Решение по к. адм. дело №1622/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Т. Х. К. от [населено място], депозирана чрез пълномощник, против Решение №565/04.07.2025г., постановено по адм. д. 2586/2024г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и необосновано.

Твърди се, че основанията посочени в оспорената заповед са неправилни или неверни и не кореспондират с приетия и утвърден ПНИ със Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково. Обжалваната заповед била постановена в нарушение на чл. 59, ал.2 от АПК. Изложените мотиви били неясни и противоречиви, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила.Разпоредените правни последици били противоположни и съществено различаващи се от предвидените в правната норма и не съответствали на целта на закона. Въпреки, че действал при условията на обвързана компетентност спрямо влезлия в сила план за новообразуваните имоти, административният орган в случая не следвало да издава обжалваната заповед.

Излага се, че жалбоподателката Т. К. е станала собственик на имота по силата на закон, а не по реституция. П. М. К. била закупила от Община Хасково друг имот, който не бил установен от Комисията и не следвало да получи чужд имот, на който да стане собственик .

Твърди се, че в случая не са налице и материално правните предпоставки на закона регламентиращи правото да бъде придобито правото на собственост върху имот предоставен за ползване имот по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на П. М. К.. Нарушена при издаване на заповедта била и разпоредбите на чл. 25, ал.7 от ЗСПЗЗ.

По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което се отмени Заповед № 2255 от 13.12.2019г. на Кмета на Община Хасково. Моли се за присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.

Ответникът – Кмет на Община Хасково, в писмен отговор, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че оспорената заповед е издадена в съответствие с плана за новообразуваните имоти и не можела да има други записвания освен тези посочени в последния. Заповедта, с която е одобрен последния била атакуваната пред съда от оспорващата страна, но жалбата й била отхвърлена с влязло в законна сила съдебно решение. Кметът на община Хасково действал при условията на обвързана компетентност и бил длъжен да издаде заповед за възстановяването, респ. придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Останалите доводи в касационната жалба били ирелевантни и не следвало да се разглеждат в настоящото производство, тъй като с оглед спецификата на производството, те били извън контрола на съдебната инстанция. Сочи се също, че в касационната жалба се навеждали доводи за наличие на спор за материално право, но той не можел да бъде разреши в съдебно-административно производство.

Излага се също, че касационната инстанция следвало да се произнесе по валидността и допустимостта на първоинстанционното съдебното решение, във връзка с възражението за недопустимост на първоинстанционната жалба изложено в становище от 30.06.2020г. В производствата по издаване на заповеди по пар.4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ заинтересовани лица, които имали право да оспорят тази заповед били лицата които са вписани в регистъра на ПНИ. В случая за конкретния имот бил посочен само ползвател – П. К.. Именно посочените в регистъра лица на ПНИ или техните наследници били тези, които имали право да оспорят заповедта на кмета. Жалбоподателката не била от този кръг лица, тъй като не била вписана в регистъра на ПНИ, нито била наследник на някой, който бил вписан там. Като се произнесъл по жалбата първоинстанционният съд постановил недопустимо решение, поради което и подлежащо на обезсилване.

По изложените съображения се моли оспореното решение да бъде обезсилено и производството прекратено. Алтернативно, в случай че се прецени, че решението е валидно, то се моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Заинтересованите страни – Г. В. К. и С. В. К., не ангажират становище по касационната жалба.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по подадена от Т. Х. К. от [населено място] жалба против Заповед №2255/13.12.2019г. на Кмета на Община Хасково, с която, на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. „К.“, землище на [населено място], одобрен със Заповед № ДС-28-2 от 26.06.2019г. на Областния управител на Област Хасково, заповеди на Кмета на Общината по пар.62 от ПЗР към Постановление № 465 на МС от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, пар.31 ПЗР на Постановление № 234 на МС от 16.12.1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, за утвърждаване на оценката, вносна бележка № 6546 от 16.11.1998г. за платена сума по влязла в сила оценка и скица № 4006/28.11.2019г. - е наредено П. М. К. от [населено място] да придобие право на собственост върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково, с [идентификатор] , ж.р. К., землище [населено място], с площ от 596 кв.м.

По оспорването е било образувано адм.дело № 43/2020г., по което като заинтересована страна е било конституирано лицето, за което оспореният акт е бил благоприятен. Производството по това дело е приключило с Решение № 260001 от 01.03.2024г. , с което жалбата е била отхвърлена.

Решението е оспореното от Т. К. пред АдмС-Хасково, който със свое Решение № 3858/26.09.2024г. постановено по адм.дело № 437/2024г. е обезсилил решението и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. За да постанови този резултат, съдът е установил, че конституираната като заинтересована страна по делото П. М. К. е починала в хода на производството пред РС-Хасково, но по делото не са конституирани нейните правоприемници, тъй като този факт не е узнат от първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото, след като в качеството на заинтересовани страни са конституирани правоприемниците на поч.П. К. е постановено оспореното в настоящото производство Решение № 565/04.07.2025г. по адм.дело № 2586/2024г. , с което оспорването на Т. К. е отхвърлено.

За да постанови решението си районният съд е приел, че жалбата е допустима, оспорената заповед е издадена от компетентен орган и същата e законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията на форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за издаването й и същата предвид съответствието й с приетия план на новообразуваните имоти и регистъра към него съответства и на материалния закон, а оттук и на целта на последния. Изпълнено в случая било изискването на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а предвид правните основания за издаване на акта, предмет на контрол можело да бъде само съответствието му с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В случая били ангажирани доказателства, че оспорващата е оспорила като нищожна заповедта на областния управител на Област Хасково, за одобряване на ПНИ, като нищожна, но жалбата й е била отхвърлена с влязло в сила съдебно решение . Издадената по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповед не можела да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти, като в случая кметът действал при условията на обвързана компетентност – бил длъжен да издаде заповед за възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила ПНИ. Такова пълно съответствие в случая било налице. Съдът посочил на следващо място, че при наличие на спор за материално право за новообразувания имот, същият не можело да се разреши в административното производство, а следвало да бъде предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗРЗСПЗЗ, можело да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. В тази насока била трайната съдебна практика, включително и на Върховния административен съд.

Настоящата инстанция намира решението за валидно и допустимо. Не се споделят възраженията на ответника по касация, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспорващата не е имала правен интерес да оспори процесния административен акт. Съгласно чл.28а от ППЗСПЗЗ заповедта за възстановяване, респ. придобиване право на собственост издадена въз основа на влезлия в сила ПНИ, се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес е задължителен елемент на активната легитимация на оспорващия и като такъв абсолютна процесуална предпоставка за правото на защита от актове на администрацията пред съда. Преценка за наличието м у следва да се извършва конкретно за всяко производство, като се изхожда от обстоятелствата по делото. В случая не може да се приеме, че обжалваната заповед незасяга неблагоприятно правната сфера на Т. К. предвид, че същата се е легитимирала с нотариален акт като собственик на имот с идентификатор № 77195.704.91, с площ от 833 кв.м.,от който имот с ПНИ са обособени два други имота, един от които процесния с № 77195.704.628 от с площ от 596кв.м., който ответникът по касация с оспорената заповед е наредил да бъде придобит от поч. П. М. К..

Ето защо решението е допустимо постановено. Разгледано по същество касационната инстанция намира същото за правилно.

Съгласно § 4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

Разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ гласи, че „За възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28, ал.4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на АПК.“.

Следователно, производството по издаване на заповед от кмета на община на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е етап от процедурата по възстановяване, съответно придобиване на право собственост върху новообразуваните имоти, следващ изработването и влизането в сила на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Необходима предпоставка за издаването ѝ е наличието на влязъл в сила ПНИ по § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка, както е посочил районният съд, при преценка законосъобразността на заповедта следва да се установи съответствието между този план и индивидуализацията на имота с оспорената заповед, като кметът действа при условията на обвързана компетентност.

В случая се установява, че ПНИ на ж.р. „К.“ в [населено място], по отношение процесния имот, е влязъл в сила, като жалбоподателят не е оспорил като законосъобразна заповедта на областния управител, с която е одобрен. Проведеното оспорване на Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, е с искане да бъде обявена за нищожна, като с Решение №260028 от 09.12.2022г. на Районен съд – Хасково по адм. д. №11 по описа за 2021г., влязло в сила на 25.05.2023г., подадената жалба е отхвърлена.

Процедурата по придобиване право на собственост върху имоти, предоставени за лично ползване, е сложен фактически състав, който преминава през няколко етапа. Всеки етап завършва с отделен административен акт, който подлежи на обжалване и самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, и който след влизането си в сила придобива стабилитет. Предмет на производството по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е установяване наличието на материалноправните предпоставки за възстановяване респ. придобиване, правото на собственост и съответствието на издадената заповед от кмета на общината с влезлия в сила ПНИ. В случая е налице влязъл в сила ПНИ, поради което, на посочените в заповедта правни основания, е бил издаден съответният акт. В последния са описани местоположението, границите и съседите на имота, като е посочено и че ограничения на собствеността няма. Заповедта не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. Тя отразява правата на собствениците според този план и контролът за законосъобразността ѝ се изчерпва с проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила ПНИ и регистъра към него, което в случая явно е сторено като не е установено несъответствие.

Както правилно е посочил районният съд в атакуваното решение при евентуално възникнали спорове за собственост, същите подлежат на разглеждане по реда на исковото производство, като съгласно § 4к, ал.8, т.1 от ПЗР ЗСПЗЗ влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

Предвид вида и характера на оспорения акт и спецификата на настоящото производство доводи в касационната жалба, касаещи правилното провеждане на процедурата по одобряване ПНИ и незаконосъобразност на ПНИ са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Същите са относими и са подлежали на обсъждане в производството по оспорване на заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ. Такъв контрол обаче е проведен и със сила на присъдено нещо е решено, че заповедта на Областния управител за приемане на ПНИ е валидна и действаща към настоящия момент, тъй като не е нито нищожна, нито е била оспорена в процесната част и е влязла в сила.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е само претенцията на ответника по касация за разноски и такива представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, следва да му бъдат присъдени.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №565/04.07.2025г., постановено по адм. д.№ 2586/2024г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Т. Х. К. от [населено място] да заплати на Община Хасково разноски по КАД № 1622/2025г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 200 лева.

Решението е окончателно.