№ 4
гр. Враца , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти септември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
Секретар:Бойка С. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20201420200800 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г.А.К от
с.Места, обл.Благоевград против НП№ 26-0000334/14.07.2020 г. на директора на РД”АА”-
Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.58, ал.1,т.3 от Наредба
№11/31.10.02 г. на МТС и на основание чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр. е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000.00 лв. В жалбата и в съдебно заседание се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление поради
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това
основание.
Ответната страна е представила писмено становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от
ЗАНН.Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 06.07.2020 г., около 10.35 ч., на път Е-79, м.”Железен мост”, км.140+112, контролни
органи на РД”АА”-Враца- св.К.Г. и Ю.Ф. спрели за проверка т.а. влекач ”Волво”, кат.3, с
ДК№СВ8718МТ с полуремарке, управляван от жалбоподателя. При извършената проверка
1
на документи, жалбоподателят предоставил на проверяващите съответно копие от лиценз на
Общността, но не представил валидно удостоверение за психологическа годност на водача
за превоз на товари. В автомобила нямало товар, нито били изискани и проверени съответни
товарителни документи, удостоверяващи извършване на превоз на товар. Само въз основа
на устни обяснения на жалбоподателя, че отива да товари в гр.Монтана, свидетелите приели,
че е налице нарушение. Затова и на място, в присъствие на жалбоподателя е съставен
АУАН№274808/06.07.20 г. за извършено от него нарушение по чл.58, ал.1,т.3 от
Наредба№11/31.10.02 на МТС. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при
идентично спрямо акта словесно и цифрово описание на нарушението, и на основание чл.93,
ал.1, т.1 ЗАПр. на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000.00 лв.
Така изложените до тук фактически констатации се установяват последователно и
безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства—свидетелските показания на
К.Г. и Ю.Ф., имащи качество на актосъставител и на свидетел присъствал при констатиране
на нарушението и съставяне на акта, извлечение от информационната система на ИА”АА” и
останалите материали по преписката. Данните от тези доказателствени източници са
еднопосочни и не са спорни между страните, поради което и не се налага по-подробното им
обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в
производството по установяване на нарушението и издаване на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материален закон, представляващи основание за
отмяна на обжалваното НП, а именно:
Посочената като нарушена в АУАН и в НП разпоредба на чл.58, ал.1,т.3 от Наредба
№11/31.10.02 г. на МТС предвижда задължение за водачите осъществяващи международни
превози на товари да притежават валидно удостоверение за психологическа годност на
водача. Същевременно според изложените в АУАН фактически констатации, отговорността
на жалбоподателя е ангажирана не дори в качеството му на водач, извършващ какъвто и да е
превоз на товар /било международен, било вътрешен/, а само като „водач, управляващ
влекач”. При това положение АУАН и НП не съответстват на формалните изисквания на
чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН за надлежно описание на нарушението и на
неговия субект, както и за коректна цифрова квалификация на административното
обвинение.Остава абсолютно неясно и защо отговорността на жалбоподателя е ангажирана
именно по цитираната наредба, регламентираща международни превози на товари, а не
напр. Наредба №33/03.01.99 г., касаеща вътрешните превози на пътници и товари.
Така констатираните несъответствия и непълноти в АУАН и в НП, нарушават пряко
правото на защита на жалбоподателя, доколкото го поставят в невъзможност да разбере
какво конкретно нарушение и защо му е вменено като извършено, съответно да реализира
защитата си в пълен обем.
На следващо място и както се посочи по-горе, в случая в АУАН и в НП не се съдържат
2
никакви фактически констатации и данни, че жалбоподателят е годен субект на вмененото
нарушение, бидейки водач на МПС, осъществяващ международен превоз на товари. Нещо
повече, категорично се установи, че към момента на проверката от контролните органи, в
МПС-то не е имало товар и реално не е бил осъществяван превоз на такъв. При това
положение, ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
за нарушение по чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр, вр.чл.58, ал.1,т.3 от Наредба №11/02 г. се явява
неправилно и необосновано и обжалваното НП подлежи на отмяна и на това самостоятелно
основание.
На последно място, жалбоподателят е подведен под отговорност за нарушение по
чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., според който водач на МПС, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от същия закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лв. при първо нарушение.
В разпоредбата на чл.178в, ал.5 ЗДВп обаче /изм. в сила от 27.02.17 г./, е предвидено,
че се наказва с глоба в размер на 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за
собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност.
Нормата на чл.93, ал.1 ЗАПр. обявява за нарушение упражняването на дейност без
валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в случая на чл.178в, ал.5
ЗДвП е налице конкретизация на документа, чиято валидност се изисква, а именно-
удостоверение за психологическа годност.
По тази причина настоящия съдебен състав приема, че санкцията за така
констатираното нарушение, което жалбоподателят би следвало да понесе /ако същото беше
доказано/, е предвидената такава по чл.178в, ал.5 ЗДвП, а не тази наложена от АНО по
чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр. Действително субектите на двете коментирани законови разпоредби са
идентични, но двете норми се намират в отношение на обща към специална, при което
специалната-тази по чл.178в, ал.5 ЗДвП изключва приложението на общата по чл.193, ал.1
ЗАПр.Освен това специалната норма се явява и по-благоприятна за дееца, доколкото
предвижда по-леко наказание.
Горепосоченото нарушение и неправилно приложение на материалния закон от
страна на АНО, представляват следващо самостоятелно основание за отмяна на НП. В тази
насока е и трайната съдебна практика /виж нап.Р№153/02.06.20 г. по КНАХД№146/20 г. на
АС-Враца и др./
При така възприетите правни изводи е безпредметно обсъждането на останалите
доводи на жалбоподателя относно незаконосъобразността на атакуваното НП, тъй като това
с нищо не би променило изхода от делото.
3
На основание чл.63, ал.3 ЗАНН в полза на жалбоподателя се дължи присъждане на
разноски, които съгласно представен списък се претендират в общ размер от 570. 00 лв.,
включващи 560.00 лв. изплатено в брой адвокатско възнаграждение и 10.00 лв. държавна
такса, каквато по делото няма данни да е внасяна и плащана, а принципно не се дължи по
дела от вида на настоящето.
На искането на жалбоподателя /още в придружителното писмо за изпращане на
преписката/, АНО е противопоставил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът приема за основателно, отчитайки липсата на особена
фактическа и правна сложност на делото и приключването му само в едно с.з. с участие на
адвоката. При тези съображения искането за разноски следва да бъде уважено само до
размера от 370.00 лв. /съгласно чл.7, ал.2,т.2 НМРАВ/, а в останалата част отхвърлено.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000334/14.07.20 г. на Директора на РД”АА”-
Враца, с което на Г.А.К от с.Места, обл.Благоевград, с ЕГН:********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл.93, ал.1,т.1
ЗАПр., за извършено нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №11/31.10.02 г. на МТС.
ОСЪЖДА ИА”АА”-София ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.К от с.Места, обл.Благоевград, с
ЕГН:********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370.00 лв., като
отхвърля искането в останалата му част до пълния претендиран размер от 570.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4