РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Галя Вълкова
с участието на секретаря Антоанета Петрова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10555 описа за 2018 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове по
реда на чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищците Й.А.Г., А.П.Г. и Д.П.Г. твърдят, че са наследници на П.Д.Г..
Наследодателят им е сключил с „У.Б.“ АД договор за ипотечен кредит, като между наследодателя
и „К.Ж. Клон Б.“ КТЧ е сключена застраховка „Кредитна протекция“ в полза на „У.Б.“
АД за обезпечение на задължението на физическото лице по договора за кредит. Твърди
се, че без основание след смъртта на П. Г. на 11. 05.2013 г. „У.Б.“ АД е продължила
да изисква от наследниците заплащане на сумите по договора, не упражнявайки правото
си да получи плащане от застрахователя.
Предявява установителни искове: 1. Да
бъде признато по отношение на ответниците „К.Ж. Клон Б.“
КЧТ и „Уникредит Бълбанк“
АД, че между същите към 11.05.2013 г. е налице вземане в размер на 32483,89 лв.
без ДДС и следващите се лихви и разноски и такси, съставляващо дължима застрахователна
сума по договор за групова застраховка „Живот“ в резултат на реализиран покрит риск
чрез смъртта на П. Г.;
2. Да бъде признато за
установено спрямо „У.Б.“ АД, че ищците не дължат на този ответник към
11.05.2012 г. сумата от 32483,89 лв. без ДДС, представляваща непогасена част от
кредит по договор за банков кредит поради неизискуемост на вземането, както и на
всички следващи се лихви, разноски, такси и други свързани с предприетото принудително
изпълнение.
В отговор на исковата молба ответникът „К.Ж. клон Б.“ КЧТ излага
съображения за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между него
и П. Г. е сключена застраховка „Кредитна протекция“ по договор за потребителски
кредит с „Уникредит Бълбанк“
АД от 14.07.2011 г. на основание чл. 199а КЗ (отм.), с което се е присъединил към
застрахователен договор № 02/2007 г. за застраховка „Кредитна протекция“, сключен
между ответниците. С договора е уредено, че носителят на правото да получи застрахователно
обезщетение е кредиторът, освен в случай на предсрочно погасяване на кредита (чл.
242 КЗ отм.). Смъртта е сред покритите рискове по договора, но е предвидено основание
за освобождаване от задължението, когато смъртта е настъпила в резултат на излагане
на опасност, самонадеяност или груба небрежност от страна на застрахования, както
и при умишлено виновно поведение на застрахования при управление на МПС. В конкретния
случай смъртта на П. Г. е настъпила при управление на мотоциклет с несъобразена
скорост и неспазване на дистанция, в резултат на което мотоциклетистът се е ударил
в задната част на движещ се пред него лек автомобил. Допълнително се излага, че
договорът покрива остатъчната стойност на баланса по кредита към датата на настъпилото
събитие, без да се вземат предвид просрочия на главница
и лихва, разноски и такси.
В отговор на исковата молба ответникът „У.Б.“ АД оспорва предявените
искове. Не се оспорва сключването на договор за ипотечен кредит с П. Г., както и
че същият е бил застрахован по договор „Кредитна протекция“ в „К.Ж. клон Б.“ КЧТ.
Посочва, че не всяка смърт съставлява покрит риск съгласно общите условия на застрахователния
договор, като настъпването на смърт поради излагане на опасност, самонадеяност или
груба небрежност от страна на застрахования, както и виновно поведение при управление
на МПС е сред предвидените в чл. 11 изключения. Посочва, че ищцата Й.Г. е солидарен
длъжник и правомерно банката претендира изплащане на непогасената част от главницата
от нея. Смъртта на кредитополучателя не освобождава от задължения по договорката
солидарния длъжник. Наред с това договорът не предвижда задължение за банката да
претендира сумата от застрахователя.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата и допълнителната
искова молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 14.07.2011 г. „У.Б.“ АД е сключила с П.Д.Г. и Й.А.Г., в
качеството им на солидарни длъжници, договор за
банков ипотечен кредит на физически лица за сумата от 44000 лв. със срок на
погасяване до 11.08.2021 г. при договорен лихвен процент от 3,75% и надбавка
4,79% и договорен ГПР 8,54%. В погасителен план към договора е посочено задължине за изплащане на равни погасителни вноски на
сумата от 564,37 лв.
Не се спори, че П.Д.Г. е сключил на 14.07.2011 г. договор за
застраховка „Кредитна протекция“, като сред покритите рискове е настъпване на смърт
в резултат на злополука или заболяване. При настъпването му застрахователят
дължи заплащане на кредитодателя на остатъчната
стойност по баланса на кредита, обезпечен от застраховката. Като ползващи се от
договора за застраховка са определени „У.Б.“ АД, застрахованият или неговите
наследници, ако е направено пълно предсрочно погасяване на кредита при платена
периодична застрахователна премия, освен в случаите на вътрешно рефинансиране.
Договорът е сключен при общи условия, като в чл. 11 е отразено, че
застрахователят се освобождава от задължението за извършване на застрахователно
плащане при застрахователно събитие, причинено умишлено от застрахования, други
събития, настъпили в следствие на излагане на опасност, самонадеяност и груба
небрежност от страна на застрахования, както и включително, но не само умишлено
виновно поведение на застрахователя при управление на МПС.
П.Д.Г. е починал на 11.05.2013 г. Негови наследници по закон са
Й.А.Г. (съпруга), А.П.Г. (син) и Д.П.Г. (син).
С присъда от 08.02.2018 г. по НОХД 2017200200278//2017 г. на ОС
гр. Благоевград Й.В.З. е признат за невиновен в това, че на 11.05.2013 г. около
15:20 часа на третокласен път ІІІ-108 „І-1 (Сандански-Кулата)-Петрич“ по посока
гр. Петрич – гр. Сандански, в района на отклонението за с. Старчево, община гр.
Петрич, като правоспособен водач на МПС, управлявайки автобус „Мерцедес“ с рег.
№ ****** е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП, в резултат на което е допуснал ПТП с
мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******, управляван от П. Г.,
като по непредпазливост е причинил смъртта на П.Д.Г.. Присъдата е потвърдена с
Решение № 384/18.10.2018 г. по ВНЧД 814/2018 г. на САС и Решение №
35/26.02.2019 г. по КНД 1241/2018 г. на ВКС.
Анализирайки събраните по делото писмени и веществени
доказателства вещите лица по приетата Комплексна съдебна автотехническа
и медицинска експертиза д-р М. и инж. Г. посочват, че процесното ПТП е
настъпило при следния най-вероятен механизъм: по третокласен път ІІІ-108 с
посока от гр. Петрич към гр. Сандански се е движил автобус „Мерцедес“ с рег. № ******,
управляван от Ивайло Златков. При приближаване на „Т“-образното кръстовище с разклона
за с. Старчево, водачът е намалил скоростта на движение до около 13 км/ч и насочил
автобуса към отклонението наляво, като предното му ляво колело е пресякло разделителната
линия в близост до нея. Попътно зад автобуса се е движил мотоциклет „Ямаха“ с регистрационен № Е 4415 В, управляван от П.Д.Г. със
скорост от порядъка на 117 км/ч. Водачът не е намалил скоростта на движение,
няма отразен спирачен път. Настъпил е сблъсък между двете МПС в дясната пътна лента
в близост до разделителната линия на място с координати: по дължина на пътното платно
- на около 75,0 метра преди линията на приетия ориентир 1 /ел. стълб/, считано за
посоката на движение на МПС към гр. Сандански; по широчина на пътното платно - на
около 0,5 - 0,7 метра вдясно от разделителната линия на пътното платно, считано
в същата посока. Ударът за мотоциклета е бил челен, осъществен с предното му колело
по лявата задна част на автобуса в областта на задна лява светлина и мигач. Първоначалният
контакт е между предното колело на мотоциклета по задната лява част на автобуса
на около 16 - 17 м преди линията на приетия помощен ориентир 2. От този инициален
удар, предното колело на мотоциклета се повдигнало нагоре и тялото на мотоциклетиста
е полетяло напред като достагнало с каска до лявата задна
колона на автобуса, оставяйки овален отпечатък върху нея, при което е получил силен
удар по главата. Към момента на удара, автобусът е насочен наляво под ъгъл около
4-5° спрямо надлъжната ос на пътя. В развитие на произшествието, под действие на
ударния импулс и създадения момент на ударната сила спрямо масовия център на системата
„мотоциклет - водач“, системата преплъзва покрай левия
заден край на автобуса и продължава движение напред и успоредно на оста на пътя.
При сложното пространствено движение на системата „мотоциклет - водач“, до началото
на първите следи от задиряне, водачът е върху седалката на мотоциклета, след което
се отделят. След изминаване на разстояние на около 17 м след мястото на удара, мотоциклетът,
след плъзгане по асфалта, се установява върху лявата граница на пътното платно с
предна част насочена към пътя напречно на надлъжната му ос. Мотоциклетистът след
претъркулване по асфалта, получавайки нови травми, се установява върху разделителната
линия напречно на пътното платно. При удара с автомобила и претъркулването по асфалта,
мотоциклетистът е получил телесни увреждания, от които е починал на място. При огледа
и аутопсията на П.Д.Г. са установени: съчетана травма – закрита черепно-мозъчна
травма, кръвонасядане и оток на клепачите на двете очи, кръвонасядане на дясната
скула с кръвонасядане под конюнктивата на дясното око;
счупване на черепа; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка в
дясна теменна област и дясно челно базално; гръбначно
мозъчна травма: счупване на 7 шиен и 4 и 5 гръдни прешлени; закрита гръдна травма:
разкъсване на аортата и на сърцето, излив на кръв в гръдната
кухина, разкъсване на белите дробове, двустранно счупване на ребра, счупване на
двете ключици. Причината за смъртта на Г. и гореописаната съчетана травма с несъвместими
с живота увреждания-разкъсване на сърцето и аортата. Смъртта е настъпила сравнително
бързо и е била неизбежна. Между описаните травматични увреждания получени при процесното
ПТП и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Според експертите при скоростта, с която се е движел, мотоциклетистът е разполагал
с техническа възможност да не допусне произшествие, при положение, че е наблюдавал
измененията в пътната обстановка - предприетото намаляване на скоростта на движение
на преднодвижещия се автобус. По субективни причини мотоциклетистът
се е поставил в положение да се движи на по-малка надлъжна динамична дистанция,
която не му е осигурявала спиране на безопасно разстояние зад намаляващия скоростта
си автобус. В съдебно заседание експертите допълват, че при всички случаи
ударът е настъпил в дясна пътна лента, макар в протокола за оглед да няма
отбелязване на широчината на всяка една от пътните ленти. Отразените в
експертизата ориентири са дадените в протокола за оглед. Ударът е настъпил в
самия ляв край на автобуса, при което е настъпило счупване на задните му
светлини. Т.е към момента на удара мотоциклетистът се е приплъзнал
към левия край на автобуса и е отхвърлен в лявото пътно платно. Няма следи по
лявата страна на автобуса, което изключва ударът да е настъпил в процес на
изпреварване. На пътното платно е имало поставен знак „Забранено
изпреварването“, дублиран с непрекъсната разделителна линия. Скоростта на
мотоциклетиста е била 117 км/ч при допустима скорост от 50 км/ч.
От приетата и неоспорена Съдебносчетоводна
експертиза се установява, че кредитът е усвоен на 18.07.2011 г с превод по разплащателната
сметка BG 35 UNCR 70001520183537 с титуляр П.Д.Г. с референция 956LRA1111990201
в размер на 44000,00 лв. и след това е преведен на SUPER516 за покупка на жилище
в размер на 43150,00 лв. По счетоводни данни, предоставени на експертизата, от банката
към 11.05.2013 г. са погасени без закъснения всички дължими задължения по Договор
за ипотечен кредит № 042 от 14.07.2011г - 22 броя погасителни вноски. Към
11.05.2013 год. остатъчната стойност на кредита е в размер на 50516,11 лв. по погасителен план, изчислен от експертизата
по реално начислени задължения - различни от първоначалния погасителен план по Договор
за ипотечен кредит № 042 от 14.07.2011г., подробно посочен в Таблица № 5 и по пера,
както следва: 38127,51 лв – главница, 10179,57 лв. - договорна лихва по погасителен
план към 11.05.2013 г. и при запазване
на тези параметри до края на кредита, 1478,82 лв. - застрахователни премии и
730,21 лв. – такси. След смъртта на П. Г. по
кредита са постъпили суми в размер на 5374,02 лв. С внесените суми за периода
09.07.2013 г. - 30.04.2014 г., след настъпване на застрахователното събитие на
09.05.2013 г., по ипотечния кредит и с остатъка по сметката от внесените суми от
П. Г. /601,23 лв./ са погасени по пера суми в размер на 5971,35 лв., подробно отразени
в Таблица № 7,както следва: 3383,87 лв.
– главница, 2025,34 лв - договорна лихва, 4,65 лв. - лихва
просрочие главница, 346,25 лв. - наказателна лихва,
159,68 лв. - такса за управление на кредит, 9,34 лв -
периодични такси и 42,22 лв - застрахователна премия.
Съгласно указанията на съда остатъчният баланс към датата на застрахователното събитие
09.05.2013 г., съобразена с точка 10 от ОУ към застрахователния сертификат по изчисления
погасителен план от експертизата е в размер на 51026,31 лв., а именно: 38429,89
лв. – главница, 10372,30 лв. - договорна лихва по погасителен план към
11.05.2013 г. и при запазване на тези параметри до края на кредита 1493,91лв. застрахователни
премии, 730,21 лв. – такси.
По делото не се спори, че между П.Д.Г. и „Кардиф – Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф – Общо
застраховане Клон България“ е сключен договор за застраховка „живот“ в полза на
трето лице „У.Б.“ АД, като сред договорените рискове е смърт на застрахованото
лице. Основен спорен момент е налице ли е изключен риск по смисъла на чл. 239,
ал. 2 КЗ (отм.).
Договорът е сключен при общи условия, които освобождават
застрахователите от задължение за извършване на застрахователно плащане в
хипотезата на настъпване на застрахователно събитие в резултат на събитие,
настъпило в следствие излагане на опасност, самонадеяност или груба небрежност
от страна на застрахования, като неизчерпателно са посочени различни подобни
хипотези, сред които умишлено виновно поведение на застрахования при управление
на МПС. Съдът намира, че съдържанието на постигнатата договореност се свързва с
виновно противоправно поведение на застрахования,
довело до настъпване на противоправния резултат. В
конкретния случай от събраните доказателства се установява, че П. Г. е
управлявал мотоциклет „Ямаха“ със скорост от ок. 117
км. ч. при максимално допустима скорост 50 км./час. Без значение по делото е
дали пострадалият е предприел маневра „изпреварване“ на автобус „Мерцедес“ на
място, където извършването на маневрата е било забранено чрез знак Б24 и
непрекъсната линия. Достатъчно е да се отчете, че мотоциклетистът е могъл да
възприеме намаляването на скоростта от страна на автобуса до 10-12 км/ч и
изнасянето му в посока кръстовището със с. Старчево (около 5 градуса според
заключението на вещото лице), следователно – да съобрази поведението си с
измененията на пътната обстановка. От така събраните доказателства може да се
счете, че настъпването на ПТП е изцяло в резултат на виновно противоправно поведение на водача на мотоциклета в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21 ЗДвП. Движението с тази скорост не е
позволило на водача своевременно да отчете подготовката за и началото на
извършването на маневра „ляв завой“ от страна на водача на автобуса, респ. да
намали скоростта на движение, с което да не допусне настъпването на удар в
задна лява част на автобуса в дясна пътна лента. Следва да се отбележи, че без
значение се явява широчината на пътните ленти и дали разделителната линия е
била правилно поставена в средата на пътното платно, респ. дали пострадалият е бил
предприел маневра „изпреварване“. В двете хипотези ПТП е настъпило в резултат
на виновното противоправно поведение на водача на
мотоциклета, при форма на вина съзнавана непредпазливост.
По тези съображения съдът намира за основателни възраженията на
ответниците за наличие на изключен риск по смисъла на чл. 239, ал. 2 КЗ (отм.),
поради което за третото ползващо се лице не е възникнало вземане спрямо
застрахователя, т.е. първият от предявените искове се явява неоснователен.
По отношение на втория от предявените искове следва да се
отбележи, че Й.Г. е солидарен длъжник по сключения на 14.07.2011 г. договор за
ипотечен кредит на физически лица и за нея смъртта на солидарния длъжник е без
значение във връзка с дължимостта на сумата. Със
смъртта на П. Г. поетото от наследодателя задължение се разпределя спрямо
наследниците съобразно притежаваните от всеки от тях дялове от наследството.
Възможността кредитодателят, като трето ползващо се
лице, да получи от застрахователя застрахователно обезщетение няма погасителен
ефект и не освобождава автоматично кредитополучателя, респ. неговите
наследници, от задължение за заплащане на дължимите по кредита вноски. В този
смисъл не може да се счете, че със смъртта на кредитополучателя сумата е
недължима поради настъпил застрахователен риск. Няма правна норма, предвиждаща
подобен погасителен ефект. Законодателят е предвидил в чл. 242 КЗ (отм.)
възможността когато застраховка "Живот"
е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице,
то да предяви иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния
договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие или да
търси защита чрез чл. 134 ЗЗД. Наред с това по вече изложени съображения съдът
намира, че е налице предвиденото в чл. 11 от общите условия по договора за
застраховка изключение. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
след смъртта на П. Г. ищците са погасили задължение в общ размер 5971,35 лв.,
като дължима продължава да е сумата от
38429,89 лв. – главница, 10372,30 лв. - договорна лихва по погасителен
план към 11.05.2013 г. и при запазване на тези параметри до края на кредита
730,21 лв. – такси. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск за признаване на недължими на сумите от
32483,89 лв. без ДДС, представляваща непогасена част от кредит по договор за
банков кредит поради неизискуемост на вземането, както и на всички следващи се
лихви, разноски, такси е неоснователен.
По разнските.
Предвид установения изход от спора право на разноски имат
ответниците като предвид възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на отвтеника „К.Ж. Клон Б.“ КЧТ следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1504.52 лв., а на ответника
„У.Б.“ АД – 1805.42 с ДДС.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.А.Г., ЕГН **********, А.П.Г., ЕГН **********
и Д.П.Г., ЕГН **********:
-
срещу „К.Ж. Клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******* и
срещу „У.Б.“ АД, ЕИК ******** иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване
за установено по отношение на ищците, че в полза на „У.Б.“ АД е налице вземане
спрямо „К.Ж. Клон Б.“ КЧТ в размер на 32483,89 лв. без ДДС и следващите се лихви
и разноски и такси, съставляващо дължима застрахователна сума по договор за групова
застраховка „Живот“ в резултат на реализиран покрит риск чрез смъртта на П.Д.Г.,
ЕГН **********;
-
срещу „У.Б.“ АД – да бъде признато за
установено спрямо ответника, че ищците не дължат към 11.05.2013 г. сумата от
32483,89 лв. без ДДС, представляваща непогасена част от кредит по договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 42/14.07.2011 г. поради неизискуемост на вземането,
както и на всички следващи се лихви, разноски, такси и други свързани с предприетото
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА Й.А.Г., ЕГН **********, А.П.Г., ЕГН ********** и Д.П.Г., ЕГН **********
да заплатят на „К.Ж. Клон Б.“ КЧТ, ЕИК ****** , на основание чл.78 ал.3 от ГПК
сумата 1504.52 лв. - разноски.
ОСЪЖДА Й.А.Г., ЕГН **********, А.П.Г., ЕГН ********** и Д.П.Г., ЕГН **********
да заплатят на „У.Б.“ АД, ЕИК ********* на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 1805.42
с ДДС - разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Софийски
Апелативен съд.
Съдия: