Р Е Ш Е Н И Е

гр. П.,

09,04,19г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                     

                                                              

Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 62/20 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „Л.П.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Б.“ № 73, чрез адв. Б. против Наказателно постановление № 400941-F418194 / 24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, с което  на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

           В съдебно заседание за дружеството не се явява представител, редовно призовано.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

          

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 05.07.2018 г. била извършена проверка от инспектори от НАП  свидетелят В.М. и колегата му Г.,  в магазин за паркет, входни и интериорни врати, находящ се в гр. П., община П., бул. „Б.“ № 73, стопанисван от дружеството- жалбоподател.

В хода на проверката било установено, че за получената от дружеството  авансово и на 27.03.2018 г сума - 150,00 лв., заплатена от а.А., не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На клиента е била издадена квитанция № ********** от 27.03.2018 г. със салдо 150.00 лв., платена сума 150.00 лв.

 Установено било, че в обекта било въведено в експлоатация фискално устройство Дейзи Микро с ИН DY259342 и ФП 36550456. Съгласно отпечатан КЛЕН на фискална памет за периода 01.03.2018 г. - 31.03.2018 г. за дата 27.03.2018 г. на гореописаното ФУ били отразени сумите от 1500 лв., 416,54 лв. и 207 лв. Фискален бон за сумата от 150,00 лв. на дата 27.03.2018 г. за платен аванс не бил издаден.

Констатациите били отразени в протокол за извършена проверка cep. АА № 0203026/05.07.2018 г.

На дружеството- жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, след изпращане на покана по надлежния ред. АУАН бил връчен на управителя на дружеството на 12.10.2018 г., който отразил възражение, че не е съгла.с констатациите в него, без да излага допълнителни доводи.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление.

Възприетите в акта и в НП обстоятелства не са спорни между страните по делото и се установяват от всички доказателствени източници - показанията на актосъставителя В.М., свидетелката И.Сп.и А. ( последните прочетени на съответното процесуално основание) , както и писмените - квитанция, КЛЕН, стокова разписка, протокол. 

  Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект - магазин за паркет, входни и интериорни врати, находящ се в гр. П., община П., бул. „Б.“ № 73. В проверения търговски обект било въведено в експлоатация фискално устройство Дейзи Микро с ИН DY259342 и ФП 36550456.

На 27,03,18г. за получена на тази дата от дружеството ( в негова полза и чрез Сп.) авансово сума 150,00 лв. от посоченото в акта и НП лице  не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан, както  изисква Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На клиента  била издадена квитанция № ********** от 27.03.2018 г. със салдо 150.00 лв., платена сума 150.00 лв.

Съгласно  по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

Бездействието на дружеството по отношение на посоченото задължение за процесната сума съставлява нарушение по възприетата от контролния и наказващият орган квалификация -по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва по банков път, като за целите на тази наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка (фискален бон)“ са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.2 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата. Това изискване е  приповторено и допълнено в чл.25, ал.1 от Наредбата, който предписва на  лицата, задължени да използват ФУ, да издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането ѝ с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а в ал.3 изрично се сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

За да е осъществен съставът на нарушението по чл.3 ал.1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ, но от същото да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. Основателно органите по приходите са приели, че при получаване на авансово плащане, търговецът е длъжен да издаде фискален фон. Съгласно предвиденото в чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.  Настоящият случай несъмнено не попада в уредените изключения.

Основната претенция на дружеството ( депозирана и поддържана при първото разглеждане на делото)р е, че тъй като сумата е предадена и приета като авансово плащане, то няма  извършена продажба на стока/услуга, поради което не следва да се издава посочения финансов документ. Както правилно настоява въззиваемата страна чрез своя процесуален представител, обаче, задължението за издаване на касова бележка не е предпоставено от „окончателно плащане“, а точно обратното - касова бележка следва да бъде издавана при всяко едно плащане. (В този смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 61/ 06.01.2014 г. по адм. дело № 4862/2013г. и Решение № 13021/ 09.10.2013 г. на ВАС по адм. дело № 4263/2013 г. Налице е и множество практика в подобна насока на различни административни съдилища в страната. Съгласно Решение № 13021/ 09.10.2013 г. на ВАС по адм. дело № 4263/2013 г.: „Задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Анализът на цитираната разпоредба показва, че законодателят не обвързва издаването на касова бележка с окончателното плащане, а точно обратното – касова бележка следва да бъде издавана при всяко едно плащане. Наредбата е издадена на основание чл.118, ал.2 и 4 от ЗДДС. В ал.1 на чл.118 ЗДДС, възпроизведена частично в чл.3, ал.1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект доставка/продажба. Ето защо, независимо че в случая се касае за авансово плащане, при липса на спор по въпроса, че съответната услуга е била предоставена, за жалбоподателя, като лице, извършило доставка на услуга, е възникнало задължение да издаде визирания документ“.)

Нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за всяко нарушение, свързано с неиздаване на документ по чл.118, ал.1 ЗДДС, между които е и фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон).  Поради това и правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца по посочената разпоредба. Регулираните с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ обществени отношения са в обхвата на чл. 1 от нея: 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство /ФУ/ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Според чл.1, ал.2 – „Наредбата регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ“.  В този смисъл издаването на фискален бон( с посочените в чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата реквизити) и връзката му с конкретно фискално устройство гарантира осъществяване на контрол върху търговската дейност и по този начин - фискалните интереси на държавата.  Изключения в изискването за издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) при плащане в брой не са предвидени.

Претенцията за маловажност ( също поддържана при първото гледане на делото) е напълно неоснователна. Нарушението е първо по ред и това е възприето дори от административните органи в техните актове, но само по себе си това не обуславя маловажност на случая. Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, доколкото от приложените по делото доказателства става ясно например, че са извършвани и други продажби от дружеството-жалбоподател при същите условия, при които не са издавани фискални бонове. Нарушението практически лишава приходната администрация от възможността да установи определени обстоятелства, свързани с фискалните интереси на държавата, респ. как и дали жалбоподателят се разчита с държавния бюджет и фиска.  

От друга страна предмет на разглеждане в РС П. са били 23 АНД-а, които са с предмет - напълно идентичен с настоящия, но се отнасят до различни дати и различни суми, постъпили като авансови плащания в касата на дружеството.

Обсъдените горе обстоятелства осуетяват възможността да се  прецени, че нарушението е маловажно. Обстоятелство, че нарушението е за първи път е смекчаващо, като отегчаващи обстоятелства е следвало да се отчетат  множеството осъществени подобни продажби, за които не са издадени фискални документи. Затова и определената в минимален размер санкция не е отмерена при стриктно изследване на критериите за индивидуализация, но пък корекция в правилната посока е невъзможна поради принципната забрана за влошаване положението на жалбоподателя.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление  следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а жалбата на „Л.П.“ ЕООД - оставена без уважение като неоснователна.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 400941-F418194 / 24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, с което  на „Л.П.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Б.“ № 73 на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                               

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: