О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../ ………..05.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело №1346 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Инвестбанк“АД, против З.Ж.Т., с предмет иск по чл.422 от ГПК вр. с чл.505, ал.1 и
чл.537 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта на
сумата от 100000 евро, представляваща част от задължение по Запис на заповед от
26.10.2009г. в общ размер от 4700000 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед
№7646/11.09.2013г. за
изпълнение парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№13147/2013г. на РС
Варна.
В
хода на производството е прието за ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че процесният Запис на заповед е издаден за
обезпечаване на погасяване на задължението по Договор за банков кредит
№159/29.10.2009г., изменен с Анекс №1/28.05.2010г., отпуснат на “Си Джи
Еф-Акционерна общност“ АД и солидарни длъжници “Ол Сийз България“ ООД и “Силвър
Тръст“ ЕАД.
Предвид
становището си, че обезпеченото
с процесният ЗЗ, парично вземане е процедирано като актив в масата на
несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД /заличен търговец по реда на
чл.632, ал.4 от ТЗ/, ответникът е заявил подробно мотивирано искане за
отправяне на преюдициално запитване относно приложимостта на чл.35 от Регламент
(ЕО) №1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. към спора, съответно за допустимостта
на настоящото производство и кой съд е компетентен да го разгледа.
В отговор на горното
искане, ищцовата страна е взела становище за неговата неоснователност.
За
да се произнесе съдът съобрази, следното:
По дефиниция процедура по преюдициално
запитване на СЕС, се счита за допустима и полезна, когато повдигнатия за
интерпретиране въпрос, е нов и има за цел уеднаквеното прилагане на правото на
ЕС или когато съществуващата съдебна практика не дава необходимите насоки за
справяне с ново правно положение. В този смисъл сезирането на СЕС трябва да се
отнася до интерпретирането или валидността на правото на ЕС, а не на
националното право, нито на фактическите обстоятелства, повдигнати в основното
производство. Това е така предвид факта, че въз основа на полученото тълкуване,
националните юрисдикции, следва да приложат съответната правна норма и да решат
правния спор, с който са сезирани, тъй като не са компетентни да тълкуват
нормите на правото на ЕС, нито да откажат да приложат норма от това право с
мотив, че е невалидна. По същия начин се действа и при съмнение за противоречие
на национална правна норма с правото на ЕС.
Ето защо преюдициалното запитване,
следва да има за предмет тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС в
контекста на приложимата към спора националноправна уредба, за да се установи
въз основа на това тълкуване, противоречието на националното право с норми на
европейското право.
В разглежданият случай поставените
въпроси, касая приложимостта /предимството/ на правото на ЕС, респективно
допустимостта на производството, включително и контекста на компетентността на
сезираният съд да разреши правния спор. Макар и да са от съществено значение за
резултата от производството, формулираните от ответника въпроси не налагат
тълкуване на правото на ЕС, респективно не са основание за отправяне на
преюдициално запиване към СЕС.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за отправяне
на преюдициално запитване към СЕС по въпросите формулирани в пункт V от молба
вх.№262873/10.03.2021г.
Определението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: