Р Е Ш Е
Н И Е
№......... 20.10.2017
г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 19 септември 2017 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 397 по описа за 2017 година.
Предявените искове са с правно
основание чл. 8 от ЗАЗ във вр. с чл. 232 ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 228 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
П.С.П. твърди в исковата си молба, че между ответницата по делото Х.К.Г. и баща
му Стойно
П.С.,
починал на 01.02.2015 г., бил сключен Договор за аренда на
земеделска земя на 10.02.2009 г., в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, вписан надлежно в Агенция по вписванията. По силата на този
договор, баща му
предоставил на ответницата по делото за ползване (под аренда) за производство
на земеделска продукция земеделска земя, находяща се в землището на с.
Преславен, община Стара Загора, представляваща НИВА с площ 14.648 дка, трета
категория, в местността „ДОЛНИТЕ ЧЕИРИ", имот № 042014 по плана за
земеразделяне. Ползването
било предоставено възмездно. В чл. 4 на договора е определено
възнаграждението, което ответницата се е задължила да заплаща, както следва:
годишно плащане в натура -
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди Х.К.Г. да
му
заплати сумата от 1 171,92 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за ползване на наследствен недвижим имот за
производство на селскостопанска продукция, находящ се в с. Преславен,
представляващ нива с площ 14.648 дка, трета категория, в местността „ДОЛНИТЕ
ЧЕИРИ”, имот № 042014 по плана за земеразделяне за стопанската
2014/2015 г., ведно със
законната лихва за забава върху
неизплатената сума,
считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане, както
и всички направени по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от Х.К.Г.,
в който сочи, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Изложените твърдения в иска не
отговаряли
на обективната истина. Ищецът предоставил като доказателство само първата страница от
договора до чл.8 включително и последната страница от чл.24 до края от
сключения Договор, от която не можело да се видят всички клаузи
сключени по него, а само тези на които той се позовава.
Твърди, че ищецът виновно
е нарушил чл.11, като извършил разпоредителна сделка с имота с Нотариален акт №88, Том 19; Рег.№7378;
Дело 3845 от 30.06.2015 год. Това действие от негова страна водело до влизане в сила на
чл.23 т.6 от Договор за аренда на земеделска земя — при виновно неизпълнение на
задълженията на някоя от страните, Договорът за аренда се прекратявал предсрочно.
Не оспорва, че получила нотариална покана, връчена й на 18.11.2015год.,
на която отговорила. Сочи, че ищецът не я уведомил за реализирането на
разпоредителната сделка с наследствения му недвижим имот, а за промяната на
фактическата обстановка разбрала случайно. Моли съда предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като й се присъдят и направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
По делото е постъпила насрещна искова
молба от Х.К.Г. против П.С.П., в която
твърди, че ответникът е наследник на Стойно П.С., с когото е сключила договор за аренда на
земеделска земя Акт №81, Том I, сключен на 10.02.2009 год., по описа на
нотариус Пламен Иванов с Per. №308 на Нотариална камара с район на действие
Районен съд Стара Загора, вписан в СВ при АВ с рег.№1019, том 1, №288 от
11.02.2009 год., парт.10812 и вписан в Общинска служба земеделие с Рег.№
********* . Твърди, че ответникът по насрещната искова молба виновно е нарушил чл. 11, като е извършил
разпоредителна сделка с имота с Нотариален акт №88: Том 19;
Рег.№7378; Дело 3845 от 30 06 2015 год. Това действие от негова страна води до
влизане в
сила на чл.23 т.б от Договор за аренда на земеделска земя - при виновно неизпълнение на
задълженията на някоя от страните, Договорът за аренда се прекратява
предсрочно, което водело до влизане в сила на
клаузата по чл.20 от същия Договор, според която при предсрочно прекратяване на
Договора за аренда, АРЕНДОДАТЕЛЯ дължи на АРЕНДАТОРА всички направени до момента
разходи, стойността по утвърдени вътрешни цени на услуги и увеличени с 15%
/петнадесет процента/. Като следствие от гореизложеното АРЕНДОДАТЕЛЯТ дължал и обезщетение за
претърпени вреди - загуби и пропуснати ползи, чийто размер се определя според
групата на земята. Плащането на горните суми следвало да се извърши в
едномесечен срок
от настъпването на събитието, в случая извършената разпоредителна сделка от
АРЕНДОДАТЕЛЯ - 30.06.2015 год. При неизпълнение на този срок сумата, която АРЕНДОДАТЕЛЯ
дължал
по горните клаузи от Договора се увеличавала със законната лихва
за периода на забава, т.е. 30.07.2015 год. до момента на извършване на плащане,
което към настоящият момент не е настъпило.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди П.С.П. да й
заплати сумата от 1300лв, представляваща всички направени до момента разходи,
стойността по утвърдени вътрешни цени на услуги и увеличени с 15%/петнадесет
процента/, обезщетение за претърпени вреди - загуби и пропуснати ползи, чийто
размер се определя според групата на земята, в едно със законната лихва за
забава върху неизплатената сума, считана от датата на изтичане на едномесечния
срок на сключване на разпоредителната сделка, т.е. от 30.07.2015год., както
и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание по
съществото на делото от 19.09.2017 г. ищцата по насрещния иск уточнява, че
същият следва да се счита предявен за сумата от 7349.77 лв., от които
пропуснати ползи за непроизведена продукция в размер на 5705.93 лв., ведно с
неполучена субсидия в размер на 749.60 лв. и претърпени вреди в размер на
894.24 лв., представляващи направени разходи, както претенция за мораторна
лихва в размер на 1072.44 лв. за периода 30.07.2015 г. до 4.01.2017 г.
По делото е
постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от П.С.П., в който заявява,
че счита исковата претенция за неоснователна и
недоказана и моли съда да я отхвърли изцяло. Оспорвам изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението на ищцата за
предсрочно прекратяване на сключения аренден договор. Счита, че не са настъпили никакви
вреди в правната сфера на ищцата - в качеството й на Арендатор от сключването
на Нотариалния акт за продажба на поземления имот. Твърди, че ищцата безпрепятствено е
ползвала имота - предмет на арендния договор през цялата стдпанска година
2014/2015 г. Възразява, че и след посочената в Исковата молба дата - 30.06.2015 г.
ищцата е извличала ползите от арендувания имот, в резултат на което е настъпило
мълчаливо продължаване действието на арендния договор с всички произтичащи от
него права и задължения на страните. Твърди също, че ищцата не е била препятствана нито от покойния му баща, нито от него, нито от новия собственик на
имота да прибере своята продукция от ползването на арендувания имот до края на
стопанската година 2014/2015 г. Счита, че декларирането на имота пред ДФЗ и получаване на субсидия за него
по т.нар. „Схеми и мерки за директни плащания" е един от начините, избран
от ищцата за ползване на имота. Оспорва заявеното в Исковата молба твърдение за претърпени „загуби и пропуснати ползи". Възразява, че такива въобще не са настъпили в
правната сфера на ищцата в претендирания размер. Алтернативно възразява, че
ищцата не е извършвала никакви агромелиоративни мероприятия в имота, по повод и
във връзка, с които да е направила разходи, за чието възстановяване претендира с
настоящия насрещен иск. Претенцията
за възстановяване на направени разходи по смисъла на чл.
20, изр. 1 от Договора за аренда е една парична обезщетителна претенция на
Арендатора, която обаче била
поставена под условие, а именно извършването на разходи. Именно поради тяхната липса в
конкретния случай, е налице неосъщесгвяване на правопораждащ елемент от
фактическия състав на конкретното притезание. Поради несбъдване на условието, не била налице и дължимост на
претендираното ищцово вземане по смисъла на цитираната договорна клауза. В конкретния случай бил приложим основен принцип на
облигационното право, а именно: „принципът за компенсиране на вредите и ползите". Посоченият принцип намирал своето отражение в обстоятелството, че ищцата е получила по - големи
ползи от арендувания имот, отколкото твърдените в Исковата молба вреди от
разпореждането с имота от страна на законния наследник на Арендодателя.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения насрещен иск като
неоснователен и недоказан, претендира за направените по делото разноски.
Постъпило е становище от
ищцата по насрещния иск Х.К.Г., в която твърди, че ответникът е наследник
на АРЕНДОДАТЕЛЯ Стойно П.С. с който сключила договор за аренда на земеделска
земя Акт №81, Том I, сключен на 10.02.2009 год., по описа на нотариус Пламен
Иванов с Per. №308 на Нотариална камъра с район на действие Районен съд
Стара Загора, вписан в СВ при АВ с рег.№1019, том 1, №288 от 11.02.2009 год.,
парт.10812 и вписан в Общинска служба земеделие с Рег.№ *********.
Сочи, че по силата
на този договор АРЕНДОДАТЕЛЯ в чл. 11 се е задължил да не реализира
разпоредителни сделки с него.
С цитирания по горе Договор за аренда, в
качеството си на наследник и страна по договора П. виновно е нарушил чл. 11 от
същия, като е извършил разпоредителна сделка с имота с Нотариален акт №88: Том
19; Рег.№7378; Дело 3845 от 30.06.2015 год. Това деяние от негова страна водело до влизане в сила на
чл.23 т.б от Договор за аренда на земеделска земя - при виновно неизпълнение на
задълженията на някоя от страните, Договорът за аренда се прекратява
предсрочно, което водело до влизане в сила на
клаузата по чл.20 от същия Договор, според която при предсрочно прекратяване на
Договора за аренда, АРЕНДОДАТЕЛЯ дължи на АРЕНДАТОРА всички направени до
момента разходи в размер на обща стойност 777,60 лв. и дължима лихва в размер на
15% на стойност 116,64
лв. Ответникът не предприел никакви действия за
да я
уведоми за своите намерения за извършване на разпоредителна сделка с имота, по
време на действие на Договора. След прехвърлянето му, информацията достигна до нея сучайно. Поради
унищожаване на половината от насъжденията на градински домати,
поради невъзможността
ми да ползвам свободно имота, не предприела действия по новото му
засаждане, тъй като за целта било необходимо използването на
механизирана техника или работници наемани за извършване на определена работа,
което влизало
в противоречие с неуредените правоотношения с новия собственик. От тези
действия на г-н П. не получила субсидия за произведена продукция за
съответните унищожени площи определени на стойност 651,83лв.
Определената субсидия за 6 декара била в размер 1396,78лв.,
а получила
само 744,95лв. Поради същата причина /невъзможност за използване на
механизирана техника/ не реализирала добивите от 8 декара
слънчоглед среден добив на декар
Сочи, че след така изложените
факти и приложени документи общата стойност на насрещният иск е в размер на
4813,47 лв.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника по насрещния иск да й заплати сумата от 4813,47 лв., представляваща всички
направени до момента разходи, стойността по утвърдени вътрешни цени на услуги и
увеличени с 15%, обезщетение за претърпени вреди - загуби и пропуснати ползи,
чийто размер се определя според групата на земята, в едно със законната лихва
за забава върху неизплатената сума, считана от датата на изтичане на
едномесечния срок на сключване на разпоредителната сделка, т.е. от
30.07.2015год. Претендира за направените по делото разноски.
Постъпило е писмено становище от ответника по
насрещния иск П.С.П. относно поправената насрещна искова молба. Твърди, че
поправената насрещна искова молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на
процесуалния закон и по - конкретно на нормата па чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК - „изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът", както и на чл.
127, ал. 1, т. 5 от ГПК -
„в какво се състои искането ". Възразява, че ищцата
повторно не е индивидуализирала съдебната си осъдителна претенция, която
нередовност затруднява и възпрепятства защита ми като ответник по иска. Възразява, че е налице
противоречие между обстоятелствената част на Поправената Насрещна Искова молба
и петитума на същата. В
обстоятелствената част на Исковата молба ищцата сочела няколко парични суми
с различни размери и характер, а в петитума сочела обща
стойност на насрещния иск, без да посочва конкретно какво включва този общ размер. Не било ясно този общ размер
включва ли заявените в обстоятелствената част па ИМ различни по размер и
характер парични претенции или нещо друго.
По същество, счита исковата претенция за
неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли изцяло. Оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението на ищцата за
предсрочно прекратяване на сключения аренден договор, като поддържа становището
си, че не са настъпили никакви вреди в правната сфера на ищцата - в качеството
й на Арендатор от сключването на Нотариалния акт за продажба на поземления
имот. Оспорва претенцията за направени разходи в размер от 777.60 лв. и лихва в
размер на 15 % на стойност от 116.64 лв. Арендодателят не следвало да носи
каквато и да било гражданска отговорност при настъпването на твърдяното от
ищцата унищожаване на насажденията от
градински домати и соченото образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител. Оспорва твърдението на ищцата
по насрещния иск, че не била получила „субсидия за произведена
продукция за съответните унищожени площи, определена на стойност 651.83
лв.". Поддържа становището си, че ищцата
безпрепятствено е ползвала имота - предмет на арендния договор през цялата стопанска
година 2014/2015 г. и същата не е била препятствана нито от покойния му баща, нито от него, нито от новия
собственик на имота да прибере своята продукция.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения насрещен иск изцяло
като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните
и на основание чл.235 от ГПК, намира за
установено следното:
По
предявеният първоначален иск с правно основание чл. 8 от ЗАЗ във вр. с чл. 232,
ал.2 от ЗЗД, съдът намира за установено следното:
Видно от представения по делото договор за
аренда на земеделска земя, сключен на 10.02.2009 г. между арендодателя Стойчо П.С.
и арендатора Х.К. Петрова е предоставена на арендатора за ползване земеделска
земя, находяща се в землището на с. Преславен, община Стара Загора, с площ от
14.648 дка, имот № 042014, за 7 стопански години, а именно 1 октомври на
текущата година до 1 октомври на следващата година. Съгласно чл. 4 от договора,
арендодателят е предоставил на арендатора земеделската земя срещу цената в
натура-зърно, пшеница и ечемик, с левова равностойност 80 лв. на декар. От
представеното удостоверение за наследници, издадено на 22.01.2016 г. е видно,
че ищецът по делото П.С.П. е единствен наследник на арендодателя Стойно П.С.. С
нотариална покана, получена от ответницата Х.Г. на 19.11.2015 г., ищецът е
поканил арендатора да заплати дължимата по договора за аренда сума.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти от 30.06.2015 г., ищецът в качеството си на наследник на
починалия арендодател Стойно П.С. е продал на „Диневи 01“ ЕООД гр. Стара Загора
земеделска земя, находяща се в землището на с. Преславен, община Стара Загора,
с площ от 14.648 дка, имот № 042014.
Съдът намира, че предявеният първоначален
иск е основателен тъй като по делото не
се събраха безспорни доказателства, че ответницата Х.Г. е заплатила за
стопанската 2014/2015 г. рента в натура или в пари, така както е уговорено в
договора за аренда, но съдът намира, че искът е доказан за сумата от 878.94 лв., а именно за девет
месеца от стопанската 2014/2015 г., тъй като със сключване на договора за
покупко-продажба, ищецът П. е нарушил чл. 11 от Договора за аренда. Съгласно
тази клауза, арендодателят се задължава през времето на договора да не извършва
разпоредителни сделки с имота, да го продава, заменя, дарява, респективно да не
учредява вещни права върху него. Съдът приема, че извършвайки нарушението на
чл. 11 от договора за аренда е приложена клаузата на чл. 23 б.“б“ от договора,
а именно, че договорът за аренда следва да се счита прекратен при виновно неизпълнение
на задълженията на някоя от страните.
При така събраните доказателства, съдът
намира предявеният иск за основателен и доказан за сумата в размер на 878.94
лв., като в останалата част до предявените 1171.92 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По отношение на
предявеният насрещен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД, съдът намира за
установено следното:
Съгласно чл. 20 от
договора, при предсрочно прекратяване на договора, арендодателят дължи на
арендатора всички направени до момента разходи и увеличени с 15%, както и
обезщетение за претърпени вреди.
Ищцата претендира сумата
от 7349.77 лв., от които пропуснати ползи за непроизведена продукция в размер
на 5705.93 лв., ведно с неполучена субсидия в размер на 749.60 лв. и претърпени
вреди в размер на 894.24 лв., представляващи направени разходи, както претенция
за мораторна лихва в размер на 1072.44 лв. за периода 30.07.2015 г. до
4.01.2017 г.
Относно претенцията за пропуснати ползи за
непроизведена продукция, видно от първоначалното заключението на вещото лице
загубите от непроизведена продукция за 2015
г., изчислени по средни добиви и цени за страната от 3 дка домати и от 8
дка слънчоглед, увеличени с 15% са в размер общо на 1347.99 лв.
Видно от
представения контролен лист за проверка на място за налична за стопанството
земя, представителят на ДФ „Земеделие“ е констатирал, че при визуалния оглед на парцела, засаден с домати се установило, че
част от растенията са унищожени, като по делото е представено и писмо от ОД на
МВР от 3.06.2015 г., във връзка с подадена от ищцата по насрещния иск Г. жалба,
видно от което е заведена преписка за унищожени насаждения с домати в имот №
042014 по мярка 112, находящ се в м. Долните чеири, в землището на с.
Преславен, Община Стара Загора.
Ето защо, съдът намира, че ищцата по насрещния
иск е претърпяла загуби от непроизведена
продукция за 2015 г., поради което следва да уважи предявената претенция до
размера установен от вещото лице, а именно 1347.99 лв., като в останалата част
до предявените 5705.93 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно
претенцията за сумата 749.60 лв., представляваща неполучена субсидия от ДФ
“Земеделие“, съдът намира че същата остана недоказана. Видно от допълнителното
заключение на вещото лице, ведно с уточненията направени в съдебно заседание,
на ищцата по насрещния иск е изплатена цялата сума, която е поискала и за която
е представила документи. Вещото лице уточнява, че по схемата за обвързано
подпомагане за зеленчуци е извършена оторизация за площите, за които кандидатът
е представил документи, доказващи реализирана продукция, т.е. каквито документи
е представила Г. за предадени количества домати, толкова са и й изплатили.
„…Самата програма е такава, че колкото документи представи, такива суми
изплащат…“
Ето
защо, съдът намира, че следва да отхвърли тази претенция изцяло като
неоснователна и недоказана.
Относно претърпени
вреди в размер на 894.24 лв., представляващи направени разходи, съдът намира за
установено следното:
По делото са представени 2 бр. РКО от 25.05.2015 г. и 3.08.2015 г., от
които е видно, че за засаждане на 6 дка домати и за прекопаване на домати,
ищцата е заплатила общо 360 лв. По делото е представен договор за извършване на
агроуслуги, сключен между ЗП Х. Петрова и „КЕСАРА“ ЕООД с. Могила, както и акт
за приемане на извършени селскостопански услуги от 1.06.2015 г., като въз
основа на тези два документа е издадена фактура от 17.06.2015 г., касаеща оран,
дискуване, сеитба, окопаване и пръскане на обща стойност от 417.60 лв. Видно от
заключението на вещото лице направените от Х.Г. разходи за обработка и
засаждане на 14.600 дка с домати и слънчоглед за 2015 г. са в общ размер на
777.60 лв., като след увеличението с 15% върху тази сума направените разходи са
в размер на 894.24 лв.
Съдът
намира, че в този размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Съгласно
договора за аренда, при неизпълнение на задълженията по чл. 20, дължимата сума
се увеличава със законната лихва за времето на забавата. В този смисъл
ответникът по насрещния иск П. следва да заплати на ищцата по насрещния иск Х.Г.
сумата 327.65 лв., изчислена служебно от съда за периода 30.07.2015 г. до
04.01.2017 г., като в останалата част до 1072.44 лв. следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78 ал.1
от ГПК в тежест на ответника по първоначалния иск следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски в размер на 487.50 лв., съразмерно уважената част
от исковете, както и сумата в размер на 448.50 лв. съобразно отхвърлената част
от насрещния иск.
На основание чл. 78, ал.3
от ГПК в тежест на ответника по насрещния иск следва да бъдат присъдени
направените от ищеца по насрещния иск разноски в размер на 323.64 лв., съразмерно
уважената част от иска, както и сумата 261 лв. съразмерно отхвърлената част от
първоначалния иск.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Х.К.Г., ЕГН ********** *** да заплати
на П.С.П., ЕГН ********** *** сумата от 878.94
лв. , представляваща неплатено възнаграждение за ползване на наследствен
недвижим имот за производство на селскостопанска продукция, находящ се в с.
Преславен, община Стара Загора, представляващ нива с площ 14.648 дка, трета
категория, в местността „ДОЛНИТЕ ЧЕИРИ”, имот № 042014 по плана за
земеразделяне за стопанската 2014/2015 г., ведно със законната лихва върху
неизплатената сума, считано от датата на предявяване на иска 22.01.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата
от 487.50 лв., представляваща
направените разноски върху уважената част от първоначалния иск, както и сумата
от 448.50 лв., представляваща
направените върху отхвърлената част от насрещния иск, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до размера на претендирания 1171.92
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********
*** да заплати на Х.К.Г., ЕГН ********** *** сумата от
2242.23 лв., от които сумата от
1347.99 лв. -
пропуснати ползи за непроизведена продукция, сумата от
894.24 лв., представляваща претърпени вреди от направени разходи, ведно със законната лихва върху неизплатената
сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба -
31.03.2016
г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 327.65 лв. представляваща лихва за
забава за периода 30.07.2015 г. – 4.01.2017 г., сумата 323.64 лв., представляващи разноски съгласно уважената част от
насрещния иск и сумата 261 лв.,
съгласно отхвърлената част от първоначалния иск, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до предявеният размер 7349.77 лв. и иска
за мораторна лихва до размера на 1072.44 лв. като неоснователни и недоказани.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: