№ 689
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100509360 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20139720/15.06.2021г. по гр.д. № 4688 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 164-ти състав са отхвърлени предявените с
искова молба вх. №22001752/27.01.2021г. искове на В. Т. Т. , ЕГН **********
с адрес: гр. София, ж.к. „****”, бл. **** срещу Главна Дирекция „Г.В.А.” ,
Булстат **** с адрес на управление: гр. София, ул. **** искове по чл.
344,ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 45-56-1/13.01.2021г. на
Директора на Главна Дирекция „Г.В.А.” , за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „ главен инспектор” в отдел „Авиационна
сигурност”, Дирекция „ „Оператори, авиационна сигурност, въздушно
пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване” към ГД”ГВА”; за
заплащане на сумата от 16595,40лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 27.01.2021г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за оставане без работа за периода от 21.01.2021г. до 21.07.2021г.
поради незаконното уволнение.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25112813/05.07.2021г. по регистъра на СРС от ищеца В. Т. Т. , ЕГН
********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на на
1
материалния закон. Посочил е, че по делото нямало спор за фактите и било
установено, че страните са били обвързани от трудов договор от 22.11.2018г.
за длъжността „главен инспектор” със срок до завръщане на титуляра на
длъжността В.Н.Д. , че правоотношението било прекратено на основание на
чл. 328, ал.1,т.10б от КТ-поради придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст от ищеца преди възникване на трудовото правоотношение, че
това право е придобито от ищеца през ноември 2002г. Спорно по делото било
дали това уволнително основание е приложимо за трудов договор със срок
„до завръщане на титуляра на длъжността -В.Д.”. Посочил е, че соченото
уволнително основание било приложимо само за безсрочни трудови
договори, но не и при договор по чл. 68, ал.1, т. 3 от КТ . Последният бил
договор, при който двете страни са се съгласили със срока му, за
прекратяването му била предвидена специалната хипотеза на чл. 325, ал.1, т. 3
и т. 5 от КТ –със завръщането на титуляра на длъжността. В този смисъл било
Решение № 1547/2006г. по дело № 3239/2003г. на ВКС. Твърденията на
ищеца, че няма мотивировка в заповедта , обстоятелството че ищецът е
оспорил уволнителната заповед с исковата молба изразявали несъгласието на
ищеца с действията на работодателя и с липсата на причина за
освобождаването му, с незачитане на взаимното споразумение за срочността
на договора, тоест ищецът бил навел твърдения, че работодателят не се
съобразява с добрите нрави и неправилно СРС приел, че ищецът не оборва
презумпцията за добросъвестно упражняване на трудовите права и
задължения от работодателя. По делото не се спорело, че ищецът изпълнявал
добросъвестно задълженията си по договора. Не му било предложено
прекратяване срещу обезщетение. Работодателят знаел при сключване на
договора, че ищецът е пенсионер. Районният съд се бил позовал на решения
на ВКС, които не били изцяло приложими за процесния случай. В подкрепа
на доводите му било Решение 1547/2006г. по дело 3239/2003г. на ВКС.
Основателността на иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ обосновавал основателност
на исковете по чл. 344, ал.1,т. 2 и т.3 от КТ.
Въззиваемият- ответник по исковете Главна Дирекция „Г.В.А.” ,
Булстат **** в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочило е, че
решението в обжалваната част е правилно. Разпоредбата на чл. 328, ал.1,т.
10б от КТ давала възможност работодателят да прекрати едностранно
договора , ако правоотношението е възникнало след придобиване и
упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от
служителя. Това основание в случая било осъществено. Тази норма била
приложима и за срочните трудови договори. Този извод се налагал при
съобразяване на съотношението между нормите на чл. 328 и чл. 325 от КТ,
както и от препращането от чл. 328, ал.1 към чл. 326, ал.2 от КТ.,
предвиждащ срок на предизвестие при срочни трудови договори. В този
смисъл било Определение № 481/28.05.2018г. по дело № 30/2018г. на ВКС,
ІV-то Г.О., Решение № 197/20.06.2013г. по гр.д. № 706/2012г. на ІV-то Г.О. на
ВКС. С исковата молба ищецът не сочел злоупотреба с права от
2
работодателя, при прекратяване на правоотношението работодателят спазил
разпоредбите на КТ, в срока на предизвестието ищецът можел пред
работодателя да възрази срещу уволнението, но това не било направено, едва
с исковата молба ищецът изразявал несъгласие с уволнението и това
поведение на страните не можело да обоснове извод, че работодателят е бил
недобросъвестен. Решенията на ВКС, на които СРС се бил позовал били
относими към процесния случай. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22001752/27.01.2021г. на В. Т. Т. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
„****”, бл. **** срещу Главна Дирекция „Г.В.А.” , Булстат **** с адрес на
управление: гр. София, ул. **** , с която е поискал от съда на основание на
чл. 344,ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 от КТ да признае за незаконно и
отмени уволнението му, извършено със Заповед № 45-56-1/13.01.2021г. на
Директора на Главна Дирекция „Г.В.А.”; да го възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност „главен инспектор” в отдел „Авиационна
сигурност”, Дирекция „ „Оператори, авиационна сигурност, въздушно
пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване” към ГД”ГВА”; да
осъди ответника да му заплати сумата от 16595,40лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2021г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за оставане без работа за периода от
21.01.2021г. до 21.07.2021г. поради незаконното уволнение. Навел е
твърдения, че работел при ответника по трудов договор от 22.11.2018г. на
длъжността „главен инспектор” в отдел „Авиационна сигурност”, Дирекция „
„Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и
спасяване и правно осигуряване” към ГД”ГВА” със срок на договора по чл.
68, ал.1, т. 3 от КТ - „до завръщане на титуляра на длъжността В.Н.Д.” ,
правоотношението било прекратено на основание на чл. 328, ал.1,т.10б от КТ-
поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от ищеца преди възникване на трудовото правоотношение, което
било придобито от ищеца през ноември 2002г. Посочил е, че при сключване
на договора работодателят знаел, че ищецът е придобил и упражнил правото
си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но въпреки това работодателят
бил преценил, че ищецът следва да бъде назначен на длъжността до
завръщане на титуляра й. Такъв срочен трудов договор можело да се прекрати
на специално предвидените основания по чл. 325, ал.1,т. 5 от КТ. В заповедта
фактически липсвали мотиви , явно липсвала яснота за основанието, на което
се прекратява правоотношението, което било нарушение на материалния
закон. Липсата на мотиви и неправилно посочената правна квалификация на
уволнителното основание по чл. 328, ал.1,т. 10б от КТ водело до неяснота на
причините, довели до прекратяване на правоотношението и до нарушаване на
правото му на защита. В о.с.з. от 09.04.2021г. пред СРС ищецът изрично е
заявил, че не оспорва работодателската компетентност на Х.Щ., подписал
3
уволнителната заповед.
Ответникът Главна Дирекция „Г.В.А.” , Булстат **** в предоставения
му срок е оспорил исковете. Посочил е, че разпоредбата на чл. 328, ал.1,т. 10
б от КТ изрично предвиждала възможността работодателят едностранно да
прекрати трудово правоотношение , когато то е възникнало след придобито и
упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служителя в
клучая това основание било осъществено и извършеното уволнение било
законно. За да е законно това уволнение не било необходимо да са налице
други условия, не било нужно титуляр на длъжността да се е завърнал, нито
условията по чл. 70 от КТ. Разпоредбите на чл. 328, ал.1 от КТ били
приложими за срочните трудови договори. На ищеца било връчено
предизвестие за прекратяване на договора, което сочело редът, по който
работодателят възнамерява да прекрати договора и това не било основанието
по чл. 325, ал.1,т.5 от КТ, за което не било нужно предизвестие. Уволнението
било извършено на по ред, съответстващ на основанието за прекратяването на
договора. Не оспорвали високата квалификация на ищеца, преценката за
прекратяване на правоотношението било по целесъобразност – необходими
командировки за проверки на място от инспекторите, което било прието от
работодателят като затруднение за ищеца, тази преценка на работодателя не
подлежала на проверка от съда. В о.с.з. от 28.05.2021г. е заявил, че към
момента титуряр на длъжността все още не се завърнал.
По делото са приети неоспорени от страните трудов договор № 45-57-
107/22.11.2018г., носещ подпис за страните по него, фиш за заплати, съгласно
който на 22.11.2018г. страните са сключили писмен трудов договор, по който
ищецът се е съгласил считано от 26.11.2018г. да работи при ответника на
длъжността „главен инспектор” в отдел „Авиационна сигурност”, Дирекция „
„Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и
спасяване и правно осигуряване” към ГД”ГВА” при основно трудово месечно
възнаграждение от 2000лв. при условията на чл. 68, ал.1,т. 3 и чл. 70 от КТ -
със срок до завръщане на титуляра В.Н.Д. и с уговорен срок за изпитване от 6
месеца в полза на работодателя, с уговорен срок на предизвестие за
прекратяване на договора от 30 дни, във фиш за заплати от 26.01.2021г. за
декември 2020г. му е начислено основно трудово възнаграждение от
2040лв., социални от 725,90лв.
По делото е прието неоспорено от страните писмо изх. № 1046-40-3477
Н1/18.09.2019г. от НОИ, Разпореждане от 02.07.2007г. на НОИ, съгласно
което В.Т. е получава пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от
01.11.2002г. , пенсията му от 02.07.2007г. е в месечен размер от 490лв.
По делото е прието предизвестие изх. № 45-00-169/14.10.2020г. носещо
подпис за Главен директор на Главна дирекция „Г.В.А.”, съгласно което
ответникът на 14.10.2020г. е съставил изявление до ищеца, с което е посочил,
че го предизвестява на основание на чл. 326, ал.2 от КТ , че с изтичане на 3
месечен срок от получаване на предизвестието трудовата правоотношение
4
между страните се прекратява на основание на чл. 328, ал.1,т.10б от КТ ,
поради това, че трудовата правоотношение е възникнало след като ищецът е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На лицевата страна на документа срещу текст „получил” е положен подпис и
дата 19.10.2020г.
По делото е приета Заповед № 45-56-1/13.01.2021г. носеща подпис за
Главен Директор на Главна Дирекция „Г.В.А.”, съгласно която считано от
20.01.2021г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на
основание на чл. 328, ал.1,т.10б от КТ , поради това, че трудовата
правоотношение е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с чл. 6, ал.3,
т.7 от Устройствен правилник на ГД”ГВА” и с връчено на 19.10.2021г. на
ищеца 3-месечно писмено предизвестие № 45-00-169/14.10.2020г. На
лицевата страна на документа срещу текст „получил” е положен подпис и
дата 18.01.2021г.
Приета е трудова книжка на ищеца в препис, съгласно записванията по
която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
на чл. 328, ал.1,т. 10б от КТ на 20.01.2021г., след това няма записвания за
трудово правоотношение на ищеца, при ответника основното трудово
възнаграждение на ищеца било 2000лв. до 01.01.2020г., а след това – 2040лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при
ответника по исковете е посочило, че брутното трудово възнаграждение на
ищеца по трудовия договор с ответника за последният пълен отработен
месец – декември 2020г., е било в размер на 2040лв., за този месец била
изплатена и сумата от 725,90лв., която била сума, полагаща се за социално-
битово и културно обслужване на служителите.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с
чл. 225 от КТ .
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца е да установи,
че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за
определена длъжност, прекратено едностранно от работодателя, че
уволнението е незаконно поради наведените от ищеца твърдения за факти, че
5
ищецът е останал без работа за процесния период поради уволнението, размер
на брутно трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен
месец при ответника.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че
уволнението е законно, тоест че е осъществено основанието, на което същото
е извършено, че е извършено от лице с работодателска компетентност.
По делото не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия
осигурителен стаж и възраст считано от 01.11.2002г., на 22.11.2018г. между
страните е възникнало валидно трудово правоотношение по трудов договор
със срок - до завръщане на титуляра В.Н.Д., с уговорен срок за изпитване от
6 месеца в полза на работодателя и с уговорен срок на предизвестие за
прекратяване на договора от 30 дни, по който договор считано от 26.11.2018г.
ищецът е работил при ответника на длъжността „главен инспектор” в отдел
„Авиационна сигурност”, Дирекция „ „Оператори, авиационна сигурност,
въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване” към
ГД”ГВА” при основно трудово месечно възнаграждение считано от
01.01.2020г. в размер от 2040лв., на 19.10.2020г. ответникът е връчил на
ищеца 3-месечно предизвестие за прекратяване на договора на основание на
чл. 328, ал.1,т.10б от КТ - поради това, че трудовата правоотношение е
възникнало след като ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на 18.01.20201г. ответникът е връчил на ищеца
Заповед № 45-56-1/13.01.2021г., с която е прекратил считано от 20.01.2021г.
правоотношението между страните на основание на чл. 328, ал.1,т.10б от КТ -
поради това, че трудовата правоотношение е възникнало след като ищецът е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст
във връзка с връчено на 19.10.2021г. предизвестие, към този момент титуляр
на длъжността не се е върнал на работа, след прекратяване на
правоотношението между страните ищецът не е работил по трудово
правоотношение за 6 месеца. Тези обстоятелства се установяват от приетите
по делото писмени доказателства – трудов договор, писмо и разпореждане от
НОИ, трудова книжка, предизвестие, уволнителна заповед, фиш за заплати,
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по
делото доказателства. Във въззивното производство не са въведени
оплаквания срещу изводите на СРС за тези обстоятелства, при
обосноваването им СРС не е допуснал императивна правна норма.
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Съгласно чл. 328, ал.1, т.10б от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, когато трудовото
правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
6
Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица изчерпателно
изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол
подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска
власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били
налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за
правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на
тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл. 328,
ал.1 от КТ . В това производство съдът се ръководи само от изложените в
уволнителната заповед факти и само за тяхното наличие е проверката му.
В конкретния случай по делото се установява, че уволнението на ищеца е
извършено от лице с работодателска компетентност, като предизвестието за
прекратяване и уволнителната заповед са връчени на ищеца съответно на на
19.10.2020г. и на 18.01.20201г. Уволнителната заповед от 13.01.20201г. и
предизвестието от 14.10.2020г. носят подпис, положен за главният директор
на ответника-Х.Щ., в о.с.з. от 09.04.2021г. пред СРС ищецът изрично е
заявил, че не оспорва работодателската компетентност на Х.Щ., поради което
и установено по делото е, че двата документа са подписани от лице с
работодателска компетентност. Уволнителата заповед и предизвестието
носят подпис за получил, като не се спори, че този подпис е положен от
ищеца на посочените в тях дати, поради което и съдът приема, че
предизвестието и уволнителната заповед са връчени на ищеца съответно на
19.10.2020г. и на 18.01.2021г.
Съдът приема, че както предизвестието за прекратяването на договора,
така и процесната уволнителна заповед са мотивирани съобразно
изискванията на КТ. Същите сочат цифрово и словесно обозначение на
основанието, на което се прекратява правоотношението, сочените факти
съответстват на дадената от работодателя правна квалификация на
основанието, на което се прекратява правоотношението - чл. 328, ал.1,т.10б от
КТ поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от служителя преди възникване на трудовото правоотношение.
Фактите и основанието, на което се извършва уволнението са посочени ясно
и еднозначно по начин, който позволява на ищеца да организира защитата си
срещу тях и доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Спецификата на уволнителното основание в случая не предполага излагане
на други факти, различни от тези, посочени в уволнителната заповед –
придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
преди сключване на трудовия договор.
По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото писмо и
Разпореждане от НОИ, че към момента на сключване на трудовия договор
между страните ищецът е придобил и упражнил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. При така установеното съдът приема за
осъществено основанието по чл. 328, ал.1,т.10б от КТ към момента на
извършване на уволнение.
7
Спорен въпрос по делото е дали уволнителното основание по чл. 328,
ал.1,т.10б от КТ е приложимо за срочни трудови договори със срок „до
завръщане на титуляра на длъжността”, какъвто е договорът между страните.
Съдът приема, че уволнителното основание по чл. 328, ал.1, т.10б от КТ е
приложимо както за трудовите договори за неопределен срок, така и за
срочните трудови договори. Действително, разпоредбите на чл. 325, ал. 1, т.
3-5, т. 8 и ал. 2 от КТ уреждат конкретни основания за прекратяване на
трудовите договори, сключени за определен срок. Тези основания обаче са
специални, тоест те са приложими само за договорите, сключени за определен
срок с оглед на спецификата на конкретния модалитет. Уреждането на
специални основания за прекратяването на срочните трудови договори не
може да обоснове извод, че срочните трудови договори не могат да бъдат
прекратени на основанията по чл. 328, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл. 328,
ал.1 от КТ урежда общи основания за прекратяване на трудовия договор
едностранно от работодателя. Те са приложими както за договорите за
неопределен срок, така и за срочните трудови договори. Изключения от това
общо правило са само изчерпателно предвидени от законодателя хипотези.
Всеки от срочните трудови договори по чл. 68, ал. 1 , т. 1-т.5 и, ал. 6 от КТ
може да бъде прекратен както на съответното основание по чл. 325, ал. 1, т.
3- 5 и 8 и ал. 2 от КТ при сбъдването на съответното уговорено прекратително
условие, така и преди настъпване на това условие - на всяко едно от
основанията по чл. 328, ал. 1 (т.т. 1-12) и, ал. 2 от КТ - едностранно от
работодателя с предизвестие, ако се е осъществил съответният фактически
състав за такова уволнение. В хипотезата на чл. 328, ал.1,т.10б от КТ
законодателят не е предвидил изключения за приложимостта й, поради което
и съдът приема, че няма пречка същата да послужи за основание за
прекратяване от работодателя на договор за определен срок – до завръщане на
титуляра на длъжността. В подкрепа на този извод на съда е препращането от
разпоредбата на чл. 328, ал.1 от КТ към разпоредбата на чл. 326, ал.2 от КТ,
предвиждаща предизвестие за прекратяване на срочния трудов договор. Да се
приеме, че чл. 328, ал.1 от КТ не е приложим за срочните трудови би
обесмислило препращането към чл. 326, ал.2, изр.2 от КТ, но такова
изключение законодателят не е уредил. Правото на уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 10б КТ е потестативно право на работодателя по трудовото
правоотношение възникнало от трудов договор, независимо от срочността на
договора и от трудовата функция, която се изпълнява. /В този смисъл
Решение № 26/13.05.2019г. по гр.д. № 234/2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.;
Определение № 481/28.05.2018г. по гр.д. № 30/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 197/20.06.2013г. по гр.д. № 706/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
постановени по различни хипотези на чл. 328, ал.1 от КТ включително и тези
по т.10, които решения съдът приема че са приложими в случая, защото дават
разрешение по приложението на тези уволнителни основания към срочните
трудови договори без оглед на конкретния срок и без оглед на специфики,
които да ги отличават от чл. 328, ал.1т.10б от КТ /. Посоченото от въззивника
8
Решение № 1547/28.09.2006г. по гр.д. № 3239/2003г. на ВКС, 3-то Г.О. не
дава друго разрешение по спорния по делото въпрос , то не отрича
възможността за прекратяване на срочния трудов договор на някое от общите
основания по чл. 328, ал.1 от КТ , поради които и доводите на въззивника в
обратния смисъл са неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема, че уволнителното основание по чл.
328, ал.1т.10б от КТ е приложимо за трудов договор сключен при условията
на чл. 68, ал.1т.3 от КТ, какъвто е процесния трудов договор и доводи на
въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Без значение по делото е качество на изпълнение на работа по договора от
ищеца. Това е така, защото качеството на изпълнение на възложената работа
не е основание за процесното уволнение.
Неоснователни са доводите на ищеца, че бил изложил твърдения за
злоупотреба с права от работодателя при процесното уволнение и неправилно
районният съд бил приел обратното. С исковата молба твърденията на ищеца
са за незаконност на уволнението поради липса на мотиви на уволнителната
заповед и неприложимост на уволнителното основание към срочния трудов
договор, както и че изпълнявал възложената му работа си качествено. По
делото не е установено работодателят да е злоупотребил с правото си на
уволнение. Уволнителната заповед е мотивирана, основанието на което е
извършено уволнението е осъществено. Уволнението по чл. 328, ал. 1, т.10б
от КТ се извършва по преценка на работодателя. Работодателят няма
задължение да уволнява работника или служителя, който е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, но има такова право. Преценката на
работодателя дали да упражни това свое право е такава по целесъобразност и
не подлежи на съдебен контрол. Само по себе си реализирането на това право
не е злоупотреба с права, поначало упражняването му е правомерно.
Реализирането на това право би могло да бъде неправомерно, само ако
представлява злоупотреба с право, тоест когато правото се упражнява
недобросъвестно - само с цел за да се увредят права и интереси на други лица
с ясно съзнание, че реализираното право не съществува. По делото не е
установено реализирането на това право от въззиваемият да е злоупотреба с
право и доводи на въззивника за същото са неоснователни.
При така възприето съдът приема, че иск е неоснователен и правилно е
отхвърлен от районния съд.
По исковете по чл. 344, ал.1,т. 2 и т. 3 от КТ:
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ неоснователни
са исковете по чл. 344, ал.1,. 2 и т.3 от КТ.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на районния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
9
следва да бъде поставена в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия съдебни разноски за производство пред СГС в
размер на 100лв. за възнаграждение за юрисконсулт в производство пред
СГС, определено по правилата на чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с Наредбата
за заплащане на правната помощ и при съобразяване на сложността на пред
СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20139720/15.06.2021г. по гр.д. № 4688 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 164-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА В. Т. Т. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „****”, бл.
**** да заплати на Главна Дирекция „Г.В.А.” , Булстат **** с адрес на
управление: гр. София, ул. **** на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от
ГПК сумата от 100лв. /сто лева/, представляващи възнаграждение за
юрисконсулт в производство пред СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10