№ _________
гр. Варна
_____________2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното
заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Янка Ганчева
при секретаря А. Д., като разгледа докладваното от
съдията Ганчева адм. дело № 1466 на
Административен съд - Варна по описа
за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид
Производството е по реда на чл.95, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалбата на М.И.П.,***, чрез адв. Н., против Решение
за отказ за издаване на документ – удостоверение за местно лице на Република
България, за 2018 г., с изх. №
5619-1/9.06.2020 г. потвърдено с Решение № 144/22.06.2020г. на директора на ТД
на НАП-Варна.
Жалбоподателят сочи, че исканото удостоверение му е
необходимо за предоставяне на данъчните власти
в Кралство Нидерландия. Съгласно чл. 4 ал.1 б.“б“ от СИДДО сключено между Република
България и Кралство Нидерландия, местно лице за България е всяко физическо
лице, което съобразно законодателството на Р. България подлежи на облагане там,
поради своето гражданство и което не е местно лице на трета държава, както и
всяко лице, различно от физическо лице, което съобразно законодателството на
България подлежи на облагане там поради мястото на главното му управление или
неговата регистрация. Жалбоподателят
счита, че отговаря на този критерий, още повече, че съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно
лице е това което има постоянен адрес на територията на България, пребивава на
територията на България повече от 183 дни през всеки 12 месечен период или има
център на жизнени интереси в България или е изпратено в чужбина от българската
държава. Най-важния критерии е постоянния адрес на лицето. В случая П. е с
постоянен адрес ***. По изложените съображения моли да се отмени обжалвания
отказ и да се разпореди издаване на исканото удостоверение. Претендира разноски
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – директора на ТД на НАП-Варна, чрез
процесуалния си представител в депозирани писмени бележки оспорва жалбата.
Излага доводи, че при постановяване на
оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
акта е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа и
необходимите реквизити. Не е спорно, че П. е с постоянен адрес ***.
Действително лицето отговаря на условието по т.1 от чл. 4 ал.1 от ЗДДФЛ, но
съгласно чл. 4 ал.5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице, лицето, което има
постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в
страната. Ответника счита, че в случая е налице тази хипотеза, което се
установява от събраните по делото доказателства. По изложените доводи моли да
се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата на П. и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
На 4.06.2020 г. е депозирано искане вх. № 5619/4.06.2020 г. в
офис Търговище, за издаване на удостоверение за местно лице от М.И.П. за 2018
г.. В удостоверението е посочено, че същото следва да послужи в Нидерландия.
Отразено е, че лицето е гражданин на България, като от 1.01.2018 г. до
31.12.2018 г., общо 365 дни лицето е пребивавало в Нидерландия, а през 2017 г. в периода от 1.01.2017 г. до
31.07.2017 г. общо 243 дни е пребивавал в България. П. е посочил, че е семеен,
като семейството му живее в България, осъществява трудова дейност в чужбина.
Отделно от това е посочил, че не разполага с постоянно жилище в България, не
разполага с постоянно жилище в чужбина, не притежава недвижимо имущество в
България, не притежава движимо имущество в чужбина. Отделно от това е отразил,
че за годината, за която е нужно удостоверението не бил трайно установен в
България, както и че не е изпратен в чужбина от българската държава или
български работодател.
На 9.06.2020 г. е изготвен протокол № П№-03002520042852-073-001,
с който е констатирано, че при извършена проверка в ИС на НАП е установено, че П.
е с постоянен адрес ***. Установено е, че лицето не притежава недвижим имот на
територията на страната, както и че през 2018 г. няма данни да е в трудови
правоотношения с български работодател, няма издадено удостоверение А1. През
2018 г. П. няма дете под 18 г. възраст, но има съпруга, която също е подала
искане за издаване на удостоверение за месно лице за 2018 г. В удостоверението
съпругата на П. е декларирала, че през 2018 г. е пребивавала 266 дни в
Нидерландия.
Представена е справка
–актуално състояние на всички трудови договори на П., видно от която липсват
данни през 2018 г. лицето да има сключен трудов договор на територията на
страната, не са налице и данни лицето да се е самоосигурявало.
На 9.06.2020 г. е издадено решение за отказ изх. № 5619-1 от
орган по приходите в ТД Варна – офис Търговище, в който е прието, че не е
налице нито един от критериите в чл. 4 от ЗДДФЛ, въз основа на които може да се
определи едно лице като месно за данъчни цели. По изложените доводи е отказано
издаване на удостоверение за местно лице. Решението е връчено на П. на
10.06.2020 г., като същия в законоустановения срок е депозирал жалба вх. №
26930/17.06.2020 г., с която е приложил удостоверение за постоянен адрес и копие на лична карта.
С решение № 144/22.06.2020 г. Директорът на ТД на НАП - Варна е оставил без уважение жалбата на П.,
като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 4 от ЗДДФЛ.
В хода на съдебното производство е представено искане за
издаване на удостоверение за местно лице,
депозирано от Л. П., в което същата е декларирала, че от 1.04.2018 г. до 31.12.2018 г. живее
в Нидерландия, семейството и живее в България, разполага с жилище в страната,
но не притежава недвижимо имущество в страната и чужбина. Осъществява трудова
дейност в България, а не в чужбина. През 2018 г. не е трайно установена в
България, не е изпратена в чужбина от българската държава или български
работодател.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.95, ал.1
от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване на отказа по
административен ред, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване е Решение за отказ за издаване на
документ – удостоверение за местно лице на Република България, за 2018 г.,
с изх. № 5619-1/9.06.2020 г.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена
форма, като не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Основния спор между страните е дали П. е местно лице по
смисъла на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 4 ал.1 от ЗДДФЛ – местно физическо лице, без
оглед на гражданството е лице: 1. което има постоянен адрес в България, или 2.което
пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен
период, или 3. което е изпратено в
чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български
предприятия, и членовете на неговото семейство, или 4.чийто център на жизнени
интереси се намира в България. За да е
налице качеството месно лице, ФЛ трябва да отговаря поне на едно от
изискванията в ал.1 на чл. 4 от ЗДДФЛ. Не е спорно, а и това се установява от
самото искане се установява, че лицето не отговаря на т.2 и т.3 от текста – а
именно П. не е пребивавал на територията на Р. България повече от 183 дни през
всеки 12 месечен период, не е бил изпратен в чужбина от българската държава, от
нейни органи или организации, от българската държава. Не е спорно между
страните, че постоянния адрес на П. ***. Съдът споделя доводите на ответника,
че този факт не е достатъчен за да бъде определено лицето, като местно. Това е така предвид нормата на чл. 4 ал.5 от ЗДДФЛ, която сочи, че не е местно физическо лице лицето, което има постоянен
адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В ЗДДФЛ няма легално определение на
„център на жизнени интереси“, терминът е взаимстван от СИДО, по които България
е страна. За да се определи центърът на жизнени интереси на едно лице, следва
да се изследва местонахождението на семейството му, собствеността на лицето,
мястото, на което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска
дейност, мястото, от което управлява собствеността си. Да се преценят семейните
и обществените връзки на лицето, неговите ангажименти – политически, културни и
др. дейности. От събраните доказателства
е установено, че лицето не притежава
недвижимо имущество в страната, не разполага с постоянно жилище, не
осъществява трудова или стопанска дейност в България, не е пребивавал дори един
ден през 2018 г. в страната. За цялата 2018 г. П. не е бил трайно установен в
България. В част ІІ на искането
депозирано от П. е отбелязано, че семейството му е живяло в България. От
представеното искане от Л. П. се установява, че същата о 10.04.2018 г. до 31.12.2018 г. е пребивавала
в Нидерландия, а не в България, по делото липсват данни П. да има дете. По делото не са представени, а и не се твърди,
че П. е участвал в управителни или контролни органи на ЮЛ, не е бил ЕГ или съдружник,
не се осигурявал на територията на страната. При тези установявания, правилни
са изводите на ответника, че както икономическите, така и жизнените интереси на
П. са извън страната, т.е. центърът на жизнените му интереси не е в България.
Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ, лицата които не
са местни, са чуждестранни.
Предвид изложеното, за 2018 г. П. не е отговарял на условията
за месно лице, макар и да е имал постоянен адрес на територията на България,
поради което законосъобразно е отказано
издаване на исканото удостоверение.
При този изход на спора в
полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100/сто/ лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.П.,***, против Решение за отказ за издаване на документ –
удостоверение за местно лице на Република България, за 2018 г., с изх. № 5619-1/9.06.2020 г. потвърдено с
Решение № 144/22.06.2020г. на Директора на ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА М.И.П.,***, с ЕГН ********** да заплати на Териториална дирекция на
НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100/сто/ лева.
Решението съгласно чл.97 от ДОПК е окончателно.
Съдия: