус данните по делото сочат, че осъщественото
от осъдения А. престъпление, за което по отношение на него е одобрено
споразумение за решаване на делото, е такова, с правна квалификация по чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Касае се за престъпление, попадащо извън обхвата
на чл.343г от НК, в каквато хипотеза съдът няма правно основание да наложи
на дееца наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, независимо
от преценката за наличие или не на правоспособност на водача да управлява
МПС. В този смисъл, одобрявайки споразумението във вида, в който същото
е било предложено от страните, а именно при отсъствие на санкция за А. по
чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК - лишаване от право да управлява МПС, РС-
Карнобат не е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от
3
НПК.
Неоснователни са и доводите, застъпени в искането на Главния
прокурор относно наличието на касационно основание по чл.348 ал.1, т.2 от
НПК.
Като е одобрил споразумението в представения му вариант, съдът не е
допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани с правомощията му
по чл. 382, ал.5 и ал.7 от НПК. РС-Карнобат правилно е констатирал, че
постигнатото споразумение не противоречи на закона, включително и в
частта досежно наказанието /по повод, на което се прави искането за
възобновяване/, тъй като има за предмет престъпление, квалифицирано по
чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, което не е сред изрично посочените в
санкционната норма на чл.343г от НК, т.е. за същото не е предвидено
налагане на наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да се
управлява МПС.
По делото не е спорно, че осъденият А. е бил правоспособен водач на
МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление № *********, издадено
на 06.03.2019г., със срок на валидност до 06.03.2029г., което към датата на
деянието – 07.06.2022г. му е било временно отнето /до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца/ по силата на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-000055 от
12.01.2022г. във връзка с допуснато нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от
ЗДвП, влязла в сила на 16.05.2022г. /спр. л.22, л. 23-25 и л.29-36 от ДП/.
Именно във връзка с така постановената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, съгласно чл. 150а от ЗДвП /Изм. – ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осъдения А. е възникнала забрана да
управлява МПС, която е установено, че той е нарушил. В случая обаче
отчитайки, че осъщественото от А. престъпно деяние е с правна
квалификация по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, който състав не е сред изрично
посочените в чл.343г от НК, съдът не е имал основание да предлага промени
в представеното му за одобряване споразумение, с налагане на санкция за
дееца по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да се управлява МПС.
Поради това и одобрявайки споразумението във вида, в който същото е било
представено от страните, районният съд не е действал в нарушение на чл.382,
ал.7 от НПК.
4
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му
компетентност, настоящият съдебен състав намира, че искането на Главния
прокурор, с релевирани доводи за наличие на основанията по чл.422, ал. 1, т. 5
във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК като неоснователно следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на производството по НОХД №
153/2022 год. по описа на Районен съд – Карнобат
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5