Р Е Ш Е Н И Е
№………./09.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2018 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени
от Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.Н.Н., ЕГН **********
и Б.К.Д., ЕГН **********, и двамата
с адрес: ***, искове с правно основание
чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, с който Д.П.Н. и Н А Нса
прехвърлили на дъщеря си М.Н.Н. по време на брака й с Б.К.Д., собствените им недвижими имоти, който договор
е обективиран в НА No 147, том LIII, дело 19697 / 1994г. от
27.12.19994г.
на Варненски нотариус, както следва:
- до размера
на общо 1/3 идеални
части,
от които за 1/4 ид.ч. ищцата упражнява
правата за себе си, а за 1/12 ид.ч. упражнява
правата си в качеството си на наследник на починалия си съпруг Н А Н,
по отношение на недвижим
имот: Апартамент No 23 с
идентификатор 10135.1505.10.2.23,
находящ се в гр. Варна, ул. .., състоящ се от две спални, дневна, кухня – лаборатория, баня, тоалет, пералня, входно антре, антре, два балкона
с
площ от 85, 61 кв.м.,
при граници: на същия етаж: 10135.1505.10.2.22,
10135.1505.10.2.24, под обекта: 10135.1505.10.2.18 и 10135.1505.10.2.18 и над обекта: няма, ведно с 1,
2165 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с избено помещение № 9
с площ от 11.41 кв.м., при съседи: югоизток – Р. Б., североизток – коридор, северозапад – И Б,
югозапад – двор на кооперацията, както и таванско помещение No 12 с площ – 5,78 кв.м. при съседи: югоизток – А и И М, северозапад – С П С,
югозапад – коридор, североизток – тераса към ул. ..;
- до размера на
общо 2/3 идеални
части,
от които за 1/2
ид.ч. ищцата упражнява правата за
себе си, а за 1/6 ид.ч. упражнява правата си в качеството си
на наследник на починалия си съпруг Н А Н, по отношение на недвижим
имот: ГАРАЖ с променено предназначение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
ЗА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ с идентификатор 10135.1505.10.2.31,
находящ се в гр. Варна, ул. .. No 63, вх. Б, ет.0, с
площ от 23, 93 кв.м. по схема, а по документ за собственост – 21,69 кв.м. при граници: на същия етаж:
10135.1505.10.2.26, под обекта:
няма и над обекта: 10135.1505.10.2.1, ведно с 0,
2179 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото;
Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
79, ал.1 ЗЗД от М.Н.Н., ЕГН ********** и Б.К.Д., ЕГН **********, и
двамата с адрес: ***, срещу Д.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за трансформация на задължението за издръжка и
гледане в паричния му еквивалент в размер на 650 лв.
месечно,
основан на неоправдано неоказано съдействие от страна на ответницата, считано
от 31.05.2018
г.
ИЩЦАТА твърди, че с нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 67 том IV, дело № 1500 / 1981 г. съставен на 14.04.1981 г. от
нотариус И. К.при ВРС, тя и съпругът й Н А Нса признати за собственици на
недвижими имоти, построени в поземлен имот дворно място, находящо се в гр.
Варна, l-ви
подрайон, съставляващо кв. 467 по плана на гр. Варна, при граници: ул. „**“,
ул. „***“, ул. .. и ул. „***“, а именно:
1/ Апартамент
No 23 с идентификатор 10135.1505.10.2.23,
находящ се в гр. Варна, ул. .., състоящ се от две спални, дневна, кухня – лаборатория, баня, тоалет, пералня, входно антре, антре, два балкона
с
площ от 85, 61 кв.м.,
при граници: на същия етаж: 10135.1505.10.2.22,
10135.1505.10.2.24, под обекта: 10135.1505.10.2.18 и 10135.1505.10.2.18 и над обекта: няма, ведно с 1,
2165 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с избено помещение № 9
с площ от 11.41 кв.м., при съседи: югоизток – Р. Б., североизток – коридор, северозапад – И Б,
югозапад – двор на кооперацията, както и таванско помещение No 12 с площ – 5,78 кв.м. при съседи: югоизток – А и И М, северозапад – С П С,
югозапад – коридор, североизток – тераса към ул. ..;
2/ ГАРАЖ №
16, находящ се в сградата на ул. .. № 63, бл. А, с пространство 21,60 кв.м.,
при съседи: югоизток - ул. „**“, югозапад - гараж на Н и К Т, североизток - ул.
.. и северозапад -изби, ведно с 0,2179 % от общите части на сградите и правото
на строеж върху поземления имот.
С договор,
сключен с НА № 147, том LIII, дело 19697 / 1994 г., съставен на 27.12.1994 г.
от нотариус Александър Ганчев при ВРС, ищцата и съпругът й прехвърлили в полза
на ответницата М.Н.Д. по време на брака й с ответника Б.К.Д. следните
недвижим имоти, а именно: ½ идеална част от апартамент
№ 23 с адрес ул. .. №63, бл. А, вх. Б, ет. 3
с площ 85,61 кв.м., избено помещение № 9 с площ 11,41 кв.м., таванско помещение №12 с площ 5.78
кв.м..
ведно с 1,2165 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, както и гараж № 16
с адрес ул. „**“, с пространство 21,69 кв.м.,
ведно с 0,2179 % от общите части на сградите и правото на строеж върху
поземления имот, срещу което М.Н.Д. се била задължила да поеме гледането и
издръжката им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до
момента на прехвърлянето.
Към
момента на сключване на договора М.Н.Д. се намирала в граждански брак с Б.К.Д..
Тъй като договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане
и издръжка е възмезден, а съвместният принос се предполагал до доказване на
противното, вещните права били придобити от двамата
съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, а за задължението за
полагане на грижи и осигуряване на издръжка ответниците били солидарни
длъжници по силата на чл. 32, ал. 2 СК.
Съпругът
на ищцата Н
А Нпочинал на 07.10.2004 г. в гр. Варна. Негови наследници по закон били ищцата,
негова преживяла съпруга, и двете им деца А Н А и М.Н.Д..
От момента на
сключване на договора за прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължение за
гледане и издръжка до смъртта на прехвърлителя Н Ни до сега ответниците не били
изпълнявали задълженията си по договора и не полагали никакви грижи за ищцата и
съпруга й и не им били осигурявали издръжка.
През целия период
от 1994 г. до настоящия моменти грижи и издръжка за ищцата и починалия й съпруг
бил полагал и осигурявал изцяло синът им А Н А.
Ето защо за ищцата
бил налице правен интерес да предяви иск за разваляне на договора за
прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка по отношение на
собствената й част от имотите, които е прехвърлила, така и до размера на наследствените
й части от наследството на починалия й съпруг.
В допълнителна
уточняваща молба сочи, че недвижимият имот Гараж бил с променено
предназначение, допуснато със заповед на начаника на СГКК Варна No 18 -5413-
23.04.2014г. и
представлявал самостоятелен обект в сграда с предназначение „за търговска
дейност“ и с идентификатор:
10135.1505.10.2.31.
В съдебно заседание
поддържа исковата молба и моли съда да развали договора до претендирания
размер, както и да присъди разноските за настоящото производство.
В срок по чл.131 от ГПК,
по
делото от ОТВЕТНИЦИТЕ М.Н.Н. и Б.К.Д., е
постъпил отговор на исковата молба, с който изразяват
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Не
оспорват сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане обективиран в НА № 147. том LIII, дело № 19697/1994 г. Оспорват
твърдението на ищеца, че
е налице
пълно неизпълнение на задължението за полагане на грижи и предоставянето на
издръжка по отношение на прехвърлителите и то още от самото начало на сключване
на договора.
Твърдят,
че са давали дължимата и необходима грижа и издръжка, необходими за спокоен и
нормален живот на прехвърлителите, които съответстват на действителните им
нужди, вкл. такива грижи и издръжка била давана на ищцата и след смъртта на Н А
Ндо завеждането на исковата молба.
Престираното
от страна на М.Н.Д. и Б.К.Д. било приемано от прехвърлителите, а след смъртта
на Н А Н, било приемано от ищцата, като винаги било демонстрирано поведение на
удовлетвореност, никога не бил поставян въпрос за непълно или неточно изпълнение.
Ответниците винаги били осигурявали и нужните средства за покриване на текущи и
извънредни разходи. На ищцата никога не била търсена сметка за собствените и
средства.
Задължението
за полагане на грижи било изпълнявано перманентно, без прекъсване, в
съответствие с жизнените и битови нужди на прехвърлителите. Напълно били
задоволени нуждите от храна, отопление, осветление, медицинско обслужване,
лекарства и други насъщни потребности. Всичко това било ежедневно, системно и
непрекъснато, според нуждата на прехвърлителите и възможностите да се справят
сами.
Следвало
да се има предвид, че ответниците не могат да наложат на прехвърлителите грижи,
които те не желаят да приемат, нито да им наложит начин на живот, който те не
искат да следват.
Оспорват
обстоятелството А Н А да е полагал грижи и давал издръжка вместо ответниците,
респективно единствено и само той да е давал издръжка.
А
Н А, брат на ответницата М.Д. бил инициатор и мотиватор на настоящото
производство, възползвайки се от възрастта и емоционалностга и чувствителността
на ищцата, майка на ответницата М.Д..
Въпреки,
че А Н А не е съсобственик на Апартамент № 23 и Гараж № 16, ответниците никога
не се противопоставяли той да живее и да ползва тези имоти. Към момента А Н А и
неговия син използвали изцяло Гараж № 16. Отделно неговият син ползвал Гараж №
16 за търговски цели /магазин/, чрез „А.ов син" ЕООД, от където изкарвал
доходи единствено и само за себе си, като не плашал какъвто и да било наем. А Н
А живеел постоянно в Апартамент № 23, където живеела и ищцата. А Н А от своя
страна не заплащал наем. През 2005 г. за да се осуети закупуването на идеални
части от тези имоти притежавани от А Н А, от трето за семейството лице, които
били изнесени на публична продан от частен съдебен изпълнител Илияна Станчева с
район па действие ОС - Варна по изп. д. № 4136/2013 г., ответницата М.Д.
закупила същите, като дори след този момент не се била противопоставяла брат и
да ползва имотите изцяло.
Ответницата
М.Д. с цел да осигури финансовата обезпеченост на ищцата й била предоставила от
1997 г. цялото арендно плащане, което е хиляди левове на годишна база във
връзка ползването от арендатор на
нейната 1/2 част от имот с № 085019 находящ се в
с. Сърнино, общ. Генерал Тошево,
целия
с площ 177693
кв. м. Последният и настоящ арендатор е
„КАЛИДИС"
ЕООД.
В
случая ищцата неочаквано за ответниците завежда настоящата искова молба и от
този момент неоправдано отказвала да съдейства и да приема изпълнението по
договора, в случая ответниците считат, че отношенията са временно разстроени, и
то единствени и само заради А Н А, който се стремял да придобие това, което е
прехвърлено на ответниците, т.е. ответниците очакват занапред отношенията с
ищцата да се нормализират.
Молят,
предвид създадената ситуация и обективната невъзможност към момента за реално изпълнение
на задълженията по Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в НА № 147, том LIII, дело № 19697/1994 г., задължението на
ответниците да се трансформира в паричен еквивалент, като предявяват насрещен иск за трансформация. Претендират, че месечната
издръжка на ищцата следва да е в размер на 650 лв. месечно от датата на
подаване на исковата молба.
В
съдебно заседание оспорват предявените искове, поддържат депозирания отговор и
насрещен иск и молят за отвхърляне на претенцията на ищцата, евентуално за
уважаване на предявения насрещен иск, както и съдът да им присъди разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по
делото от ОТВЕТНИЦАТА по насрещния иск Д.П.Н., е постъпил
отговор на насрещния иск, с който изразява становище за допустимост,
но неоснователност на иска.
Съобразно трайната
практика на ВКС и съдилищата в страната,
такова искане можело да бъде направено в момента на настъпване на
невъзможността за полагане на грижи, респ. отказа от получаване на грижите.
Такова искане не можело да бъде направено на по-късен етап, в
процесния случай - след завеждане на
исковата молба за разваляне на договора за гледане и издръжка. Поради
изложеното се налагал извод, че искът бил
преклудиран.
Оспорва да са полагани
грижи и да е била давана издръжка за нея и починалият й съпруг. Сочи, че представените
с допълнителна молба от 14.11.2018 г. фактури и касови бележки за вода, ток и
телефон не доказвали нищо друго, освен че до жилището с адрес гр.
Варна, .., бл. 63, вх. Б, ап. 23 е имало потребление на вода и електричество,
както и че дължимите суми за потребените количества са били заплатени и не се
дължат към доставчиците. Нито фактурите, нито касовите бележки обаче доказвали,
че М.Д. била извършила за своя сметка плащания на
дължимите суми за потреблението на вода, електричество и телефон. Нейното име
не фигурирало в нито един от документите,
дори като вносител. Нещо повече, във всяка една от фактурите и бележките
фигурирало единствено и само името на Н А Н. Освен това
притежанието на документите за заплащане на режийните разноски не можело
да докаже идентичност между притежателя им и лицето, което от собствените си
средства е заплатило тези суми. Ищцата е можела да се сдобие с тези документи
тайно, без знанието на Н. и Д. Н., тъй като всички платежни документи винаги били
се съхранявали в техния дом на видимо място, до което ищцата е имала достъп в
случаите на семейни събирания. На следващо място, представените фактури и
касови бележки не обхващали сметките за целия период от сключването на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
на 27.12.1994 г. до датата на представяне на доказателствата -14.11.2018 г., а
единствено за сравнително кратки отрязъци от този период - от 23.11.2006 г.
(почти 11 години след сключването на договора) до 29.11.2007 г., след това от
13.12.2010 г. до 05.01.2015 г.
Във всеки случай заявява,
че всички сметки за ток, вода и телефон за нуждите на Д.Н. и на съпруга й Н. Н.,
докато той е бил жив, са заплащани с техни лични средства, включително сметките
за месеците, за които Димитрови били представили фактури и
касови бонове.
Счита за неотносими
твърденията за ползването на апартамента и гаража от А. А., членове на неговото
семейство и дружества с тяхно участие. Неотносимо
било като писмено доказателство и представеното от
ищцата Постановление за възлагане по ИД № 4136 / 2003 г. по описа на съдебния
изпълнител при ВРС Илиана Станчева на 1/12 ид.ч. от апартамента и гаража на М.Д.
в качеството й на купувач на публична продан. Предмет на настоящото дело било
единствено развалянето поради неизпълнение на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Н. и Д. Н. са
прехвърлили ид. ч. от апартамента и гаража на М.Д. и съпруга й.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че
Д.П.Н. и Н А Нса прехвърлили
в полза на ответницата М.Д. по време на брака й с ответника Б.Д. следните
недвижими имоти: ½ ид. част от апартамент 23, с адрес: град Варна, ул. ..
№ 63, бл. А, вх. Б, ет. 5, с ид. № 10135.1505.10.2.23 и гараж № 16, с адрес:
град Варна, ул. .. № 63, блок А, който гараж към момента е с променено
предназначение – за търговска дейност, с ид. № 10135.1505.10.2.31, ведно с
0,2179 % от общите части на сградите и правото на строеж върху поземления имот,
срещу което М.Д. се е задължила да поеме гледането и издръжката, както и да
подсигури спокоен и нормален живот на прехвърлителите, които са били болни към
момента на прехвърлянето. Обстоятелства, които се установяват и от
приетия по делото НА № 147, том LIII,
дело 19697 / 1994 г., съставен на 27.12.1994 г. от нотариус Александър Ганчев
при ВРС, както и от писмо от Община Варна, в което се сочи,
че бракът между ответниците е сключен на 15.10.1978г.
Същото
така прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е и обстоятелството, че Д.П.Н. е
законен наследник, като преживяла съпруга на Н А Н, починал на 07.10.2004 г. Факт, който се установява и от приложеното към исковата молба
удостоверение за наследници.
На л.
126 от делото е приет Договор за аренда на земеделска земя от 18.09.2007г.,
сключен между Д.П.Н. – арендодател и ЗП Д. Х. Ц. – арендатор. Договорът е за
срок от 10 стопански години до 2016/2017г. включително и е за нива с площ от
177,668 дка в землището на с.Сърнино, общ. Ген. Тошево. От договор за преарендуване на земеделска земя
от 05.12.2012г. /л. 175 от делото/ се установява, че ЗП Д. Ц.като арендодател и
„Калидис“ ЕООД, като арендатор, са преарендували земята, предмет на
горепосочения договор за аренда от 18.09.2007г. Видно от приложения Нотариален
акт на л. 170 от делото, ищцата Д.Н. е дарила на всяко едно от децата си М.Н.Д.
и А Н А по ½ идеална част от същата земеделска земя още през 1997г. На
л. 26 от делото е приет договор за аренда на земеделска земя от 13.06.2017г.,
сключен между М.Н.Д. и А Н А, като арендодатели и Калидис ЕООД, като арендатор.
Договорът е за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2017г. за нива с
площ от 177,668 дка в землището на с.Сърнино, общ. Ген. Тошево.
На л. 44
до л. 116 са приети копия на документи, установяващи заплащане на сметки за
ток, вода и телефон в периода 2006г. до 2014г. по партиди с титуляр Н. А.ов.
На л.
195 до л. 201, както и на л. 220 до л. 454, л. 501 и л. 502 са приети медицински документи, касаещи
здравословното състояние на Д.П.Н. и Н А Н.Видно от писмо от МБАЛ „Св.Анна –
Варна“ /л. 484/, за лицето Н А Н, за посочения период 2004г. няма данни за
хоспитализация в клиниките и отделенията на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. Въз основа на
посочената медицинска документация е изготвено и заключение на в.л. д-р Д. по
назначената СМЕ / л. 486 – л. 496/. От същото се установява, че Н А Не страдал
от хипертонична болест на сърцето, исхемична болест на сърцето, с нарушения на
сърдечния ритъм, злокачествено новообразувание на черния дроб. При Н. е провеждано лечение по отношение на
основното заболяване на сърцето – исхемична болест на сърцето, с Изодинит,
Ренаприл и Предуктал и във връзка с нарушения на сърдечния ритъм – Ритмонорм и
Кордарон. В наличната медицинска документация вещото лице не открива данни
какво лечение е проведено по отношение на злокачественото новообразувание на
черния дроб. По отношение на ищцата Д.П.Н. вещото лице констатира, че същата
страда от хипертонична болест III стадий, висока степен,
сърдечномозъчна форма, хипертонично сърце, исхемична болест на сърцето,
стенокардия, нарушения в сърдечния ритъм, хронична венозна недостатъчност на
долните крайници, артроза на тазобедрена става, гастроезофагеална рефлуксна
болест, старческа катаракта, хронично обструктивна белодробна болест,
неинсулинозависим захарен диабет, желязодефицитна анемия, карцином на кожата на
лявата предмишница. При Н. е провеждано лечение по отношение на хипертоничната
болест с Вазопрен, Тертензиф, Берлиприл, Равел и Лориста, Микардис, Реновиа,
Трифас, Мивара SR; по отношение на исхемичната болест на сърцето – Нитролонг, Кардикет ретард,
Небилет, Тримдуктал, Небикард, Неосорбид; по отношение на хроничната венозна
недостатъчност – Детралекс, Ендотелон; по отношение на ХОББ – Новфилин; за
намаляване на нивата на високите стойности на холестерол и триглицериди –
Лескол, Липопрес, Неосимва; по отношение на възникнали белодробни инфекции,
инфекции на пикочо-отделителната система е провеждано лечение с антибиотици; по
отношение на старческата катаракта – Неовиста; по отношение на карцинома на
лявата предмишница било проведено оперативно лечение.
В производството е
допуснато изготвяне и на заключение по съдебно –счетоводна експертиза / л. 508
-л.516/, което се възприема от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните. Съобразно заключението на вещото лице, размерът на
месечната издръжка съобразно данните на НСИ и съобразно с извършените разходи
след като се вземе предвид заключението на в.л. д-р Д. по СМЕ, са както следва:
за Н А Н– за 2004 г., когато е починал – 160.12 лв., а за Д.П.Н. – за 2018г - 509.84 лв. и за 2019г - 504.12 лв. Разходите
за специален /диетичен/режим по отношение на ищцата Н. биха били - по 18/22
лв.дневно. А, относно налагащата се ежедневна грижа от трето лице-в зависимост
от факторите: в периода 2017 - 2018 г.е в размери:
средно 1 час 3.30 лв.
Вещото лице сочи още, че сумите за
извършени разходи по партидите на Н. А.за ВиК услуги в периода 16.12.2014г. –
20.10.2016г. са 548,06лв., за консумирана ел. енергия в периода 31.10.2006г. –
17.12.2014г. са 3377,90 лв., за Виваком
– в периода 17.01.2011г. – 21.02.2012г. – 96,76 лв. и стационарен обект БТК в
периода 29.11.2007г. – 24.03.2011г. – 45,14 лв.
Въз основа на банкови платежни документи,
находящи се на л. 555 до л. 598 от делото, е изготвено и прието заключението на
вещото лице Д.П. по СЧЕ /л. 612 – л. 616/, което не е оспорено от страните и
съдът кредитира. От същото се установява, че общият размер на сумите, изплащани
от 2007г. до настоящия момент / 24.04.2019г./ по двата арендни договора са
136 804,88 лв., от които по договора за аренда на земеделска земя от
18.09.2007г. – 47 083,88лв., а по договора от 05.12.2012г. – 89 721
лв. Цялата сума е изплащана чрез банкови
преводи на лицето Д.П.Н. в Експресбанк.
Видно от нотариален акт No 105, том II,
рег. No 3507, дело 251 / 05.06. 2019г.
на нотариус Петър Петров, след завеждане на исковата молба, ищцата по делото е
прехвърлила на сина си А. А. чрез договор за дарение 4/12 идеални части от
процесното жилище./л.605/.
В рамките на производството са ангажирани
гласни доказателства от страна на ищцата
посредством разпита на двама свидетели – Р. Р. К.и Р. И. Б.. И двете свидетелки сочат еднозначно, че са
виждали само А. /син на ищцата/ и неговата дъщеря Д. да полагат грижи за Н. и Д.. А. е купувал лекарствата, пазарувал, водел
родителите си на прегледи. Наели били жена, която да чисти. Двете свидетелки
сочат, че не са виждали М. в дома на Д. поне от 5-6 години, като преди това
ответницата е поддържала едната стая от жилището като офис. Дори и в този
период, обаче, ищцата Д. се е грижила за дъщеря си, готвела е, давала й пари,
за да плати сметките, а не обратното. И двете свидетелки са чували от ищцата,
че тя не се разбира с дъщеря си М. и зет си Б.. Сочат, че Д. получавала рента и
я разпределяла по равно между двете си деца и себе си. Към момента Д. била в
лошо физическо състояние и имала нужда от грижи. По отношение на съпругът на Д. сочат, че е
починал от рак през 2004г. и е имал нужда от грижи, поради заболяванията си.
Ангажирани
са гласни доказателства и от страна на ответниците,
посредством разпита на свидетелката Н. Б. Д. – П., която е внучка на Д. и
дъщеря на ответниците. Същата сочи, че майка й – М. е в обтегнати отношения с
брат си – А., което е било повод и за завеждане на исковата молба, доколкото
Аспаух оказвал влияние на ищцата Д.. Свидетелката твърди, че не А. е полагал
грижи за Д., а точно обратното. Сочи, че преди да си счупи крака на
24.10.2019г., Д. не е имала нужда от грижи, като се грижела сама за домакинството
си. Свидетелката твърди, че майка й е придружавала баба й по болници и
прегледи, заедно с А.. Твърди също така, че майка й М. е заплащала вода, ток и
телефон до 2014- 2015г., като Д. не й била давала средства за това. М. била закупувала
лекарствата на Д.. През 2018г. ответницата спряла да ходи в дома на Д. след
като била имала конфликт с брат си А.. Свидетелката твърди, че преди
конфликта баба й Д. не била предявявала претенции за издръжка от майка й М.,
както и не била споделяла да има нужда от физически грижи. По отношение на заболяването на своя дядо Н.,
свидетелката сочи, че когато той бил в болницата, М. го посещавала. Твърди, че
майка й се била отзовавала винаги когато Д. имала нужда от нещо. М. й била
преотстъпила арендното плащане по сключените договори за аренда.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният от ищцата
иск намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 87 ал.3 от ЗЗД. Претенцията на ищцата
е за разваляне на сключен между нея и починалият й
съпруг
и тяхната дъщеря М., която е била в брак с другия ответник Б.,
алеаторен
договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължението за
издръжка и гледане. Договорът за
прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане не е изрично
уреден в ЗЗД, т.е. той е ненаименован. По принцип той се подчинява на общите
правила за договорите, доколкото специфичността на съдържанието на задълженията
по тях не налага отклонение. Задължението за гледане и издръжка има за предмет
една продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с
определяем такъв – моментът, в който лицето, следващо да получава грижи и
издръжка, почине.
За успешното
провеждане на иска в тежест на ищцата е да
установи в условията на пълно и главно доказване възникналото правоотношение
между страните по сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Във
връзка с твърденията на ищцата същата
следва да установи конкретната нужда от издръжка и гледане по отношение на
себе си и на починалия й съпруг – в какъв размер е тя, както и грижите, от
които се е нуждаел всеки от двамата във връзка с посочените конкретни
заболявания. А
в тежест на ответниците е да установят пълното и
точно изпълнение, т.е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителката.
Следва да се отбележи,
че обемът
на задълженията на приобретателя се определят в договора. Като в
процесния случай с договора, чието разваляне се иска е
поето общо задължение за приобретателя да издържа и гледа прехвърлителите,
като им
осигури нормален и спокоен живот,
какъвто са водили до
момента на сключване на договора докато са живи – лично
или чрез трето лице.
В този смисъл и приобретателката и нейният съпруг са се
задължили да вършат постоянно
нужното за прехвърлителите с цел да задоволят жизнените им нужди като полагат за тях
лични грижи и им осигуряват средства за
издръжка, с оглед на конкретните фактически обстоятелства.
Страните не спорят, а
и от събраните в хода на производството доказателства се установява, че е
възникнало твърдяното правоотношение между страните по сключен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Установява
се също така, че прехвърлителят Н. – съпруг на ищцата и баща на ответницата е починал, като негови
наследници са ищата, ответницата по делото и синът му А Н А. Съобразно квотите в
наследството ищцата след смъртта на своя съпруг придобива наследствени права
върху процесните имоти, като допустимо за нея е да иска разваляне на процесния
договор в следните съотношения – за 1/3 от процесния апартамент, от които за ¼
идеална част ищцата упражнява правата за себе си, а за 1/12 ид.ч. в качеството на наследник на
своя съпруг, а за процесния гараж - за
2/3 ид.ч. от същия, от които ½ ид.ч. – за себе си и за 1/6 ид.ч.
упражнява правата в качеството си на наследник на своя съпруг.
Твърди се от ищцата, че дъщеря
й и нейният съпруг не са полагали грижи и не са давали издръжката, от която
ищцата и нейният съпруг са се нуждаели. Защитата на ответниците в
производството се основават на твърдения, че същите пълно и точно са изпълнявани
задълженията по договора, като в условията на евентуалност се позовават на
твърдения, че е налице обективна невъзможност за изпълнение, доколкото ищцата е
пречила на изпълнението, поради влошените им отношения.
Задължението на
приобретателите следва да се изпълнява
от момента на сключване на договора до смъртта на
прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително
изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично.
Задължението е неделимо, поради което е недопустимо
да се дели по обем и на периоди. Ето защо престирането
от време на време на грижи и храна, не е точно
изпълнение на договора от страна на
длъжника. Поради това частичното неизпълнение
е равнозначно на пълно неизпълнение и основание
за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Съгласно Тълкувателно решение от 15.05.2012г.по т.д.№
6/12г.на ОСГК на ВКС - точно изпълнение от страна на длъжника по алеаторен
договор е налице, когато той предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка
в натура в договорения от страните обем, така че да бъдат задоволени нуждите на
кредитора от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.
За установяване на конкретните нужди на всеки от прехвърлителите са
изготвени заключенията на вещите лица Д. и П. по СМЕ и СЧЕ. Заключението по СМЕ
установява, че двамата са страдали от множество заболявания и са приемали
множество медикаменти, за което са имали нужда от финансови средства.
Въз основа на събраните гласни доказателства съдът не е в състояние да
установи, че ответниците са предоставяли ежедневни и непрекъснати грижи, такива
от каквито са се нуждаели ищцата Д.Н. и нейният починал съпруг Н. Н.. Съдът,
след приложение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, не кредитира показанията на
свидетелката Нора Д. – П., доколкото същите не кореспондират с останалия
доказателствен материал и противоречат на показанията на другите две свидетелки
по делото, чиито показания са еднозначни. Дори и да се възприемат показанията
на свидетелката Д. – П., която е внучка на ищцата и дъщеря на ответниците, то
от тях не може да се заключи, че грижите, които М. е полагала за майка си и
баща си са ежедневни и непрекъснати. Безспорно е по делото, че преди да почине
от рак, бащата на ответницата е имал нужда от грижи, които самата Д. е полагала
за съпруга си. Отделните посещения на М. в болницата и на определени прегледи,
както сочи свидетелката Д.- П., не могат
да бъдат определени като непрекъснати и ежедневни грижи. Самата свидетелка
твърди по-нататък, че от началото на 2018г., майка й М. спряла да посещава дома
на ищцата, заради скарването й с брат й А., което изключва и същата да е полагала
грижи за ищцата от този момент нататък.
От друга страна, ангажираните гласни доказателства от страна на ищцата
са еднопосочни, като безспорно се установява, че за ищцата се грижи синът й А.
А., като Н. не е в състояние сама да излиза от дома си, тъй като живее на петия
етаж и не може сама да слиза и да се качва по стъпалата. А. и неговата дъщеря
полагат ежедневните и непрекъснати грижи, като и двете свидетелки твърдят, че
не са виждали ответниците да се грижат за ищцата.
Действително се установи, че ответницата е преотстъпила на ищцата, която е
получавала арендното плащане по договора за аренда от датата на неговото
сключване през 2007г., като за целия период 2007 – 2019г. получената сума е
общо 136 804,88 лв. Доколкото, обаче, половината земеделска земя е била
собственост на А. А., то половината е реално сумата, която е преотстъпила
ответницата на ищцата, а именно сумата от 68 402,44 лв. или месечно приблизително
475лв., което е под необходимия размер на издръжка според заключението на
вещото лице по допуснатата СЧЕ. Единствено изплащането на посочената сума,
обаче, не може да се приеме за пълно и точно изпълнение на договора за издръжка
и гледане. Освен паричното задължение, договорните отношения изискват и изпълнение
на задължението за полагане на грижи, от каквито безспорно се установи, че е
имал нужда починалият прехвърлител и от каквито има нужа и ищцата Д.Н. към
момента.
В този смисъл и съдът намира, че не се установи пълно и точно изпълнение на
задължението на ответниците по договора, поради което и исковата претенция се
явява основателна в тази част.
По нарещния иск за
трансформация съдът намира следното:
За да уважи иска и да
се трансформира задължението на ответниците в парично такова, следва да се
докажат следните обстоятелства: готовност на длъжника за изпълнение на
задължението и отказ на кредитора да го приеме, като препятства
осъществяване на отделни елементи от съдържанието на задължението или изобщо изпълнението
на цялото задължение. В случая не се установява забава на ищцата в качеството й
на кредитор, изразяваща се в неприемане на предложено от ответниците изпълнение
или в неоказване на съдействие за изпълнение. По делото не установи поведение
на ищцата, с което да отказва приемането на дължимите грижи, поради което тя не
е в забава, щом като не е създавала пречки да се престира уговореното. От
свидетелските показания се установява точно обратното, ищцата е споделила, че
има нужда от помощ, а дъщеря й не откликва. Насрещният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за
разноски:
Страните са направили
искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора
на ищцата се дължат разноски, като тя претендира заплатената от нея държавна
такса за водене на производството – 649,46 лв., разноски в производството –
общо в размер на 623,95 лв., както и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 500 лв. Ответниците са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Минималният
размер на адвокатското възнагрждение, изчислед по реда на Наредба №
1 от 9 Юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
чл. 7 ал.2, т.4 е 2478,39 лв., което е в рамките на претендирания от ищцата
размер, предвид броя на заседанията, проведени по делото и неговата фактическа
сложност.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в НА No 147, том LIII, дело 19697 / 1994г. от 27.12.19994г. на Варненски нотариус, с който Д.П.Н. и Н А Н/починал 07.10.2004г./ са
прехвърлили на дъщеря си М.Н.Н. по време на брака й с Б.К.Д., собствените им недвижими имоти, както следва:
1/
- до размера
на общо 1/3 идеални
части,
от които за 1/4 ид.ч. ищцата упражнява
правата за себе си, а за 1/12 ид.ч. упражнява
правата си в качеството си на наследник на починалия си съпруг Н А Н,
по отношение на недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ No 23 с
идентификатор 10135.1505.10.2.23,
находящ се в гр. Варна, ул. .., състоящ се от две спални, дневна, кухня – лаборатория, баня, тоалет, пералня, входно антре, антре, два балкона
с
площ от 85, 61 кв.м.,
при граници: на същия етаж: 10135.1505.10.2.22,
10135.1505.10.2.24, под обекта: 10135.1505.10.2.18 и 10135.1505.10.2.18 и над обекта: няма, ведно с 1,
2165 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с избено помещение № 9
с площ от 11.41 кв.м., при съседи: югоизток – Р. Б., североизток – коридор, северозапад – И Б,
югозапад – двор на кооперацията, както и таванско помещение No 12 с площ – 5,78 кв.м. при съседи: югоизток – А и И М, северозапад – С П С,
югозапад – коридор, североизток – тераса към ул. ..; и 2/
- до размера
на общо 2/3 идеални
части,
от които за 1/2 ид.ч. ищцата упражнява
правата за себе си, а за 1/6 ид.ч. упражнява
правата си в качеството си на наследник на починалия си съпруг Н А Н,
по отношение на недвижим
имот: ГАРАЖ с променено предназначение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
ЗА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ с идентификатор 10135.1505.10.2.31,
находящ се в гр. Варна, ул. .. No 63, вх. Б, ет.0, с
площ от 23, 93 кв.м. по схема, а по документ за собственост – 21,69 кв.м. при граници: на същия етаж:
10135.1505.10.2.26, под обекта:
няма и над обекта: 10135.1505.10.2.1, ведно с 0,
2179 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, поради неизпълнение, по
предявения иск от Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.Н.Н., ЕГН ********** и Б.К.Д.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Н., ЕГН **********
и Б.К.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, срещу Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, насрещен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 79, ал.1 ЗЗД, за трансформация на
задължението за издръжка и гледане в паричния му еквивалент в размер на 650 лв. месечно, основан на неоправдано неоказано съдействие
от страна на ответницата, считано от 31.05.2018
г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
М.Н.Н., ЕГН ********** и Б.К.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 3 773,41 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и
три лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
сторени от ищцата разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ДАВА
ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК на Д.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, считано от
влизане на решението в сила, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по
вписванията към АВ-Варна.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: