РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Търговище, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. И.А
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20253500500306 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 132 от 04.06. 2025 г., по гр.д. № 80/ 2025 г. на РС – П..., е
признато за установено по отношение на И. Х. И., ЕГН **********, от гр. П...,
ул. „Г...“ № ..., постоянен и настоящ адрес: с. М..., общ. П..., обл. Търговище,
ул. „Б...“ № 1, че ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – кула Г, представлявано от П.С., Я.Д. и
Д.Д., СУМАТА от 950,33 лв. – цена на мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“, от които главница по издадени Фактура №
**********/18.06.2024 г. на стойност 946,99 лв., с падеж 27.06.2024 г., за
отчетен период 01.07.2021 г. – 01.05.2024 г. и Фактура №
**********/15.07.2024 г. на стойност 3,34 лв., с падеж 23.07.2024 г., за отчетен
период 01.06.2024 г. – 20.06.2024 г., както и СУМАТА от 20,13 лв., от които по
Фактура № ********** от 18.06.2024 г., лихва за забава за периода
28.06.2024г. – 22.08.2024 г. в размер на 20,09 лв. и по Фактура № **********
от 15.07.2024 г., лихва за забава за периода 24.07.2024 г. – 22.08.2024 г. в
размер на 0,04 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –22.08.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Осъден е ответникът да заплати и направените по делото разноски: 505
лв. в исковия процес и 75 в заповедното производство.
Срещу това решение е постъпила жалба от ответника И. Х. И., чрез
адвоката му Цв. И.. Съдът бил доуснал съществено процесуално нарушение
при излагане на фактите по делото. Имало пълна липса на мотиви, в
противоречие със събраните по делото доказателства. Нямало как
потребителят да заплаща такса за присъединяване, при положение, че
дружеството само е прекратило взаимоотношенията по договора и е
демонтирало средството за техническо измерване. Самата клауза за заплащане
на подобна такса била неравноправна. Затова адв. Игнантов моли решението
да бъде отменено, като се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. В
съд.зас. не се яви представител.
В законния срок е постъпил писмен отговор от адв. Н. М. –
пълномощник на ищеца. Тя посочва, че решението е правилно. Обръща се
внимание на това, че договорът между страните е бил сключен при действието
на общите условия, които доверителят й е публикувал и няма индивидуален
договор. С демонтирането на СТИ не са били прекратени облигационните
взаимоотношения с ответника. Това е станало едва през месец юни 2024 г.,
когато ответникът е подал изрична писмена молба. До този момент договорът
продължава да действа, като доставчикът подсигурява достъпа на
електричество по мрежата и именно това са задълженията на ответника, а не
такива за изразходвана ел. енергия. Достъпът да електрическата мрежа се
заплаща съобразно заявените мощности от самия потребител и на тази база,
след като те не са били променени, е начислявана и сумата за осигуряване на
този достъп. В заключение се иска решението да бъде потвърдено и да се
присъдят направените по делото разноски. В съд.зас. поддържа отговора и
моли за присъждане на разноските.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на РС – П... по отношение на установените факти и правните изводи.
В допълнение въззивният съд ще изложи само мотиви, касаещи
2
доводите в жалбата.
На първо място да се посочва, че в решението липсвали мотиви е меко
казано – недобросъвестно. Съдът е изложил много подробни мотиви, като се е
спрял на всички аспекти, свързани с договорните отношения между страните,
цитирал е приложимия закон и е направил своите заключения за
основателност на иска.
На следващо място страните не са спорили по отношение на фактите и
това, че от 2021 г. в имота, собственост на ответника, не е била консумирана
ел. енергия. Не се спори и по това, че СТИ е било демонтирано.
Също така, от приложените доказателства е видно, че сумата, която се
търси по главницата представлява не цената на консумирана електрическа
енергия, не е такса за присъединяване към електропреносната мрежа (както
неправилно твърди жалбоподателят), а е цената на мрежова услуга –
осигуряване на достъп и определени мощности до електропреносната мрежа.
Тези мощности са осигурени на базата на заявление, което се подава лично от
абоната. Независимо от това, че той е поискал демонтиране на средството за
техническо измерване и е прекратен преносът на електрическа енергия до
имота му, той не е пожелал да се прекрати и достъпът до самата мрежа. Т.е.
ищецът е бил длъжен да подсигурява тези мощности за обекта и да ги
поддържа. Заявление за прекратяване на достъпа е подадено на 26.06.2024 г.
Преди това, на 21.05.2024 г. е било подадено заявление за намаляване на
предоставената мощност. Т.е. видно е, че потребителят е бил запознат с това,
че предоставянето на мощност е в сила и за това се заплаща съответната цена
за услугата.
В отношенията между страните се прилагат Общи условия за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение север” АД. Според чл. 9, ал. 1 от тези ОУ клиентът
дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД стойността на
предоставените мрежови услуги по утвърдени от КЕВР цени. Според ал. 2, в
случаите, в които утвърдената от КЕВР цена на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа“ се заплаща на база на предоставената
мощност на обекта на клиента, клиентът дължи цената за услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа“ независимо от потребеното количество
електрическа енергия в обекта за отчетния период, включително при липса на
3
консумирана електрическа енергия, както и в случаите на временно
преустановен пренос на електрическа енергия до обекта.
Точно такъв е и настоящият случай. Що се отнася до това как е
изчислена цената на мрежовата услуга, то по този въпрос няма спор.
С оглед на това съдът намира, че решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от спора, разноски се полагат на
въззиваемата страна. Те са в размер на 480 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132 от 04.06. 2025 г., по гр.д. № 80/ 2025 г.
на РС – П..., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН **********, от гр. Попово, ул. „Г...“ № ..,
постоянен и настоящ адрес: с. М..., общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Б...“ №
1, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс – кула Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Д.Д., сумата от 480
лв., направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4