Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр.
София, 8.7.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Димитринка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8825 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищцовата страна Т.К.С. твърди на 02.06.2017 г. да е пострадал при
пътен инцидент в гр. Харманли, причинен от А.Х.Б. като водач на л.а.
„Фолксваген“ с рег. № ******. Твърди се в нарушение на правилата на
движение А.Б. да е навлязъл в кръстовище
без да спази предписание на пътен знак Б2 „Стоп“, отнел е предимство на мотопед
марка „Пияджо“ с рег. № ******, управляван от Т.С.,
реализирайки ПТП. В резултат на инцидента ищецът е получил следните увреждания:
контузия на долната част на гърба и таза, изразяваща се с палапторна
болка в лумбалната област, оток в областта на L3-S1,
навяхване и разтягане на ставните връзки на десен глезен с наличие на оток,
болка и затруднено движение, болки в двете колена, екскориации на лакти, колена и лява подбедрица с размери 10:20 см., хематом в
областта на предна талофибуларна връзка, придружен с палапторна болка парамалеоларно.
За период от 30 дни ищецът ползвал патерици при придвижване, както и фиксиращ брейс, предписани му били обезболяващи медикаменти.
Констатирана е начална остеохондроза на прешлените
L5-S1. През първите три седмици от катастрофата ищецът ползвал помощта на
близки за ежедневни битови и хигиенни нужди, постоянно приемал обезболяващи.
Оплаквал се от липса на сън, постоянно мислел за катастрофата, страхувал се да
се качи на превозно средство, нямал настроение, изпитвал чувство за вина, тъй
като при катастрофата приятелят му се возел на задната седалка. Психиатър
констатирал „остра стресова реакция“ и му изписал медикаментозна терапия.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил „Фолксваген“ е застрахована при ответника, ищцовата
страна е предявила претенция за обезщетяване на имуществените и неимуществените
вреди от произшествието, но такова не й било изплатено. При тези обстоятелства ищецът предявява иск за
изплащане на обезщетение от 26000 лв. за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 21.10.2017 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 70 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 21.10.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове. Оспорва
механизма, твърдейки А.Б. да е спрял на знак стоп, изнесъл се бавно напред,
възприел мотора и спрял, но моторът закачил предната част на автомобила.
Изчакали заедно линейка, ищецът не се оплакал от болки. Твърди 50% съпричиняване – ищецът се е движел с несъобразена скорост,
нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е спрял, след като е възприел навлизащия в
кръстовището автомобил. Оспорва твърдените наранявания, острата стресова
реакция, както и причинната връзка с процесното събитие. Намира за завишен
размера на предявения иск. Не оспорва наличието на застраховка Гражданска
отговорност с водача на автомобила.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Настоящият съдебен състав не обсъжда
представеното по делото решение от 28.05.2018 г. по НАХД 190/2018 г. на РС гр. Харманли
А.Х.Б., доколкото макар да касае процесното ПТП, е свързано с причинени телесни
увреждания На П. Г.– друг участник в инцидента.
В Констативен протокол № 10/02.06.2017
г. на РУ гр. Харманли е отразено, че при
ПТП, осъществено между л.а. „Фолксваген“ с рег. № ****** и мотоциклет „Пияджо“, управляван от Т.К.С.. Като причини за настъпване
на същото се сочи неспиране от страна на водача на лекия автомобил на пътен
знак Б2 и отнемане на предимство на мотоциклетиста.
Разпитан по настоящото дело А.Х.Б.
посочва, че през м. юни 2017 г. е управлявал л.а. „Фолксваген“, времето било
ясно, слънчево. Не е спрял на знак „Стоп“. Съвсем леко се подал в кръстовището,
за да добие представа и в този момент едно скутерче
се допряло до номера на автомобила, после паднало след 5 метра. Ударът настъпил
в дясната лента по широчина на пътното платно. Водачът на скутера нямал каска. От
дясно на пътната лента на движение на скутера имало паркирали автомобили и
друго превозно средство не се виждало.
Съдът кредитира приетата Автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.П.А..
