Р
Е Ш Е
Н И Е
№
……........./16.03.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи декември през 2021 година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10763 по
описа за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 139438 от 03.07.2020 г. постановено по гр.д. №
60996/2019 г. на СРС, 138 състав, са отхвърлени предявените от „С.в.” АД против Я.В.М. искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД , за
установяване на вземания за сумата от 1769,83 лв., представляваща неизплатена
сума за потребена вода през периода от 20.03.2012 г. до 17.01.2019 г., ведно
със законна лихва за периода от 07.06.2019 г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва в размер на 100,69 лв. за периода от 20.04.2012 г. до
17.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр.д.№ 32327/2019 г. на СРС, 138 с-в.
Това
решение е обжалвано в срок от ищеца „С.в.“ АД , с оплакване за неправилност
на решението поради нарушение на процесуалния закон по допускане
на доксазателства и по преценка на събраните по делото доказателства,
изразяващо се в непроизнасяне по искането на ищеца за допускане на
съдебно-техническа експертиза и по незачитане доказателствената стойност на
допуснатата и приета без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не последната
не е работела по документи, които да са представени по делото. Излага довод,
основан на чл.195 от ГПК, че вещите лица притежават специални знания, каквито
съда няма, и именно за това е допусната
експертиза, а вещото лице именно поради притежаваните специални знания може да
преценява и анализира информацията в счетоводни документи, при което такива
няма нужда да се представят по делото. Моли решението да се отмени и исковете
да се уважат. Претендира разноски.
Ответникът Я.В.М. оспорва
жалбата с писмен отговор в срока по чл.263, арл.1 от ГПК, като възразява
първоинстанционнитя съд да у допуснал соченото от въззивника процесуално
нарушение. Изразява съгласие с решаващия мотив н асъда, че при липсата на
доказателства за реален отчен на доставените ВиК услуги за исковия период
съгласно изискванията на приложимите Общи условия/ОУ/ в чл.22, претенциите на
ищеца се явяват недоказани, и правилно не е кредитирана приетата
съдебно-счетоводна експертиза поради това, а ищецът не е проявил процесулана
активност да преодолее пропуска н асъда да се произнесе по поставената от ищеца задача към съдебно-техническа
експертиза за установяване на факти в доказателствена тежест на ищеца. Моли
решението да се потвърди.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно доказателствената стойност на събраните по
делото писмени доказателства и приета съдебно-счетоводна експертиза, както и наличието на облигационно отношение между
страните по спора и доставката и отчитането на вода в имот собствен на
ответника.
За да отхвърли
исковете, първоинстанционният съд е приел, че макар да се установява, че
страните по спора се намират в облигационно правоотношение по доставка на ВиК
услуги в собствения на ответника недвижим имот в гр.София, ул. *********, ищецът
не е доказал в процеса какво количество вода е реално потребено в този имот на
ответника, доколкото не е ангажирал доказателства съгласно действащата
нормативна уредба, за отчитане
показанията на водомера по чл.21 и чл.22 от ОУ, респ. за наличие на основание
за прилагане на чл.46 от ОУ поради отказ за осигуряване на достъп за реален
отчет на водомера- а именно не са представени карнетни листове, от които да е
видно, че в процесния имот е извършен реален отчет на водомерите за исковия
период, нито са представени протоколи, подписани от длъжностното лице на оператора
и един свидетел - случаите на отразен отказ от потребителя да се подпише или на
неосигурен достъп до имота. По отношение на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ е приел, че ССчЕ е работела по документи-фактури, които не са
представени по делото.
Въззивният съд, при
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства пред първата
инстанция, при липсата на искания за допускане на нови такива от въззивния съд
по чл.266 от ГПК, и предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника с
отговора на исковата молба, споделя
изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение без да е нужно да ги потваря подборно. Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми.
Досежно правилността
на първоинстанционното решение настоящият въззивен състав намира за
неоснователни наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за неправилност .
Още с отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение относно липсата на представени
от ищеца писмени доказателства за потребена и отчетена вода в имота, респ. за
изправност на измервателните уреди в имота.
Заключенията на
вещите лица не може да служат като самостоятелно доказателство за това, а само
за изясняване дали правилно ищецът е определил количеството ползвана вода и
свързани услуги с нейната доставка за жилището на ответника за исковия период,
и то на базата на първичните документи за това, съобразно изискването на ЗВ и Нареба№
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи- документи за отчет на
индивидуалните измервателни уреди в жилището, респ. протоколи за неосигурен достъп като основание
за служебно начисляване на обема на водата. Непредставянето на такива документи
по делото лишава ответната страна от оборване удостовереното с тях, а вещото
лице с оглед чл.195 от ГПК, може да изясни спора дали отразеното в тях съответства
на изискванията на приложимата нормативна уредба, но не и изцяло да замести
липсата на тези доказателства по делото. Действително, вещите лица носят
наказателна отговорност за даденото от тях заключение, но съдът не е длъжен
автоматично да възприеме заключенията им като достатъчно доказателство са
установяване на количеството вода, а преценява същите с оглед другите събрани
по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. При липсата на
представени по делото писмени доказателства, изискуеми по нормативната уредба,
за установяване на количеството консумирана вода за жилището на ответника,
каквото възражение самият ответник е направил в срок, въззивният съд намира, че приетата
съдебно-счетоводна експертиза не може
самостоятелно да докаже основателността на иска по отношение на количество
потребена реално вода за собствения на ответника имот, респ. и нейната цена. Съответно
за въззивния съд няма задължението служебно да допусне съдебно-техническа
експертиза- допускането на такава не е и поискано от въззивника с въззивната
жалба, макар да се сочи като процесуално нарушение недопескането и от
първоинстанционния съд, защото за установяване на количеството реално доставена
и отчетена вода в имота на ответника не са необходими специални знания, тъй
като установяването на този факт става съгласно приложимите ОУ на ищеца, с
писмени документи-такива за реален отчет и за неосигурен достъп за реален
отчет. Ищецът не е ангажирал по делото никакви писмени доказателства за
количеството доставена вода в имота на ответника и начина на нейното отчитане
за исковия период. Съдът е в невъзможност да определи количеството потребена
вода следователно и по реда на чл.162 от ГПК. Ето защо предявеният иск за
главница се явяват недоказан и подлежащи на отхвърляне, също и обусловеният от него
иск за лихва за забава.
Поради съвпадане извода на двете
съдебни инстанции, решението следва да се потвърди, вкл. и в частта за
разноските, определени според изхода на спора.
По разноските за въззивната
инстанция: Разноски
на въззивника-ищец не се дължат предвид изхода на спора. Ответникът няма искане
за разноски.
Воден от горното, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
139438 от 03.07.2020 г. постановено по
гр.д. № 60996/2019 г. на СРС, 138 състав.
Оставя
без уважение искането на ищеца „С.в.“ АД за разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.