Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С.,
14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, в открито съдебно
заседание на 24.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Теодора Вутева
разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.гр.д. № 184 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по
жалба адв. Р.Г., пълномощник на Eтажна собственост – гр. С., ул. „П.“ 9А, блок 7 – ищец в първоинстанционното производство, против Решение №
181/21.12.2018 г., постановено по гр.д. № 37/2018 г. по описа на РС – Сливница,
III състав. С него са отхвърлени предявените от ищеца
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричното притезание: 1. в
размер на 2087,72 лева,
представляващо сбора от дължимите разходи
за управление и поддържане на общите части на сградата, с административен
адрес гр. С., ул. „П.“ № 9А, блок 7, съгласно решения на ОС не ЕС №
20/10.12.2012 г., № 23/10.12.2013 г. и № 25/10.12.2014 г., дължими за периода от м.11.2013 г. до м.12.2015 г. и 2.
в размер на 302,74 лева, представляваща сбора от лихви за забава, както следва- за
периода от 01.11.2013 г. до 31.12.2015 г.- в размер на 33,20 лв., за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015
г.- в размер на 212,16 лв. и за
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.- в размер на 57,38 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 21.03.2016 г., до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са удостоверени в Заповед за
изпълнение № 380/15.09.2017 г. по ч.гр.д. № 86/2017 г. по описа на РС- гр.
Сливница.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК Етажна собственост- гр. С., ул. „П.“ № 9А, блок 7,е осъдена да
заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се
твърди, че решението е необосновано, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че
правните изводи на съда противоречат на фактическите касателно притежаваните от
ответника идеални части от блок 7. В случая е налице хоризонтална етажна
собственост, което понятие се различава от затворен комплекс. Решенията за
поддържане на общите части са взети съобразно изискванията на чл. 48 ЗУЕС. В
подкрепа на доводите се прилага съдебна практика относно същата сграда, която
се претендира, че е постановени по идентични казуси относно същата ЕС. Иска се
отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски за две съдебни инстанции.
В срока за
отговор по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество „К.“
ЕООД, чрез пълномощника си – адв. И.И., оспорва
жалбата. Твърди, че липсва съсобственост между жалбоподателя и въззиваемия, което се аргументира доводи, сходни на
възприетите първоинстанционния съд правни изводи. С
оглед обстоятелството, че процесният обект не е в режим на етажната собственост
в блок 7, решенията на общото събрание на последната не са обвързващи за въззиваемия. Иска потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. В случая първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, а по същество правилно.
Районният съд
въз основа на всички събрани доказателства е достигнал до правилни и обосновани
фактически и правни изводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с
предявени от Етажна собственост – гр. С., ул. „П.“ №9А, блок 7, представлявана
от управителя си Е. С. С., с кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени против „К.“ ЕООД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми в размер на: 1. 2087,72 лева, представляваща сбора от дължимите разходи за управление и поддържане на
общите части на сградата, с административен адрес гр. С., ул. „П.“ № 9А, блок
7, съгласно решения на ОС не ЕС № 20/10.12.2012 г., № 23/10.12.2013 г. и №
25/10.12.2014 г., дължими за периода от
месец 11.2013 г. до месец 12.2015 г. и 2.
302,74 лева, представляваща сбора от
лихви за забава върху главницата,
както следва - за периода от 01.11.2013
г. до 31.12.2015 г.- в размер на 33,20 лв., за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2015 г.- в размер на 212,16 лв., и за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г.- в размер на 57,38 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 21.03.2016 г., до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са удостоверени в Заповед за
изпълнение № 380/15.09.2017 г. по ч.гр.д. № 86/2017 г. по описа на РС- гр.
Сливница.
Първоинстанционният съд правилно
е разпределил доказателствената тежест като е указал, че материалните
предпоставки за уважаване на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 ЗУЕС са: 1. наличие на етажна собственост или две етажни собствености, когато се касае до въпрос, свързан с общи
части на двете етажни собствености; 2. качеството на
етажен собственик на ответника в съответната етажна собственост; 3. решение на
ОС на етажната собственост или на съвместното ОС на двете етажни собствености, с което са определени годни за изпълнение
задължения на етажните собственици;
Законосъборазно, с оглед
събраните по делото доказателства, РС – Сливница е приел, че те се са доказани
от ищеца.
Не се спори между страните и от представените три броя протоколи №
20 от 10.12.2012 г., № 23 от 10.12.2013 г. и № 25 от 10.12.2014 г. за проведено
общо събрание на собствениците на обекти в сграда със смесено предназначение,
находяща се в гр. С. ул. „П.“ № 9А, блок 7,
свикано от управителя на етажната собственост Е. С., се установява, че
блок 7, находящ се в гр. С. ул. „П.“ № 9А е в режим
на етажна собственост. В посочените актове са
обективирани решенията на общото събрание на етажната собственост. Относими към настоящото дело са свързаните с приемане на
бюджета за календарните 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Към протоколите са
представени и приетите бюджети за посочените календарни години, видно от които
за 2013 г. за процесния магазин 28, находящ се в блок 4, с участие 4,29 %, е взето решение, че
дължи 40,77 лв.- полезни разходи, и 58,71 лв.- поддръжка; за 2014 г. за магазин
28 в бл. 4, с участие 4,46 %, е определено, че дължи 38,42 лв.- полезни
разходи, и 61,05 лв.- поддръжка, за 2015 г. за магазин 28 в бл. 4, с участие
4,46 %, е определено, че дължи 26,15 лв.- полезни разходи, и 73,32 лв.-
поддръжка.
От заключението на вещото лице по допусната ССЕ, което
следва да бъде кредитирано, тъй като е безпристрастно, обосновано, правилно,
прието без възражения от страните, се установява, че съгласно горецитираните
протоколи за общи събрания общото задължение за периода от м. 11. 2013 г. до м,
12.2015 г. възлиза в размер на 2087,72 лв., като мораторната лихва от
01.11.2013 г. до 21.03.2016 г. възлиза в общ размер на 288,57 лв.
От постановление за възлагане по изпълнително дело №
20138510400688 на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851 на КЧСИ, на 01.11.2013 г., се
установява, че от 24.10.2013 г. на ответника „К.“ ЕООД е възложен процесния
недвижим имот, а именно: недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „П.“ № 9,
разположен в блок 4, на Офис сгради, състоящи се от блокове № 1, 2, 4 и 7 с
подземни гаражи на две нива, банков салон помещения за магазини, кафе-бар, кафе-аператив, кафе-бързи закуски, въведени в експлоатация,
видно от представеното Разрешение за ползване № ДИ-07-138 от 10.04.2006 г.,
издадено от Столична РДНСК, изградени в УПИ- общинска собственост,
представляващ УПИ II-4, общински, в квартал 258, по регулационния план на
местността „Центъра“. Град С., одобрен със Заповед № РД-09-50-148А/17.03.2000
г., с площ на УПИ от 1160 кв.м., при граници на УПИ: улица между осови точки № 50 и № 510, УПИ I-6, 11, улица между осови точки № 509 и 517, УПИ III-8, УПИ IV-9, УПИ V-10 и
УПИ VII-2, представляващ магазин № 28, разположен на първи етаж в изградената в
гореописания УПИ офис сграда- блок № 4, находяща се в гр. С., ул. „П.“ № 9, със
застроена площ на магазина от 60,56 кв.м., състоящ се от магазинно помещение и
санитарно помещение, при съседи на магазина: магазин № 27, стълбище коридор,
офис № 1 от блок № 4, калкан, магазин № 20 и коридор от блок № 7, отгоре офис №
3 от бл. 4, отдолу магазин № 7 от бл. № 4, магазин № 8 и рампа, заедно с
припадащите се на магазина 2,39 % (съобразявайки словесното изписване) идеални
части от общите части на офис сграда- блок № 4, равняващи се на 34,63 кв.м. и
заедно с припадащите се 1,12 % идеални части от правото на строеж върху УПИ,
върху който е изградена офис сграда- блок № 4, описан по-горе. Постановлението,
видно от направеното отбелязване, е влязло в законна сила на 14.11.2013 г.,
считано от който момент ответникът е станал собственик на процесния недвижим
имот.
Въззивният съд не се съгласява с изводите на
първоинстанционния съд, че от представеното извлечение от технически паспорт на
сградата не следва да се градят никакви фактически изводи. Вярно е, че по естеството
си представлява частен документ и не се ползва с материална доказателствена
сила за отразените в него обстоятелства. Същевременно обаче не е съставен от
ищеца, а съдържанието му, сред което са основни обемнопланировъчни
и функционални показатели на строежите (в това число идеални части на
собствениците, сградни инсталации и др.),
е нормативно установено в Наредба № 5 от 28.12.2006 г. за техническите
паспорти на строежите. При това положение няма пречка да бъде ценен наред
останалите доказателства. В случая от него се установява, че процесният магазин
№ 28, находящ се в сграда 4 има 0.6126 % идеални части от хоризонталната и
вертикалната комуникация в сграда 7. Тези данни намират косвено потвърждение в
заключението на вещото лице по допусната съдебна ОиВ
експертиза, от която се установява, че смукателно-нагнетителната
вентилационна централа С1-Н2, разположена на покрива на блок 7 обслужва част от
магазините на блок 4 и блок 7, вкл. магазин № 28, както и че същата се движи в
коридора откъм блок 7. Установява се, че вентилационната инсталация,
разположена на покрива на сграда блок 7, която е по-висока от останалите околни
сгради, обслужва освен помещенията на блок 7 и вътрешните магазини, граничещи с
блок 7. Магазин № 28 от блок 4 има два входа, единият- откъм улица „Три уши“,
откъдето е главният вход през стълбището на сграда 4 от комплекса, като за
основното помещение има и втори вход- стъклена врата в стъклена витрина, с
изложение към вътрешната обходна тераса на блок 7, която врата по време на
огледа е била заключена и затворена с щори. В заключение се сочи, че липсата на
отваряеми прозорци към магазин 28 го прави зависим от
работата на вентилационната инсталация за достъп на свеж външен въздух.
При изложените фактически положения обжалваният
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен, но не по всички изложени
съображения.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 ЗУЕС управлението на
общите части в сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните
обекти са повече от 3, се осъществява по реда на цитирания закон. Съгласно чл.
8, ал. 1 (ДВ, бр. 57 от 2011 г.) ЗУЕС управлението обхваща реда и контрола
върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в
сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на
задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите. Съобразно ал. 2 от
същия член, (ДВ, бр. 57 от 2011 г.) действала към момента на вземане на
процесните решения, когато сградата е с повече от един
вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход. Разпоредбата
на чл. 8, ал. 2 намира приложение, когато в сграда с множество самостоятелни
обекти съществуват два и повече входове, всеки от които осигурява достъп до
част от самостоятелните обекти. Тъй като тази обща част осигурява достъп и обслужва
само част от самостоятелните обекти /а не всички/, това е основание управлението
ѝ да се извършва от самостоятелна етажна собственост, учредена от собствениците
на обектите в сградата, които тя обслужва. Именно наличието на обособеност/относителна
самостоятелност, при която отделният вход дава достъп само до част от
индивидуално притежаваните обекти - които и единствено обслужва /респективно не
обслужва и други части/обекти на сградата/, би позволило ефективно самостоятелно
управление съобразно чл. 8, ал. 1 ЗУЕС на съответните общи части от отделената
етажна собственост и спазване на взетите от нея решения и правила за вътрешен
ред. Обсъжданата хипотеза е налице по настоящото дело. Този извод следва от
представените три броя протоколи № 20 от 10.12.2012 г., № 23 от 10.12.2013 г. и
№ 25 от 10.12.2014 г., от които може да се направи извод, че са взети от собствениците на обекти в сграда
със смесено предназначение, находяща се в гр. С. ул. „П.“ № 9А, блок 7; от
името на етажната собственост: Етажна собственост ул. „П.“ 9А, блок 7;
както и от заключението на съдебна ОиВ експертиза. След като
собствениците в етажната собственост са направили избор управлението ѝ да
се осъществява по реда на чл. 8, ал. 2 (ДВ, бр. 57 от 2011 г.) ЗУЕС в блок 7, те не могат да
обвързват собствениците на самостоятелни обекти в другите входове, в случая блокове,
какъвто е дружеството ответник с решенията си. Последното е възможно единствено
по реда на чл. 18 ЗУЕС чрез провеждане на съвместно общо събрание. По делото,
въпреки предоставената от районният съд възможност, ищецът не е ангажирал доказателства
за проведено такова и респективно за взети решения за въпроси, касаещи двете
етажни собствености. Доколкото от постановление за
възлагане по изпълнително дело № 20138510400688 на ЧСИ Мариян Петков, рег. №
851 на КЧСИ, на 01.11.2013 г., с което дружеството ответник се легитимира като
собственик, се установява, че процесният магазин № 28, е разположен на първи
етаж в сграда- блок № 4, находяща се в гр. С., ул. „П.“ № 9, дружеството
ответник не следва да изпълнява решения на общото събрание на блок № 7, тъй
като самостоятелният обект, негова собственост е разположен в блок 4. Вярно е,
че процесният магазин има общи идеални части с блок 7, каквито са общата им вентилационна
система, но това обстоятелство не дерогира приложението на чл. 18 от ЗУЕС. Напротив
разпоредбата е предвидена именно за случаи като настоящия. След като
собствениците на самостоятелни обекти считат, че следва да бъдат решавани
въпроси, включително годишен бюджет разходи за поддръжка, свързани с
поддържането на общите между двете сгради части, те следва да свикат съвместно
общо събрание или да създадат обща етажна собственост с блок 4.
От приложената от въззивния жалбоподател съдебна
практика не следва различен извод. На първо място, тя не е обвързваща за
настоящия съд. На второ място, от актовете на районните съдилища става ясно, че
не са изследвани предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, въпреки данните за това. На трето място, решението по гр.д. № 15080/2017
г. по описа на СГС е постановено при различна фактическа обстановка, тъй като
част от площта на самостоятелния обект по посоченото дело е разположена в блок
4, а друга част в блок 7, а по настоящото е разположена изцяло в блок 7.
Действително районният съд не е следвало да изследва
предпоставките управление на комплекс от затворен тип, тъй като няма данни за
такъв, но изложените мотиви не са решаващи, а само за пълнота на изложението.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивният жалбоподател следва да заплати на въззиваемото дружество „К.“ ЕООД направените от него разноски пред
настоящата инстанция в размер на 500 лв., които се установяват от представения
договор за правна защита и съдействие.
Така
мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 272 ГПК,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181/21.12.2018
г., постановено по гр.д. № 37/2018 г. по описа на РС – Сливница, III състав.
ОСЪЖДА Eтажна собственост – гр. С., ул. „П.“ 9А, блок 7, да заплати на „К.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 500 лв., представляваща
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.