Експертът сочи, че мястото на удара е в гр. Харманли, бул. България, срещу
дясна пътна лента на ул. Асен Златарев, която е за движение в посока север, а
по широчина – около средата между двете пътни ленти на бул. България в посока
за движение изток. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства
експертът сочи, че вероятно водачът на автомобила действително е бил спрял
преди да навлезе в кръстовището, защото на местопроизшествието няма данни за
наличие на спирачни или други следи от отломки, а и по всяка вероятност
травмите на водача и на пътника на скутера щяха да са вероятно по-тежки. Скутер
„Пияджо“ е с двигател 50 см3 и има
ограничител на скоростта до 45 км/ч. Като се има предвид, че пострадалият
мотоциклетист няма счупвания на кости, вероятно скоростта му е била в диапазона
около 30-35 км/ч. Спрямо ситуацията мотоциклетистът не е имал видимост към л.а.
„Фолксваген“ и е знаел, че е на път с предимство, поради което не е намалил
скоростта. Ударът е бил в предната броня на автомобила и е тангиращ
с приплъзване. Според инж. А. тъй като няма никакви
конкретни количествени данни и параметри не е възможно да се извършат
изчисления относно възможността на двамата водачи да се виждат взаимно. Ако
действително лекият автомобил е бил спрян преди удара и е престоял поне две
секунди, мотоциклетистът е имал време за реакция и вероятно е имал и възможност
да го заобиколи. Въпрос на предположение е обаче дали
престояване е имало. Деформациите в констативния протокол са описани оскъдно.
Ето защо експертът основава изводите си на липсата на счупвания на кости на
ищеца, тъй като за разлика от мотоциклетите скутерите предпазват краката на
водачите. Телесните травми вероятно са от падане на мотоциклетиста върху
асфалта.
В съдебно заседание експертът
допълва, че водачът че вероятно водачите на двете пътни превозни средства са се
видели по едно о също време.
От приетата Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С., се установява в резултат на
процесното ПТП ищецът да е получил увреждания: контузия на долната част на
гърба и таза, навяхване и разтягане на ставни връзки на лява глезенна става, контузии и охлузвания в областта на лакътните стави, коленните стави и лявата подбедрица.
Описаните увреждания се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. При
нормално протичане на лечебния процес срокът за възстановяване на пострадалия е
около 30 дни. При прегледа на ищеца, извършен от д-р С., не са констатирани
трайни последици, получени вследствие процесните
увреждания. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания с
по-голям интензитет първите 10 дни. Според експерта приложеният финансов
документ за извършен разход за закупуване на ортеза-брейс
е във връзка с приложеното лечение на увреда на глезенната става.
Видно от приетата
Съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А.П., процесното ПТП е предизвикало остра стресова реакция.
Естеството на получените симптоми е от невротичния регистър и те могат да са в
причинна връзка с процесното ПТП. Изразяват се в тревога с вторична дистимия и соматизация –
главоболие, тежест в коремната област, гадене. Здравето на ищеца е възстановено
и към момента на прегледа не се установява психично заболяване. Лекарството „Клонарекс“ се назначава при остри състояния на тревога,
възбуда, агресия, страх, обърканост, като относително специфично средство и при
напрактика всички психични разстройства, като част от
терапията. Експертът сочи, че описаните от ищеца персистиращи
и до мемента емоционални състояния не отговарят в
пълнота на критериите за психично разстройство и са в рамките на нормалпсихологичните емоционални реакции на спомена от неблагосприятни събития. Това обстоятелство същевременно
изключва нуждата от непременно назначаване на психотропни медикаменти като „Деанксит“ и „Клонарекс“.
Основанията за назначаване на „Клонарекс“ са
отпаднали заедно с отминаването на острата стресова реакция. Наличният
неприятен спомен със съответните емоционални изяви не налага лечение. По
принцип лечението с „Клонарекс“ се приема, че следва
да е епизодично и само при остри състояния, тъй като медикаментът може да
причини зависимост. Ищецът е споделил към момента да шофира автомобил, но не и
мотопед.
По делото е прието за безспорно, че
гражданската отговорност на водача на товарния автомобил е застрахована от
ответното дружество.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна
страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача
на лек автомобил „Фолксваген“. В качеството си на застраховател, ответникът е
поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният
би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в
периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на
общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди –
травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания,
наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените
елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на
ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие се доказва от заключението на Автотехническата експертиза. Изводите на вещото лице се
потвърждават и от свидетелските показания на самия водач на лекия автомобил. Въз
основа на тези доказателства, съдът приема, че водачът на лекия автомобил е
причинил настъпване на произшествието, като е навлязъл в кръстовище,
сигнализирано със знак „Стоп“ и в нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП не е
пропуснал пътно превозно средство, движещо се по пътя с предимство. Съдът
намира, че наличието на спрели автомобили в дясната лента на платното за
движение на мотоциклета, респ. намаляването на видимостта, не изключва
цитираното задължение. Водачът на лекия автомобил дължи да навлезе в
кръстовището едва след като се увери, че не създава опасност за движение за
движещите се по пътя с предимство, а намалената видимост не изключва не изключва,
напротив, дори предпоставя повишеност
на вниманието му. Ето защо дори да се приеме, че автомобилът е бил спрян и след
това се е изнесъл напред, навлизането в кръстовище е осъществено при вече
навлязло ППС, управлявано от ищеца, което е преминало лявата лента за движение
на автомобили на ул. „Асен Златаров“ и едва тогава е
навлязло в лентата за движение на лекия автомобил „Фолксваген“.
Вината на деликвента
се предполага и при липсата на обстоятелства, които да оборват неговата вина,
съдът приема, че той виновно е причинил произшествието.
Съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване. Не се установява противоправност при правоуправление на мотоциклета от
страна на ищеца.
От въпросното произшествие ищецът е
претърпял констатираните от вещото лице травматични увреждания. От заключението
на експерта се доказва, че посочените увреждания се намират в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието.
При това положение отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от
настъпилия деликт – болки и страдания от травматични
увреждания и преживян стрес.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази вида, характера и тежестта на полученото
увреждане, което е пряка и непосредствена последица от произшествието,
претърпените медицински интервенции, доказаните неимуществени вреди и периодът
за лечение и възстановяване на всеки един от ищците: изпитвани интензивни болки
през първите 10 дни и необходим период за възстановяване в рамките на месец. Няма
данни за белези. Наред с това вещото лице психиатър сочи, че преживяната остра
стресова реакция е отминала и здравето на ищеца е възстановено. Няма
необходимост от продължаване на медикаментозното лечение.
При определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на
вредите, чийто обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност
на застрахователя. Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от Т.С. неимуществени вреди би била
сумата от 7000 лева. В останалата част до пълния предявен размер искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Съобразявайки изводите на вещото лице за
необходимост от използване на брейс глезен съдът
намира за основателна претенцията за имуществени вреди.
Върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава, съгласно
претенцията от датата на произнасяне на ответника – 21.10.2017 г. (датата на обективирания до ищците отказ от изплащане на претендираните суми) до окончателното изплащане на
главницата.
По отговорността за разноски:
Съдът намира, че поради грешка
делото е администрирано и е даден ход без да бъде събрана дължимата държавна
такса. Представеното по делото решение по НАХД не касае ищеца, поради което не
са налице изключенията, предвидени в чл. 83 ГПК. Не е поискано освобождаване по
реда на чл. 83, ал. 2, не е представена декларация и няма произнасяне на съда. Ето
защо на основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС държавна такса и разноски в размер на 1724,80 лв. (в това число 1024,80
лв. държавна такса и 700 лв. – депозити за вещи лица). След заплащане на сумата
по сметка на СГС съдът ще измени постановения акт по реда на чл. 248 ГПК, като
разноските, съответни на уважената част от иска, ще бъдат възложени в тежест на
ответника.
На основание чл. 38 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв.
М. разноски съобразно уважената част от иска 354,28 лв. (1312,10*0,27).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът дължи да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска 438 лв.
(600*0,73).
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на Т.К.С., ЕГН **********, по банкова сметка *** ***:
-
на основание
чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 7000 лева обезщетение за неимуществени вреди
и 70
лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие от 02.06.2017 г., ведно със законната лихва от 21.10.2017 г. до окончателното изплащане
на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 26000 лв.;
ОСЪЖДА на основание чл. 77
ГПК Т.К.С., ЕГН ********** да
заплати по сметка на СГС сумата от 1724,80
лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на адв. адвокат А.Е.М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 354,28 лв. – адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Т.К.С.,
ЕГН ********** да заплати на Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 438
лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: