Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2053 26.11.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията К.
административно дело № 2079 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от „Диви сон“ ООД,
ЕИК: ********* с адрес за кореспонденция:
гр.Бургас, ул. “Цар Иван Шишман”
№ 22,
представляван от В.Ж.Й., в
качеството на управител, чрез адвокат К.К., против заповед за налагане на ПАМ №
ФК-336-0346508/09.08.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП. Със заповедта, на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.186, ал.3 от ЗДДС, във
връзка с чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, за нарушение на чл.8, ал.1 и ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ по отношение на дружеството е наложена ПАМ – запечатване
на търговски обект „магазин за дрехи“, находящ се в гр.Карнобат, ул.
„Кооперативна“ №9, стопанисван от дружеството жалбоподател и забрана за достъп
до него за срок от 30 дни.
В жалбата се излагат съображения, според които
заповедта е незаконосъобразен административен акт, тъй като е издадена при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и не съответства на целта на закона. Твърди се, че при
първоначалното пускане в експлоатация на фискалното устройство, същото било
одобрено по надлежния ред. Оспорват се мотивите, изложени в заповедта, като се
изтъква, че същите са общи и не касаят конкретно дружеството – жалбоподател. По
същество не се оспорва извършеното нарушение. Иска се отмяна на оспорената
заповед, а в условията на евентуалност да бъде намален срокът на ПАМ.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез управителя и упълномощен
представител, поддържа жалбата, изтъква, че фискалното устройство било
приведено в съответствие с изискванията в деня след проверката. Представя
доказателства в тази връзка. Иска отмяна на оспорената заповед, алтернативно
намаляне срока на ПАМ.
За ответника – началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“ Бургас, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, наложил
принудителната административна мярка се явява гл. юк. К.. Оспорва жалбата и поддържа,
че заповедта е законосъобразно издадена. Иска съдът да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на принудителна
административна мярка. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя
административната преписка.
По представените
пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2019г., в 16:02ч. органи
по приходите извършили проверка на търговски обект „магазин за дрехи“, находящ
се в гр.Карнобат, ул. „Кооперативна“ №9, стопанисван от дружеството
жалбоподател. Проверяващите извършили контролна покупка, за която била издадена
фискална касова бележка, която не отговаряла на изискванията на Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, тъй като на бележката липсвал двумерен баркод QR код. Според органите по приходите търговецът не
използва фискално устройство, което да отговаря на техническите и функционални
изисквания на наредбата.
Констатациите от проверката били отразени в протокол №
0346508/25.07.2014г. (л.57).
Въз основа на горните фактически данни ответникът – началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена
нормата на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118,
ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, по отношение
на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект „магазин за
дрехи“ и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.
Заповедта била връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател
на 12.08.2019г. (л.56).
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл.168,
ал.1 от АПК,
съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради
служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл.9
от АПК.
Разпоредбата на чл.146
от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице
във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 12.08.2019г. и обжалвана
пред съда на 26.08.2019г.
Съгласно чл.186,
ал.3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото, с
административната преписка, е приложена заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018 г. (л.70)
на изпълнителния директор на НАП. С тази заповед, на основание чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186,
ал.3 и 4
от ЗДДС и чл.81,
ал.1 от АПК
директорите на дирекция „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП са
определени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186
от ЗДДС.
Поради изложеното, съдът приема за доказана компетентността на издателя на
оспорената заповед. Същата е издадена в установената писмена форма.
Не се установяват и съществени нарушения
на административнопроизводтсвените правила, които да доведат до отмяна на това
основание.
Относно съответствието с материалния закон:
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът
на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, министърът е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Според чл.8, ал.1 от Наредбата, фискалните устройства трябва да отговарят на 1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1
и 2. техническите изисквания съгласно приложение № 2.
Според приложение № 1, раздел III, т.4 (ДВ, бр.10 от 01.02.2019 г.)
фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите
по чл.26,
ал.1 и 2. В чл.26, ал.1, т.16 императивно е посочено, че фискалната касова бележка от ФУ трябва
да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка,
която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава
хартиен документ.
Според чл.8, ал.2 от наредбата, фискално устройство от одобрен тип
е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания
съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в
регистъра по чл.
10, ал. 9.
При извършената проверка и контролна покупка, на
практика органите по приходите установили две нарушения. Първото, от които
липса на двумерен баркод (QR код) и това било посочено като първо фактическо
основание за издаване на заповедта. Използването на
фискално устройство, което не отговаря на общите технически и функционални
изисквания, уредени в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е второто фактическо
основание за издаване.
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС изчерпателно са изброени
хипотезите, при които независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни. Сред тях липсва такава, която конкретно касае липсата на реквизити в
издадената фискална касова бележка. Налице обаче е хипотеза, според която
такава ПАМ се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за
одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология – чл.186,
ал.1, т.2. Тази правна норма не предоставя възможност за преценка на
компетентния орган по приходите, а единствено задължение да приложи посочената
принудителна административна мярка при наличие на визираните в хипотезата
юридически факти. Т.е. административният орган действа в условията на обвързана
компетентност. Предвид изложеното, съдът приема, че в
случая са налице както фактическите, така и правните основания,
посочени от органа при издаване на спорната заповед. Налице е използвано
от търговеца фискално устройство, което не отговаря на изискванията на Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Това
е така, тъй като фискалните касови бележки, отпечатвани от фискалното
устройство не отговарят на императивно установените изисквания на същата
наредба.
Фактът, че жалбоподателят е предприел
незабавни действия (в деня след проверката) за отстраняване на констатираните
нарушения, е ирелевантен при преценката на съответствието на оспорения
административен акт с материалноправните норми. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му. Следователно, дори и след издаването на
акта да са били отстранени причините, поради които е издаден той, то това не
води до неговата материална незаконосъобразност.
Относно срока:
При прилагането на ПАМ по смисъла на
чл.186, ал.1 от ЗДДС, преценката
на органа се отнася единствено до определяне продължителността на срока. При
тази преценка той действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да
изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда
запечатване на обекта и се забранява достъпа до него. В случая заповедта е мотивирана
в тази част. По този начин е изпълнено указанието на чл.186,
ал.3 от ЗДДС
и чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Органът по приходите отчел тежестта на извършеното нарушение и
последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Отчетено е
задължението на лицето да организира и ръководи дейността в обекта съобразно
изискванията на приложимите правни норми. Изтъкнато е, че използването на
неодобрен тип фискално устройство създава възможност за укриване или
затрудняване на проследяването на реализираните обороти от продажба на стоки
и/или услуги, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. На
следващо място е посочено, че неспазването на задължението за използване на
одобрен тип фискално устройство винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат
приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на
данъчната основа, а с това и до отклоняване от данъчно облагане. Изтъкната е
високата степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за
многократно проявление на установеното нарушение във времето. Според органа
извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина. С тези мотиви процесната ПАМ е приложена за максимално
предвидения срок – 30 дни. Този срок е аргументиран като необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
С жалбата и в хода на устните състезания е
направено искане, при условията
на евентуалност, съдът да измени заповедта, като
намали срока на ПАМ. При преценка основателността на това искане, следва да се
вземе предвид, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС не указва императивно
срок, за който ПАМ да бъде приложена. Относно срока, разпоредбата единствено
установява максималния срок, за който ПАМ от съответния вид може да бъде
приложена – 30 дни. В този случай, при определяне срока на мярката в обхвата на
тези 30 дни, административният орган има законово предоставена възможност за
преценка и действа при условията на оперативна самостоятелност. Оперативната
самостоятелност дава възможност на органа да избира между няколко решения,
всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен
целесъобразно. В случаят съдът преценя мотивирана ли е продължителността на
срока, като недопустим е съдебният контрол върху упражнената оперативна
самостоятелност при определяне продължителността на приложената ПАМ. Както бе
отбелязано по-горе в настоящия случай са изложени мотиви за продължителността на
ПАМ. В този смисъл Решение № 5208 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
14530/2018 г.; Решение № 8968 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2019
г.; Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г.
Предвид изложените съображения съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена
форма и при съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта съответства на целта на закона. По тези съображения жалбата следва да
се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на делото следва на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.144
от АПК, във вр. с
чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, да се уважи претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се определи такова към
минимума в размер на 100 лв.
По изложените съображения, на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК Административен съд –
Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Диви сон“ ООД, ЕИК: *********, представляван от В.Ж.Й.– управител срещу заповед за налагане на ПАМ №
ФК-336-0346508/09.08.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА
„Диви сон“ ООД, ЕИК: *********, представляван от В.Ж.Й.– управител да заплати
на ТД на НАП – Бургас НАП сума в размер
на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: