Р Е Ш Е Н И Е
№………./21.06.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1781 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от А.И.М.
ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу И.Х.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени искове:
-с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
26 000 лв. за претърпените от последния болки и страдания в резултат на
нанесената му ответника на 02.12.2012г. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване
на олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупването в областта на
лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена и влязла
в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда / 08.09.2017г./;
-с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв. за претърпените от
последния болки и страдания от разкъсно-контузна рана по лява
предмишница, както и 2 000 лв.
за претърпените болки и страдания от кръвонасяданията по гърба и
главата, и двете травматични увреждания, настъпили в
резултат на нанесения му от ответника на 02.12.2012г. побой в землището на
с.Доброплодно, община Ветрино, област Варна, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 08.09.2017г./;
-с правно основание
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата от 9151,64 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до 07.09.2016г., както следва:
-7 931,40 лв. –
мораторна лихва върху сумата от 26 000
лв. за претърпените от последния болки и страдания в резултат на нанесената му
ответника на 02.12.2012г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупването в областта на
лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена и влязла
в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия;
-610,12 лв. - мораторна лихва върху сумата от
2 000 лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за
неимуществени вреди в резултат на разкъсно-контузна рана по лява предмишница;
-610,12 лв. - мораторна лихва върху сумата от
2 000 лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за
неимуществени вреди в резултат на кръвонасяданията по гърба и главата;
В рамките на
производството ответникът е релевирал възражение за съпричиняване, чиято правна
квалификация се подвежда под разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД.
В исковата молба
ищецът твърди, че в РС – гр.Провадия е
било образувано НОХД № 21/2015 г.,
приключило с осъдителна присъда против ответника за извършено престъпление по
чл. 129 ал.1 от НК, за това , че на 02.12.2012г. в землището на село
Доброплодно, обл.Варна , причинил средна телесна повреда на А.И.М., изразяваща
се в счупване на
олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупване в областта на
лъчевия израстък на лява раменна кост, които са обусловили трайно затруднение в
движението на левия горен крайник, за период от около 2-2.5 месеца.Присъдата
била потвърдена от ВОС с Решение № 188/05.07.2016г. по ВНОХД № 459/2016г.
Освен травмите, за
които била постановена присъдата, ищецът претърпял и други травматични
увреждания, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Твърди, че за съжаление горният ляв крайник не възстановил в пълен обем
своите функции, като дефицитът бил значителен и осезаем. В резултат на всички
телесни увреждания, ищецът сочи, че е претърпял болки и страдания, които
оценява в общ размер на 30 000 лв., както следва: за претърпени болки и
страдания от счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница
- 13 000 лв., за счупването в областта
на лъчевия израстък на лява раменна кост – 13 000 лв., претенция за
разкъсно-контузна рана по лява предмишница – 2 000 лв. и претенцията за
кръвонасяданията по гърба и главата също за 2 000 лв. Претендира и мораторна
лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до 09.09.2016г. в общ размер на
9151,64 лв., както следва: - 3965,70 лв. – мораторна лихва върху сумата от
13 000лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за
неимуществени вреди от счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница;
- 3965,70 лв. – мораторна лихва върху сумата от 13 000лв., представляващи
претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от счупването в
областта на лъчевия израстък на лява раменна кост; - 610,12
лв. - мораторна лихва
върху сумата от 2 000 лв., представляващи претендиран размер на
обезщетението за неимуществени вреди в резултат на разкъсно-контузна рана по
лява предмишница; - 610,12 лв.
- мораторна лихва върху
сумата от 2 000 лв., представляващи претендиран размер на обезщетението за
неимуществени вреди в резултат на кръвонасяданията по гърба и главата; В
съдебно заседание поддържа исковата молба,
чрез своя процесуален представител и претендира заплащането на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага, че исковете са допустими,но неоснователни.Не
оспорва противоправното си поведение в резултат на което е причинил на ищеца
телесни увреждания предмет на наказателното произовдство, но твърди
съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди , че той го е предизвикал с
поведението си, провокирал го е, а и също му е нанесъл телесни повреди. За тях
обаче не е ходил на лекар. В тази връзка моли за прилагане на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на сумата от 11 511.00 лева , като твърди , че същата е
погасена за периода над три години назад считано от подаване на исковата молба
в съда. Оспорва размера на търсеното обезщетение като силно завишен. Твърди, че
във влязлата в сила присъда била отбелязана само една телесна повреда като
квалификация. В съдебно заседание поддържа оттговора и моли съда да отхвърли
исковете на ищеца, като претендира заплащането на
разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На л.7 /седми/ до
л.14 /четиринадесети от делото е приета Присъда № 47/2015 г. по описа на РС –
Провадия, Решение № 188/05.07.2016 г. по описа на ОС – Варна, Мотиви към
присъда по НОХД № 21/2015 г. по описа на РС – Провадия, от които се установява,
че с влязъл с сила акт на съда – присъда подсъдимият И.Х.Н., РГН **********,
роден на *** ***, общ. Ветрино, обл. Варна, ул.
„Захари С." № 21, турчин, български гражданин, с основно образование,
женен, безработен, неосъждан, е признат за виновен в това, че на 02.12.2012 г., в землището на с. Доброплодно,
общ. Ветрино, обл. Варна, причинил средна телесна повреда на А.И.М., изразяваща
се в счупване на олекранона на лакътната кост на лявата предмишница и счупване
в областта на лъчевия израстък на лявата раменна кост, обусловили трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2 - 2.5
месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, поради което и на
основание чл. 129, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, изпълнението на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага с определяне на изпитателен срок от три
години.
На л. 15 /петнадесети/ до л. 17
/седемнадесети/ са приети медицински документи - медицинско удостоверение № 1287/2012 г., издадено от МБАЛ
„Св. Анна-Варна“ АД, лист за преглед на пациент № 16864/02.12.2012 г. о МБАЛ
„Св. Анна-Варна“ АД, фиш за спешна медицинска помощ от 02.12.2012 г., от които
се установява, че ищецът е получил счупване на олекранона на лакътната кост на
лява предмишница и счупване в областта на лъчевия израстък на лява раменна
кост, които са обусловили трайно затруднение в движението на левия горен
крайник, за период от около 2-2.5 месеца, както и разкъсно-контузна рана, която
е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На л. 32 /тридесет
и втори/ до л. 37 /тридесет и седми/ и на л.101 /сто и първи/ до л.110 /сто и
десети/ от делото са приети документи, които са събрани като доказателствен
материал по наказателното производство, по което е осъден и ответникът.Сред
посочените документи са: писмо
по и-мейл от РС – Провадия, ведно с приложена експертиза по НОХД № 21/2015 г.,
съдебно-медицинска експертиза № 310/2014 г., по Д.П. № 1022/2013г., протокол от
проведено о.с.з. на 03.07.2013 г., по ЧНД № 354/2013 г. по описа на РС –
Провадия; протокол за разпит на свидетел от 19.02.2014 г. пред разследващ
полицай в РУП – Провадия; протокол за разпит на обвиняем от 19.12.2013 г. от
разследващ полицай в РУП – Провадия; съдебно-медицинска експертиза № 310-2014
г.; протокол от о.с.з. проведено на 21.04.2015 г., по НОХД № 21/2015 г. по
описа на РС – Провадия. Посочените документи са изготвени за нуждите на
наказателното производство, като не следва да се ползват с доказателствена сила
в настоящото. Протоколите за разпит на свидетел
по съществото си са свидетелски показания в писмена форма, каквато възможност
ГПК не урежда.
От приетата на л. 113 /сто и
тринадесети/ до л. 117 /сто и
седемнадесети/ съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на
нанесения удар А.М. получил счупване на олекранона на лакътната кост на лявата
предмишница, счупване в областта на лъчевия израстък на лявата раменна кост,
разкъсно-контузна рана по лявата предмишница. В медицинските документи на
посочената дата не се съобщават данни за други травматични увреждания.
Непосредствено след получената травма на лявата ръка - счупване на олекранона
на лакътната кост и на лъчевия израстък на раменната кост, М. е изпитвал силни
болки и затрудняване /до невъзможност/ на движенията на ръката. На същата дата
ръката е била обездвижена с имобилизираща /гипсова/ превръзка, която фиксира
костните фрагменти за 40-45 дни до образуване на ново костно вещество /калус/.
През този период болките обичайно са по-слабо изразени. След снемане на
превръзката следва около 30-дневно раздвижване /или рехабилитация/ на крайника.
Счупването на олекранона на лакътната кост на лявата предмишница и счупването в
областта на лъчевия израстък на лявата раменна кост, обуславят трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за 2 -2,5 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Вещото лице сочи, че тъй като
лакътната става е сложна, след счупване на кости, участващи в състава и
механиката й /вкл. олекранона на лакътната кост и лъчевия израстък на раменната
кост/, понякога последват усложнения, свързани с травматичното увреждане. В
конкретния случай са настъпили усложнения във възстановяването и функцията на
лявата лакътна става, изразени чрез лека деформация на ставата и ограничаване
на функцията й в малък обем при сгъване-разгъване и извиване /усукване/ навън и
навътре, вкл. със слаба болезненост при движения и ограничаване на силовата и
физическа активност, ангажираща горния ляв крайник. Установеният дефицит във
функцията на лявата лакътна става на пострадалия М. е наличен и към времето на
извършване на съдебномедицинската експертиза /20.04.2017г./.
От приетата на л. 118 /сто и
осемнадесети / до л.122 /сто двадесет и втори/
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че И.Х.Н. няма данни за прекарани в миналото психични
заболявания и умствена недостатъчност, същият страда от Хипертонична болест,
високостепенна хипертония сърд.-моз. форма и усложнения от нея като
Мозъчно-съдова болест и Леко когнитивно нарушение по МКБ 10. По време на
извършване на деянието И.Х.Н. е преживял обида, страх и уплаха за собствения си
живот в рамките на ответна афективна реакция, без същата да отговаря на
диагностичните критерии на физиологичен или патологичен афект. При ответника не
се установява агресивна тенденция в състояние на
опасност. Освидетелстваният е по-скоро склонен да приема вина и избягва
директни конфликтни сутуации вкл. и физическа разправа.
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца посредством
разпита на свидетелите Е.А.И. и Н.М.М.. Свидетелят Е.А.И. е
син на ищеца А.М., като твърди, че побоят се случил
на 02.12.2012 г. Твърди, че баща му се обадил
и казал, че И. го е бил и мисли, че му била
счупена ръката. Твърди, че отишъл при баща си с колата, като го видял
имал кръв, споделил, че го болят главата и ръката, която била счупена. Свидетелят сочи, че видял И. да стои срещу тях, подпрян на сопа и гледал
какво става. Свидетелят завел баща си в селото при
докторката, но тя казала, че му била счупена
костта и трябвало да се гипсира и зашие. Закарал го
до болницата в град Вълчи дол, на 15 км от тяхното село. Там
казали, че трябвало да го
заведат
в град Варна, в спешното. Качили
баща му
в линейка и го закарали в град
Варна. Там го зашили и гипсирали. Свидетелят твърди, че не бил ходил с баща си
в болницата в град Варна, само го прибрал от там.
Това станало към 6 часа, същия ден. Прибрали
се вкъщи, баща му бил с гипс, когато го взел от болницата във
Варна
и два месеца била най-трудната част. Синът твърди, че баща му не можел да стои
от болки, не можел да лежи на гърба си, бил
син предимно в лявата част, имал удари по главата.
Болял го гърба, ръката и главата, лежял повече
на дясната страна. Не можел да ходи до
тоалетната сам. Вечер имал най-много болки. Не можел
да се храни сам, с една ръка. Личало, че бил
ударен с тоягата по главата (Свидетелят показва отгоре на темето, вляво). Твърди, че баща му не е работил след инцидента и че, не знае да е правил
рехабилитация и раздвижване.
Свидетелката Н.М., която
е съпруга на ищеца, твърди, че когато е отишла на мястото, където е
бил ударен съпругът й, видяла, че
целият бил в кръв. Свидетелката отишла на
място, след като синът й се обадил. На мястото тя не е видяла И.. След това
синът й го качил в колата
и го закарал в болницата. Със снаха й
прибрали кравите. По това време синът й
го закарал в болницата в град Вълчи дол, а след това и в град Варна. Като се
върнал мъжът й от
болницата започнал да ахка и охка, да реве. Свидетелката го хранила, сменяхла,
къпела го, по цяла вечер стояла
будна. Било много трудно. Твърди, че бил целият
посинен. Имал синьо на гърба, на лявата страна. Бил
гипсиран за около два месеца. Той не можел да движи
ръката и пръстите си, били схванати. Мисли, че е ходил
на раздвижване. Имал на главата рана. (Свидетелката посочва
лявата страна на темето.).
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ответника
посредством разпита на свидетелите – С.И.Х. и И.А.Н.. От показанията
на свидетелката Х., която е дъщеря на ответника се установява, че през декември
2012
г. чичо й се обадил и й казал, че баща й бил
зле и да отиде да го прибере. Свидетелката сочи, че е пристигнала на мястото на инцидента надвечер, като
там са били чичо й, баща й и А., с когото баща й пасял овцете. Ищецът го нямало
на мястото, когато тя е пристигнала. Сочи, че баща й
бил с болки, а на главата имал
подутина. По
пътя баща й
споделил, че го боли глава, като й разказал за случката. Баща й пасял
овце, а А. крави. Баща й
помолил ищеца да махне кравите, тъй като пречи на овцете. Това била причината и А. да го удари. Свидетелката посочва, че докато разговаряли на И. му потекла кръв от носа.
Сочи, че баща не искал да отиде на лекар и не е посетил такъв непосредствено
след инцидента. Свидетелката твърди, че поддържа постоянен контакт с баща си и
след
удара не можел да спи вечер. Майка й му
давала лекарства, за да се успокои. След удара не понасял
шума, усамотявал се. Болките били няколко
седмици. Усамотявал се няколко месеца. Свидетелката твърди, че е говорила с А.
/починалият свидетел/, който й казал,
че баща й
бил паднал на земята след удара. А. го бил
ритал. Затова баща й го бил ударил
със сопата. Свидетелката сочи, че баща й след инцидента имал зачервяване
по лявата ръка и по левия крак. След няколко дни се появило
посиняване от сопа по гърба. Раната на главата му била
в задната тилна част.(Свидетелката посочва задната тилна част на главата.).
От показанията на
свидетелката И.А.Н., която е съпруга на ответника се установява, че от съпруга си знае, че през
декември месец 2012 г. мъжът й бил
ударен по главата от ищеца А.. Сочи, че тя
знае случката да е станала следобедно време. Като тогава мъжът й я потърсил по
телефона и я помолил да се обади на брат му и на дъщеря им и двамата да отидат
при него. Свидетелката твърди, че И. не й казал
по телефона какво точно се било случило. Същата сочи, че след като дъщеря й и брата на съпруга й отишли на мястото,
намери И. в много
лошо състояние. Твърди, че по-рано от обикновено се прибрал
и веднага легнал, като имал много болки. Бил
ударен на много места, като главата му била подута (Свидетелката
посочва горе вдясно на темето), посинели му били краката.
Решили да го заведат на лекар,
но той отказал и си легнал. Твърди, че два-три дни
след инцидента получил кръвотечение от носа и от тогава периодично
му течала кръв в продължение на два месеца. Болките му
продължили близо един месец. След инцидента не можел
да спи, вечер ставал изнервен, не понасял
шум. Свидетелката сочи, че това, което съпругът й споделил за
случката било, че казал на А. да не приближава овцете. Само това му бил казал и като се
обърнал към овцете,
А. го ударил със сопата, както бил с гръб към него. След това
мъжът й
бил останал неподвижен, А.
започнал с юмруци да го удря, включително и по корема.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане
на предявения иск ищецът, следва да
проведе пълно и главно доказване на осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили вреди в правната сфера на ищеца в твърдяния размер, включително като се установи от ищеца, че е търпял
посочените в исковата молба болки и страдания.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника
е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди,
както и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния разултат от
страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Обвързващият
характер на присъдата се отнася до всички установени от наказателния съд
елементи на престъпния състав. В случая и доколкото престъпният резултат
включва конкретен вид телесно увреждане, а именно средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на олекранона на лакътната кост на лявата предмишница и счупване в
областта на лъчевия израстък на лявата раменна кост, обусловили трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2 - 2.5
месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, то настоящият състав е обвързан от констатирания вид на
увреждането, който е част от обективната страна на състава на престъплението по
чл. 129 ал. 1 от НК. В този смисъл и с
постановената по наказателното дело присъда съдът следва да приеме за установени и доказани в настоящото производство :
- извършването на деянието - причинената от ответника средна телесна повреда на
ищеца, както е описана в присъдата;
- противоправността на деянието - същото осъществява състав на престъпление,
поради което е и противоправно; - и виновността на ответника - също установена
по наказателното дело, въпреки че същата следва
да се презюмира в гражданския процес при наличието на останалите обективни
елементи от състава на непозволеното увреждане. По отношение на тези елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане съдът е обвързан
от задължителната сила на присъдата и те не подлежат на повторно изследване.
Претенцията на ищеца, обаче, касае и увреждания, за които наказателния съд
не се е произнесъл. Претендира се обезщетение за претърпените болки и страдания
в резултат на увреждания, която не са част от уврежданията, съставляващи средна
телесна повреда, а са обусловили състояние на временно разстройство на
здравето, а именно разкъсно-контузна рана по лява предмишница и кръвонасядания
по гърба и главата. По отношение на тези увреждания не следва да се приложи
разпоредбата по чл. 300 от ГПК, като на доказване от ищеца подлежат всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Въпреки, че в производството не е необходимо нито увреденото лице, в
качеството си на ищец, претендиращ обезщетение, да сочи в исковата си молба
размер на същото поотделно за всяка една от вредите, нито съдът да го определя
по този начин в решението си/ в
този смисъл са
решение № 271/15.10.2013 г. по гр. дело № 1403/2012 г. на ВКС, IV-то го, т. 11 от ТР № 3/2004 г. от 22.04.2005г. на ОСГК
на ВКС/, то настоящият състав намира за
необходимо да отдели претенцията за обезщетение за неимуществените вреди –
болки и страдания, които са причинени в резултата на нанасената средна телесна
повреда, за която има постановено присъда от претенцията за обезщетение за
неимуществените вреди – болки и страдания, които са причинени в резултата на
останалите травматични увреждания, които се твърдят, за които не е налице
влязла в сила присъда, ползваща се със задължителна сила. Въпреки, че основно
правило в наказателното право е, че по-тежките увреждания поглъжат по-леките
такива, то това правило не следва да намери място в гражданския процес и в
случай, че ищецът претендира вреди от по-леките увреждания, то това би било
допустимо и основателно, ако се установят всички елементи от състава на
непозволеното увреждане.
По-леките увреждания, изразяващи се в кръвонасядания по гърба и главата, не
бяха доказани по делото. Видно от приетите и обсъдени медицински документи,
както и от приетото по делото заключение по СМЕ, се установява, че ищецът
е получил
счупване на олекранона на лакътната кост на лявата предмишница, счупване в
областта на лъчевия израстък на лявата раменна кост, разкъсно-контузна рана по
лявата предмишница, като в медицинските документи по делото не се
съобщават данни за други травматични увреждания. В този смисъл и съдът приема, че в резултат на нанесения
побой на 02.12.2012г., освен средната телесна повреда А.М. е получил и разкъсно-контузна
рана по лявата предмишница, като не приема за установени кръвонасяданията по гърба и главата, за
които липсва надлежна медицинска документация. Въпреки, че в тази връзка са
събрани свидетелски показания, като са разпитани като свидетели синът и
съпругата на ищеца, като и двамата твърдят, че ищецът е имал болки в главата и
гърба и са възприели ищецът да е имал подутина на главата и синини по гърба в
ляво, съдът не приема да е било налично това увреждане. Показанията в тази
връзка съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, като има предвид тяхната
евентуална заинтересованост, като същите не кореспондират с медицинската
документация и приетата по делото СМЕ.
От събраните гласни доказателства се установяват физически
болки, страдания и неудобства, обикновено проявяващи се при подобен вид увреждания вследствие на
обездвижването на ръката /гипсирането й
поради счупванията/ - невъзможността
самостоятелно да извършва
всекидневните битови дейности и да се осблужва. От заключението на вещото лице
по СМЕ се установява и че са настъпили
усложнения във възстановяването и функцията на лявата лакътна става, изразени
чрез лека деформация на ставата и ограничаване на функцията й в малък обем при
сгъване-разгъване и извиване /усукване/ навън и навътре, вкл. със слаба
болезненост при движения и ограничаване на силовата и физическа активност,
ангажираща горния ляв крайник, т.е. установява се един дефицит във функцията на ръката. Съдът приема обаче, че от ангажираните гласни доказателства в полза на ищеца не се
установява по-лекото увреждане разкъсно-контузната рана по лявата предмишница
да е причинило допълнително и други болки и страдания, извън тези, които са
причинили счупванията, като за установените по-леки травматични увреждания
обезщетение извън това за нанесената средна телесна повреда не се дължи.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по
справедливост. С
Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, което е
постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като задължително за
съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 / 2009г.
на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост.
Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка, съдът извърши и подробната
преценка на всички обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението, а именно: характера
на увреждането – нанесената средна
телесна повреда; обстоятелствата, при които то е извършено –в резултат на побой; доказаните
по делото физически болки, страдания и неудобства, търпени, както в момента на
самото увреждане, така и в периода на възстановяване около 2-2,5 месеца и
съпътстващите този период затруднения от битово естество и невъзможността за
самостоятелно обслужване, както и констатираният понастоящем дефицит във функцията на крайника. След като съобрази посочените по-горе
обстоятелства, настоящият състав намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на сумата от 6 000 лв.
В рамките на производството от ответника е направено възражение
за съпричиняване, като съдът е квалифицирал това
възражение под нормата на чл. 51 от ЗЗД, според който ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Твърдението на ответника
е, че ищецът е провокирал поведението му като го е нападнал пръв. Домогванията
на страната са да установи, че е действал в резултат на самозащита или може би
в условията на превишаваме пределите й поради уплаха или смущение / в тази
връзка и твърденията на ответника са неясни, доколкото същия сочи провокация и
действия в следствие на непосредствена опасност за живота му/, което би било
основание за прилагане на института на неизбежната отбрана в наказателното право. Видно от събраните
материали по наказателното производство, приложени като доказателствен материал
по делото, защитата на ответника като подсъдим отново се е базирала на
обстоятелствата, че е действал в резултат на поведението на ищеца. Произнасяне
на наказателния съд, обаче, в този смисъл няма, а напротив ответникът е признат
за виновен за извършено престъпление по чл. 129 ал.1 от НК. В този смисъл и
настоящият състав не следва да се произнася по въпроса дали вредите са настъпили
в условията на самозащита- при неизбежна отбрана или пък при превишаване
пределите й , доколкото ако приеме, че при тези условия е действал същият, то
би се стигнало до хипотеза, в която гражданския съд ревизира присъдата на
наказателния, пред който са релевирани същите оплаквания. Би се стигнало до
заобикаляне на разпоредбата на чл. 300 от ГПК и може би дори до нейното
игнориране. Доколкото постановената присъда е ясна и в нея не е намерил
отражение института на неизбежната отбрана, то и съдът не дължи изследване на
доводите на ответника в тази насока.
Извън хипотезата на неизбежната отбрана в наказателното право, изнесените от свидетелите на ответната страна
обстоятелства във връзка със спречкването на страните не е опора на извод в насока,
че с поведението си ищецът е допринесъл за телесната повреда. Дори и да се приеме, че показанията на свидетелите на
ответника са достоверни и следва да бъдат кредитирани в тази насока и да се
приеме, че ищецът се е държал арогантно и е нанесъл пръв удари на ответника, с което да е
предизвикал реакцията на последния, установените
телесни увреждания са следствие единствено на предприетата от ответника
физическа разправа и нанесения от него
побой. В приетата по делото СПЕ се сочи също, че афективната
реакция на ответника, ако се приеме, че е налице такава не отговаря на диагностичните
критерии на физиологичен или патологичен афект. В този смисъл и възражението за
съпричиняване на вредите от пострадалия е неоснователно, защото по делото не са
налице доказателства, че с поведението си той е допринесъл за телесната повреда.
Предвид гореизложеното
и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
нанесената средна телесна повреда се явява основателен до сумата от 6 000 лв.,
като в останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Доколкото е основателна претенцията по чл. 45
от ЗЗД за посочената сума, основателна се явява и претенцията за заплащане на
мораторна лихва за забава върху същата за посочения период. Съдът като използва
продукта Апис Финанси изчисли, че за периода 09.09.2013г. до 08.09.2016г.
/датата на подаване на исковата молба/ размерът на законната лихва за забава
върху сумата от 6 000 лв. възлиза на 1 828,13
лв.
Ответникът е направил и
възражение за изтекла погасителна давност по претенцията за
претендираната лихва за забава, като твърди, че същата е погасена за
периода над три години назад, считано от подаване
на исковата молба в съда. Това възражение съдът намира за неоснователно, доколкото
претенцията на ищеца за период извън три години до датата на подаване на
исковата молба, след предприето надлежно оттегляне на иска в тази част е
прекратено с определение, постановено в с.з., проведено на 30.03.2017г.
Отново в с.з, проведено
на 30.03.2017г. съдът е докладвал делото, като при посочване на правната
квалификация и конкретните искания, съдът е допуснал технически пропуск и
грешка, като не е съобразил, изложеното в исковата молба, че ищецът претендира
и лихва за забава за период и от датата на подаване на исковата молба, както и
че датата на подаване на исковата молба е 08.09.2017г., което следва да се
съобрази при постановяване на настоящото решение по претенциите по чл. 86 от ЗЗД и съдът следва да се произнесе и по тези искания, което не би
представлявало произнасяне по непредявен иск.
В производството единствено от ищеца е направено искане за присъждане на
разноски /за които е представил своевременно списък по чл. 80 от ГПК/ и с оглед изхода на делото, в негова полза следва
да бъдат присъдени направените от същия разноски, съобразно уважената част от
исковете. По така направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото е неоснователно.
Минималното адвокатското възнаграждение за посочения от ищеца материален
интерес, изчислено съобразно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 2010лв., което е дори над договореното и изплатено на
процесуалния представител на ищеца възнаграждение от 1800 лв. Предвид горното след надлежно изчисление, на ищеца следва да се присъди
сумата от 471,87 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Х.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на А.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
нанесената му от ответника на 02.12.2012г. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на олекранона на лакътната кост на лява предмишница
и счупването в областта на лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5
месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена
и влязла в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 08.09.2017г./ до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лв. /шест
хиляди лева/ до предявения размер от 26 000
лв. /двадесет и шест хиляди лева/, на основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Х.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 828,13 лв.
/хиляда осемстотин двадесет и осем лева и тринадесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до
07.09.2016г. върху присъдената сума от 6 000
лв. /шест хиляди лева/
за претърпените от последния болки и страдания в резултат на нанесената му
ответника на 02.12.2012г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на олекранона на лакътната кост на лява предмишница и счупването в областта на
лъчевия израстък на лява раменна кост, обусловили трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, за което е постановена и влязла
в сила присъда по НОХД 21 / 2015г. по описа на РС- Провадия, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава за
разликата над 1 828,13
лв. /хиляда осемстотин двадесет и осем лева и
тринадесет стотинки/ до
предявения размер от 7 931,40 лв /седем хиляди деветстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки/, на основание чл. 86 ал.1
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.М., ЕГН
**********, с адрес: *** срещу И.Х.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание
чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от
2 000 лв./две хиляди лева/ за
претърпените от последния болки и страдания от разкъсно-контузна
рана по лява предмишница, както и сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/ за
претърпените болки и страдания от кръвонасяданията по
гърба и главата, и двете травматични увреждания, настъпили в резултат на нанесения му от
ответника на 02.12.2012г. побой в землището на с.Доброплодно, община Ветрино,
област Варна, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда / 08.09.2017г./, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.И.М., ЕГН
**********, с адрес: *** срещу И.Х.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове с с
правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца мораторна
лихва за забава за периода от 09.09.2013г. до 07.09.2016г., както следва:
сумата от 610,12
лв. /шестстотин и десет лева и дванадесет стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 2 000 лв., представляващи претендиран размер на
обезщетението за неимуществени вреди в резултат на разкъсно-контузна рана по
лява предмишница и сумата от 610,12 лв. /шестстотин и десет лева и
дванадесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000 лв.,
представляващи претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди в
резултат на кръвонасяданията по гърба и главата, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Х.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.И.М. ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 471,87 лв. / четиристотин седемдесет и един лева и
осемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски от ищеца, съобразно уважената част от иска,
на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Х.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Окръжен
съд - Варна сумата от 313.12 лв. /триста
и тринадесет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща дължима държавна такса и разноски по делото съобразно уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: