Р Е Ш Е Н И Е
Номер10/17.1.2020г..Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и
първи ноември Две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АСЕН
ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН
ПОПОВ
Секретар:К.Апостолова
Прокурор: Св.Данева
като разгледа докладваното от съдия
А.Попов
ВНОХД
№1093 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Въззивното
производство е образувано по протест на прокурор при ДРП срещу Присъда на ДРС
от 16.05.19г. по НОХД №14/19г.,
с която подсъдимия Ж.Н. е бил признат за невиновен и оправдан по възведеното му
обвинение по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 от НК.
С
протеста и допълнението към него се излагат доводи за незаконосъобразност на
съдебния акт вследствие на непълен и неточен анализ на доказателствата в
мотивите на съда. Иска се признаване на подсъдимия за виновен и налагане на
наказание Лишаване от свобода за срок от две години изтърпяването на което да
бъде отложено с изпитателен срок от четири години.
В
съдебно заседание пред въззивната
инстанция по същество, представителят на ВОП не поддържа протеста на ДРП.
Намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна, и като такава моли да
бъде потвърдена.
Адв.Ж., защитник на подсъдимия моли присъдата на ДРС да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият не се възползва от правото
на лична защита, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Депозираните протест е процесуално
допустим, подаден в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледан по
същество е неоснователен.
От фактическа страна, първостепенният
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Н.
Н. ***. През пролетта на 2018г.,
той решил да направи
ремонт на покрива и затова в края на м.юни 2018г. разговарял със св.А.А от
гр.Девня. Последният се занимавал с ремонт на покриви. А отишъл на място,
огледал покрива и двамата се уговорили ремонта да бъде извършен малко по-късно,
тъй като тогава времето било дъждовно. А казал, че стойността на ремонта била
около 10 000-11 000 лева с материали и труд. За предстоящия ремонт Н. разказал
на много хора вкл. свои колеги от кариера „Марцияна” в гр.Девня. Там работел и и
подс.Ж.Н.. Преди св.Н. да намери майстор за покрива си и да съобщи за това на
колегите си, подс.Н. се срещнал в с.Петров дол със св.С.Г.К.. Той живеел в
с.Петров дол от около 15 години, като неговата съпруга и съпругата на подс.Н.
били братовчедки. Подс.Н. в разговор със св.К. споделил, че има колега който си
търси майстор за покрива и св.К. казал, че може да намери.Тогава подс.Н. дал на
К телефонния номер на св.Н.. След като провел разговора с подс.Н., св.К решил
да се възползва от ситуацията и да си набави пари, като се представи пред
св.Николай Н. за човека който ще му прави ремонт на покрива и му поиска пари, с
които да закупи материали. В изпълнение на плана си К се срещнал със свой
познат – св.Д.П. и му казал че му трябва СИМ карта, която да не е на негово
име, като не му обяснил защо. Св.П. се съгласил да помогне на св.К да си намери
СИМ карта и на 03.07.2018г. двамата отишли в гр.Провадия, в заведението където
св.П. работел като охрана. В това заведение работела, като сервитьорка св.Т.П..
П. обяснил на св.П., че му трябва СИМ карта, която да не е на негово име и я
помолил да закупи предплатена карта на нейно име. П. се съгласила и двамата
отишли до офис на „Виваком” в гр.Провадия, където П. закупила СИМ карта с №
0876366 727 на свое име, след което дала картата на св.П.. Той от своя страна я
дал на св.К. След като се прибрал в с.Петров дол, св.К помолил подс.Н. да му
даде мобилен апарат, като не му обяснил за какво му трябва. Подс.Н. имал на
разположение мобилен апарат и дал на св.С. К мобилен апарат, черен на цвят и с
лого на гърба на „Теленор” с ИМЕИ 355264061252590. Св.К взел мобилния апарат и
поставил в него закупената по рано от св.П. СИМ карта.В 13.02 часа на
08.07.2018г.св.К позвънил от №********** на св.Н. на №********** и му се
представил като майстора, който ще му прави ремонта на покрива. Св.Н. попитал
дали му се обажда Наско и св.К отговорил утвърдително като казал, че е намерил
по евтини материали за ремонта на покрива, но му трябват пари веднага за да ги
закупи. Казал, че необходимата сума за материали е 2800 лева. Св.Н. казал, че в
себе си няма пари, но на следващият ден ще отиде в офис на Банка ДСК да изтегли
нужната сума. Така на 09.07.2018г. сутринта, св.Н. отишъл в офис на Банка ДСК в
гр.Девня и изтеглил сумата от 2800 лева. Още докато бил в банката от телефонен
№********** му се обадил св.К, представил се отново за „Наско” и го попитал
дали е изтеглил сумата. Св.Н. отговорил, че в момента тегли сумата. Св.К казал
на св.Н. , че след известно време ще изпрати брат си – П., на когото трябва да
даде парите, тъй като той отива да поръча материалите. Св.Н. казал, че не
познава брат му и се притеснява да не стане някакво недоразумение, но св.К го
успокоил, като му казал, че ще го опише и му казал, когато му позвъни да излезе
на улицата, тъй като брат му не знае къде точно живее св.Н.. В същият ден подс.Н.
се обадил на дъщеря си – св.Й.Й, която живеела в гр.Провадия с приятеля си –
св.И Н.. Св.И Н. имал лек автомобил „Опел Корса” с рег.№ *******.Подс.Н. обяснил на дъщеря си , че
автомобилът му трябва за да отиде до гр.Девня и да си закупи захар за ракия. Св.Й.
казала на баща си да купи захар и за нея. Тъй като подс.Н. нямал книжка, той
взел със себе си св.К, който притежава СУМПС и двамата отишли в гр.Провадия в
домът на св.Иван Н..Тъй като той спял, подс.Н. взел ключовете за автомобила от
дъщеря си, дал ги на св.К и двамата потеглили към гр.Девня. След като
пристигнали в гр.Девня, св.К казал на подс.Н., че има някаква работа, оставил
го на пазара и заминал в посока към домът на св.Н.. Междувременно му се обадил
по телефона и му казал, че П. го чака да му даде парите. Св.Н. излязъл от домът
си, св.К го чакал там, като бил на волана на л.а „Опел Корса”, описан по –
горе. Казал на Н., че е П., а св.Н. му предал сумата от 2800 лева. След като
взел парите, св.К отишъл на пазара в гр.Девня, взел подс.Н. и двамата се
върнали в гр.Провадия, където оставили автомобила на св.Й.. Подс.Н. *** , а св.К
се прибрал в с.Петров дол. Тъй като уговорката била строителните материали да
пристигнат след получаването на парите, св.Н. изчакал и около 14.00 часа на
09.07.2018г. звъннал на номера, от който му се обаждал мнимия „Наско”. Тъй като
след няколко обаждания никой не му вдигал телефона, св.Н. намерил в домът си
листчето с телефона на св.А и му позвънил. Св.А обяснил на св.Н., че няма брат
и, че не е пращал никой да взема пари от него. Тогава св.Н. разбрал, че е
измамен и подал сигнал в полицията за случилото се. В РУ МВР Девня било
образувано ДП № 132/2018г.
В хода на разследването
по ДП, на 13.07.2018г.св.Т.П. разпознала св.С К като лицето на което св.П. е
предал закупената от нея СИМ карта.
На 25.07.2018г. при
проведено разпознаване в хода на ДП св.Н Н. разпознал св.С К, като лицето на
което предал сумата от 2800 лева.
На 07.08.2018г. било
извършено претърсване в жилището на подс.Н. ***, при които били иззети черен
заден панел от мобилен телефон с емблема на „Теленор” и черна батерия за
мобилен телефон.
В хода на разследването
по ДП св.С К възстановил сумата от 2800 лева на св.Н. и сключил споразумение с
ДРП.
В хода на производството
пред въззивната инстанция е направена справка за притежавани от подсъдимия Н.
сим карти и съответно данните на мобилните апарати/имеи номера/, чрез които те
са ползвани за процесния период. Видно от депозираните отговори от трите
мобилни оператора подсъдимият няма регистрирани мобилни карти в процесния
период.
За да приеме горната фактическа обстановка, която
ВОС също счита за несъмнена, първостепенния съд е сторил задълбочен анализ на
всички относими, допустими доказателства и доказателствени средства.
Изпълнявайки
задължението си да разкрие обективната истина, ДРС
е сторил анализ на събраните доказателства, като е ценил показанията на
свидетелите А.П А, Й. Ж.Й., И.И. Н., Т. Д. П., Д.В. П. и Н.И. Н. и ги е
съпоставил с тези на осъдения К. Правилно е констатирано, че последните са в
изолация от всички останали събрани доказателства по делото и не могат да
послужат за да се постанови осъдителна присъда. Обсъдени са и останалите
установености по делото: регистрираните разговори, видеозапис на процесния
автомобил и др. в светлината и на съдебната практика на ВС/р.по н.д
№829/1973г.-н.о, н.д №1013/1956г.-II н.о., р.№71-1960г.- ОСНК/. В крайна
сметка ВОС споделя извода на първостепенния съд, че измежду всички събрани
доказателства единственото пряко уличаващо подсъдимия са именно показанията на К.
Те обаче не са достатъчни щото да се постанови съгласно изискването на закона
на осъдителна присъда. Единственото разсъждение което не се споделя от
въззивния състав е това обвързващо възстановяването на щетата от страна на К с
извода за непричастност на Н.. С оглед привилегиите които законодателя е
предвидил, би могло да се приеме, че е налице интерес у подсъдимия да
възстанови изцяло вредите с цел да облекчи положението си било като размер и
вид на санкцията, било за да стане възможна особената процедура на приключване
на наказателното производство със споразумение. В тази връзка подобно поведение
от един подсъдим, не би могло да се разглежда като безспорна индиция за размера
на причинената само от него щета.
Въз основа на приетата фактическа
обстановка, съставът на съда е приел, че не са събрани доказателства в подкрепа
на възведеното обвинение и е постановил оправдателна присъда.
Така направените крайни изводи на съда
на база приетата за установена и от въззивния състав фактическа обстановка се
споделят напълно.
По отношение на оплакванията изложени
в частния протест на прокурора.
ВОС споделя частично сторените оплаквания и в частност
тези за надценяване поведението на св.К , както бе изложено по-горе.
Що се касае до липсата на констатирани противоречия
между показанията на св.Йорданова в досъдебна и в съдебна фаза. Действително
такива съществуват по отношение ползването на процесния автомобил. Дори обаче
да се кредитират показанията дадени в досъдебна фаза отново не е налице
доказателствена маса която ведно с показанията на другия подсъдим да послужи за
формиране на изискуемата от закона категоричност за постановяване на осъдителна
присъда. Не е без значение и обстоятелството, че свидетелката би могла да се
възползва и от дадената и от закона привилегия с оглед родствената връзка с
подсъдимия.
Разминаванията между обясненията на подсъдимия и
показанията на пострадалия Н. не са толкова съществени щото да доведат до извод
различен от този достигнат от ДРС при обсъждането им.
По изложените съображения, с
оглед и предвид липсата на служебно
констатирани основания и възможност за отменяне или изменяне на присъдата, на
основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна
инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда на ДРС от 16.05.19г. по НОХД
№14/19г..
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационна
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.