РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Пловдив, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20225300900741 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.
Производството е образувано по иск на С. Г. Т. и В. Т. Д., с претенция за
осъждане на "Дженерали застраховане" АД, с ЕИК *********, да им заплати сумата от
по 80 000 лв., представляващи обезщетение за понесените от тях неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на Г. М. Т., настъпила в резултат на ПТП на
19.01.2018 г., на път 1-6 при километър 268 + 400 метра, между гр. Карлово и с. Васил
Левски, обл. Пловдив, по вина на водача на МПС „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. №
****, С. К. З., за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към деня на произшествието с ответника, ведно със
законната лихва от датата на ПТП 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Ищците твърдят, че на **** около 14,50 часа, на път 1-6 при километър 268 +
400 метра, между гр. Карлово и с. Васил Левски, обл. Пловдив, С. К. З. управлявал
МПС „Шкода Октавия“ с рег. № ****, в посока от запад на изток, като, поради
движение с несъобразена скорост и в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП, и други
разпоредби на ЗДП, нарушил правилата за движение по пътищата и се е блъснал челно
в л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, управляван от Г. М. Т., в посока от изток на
запад, като по този начин станал причина за ПТП, вследствие на което водачът на л.а.
„Фолксваген“ - Г. М. Т. е получил телесни увреждания, които са причинили смъртта
1
му. Твърдят, че при спазване на правилата за движение по пътищата и управление на
МПС със съобразена скорост, за водача З. е съществувала възможност да предотврати
ПТП, чрез екстремно спиране, поради което считат, че има вина и е станал причина за
настъпването му. За МПС „Шкода Октавия“ с рег. № **** към датата на процесното
ПТП имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното дружество, по която е издадена полица № BG/08/118000004250.
Ищцата С. Т. била съпруга на пострадалия, като със смъртта му загубила своя
спътник в живота, с който били преминали през всички изпитания на времето, създали
свой дом, отгледали заедно своите деца с много любов и грижа, с който се радвали
един на друг до последния момент от живота на съпруга и. Тя била съкрушена от
загубата на съпруга си, много мъчно приела новината за настъпилото събитие, много
трудно преживяла погребението, като продължавала ежедневно да посещава гроба му,
налагало се да пие хапчета. Мъката на ищеца Т. по загубата на спътника в живота и
била най-тежка, поради това, че загубила мъжа си докато бил млад, трудоспособен,
работел и помагал с пари и грижа семейството си, като съпругата и децата му
разчитали на него.
Ищцата В. Д. не била биологична дъщеря на починалия Г. Т., но била отгледана
от него като собствена дъщеря, считала го за свой баща, тъй като повече от 35 години
бил женен за майка и и живели заедно, като още от ранната й детска възраст се грижел
за нея, помагал и, оказвал заместващата грижа на нейния собствен баща, били
изключително близки, грижили се един за друг и били неразделни повече от 35
години, като живели заедно в едно домакинство със семейството и. Синът и дори не
знаел, че Г. Т., който познавал като свой дядо, не е биологичен неин баща.
Въпреки, че депозирали пред ответното дружество застрахователна претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение, по което е образувано преписка
*********/09.08.2019г., в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответното
дружество не изплатило обезщетение по предявените от тях претенции, като получили
изричен отказ на 23.10.2019г.
Молят да бъде осъден ответникът да им заплати сума в размер на по 80 000
(осемдесет хиляди лева) на всяка от тях, ведно със законната лихва от датата на ПТП -
****, до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от загубата на съпруга на ищеца Т. и баща на ищеца Д. - Г.
Т..
Ответникът "Дженерали застраховане" АД оспорва допустимостта на иска,
предявен от В. Т. Д., тъй като от нея не е била отправена писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ към ответното дружеството, поради което моли да
бъде прекратено частично настоящото производство. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност, като счита, че исковете са предявени след изтичането на
2
предвидения в закона давностен срок – 5 години от датата на събитието, поради което
са неоснователни.
Оспорва основателността на исковите претенции и поради това, че не са налице
всички нужни предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя,
доколкото липсва виновно извършено противоправно поведение на застрахования при
ответното дружество водач, като единствено поведението на починалия водач Г. Т. е
било причина за възникване на ПТП, а именно - движил се е с превишена скорост по
смисъла на чл. 21 ЗДП, навлязъл е внезапно /без наличието на техническа причина/ в
лентата за насрещно движение, когато това не е било безопасно - когато там
правомерно се е движел л.а. „Шкода Октавия“, при което водачът на л.а. „Шкода
Октавия" не е бил длъжен и не е могъл да предотврати удара с него.
При условията на евентуалност прави възражение, че пострадалият е
допринесъл в изключителна степен за негативните последици от ПТП с посоченото по-
горе поведение.
Оспорва и твърденията, че вследствие смъртта на Г. М. Т. ищците са претърпели
болки и страдания в сочения обем, че В. Д. е била отгледана от починалия като негова
дъщеря, като счита претенциите за силно завишени по размер и неотговарящи на
реално претърпените от ищците болки и страдания, не са съобразени със социално-
икономическата обстановка в страната към релевантния момент и с обичайната
съдебна практика за обезщетяване за подобни по вид и тежест вреди.
Ищците оспорват възражението за погасяване по давност на предявените
искове, оспорват починалият Г. Т. да е нарушил правилата за движение, да се движил с
превишена скорост и да е навлезнал в лентата за насрещно движение, като твърдят, че
вина за настъпване на ПТП има единствено водачът С. К. З., който поради движение с
несъобразена и превишена скорост, нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДП и други
разпоредби на ЗДП е допуснал настъпване на ПТП между двата автомобила, които са
се ударили челно като ударът е настъпил в предната част на л.а. „Фолксваген Поло“ и
в предната част на л.а. „Шкода Октавия“, като при движение със съобразена и
разрешна скорост, при своевременна реакция и при спазване на всички правила за
движение по пътищата водачът З. е имал техническа възможност да предотврати
настъпване на ПТП, но не го е сторил, като е станал причина за настъпване на челния
удар между двата автомобила.
В допълнителен отговор на искова молба ответникът поддържа вече
направените в срока за отговор на исковата молба възражения.
В хода по същество ищците, чрез процесуалния си представител, в писмена
молба, молят да бъдат уважени исковете като основателни и доказани, а на
пълномощникът да бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
представя списък на разноските.
3
Ответникът, също в писмена молба, моли да бъдат отхвърлени исковете като
неоснователни и недоказани, претендира заплащане на разноски в производството.
Представя списък на разноските с молба от 13.03.2024 г. (л.181).
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, както и от протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие от ****, че на **** около 14,50 часа, на път 1-6 при километър 268
+ 400 метра, между гр. Карлово и с. Васил Левски, обл. Пловдив, между МПС
„Фолксваген Поло“ с рег. № ****, управляван от Г. М. Т., и МПС „Шкода Октавия“ с
рег. № ****, управляван от С. К. З., настъпил удар, като водачът на лек автомобил
„Фолксваген“ - Г. М. Т. е починал, а водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ е
получил телесни увреждания. В констативния протокол, в графа обстоятелства и
причини за ПТП, е посочено, че водача на МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № **** - Г.
М. Т. навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещият се
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****, управляван от С. К. З..
От приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт е видно, че Г. М. Т. е
починал на **** в 14,50 часа. От представеното удостоверение за наследници на Г. М.
Т. и удостоверение за сключен граждански брак е видно, че ищцата С. Г. Т. е съпруга
на починалия от ***, а от представеното и неоспорено доказателство – удостоверение
за раждане, е видно, че ищцата В. Т. Т. е нейна дъщеря.
От представените по делото преписи от материали по досъдебно производство
№ 47/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Карлово, както и от изпратеното заверено
копие на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.12.2018 г.
на ОП - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 47/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Карлово, се установява, че
досъдебното производство е образувано за това, че на **** на път 1-6 при километър
268 + 400 метра, между гр. Карлово и с. Васил Левски, обл. Пловдив, при управление
на моторни превозни средства – л.а. марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № **** и
л.а. марка „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № ****, са нарушени правилата за
движение и е настъпила смъртта на лицето Г. М. Т. от гр. Сопот, обл. Пловдив -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. От приложеното
постановление за прекратяване на досъдебно производство е видно, че Окръжна
прокуратура - Пловдив е приела, че действително е възникнало ПТП при което е
настъпила смъртта на Г. М. Т., наследодател на ищците, както и, че произшествието е
възникнало изцяло по вина на загиналия Т., който е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е допуснал управляваното от него МПС да навлезе в насрещната лента
за движение, на място и по начин и в момент, когато това не е било безопасно, с което
4
е причинил пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта му. Поради това и
на осн. чл.24, ал.1, т. 4 от НПК – тъй като деецът е починал, е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 47/2018 г. по описа на РУ
на МВР гр. Карлово. При обжалването му от ищците в настоящото производство,
постановлението на ОП Пловдив е било потвърдено от ПОС с Определение №
94/24.01.2019 г. по ч.н.д. № 86/2019 г. на ПОС, служебно известно на съда.
От приетото без възражение заключение на вещото лице д-р С., което се
възприема изцяло от съда като компетентно и обосновано, се установяват
установените травматични увреждания по трупа на наследодателя на ищците Г. М. Т.,
както и, че причината за смъртта му е тежка шийна травма, с пълното прекъсване на
продълговатия мозък и възходяща парализа на жизнено важни мозъчни центрове,
които се намират в съседство, като центъра на дишането, сърдечносъдовата система и
други. Травматичните увреждания са били получени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени по време
на ПТП (травма в купето на автомобила), като шийната травма е получена от
свръхмерното движение на шията в предно-задна посока, при рязкото спиране на
автомобила, след удар в друг предмет или автомобил (камшичен удар). Установява се,
че уврежданията са прижизнени, получени при ПТП, като са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилата смърт на Г. М.ов.
Безспорно в отношенията между страните и признат от ответника факт, доказан
и от приложеното удостоверение от ГФ и удостоверено и в горецитирания констативен
протокол, че за автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****, управляван от С. К. З., към
датата на ПТП е имало действащ договор с ответното дружество за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От представеното към исковата молба
писмено доказателство – заявление от ищеца Т., както и от представеното копие от
застрахователна преписка се установява, че отправената претенция за заплащане на
обезщетение от ищеца Т. не е била уважена, не е била предявена претенция от ищеца
Д., като на същата не е било определяно и изплащано застрахователно обезщетение.
Основен спор между страните представлява обстоятелството налице ли е
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, участвал в ПТП, при
причиняването му, за което, с оглед обстоятелството, че изводите на органа на
досъдебното производство не са задължителни за съда, са събрани доказателства в
настоящото производство – разпит на свидетели и изслушани две САТЕ.
Разпитани по делото за доказване на механизма на ПТП са свидетелите А. и А.
С.и, незаинтересови от изхода на делото, очевидци на произшествието, които заявяват
пред съда, че с оглед изминалия период от време нямат ясни спомени, не могат да
възпроизведат подробности от ПТП, заявяват противоречиви обстоятелства относно
посоката на движение. Поради това съдът цени показанията им единствено доколкото
5
се подкрепят от останалите събрани по делото такива и от събраните писмени
доказателства. Свидетелските показания на свидетеля З. съдът прие заинтересовани,
като водач на МПС, участвало в ПТП, като ги обсъди с оглед разпоредбата на чл. 172
ГПК, но прецени истинни, доколкото са последователни, безпротиворечиви,
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – протоколи за ПТП и
оглед на местопроизшествие, свидетелските показания на свидетеля С.. От
показанията му се установява, че ударът между двата автомобила е настъпил в
неговата лента за движение, тъй като насрещно движещият се автомобил без видими
причини завил към него, навлязъл в насрещното платно и се ударил челно в
автомобила, управляван от свидетеля. До идването но органите на полицията
автомобилите не били местени, като останали в платното, в което се движил
свидетелят.
За установяване на механизма на ПТП са изслушани САТЕ и допълнителна
САТЕ, заключенията на които не си противоречат, като съдът ги възприема изцяло,
като обосновани и компетентно изготвени. От заключението на САТЕ се установява,
че най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на ПТП е бил следният:
водачът Г. М. Т. е управлявал л.а. „Фолксваген Поло“ в южната лента на платното за
движение на главен път I-6 между гр. Карлово и гр. Калофер в посока от запад на
изток. В същото време и по същият път в посока от изток на запад в северната лента се
е движел л.а. „Шкода Октавия“ управлявана от водача С. К. З.. В момента когато л.а.
„Фолксваген Поло“ се е намирал на около 22 - 23 m от мястото на удара и 41 - 42 m от
л.а. „Шкода Октавия“, водачът му без никакви технически причини е отклонил
управлението на автомобила на ляво и след 6 - 7 m е навлезнал в северната лента, в
следствие на което след около 0,50 s настъпил удар в предната част на л.а.
„Фолксваген Поло“ и в предната част на л.а. „Шкода Октавия“, който в конкретната
пътна ситуация е бил неизбежен. Ударът по характер е бил прав, централен, при челно
сблъскване. След удара л.а. „Фолксваген Поло“ и л.а. „Шкода Октавия“ са се
установили на местата намерени от първите свидетели на произшествието, отразени в
протокола за оглед и фотоалбума. Вещото лице П. сочи основна техническа причина за
възникване на пътнотранспортното произшествие допускане от водача на л.а.
„Фолксваген Поло” - Г. М. Т., автомобилът му да навлезе в лявата (северна) лента на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там насрещно
се е движел л.а. „Шкода Октавия”. Сочи, че ударът е бил непредотвратим на водача на
л.а. „Шкода Октавия“ и не би възникнал, ако водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ не бе
навлязъл в платното му за движение, като от техническа гледна точка е невъзможно
ударът да е настъпил в лентата за движение на л.а. „Фолксваген Поло“. Доколкото
последният извод се оспорва от ищците и с оглед противоречията в показанията на
свидетелите С. бе допусната допълнителна задача, възложена на вещото лице Г., с
оглед избягване на всяко съмнение в пристрастност и предубеденост на експерта, от
6
чието заключение, прието без възражения от страните, се установява, че няма
техническа възможност движението на автомобилите преди и по време на ПТП да е
било в една и съща посока и лента за движение - с посока от изток към запад към
гр.Карлово, тъй като ударът между автомобилите е бил прав централен при челно
сблъскване, блокиращ със силни деформации по предните части на двете МПС,
телесните увреждания на Г. М. Т. по главата, гръдния кош и тежката шийна травма,
допълнително определят посоката и действието на инерционна сила по посока на
удара - напред, което се потвърждава и от описаното в протокола за оглед на
местопроизшествието. Установява се също, че няма техническа възможност лек
автомобил „Фолксваген Поло” да се е движел в посока гр. Карлово по северната лента
от платното за движение преди удара с лек автомобил „Шкода Октавия” с оглед
обстоятелството, че ударът между автомобилите е бил прав, централен, при челно
сблъскване, блокиращ, като след удара превозните средства са продължили
движението си в посока север съобразно преразпределената остатъчна кинетична
енергия, с преместване на автомобилите заедно с масовите им центрове, без да се
завъртат около тях, каквато ротация би имало при предложената посока за движение
на управлявания от загиналия водач лек автомобил. Вещото лице установява
обосновано също, че мястото, посочено като място на ПТП от служителите на РУ
Карлово - път 1-6, км.268+400 метра е точно посочено, подробно описано, измерено от
приет ориентир с отразени и заснети посоки към и от близките населени места.
Разпитаните по делото свидетели, доведени от ищците, установят претърпените
от тях страдания от загубата на починалия Г. Т., съпруг на ищеца Т., с който ищецът Д.
е израснала и била силно емоционално свързана.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три
месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил
сезиран извънсъдебно от ищеца Танева, но не е отказал изплащанене на обезщетение,
каквото в хода на производството отрича да има право да получи и ищецът Д..
Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за ищеца Танева резултат, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ
допустим, а изтеклия срок по чл. 496, ал. 1 КЗ в хода на производството определя
допустимостта и на прекия иск на ищеца Д..
Исковете са предявени преди изтичане на срок от пет години, считано от датата
на събитието – ПТП е настъпило на 19.01.2018 г., а исковете са предявени пред съда на
7
29.12.2022 г. Съгласно чл. 378, ал. 2 КЗ правата и задълженията по преки искове по
застраховки „Гражданска отговорност" във връзка със застрахователното обезщетение
или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, която в конкретния случай не е изтекла, поради което и
възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Между ответника и собственика на лек автомобил
марка „Шкода Октавия“ с рег. № ****, към датата на ПТП е имало действащ договор с
ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
което е установено с представените по делото писмени доказателства и не е спорно
между страните. По силата на този договор застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно
чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно
трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило ПТП, поради
което, доколкото е възникнала отговорност на водача на застрахования автомобил за
вреди, в резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие, то същите
подлежат на обезщетяване от застрахователя. Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане следва да се установят по несъмнен начин от събраните
доказателства по делото, а това са противоправно деяние - действие или бездействие;
вреда; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се
предполага. Ако една от тези предпоставки липсва, липсва деликт, а оттук следва, че
няма основания да се ангажира отговорността на застрахователя. Доколкото вината при
деликт се предполага, то в доказателствена тежест на ищците е да установят по
несъмнен начин противоправното поведение на водача на МПС, довело до възникване
на ПТП и причинените му неимуществени вреди. Такива доказателства в настоящото
производство не са събрани. От заключението на САТЕ, както и от допълнителното
заключение се установява, че водачът на лекия автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №
****, не е нарушил правилата за движение по пътищата. Същият се е движил със
скорост, разрешена за съответното населено място, на прав участък от пътя,
съобразена с липсата на ограничение на видимостта. Ударът е бил непредотвратим на
водача на л.а. „Шкода Октавия“ и не би възникнал, ако водачът на л.а. „Фолксваген
8
Поло“ не бе навлязъл в платното му за движение, водачът е нямал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране нито в момента на
отклоняване на л.а. „Фолксваген Поло“, нито в момента на навлизането му в северната
лента. Поради това съдът намира, че не е доказано по делото противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, а доколкото
отговорността на застрахователя е функционално свързана с отговорността на
деликвента за причинените противоправно и виновно вреди, то и ответникът не
отговаря за настъпилите такива за ищците. От горното следва, че обективните
предпоставки на иска по чл. 432 КЗ не са налице в конкретната хипотеза и така
предявените искове се явяват недоказани по своето основание. Поради това и същите
следва да бъдат оставени без уважение изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното от ответника искане за
присъждане на разноски, следва да бъдат осъдени ищците да му заплатят сумата от
800 лв., включваща изплатено възнаграждение за разпит на двама свидетели и вещо
лице, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно
приложения списък по чл. 80 ГПК и допълнително представено доказателство за
заплатено възнаграждение на вещото лице П..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. Т., ЕГН **********, и В. Т. Д., с ЕГН
**********, и двете с адрес ****, чрез адв. М. И. Б., АК- Пловдив, срещу "Дженерали
застраховане" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз А. Дондуков“ № 68, искове за заплащане на сумата от по 80 000 лв. на всеки
от ищците, представляващи обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди –
болки и страдания от смъртта на Г. М. Т., настъпила в резултат на ПТП на 19.01.2018 г.,
на път 1-6 при километър 268 + 400 метра, между гр. Карлово и с. Васил Левски, обл.
Пловдив, с лек автомобил „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № ****, застрахован при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
19.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА С. Г. Т., ЕГН **********, и В. Т. Д., с ЕГН **********, и двете с
адрес ****, да заплатят на "Дженерали застраховане" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68, сумата от
800 лв. (осемстотин лева) направени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10