РЕШЕНИЕ
№
гр. В.Търново, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, десети състав, в публично
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и дведесетата година, в състав:
Районен съдия: Д. Чалъкова
при участието на секретаря Ив. Трифонова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 94/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.К.А. *** против Наказателно
постановление № **********/03.01.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите гр. В. Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност, като по същество се оспорва и самото нарушение. В съдебно заседание лично и чрез
процесуалния си представител поддържат жалбата и претендират отмяната на атакуваното НП.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна заема становище, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Административнонаказателното
производство е инициирано със съставянето на АУАН № 340//04.07.2019 г., когато служители на РДГ гр. В. Търново констатирали
нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, извършено от жалбоподателя А., в качеството
му на лесовъд на частна практика и изразяващо се в това, че в периода от 25.03.2019 г. до 03.05.2019 г. не следил за спазване
на одобрения
технологичен план
за имот с № 48278.226.15, попадащ в отдел 226, подотдел "ч1", землище Миндя - частна горска
територия, за който и ма издадено позволително за сеч № 0491254/22.03.2019 г., като в средата на имота бил прокаран /направен/ извозен път с посока: - запад-изток,
ширина
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му
надлежно и е подписан от него с възражението, че не е съгласен с описаното в акта. Писмени възражения
срещу АУАН не са постъпвали.
Въз основа на този акт е
издадено и атакуваното НП № **********/03.01.2019 г. на Директора на РДГ гр. В. Търново, в което
наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел
е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
налагайки на жалбоподателя
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева. В НП
са изложени и мотиви, защо нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което е отказано и приложението му.
Със заповед № РД 49-199/16.09.2011 г. на МЗХ, Директорите на РДГ са
оправомощени да издават наказателни постановление по ЗГ.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели, които лично и непосредствено са възприели
признаците на нарушението, се потвърждават по един безспорен и категоричен
начин направените в хода на проверката констатации. От тях става ясно, че към
датата на
проверката 03.05.2019 г., документирана с
констативен протокол от същата дата, позволителните за сеч са били в сила и не
са били издадени протоколи за освидетелстване на сечта. Това се потвърждава и
от представените писмени доказателства - извадка от интернет информационната
система на ИАГ на издадените превозни билети към позволителни за сеч №
491254/22.03.2019 г. и протокол за освидетелстване на сечище №
0481655/15.07.2019 г.
Горната фактическа
обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и относими към делото гласни
и писмени доказателства.
Предвид
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок,
пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В
хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и
издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни
лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В този
смисъл, съдът
не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока, че не
наказващият орган не извършил допълнително разследване на основание чл. 52, ал.
4 от ЗАНН.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението - мястото, времето, както и съставомерните
признаци на самото нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи
административното обвинение. Правилна е и правната квалификация на нарушението,
поради което не се констатират нарушения на материалния закон.
Извършването
на проверката в присъствието на жалбоподателя е дало възможност на същия да направи
възражения или даде обяснения, каквито последния не е направил. При съставяне
на АУАН единствено бланкетно е отразил, че има възражения, но в законовоустановения
срок не е представил такива. В този смисъл, по никакъв начин не му е било ограничено правото на защита. Отделно от
това, АУАН,
с който се слага началото на административно наказателното производство, е
съставен в негово присъствие, като му е дадена възможност да се запознае със
съдържанието, след връчването му, да направи своите възражения и да ангажира
доказателства в предвидения от закона срок.
В
изложения смисъл, с деянието си жалбоподателят А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина
административно нарушение. Съгласно нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се
наказва с глоба от 300 лв. до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. В случая бланкетния състав на чл. 257, ал. 1, т.
1 от ЗГ се попълва от разпоредбите на
съответните подзаконови нормативни актове, като в конкретния казус това е
нормата на чл.
12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, въвеждащ задължение за лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след
получаването на позволителното за сеч да следят за спазването на одобрения
технологичен план и чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите, указващ, че в технологичния план се определят схемата на съществуващите
и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии. Няма спор, че
жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд на частна практика, на
който са издадени позволителните за сеч, е бил длъжен да следи за спазване на
правилата при извеждане на добива от дървесина и да спазва одобрените
технологични планове.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят в качеството
си на лице по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е извършил административно нарушение
по смисъла на посочената норма, което е основание за реализирането на
административно наказателната му отговорност, установена в същата
разпоредба. Наказващия орган правилно е квалифицирал деянието /бездействието/,
налагайки предвиденото от закона наказание в минимален размер.
В
настоящият казус не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.
Предвид
това, съдът
намира, че наказващият орган правилно и обосновано е отказал приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
В изложения
смисъл атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
**********/03.01.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите гр. В. Търново, с което на А.К.А. *** на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лева, като обосновано и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок пред Административен съд гр.
Велико Търново, считано от получаване на съобщението.
Районен съдия: