Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 763 от 26.07.2011г. по гр.д.№ 1137/09г. Районен съд В.Т. е отхвърлил предявения от П. И. К. от гр.П. иск на осн.чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на М. Н. И. от гр.В.Т.,че е собственик на ½ ид.част от недвижим имот,находящ се в гр.В.Т.,кв.Ч., ул.”Б. Б.” 14, а именно: апартамент № 6, на 2 етаж, вх.А на жилищен блок, построен върху държавна земя, в кв.8 по плана на града, със застроена площ от 59.57кв.м., при посочени граници, с прилежаща изба № 2 с полезна площ 4.32кв.м., и съответните 3.7844% ид.части от общите части на сградата съобразно застроената жилищна площ и съответното право на строеж и за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., т.1, рег.№ ....., дело № 132/2000г. на нотариус Д., вписан в НК под № ..., като е осъдил П. К. да заплати на М. И. сумата от 530лв. разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останала ищецът П. К., който в предвидения за това срок чрез процесуалния си пълномощник го обжалва.Твърди решението да е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Твърди същото да е и недопу±тимо и като такова прави искане да бъде обезсилено след като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Посочва, че съдът не е изпълнил указанията на горната инстанция при предишното разглеждане на делото, с което решение ВТОС изрично посочил, че предявения иск е по чл.42, ал.2 ЗЗД по какъвто иск и този път ВТРС не се е произнесъл. Твърди наличие на хипотезата на чл.42 ЗЗД и ответницата е действала без представителна власт при сключване на оспорваната сделка, при което имплицитно в иска се съдържа оспорване на процесния НА, което обаче не било съобразено от ВТРС. Неправилно било прието, че като заинтересована страна не са инициирали производство по чл.193 ГПК за оспорване инстинността на нотариалния акт в обсъжданата му част относно представителната власт на ответницата в качеството й на продавач по сделката.Излага съображения и по неправилността на обжалваното решение. Твърди, че от представените доказателства се установява плащания от страна на бащата на ищеца на ответницата за суми с предназначение за данък сгради и такса смет и, че до края на 2008г. ищецът не е знаел за извършената сделка. Моли за отмяната му като неправилно и решаване на спора по същество с уважаване на предявения установителен иск и присъждане на разноски. От ответника по жалба- М. И. чрез процесуалния й пълномощник е постъпил писмен отговор със заето становище по всяко едно от твърденията в жалбата.Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Окръжният съд като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в процеса в законовия срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното решение първоинстанционният съд се произнесъл по повод искова молба на П. И. К., с която е предявен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и иск за обявяване недействителност на договор за дарение на недвижим имот с правно основание в чл.22, ал.3 СК/отм./ и иск за отмяна на нотариалния акт по чл.537, ал.1 ГПК против М. К. - и Р. П. Н. Ответникът М. И. е оспорила иска с твърдение да е недопустим като предявен след преклузивния 6 месечен срок и като неоснователен и недоказан.Моли за отхвърлянето му изцяло. За да постанови решението си първоинстанционният съд след събиране на доказателствата по делото и обсъждайки ги в мотивите си, правилно е стигнал до извода, че иска с правно основание в чл.22, ал.3 СК/отм./ е допустим като предявен в 6 месечния преклузивен срок от узнаването на процесната сделка,което приема да е станало на 24.11.2008г., но е неоснователен. Направил е извод, че не е оборена констатацията в НА № 81,т.І, рег.№ ....., дело № 132/22.02.2000г. на нот.Д, с който е оформена безвъзмездната сделка на имота,твърдян да е СИО, в удостоверителната му част досежно качествата на участвалите лица и извършените пред нотариуса действия, при което е отхвърлил като неоснователен и недоказан и предявения положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за ½ ид.част от собствеността върху имота. Правилно и въз основа на представените писмени доказателства първоинстанционният съд е приел, че имота, предмет на установителния иск –апартамент № 6 в гр. В.Т., ул.”Б. Б.”14 А е придобит в условията на съпружеска имуществена общност на 02.12.1996г. видно от НА № 165, т.9, дело № 3966/96г. на ВТРС с посочен купувач М. Н. К. Безспорно е и, че последната се е разпоредила с имота чрез безвъзмездна сделка-дарение на майка си, видно от НА № 81,т.І, рег.№ ....., дело № 132/22.02.2000г. на нот.Д., в която сделка същата е представлявала по пълномощие и съпруга си - ищецът П. К.. С решение от 30.04.2002г. по гр.д.№ 263/02г. по описа на Районен съд В.Т. брака между страните е прекратен, но за извършената сделка съпругът узнал след като подал молба за развод, връщайки се в България от Италия на 23.10.2008г., когато в хода на образуваното пред Районен съд Р. гр.д.№ 4006/08г. е направено и възражение от К. за прекратен вече брак. Правилен и обоснован е и извода на ВТРС относно недоказаността на възражението за относителната недействителност на разпореждането по процесната сделÛа с оглед недоказаността, че липсва съгласие от страна на неучаствалия в сделката съпруг. Въззивният съд споделя изцяло изложените мотиви в обжалваното решение и препраща към тях съгл.чл.272 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователен е довода в жалбата, че решението е недопустимо като постановено при неизпълнение указания на горна инстанция при предишно разглеждане на делото. От приложено в.гр.д.№ 260/2010г., а ВТОС се установява, че същото има за предмет обжалвано решение по делото, постановено от друг състав на 08.01.2010г. и с него е отхвърлен иска по чл.22,ал.3 СК/отм./, по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.537, ал.2 ГПК, при същата фактическа обстановка, извлечена от заявените факти и обстоятелства от ищеца. С решението обаче по посоченото въззивно дело съдът е приел, че е предявен иск по чл.42, ал.2 ЗЗД и такъв за оспорване неистинността на НА № 81/2000г. на нот. Д. в частта досежно представителната власт на съпругата във връзка с представено пълномощно. В тази връзка правилно ВТРС в обжалваното решение е приел, че след като ищецът се позовава на относителна недействителност на извършено през време на брака с ответника еднолично/без представителна власт/ разпореждане с недвижима вещ в режим на СИО при необорена презупцията на чл.19,ал.3 СК/отм./ за съвместния принос, приложима е специалната норма на чл.22,ал.3 СК/отм./, а не общите правила на ЗЗД в т.ч. и чл.42,ал.2. Същите изключват приложението, тъй като е установена различна правна уредба - състояние на относителна недействителност на сделката по отношение на съпруга, който не е дал съгласие и/или не е участвал при извършването й, както и по-кратък прекратителен срок - 6 месеца за завеждане на иска за обявяване на недействителността,след изтичане на който тя се валидизира и заздравява. Обжалваното решението е и правилно. С предявените искове е било поискано от съда да уважи предявен установителен иск за собственост върху ½ ид.част от процесния недвижим имот при направено възражение с предевен иск по чл.22,ал.3 СК/отм./ по договора за дарение, с който в полза на втората ответница от първата е бил дарен имот съпружеска имуществена общност от единия съпруг без участието на другия с пълномощно, което не е било подписано от неучаствалия в сделката съпруг. На тази правна квалификация сочат наведените от ищеца правно релевантни факти, обсъдени по–горе и правилно възприети от ВТРС. Не отговаря на данните по делото, че съдът се е произнесъл по иска без да обсъди всички събрани по делото доказателства, в т.ч. представени "обратни разписки" доказващи твърдението на въззивникът,че до края на 2008г. се е смятал за съсобственик и е плащал данък сгради и такса смет. С посочените от него писмени доказателства се цели установяване факта на узнаване за разпоредителната сделка, който факт е приет от съда за установен, поради което и иска е разгледан като допустим. Що се касае до оспорване на процесния нотариален акт в удостоверителната му част - относно датата на сключване на договора за покупко-продажба, относно участието на страните по сделката лично или в качеството им на пълномощници, както и по отношение на представителната им власт, ако е налице пълномощно, правилно ВТРС е приел, че не е оборена удостоверителната функция на НА при липсата на процесното пълномощно, както и на каквито и да било други доказателства в подкрепа на твърдяната от К. теза. Нотариалния акт е официално свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства, при което правилно и съобразно нормата на чл.193, ал.3 ГПК съдът е приел за недоказано твърдението на К. за липса на упълномощаване от негова страна на съпругата му за конкретната правна сделка. Правилно и с оглед на изложените по-горе съображения, ВТРС е приел, че възражението на съпруга за неучастие в сделката е недоказано и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. С отхвърляне на обуславящия иск правилно е отхвърлен и иска по чл.124, ал.1 ГПК и е посочено, че претенцията по чл.537, ал.2 ГПК може да се уважи само по отношение на констативен НА, какъвто процесния не е. По изложените съображения Окръжният съд приема, че жалбата на П. К. е неоснователна, поради което и като такава следва да се остави без уважение. Атакуваното с нея решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника по жалба се дължат разноски от 500лв. по представен договор за правна защита и съдействие. При така изложеното и на осн.чл.271, ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 763/26.07.2011г. по гр.д.№ 1137/2009г. по описа на Районен съд В.Т.. ОСЪЖДА П. И. К. ЕГН * от гр. П.,ул."П." 21,.4,А.7 да заплати на М. Н. И. ЕГН * от гр.В.Т.,ул."П.П." 4Б сумата от 500лв. разноски за въззивната инстанция. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |