№ 284
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502313 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
298579/24.10.2023 г. по регистъра на СРС, подадена от Н. И., действащ чрез
законния си представител и майка К. В. М. чрез адв. Д. П. срещу Решение №
16424 от 12.10.2023 г. постановено по гр. д. № 29598/2023 г. по описа на СРС,
92-ри състав, в частта, с която на основание чл. 143, ал. 2 СК е отхвърлен иска
за разликата над уважения размер от 200 лева до претендирания и отхвърлен
такъв от 400 лв., както и в частта, с която на основание чл. 149, вр. с чл. 143,
ал. 2 СК е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2400 лева до пълния
предявен размер от 4800 лева.
Във въззивната жалба са изложени доводи и възражения за неправилност
на решението в обжалваните части. Поддържа се, че единствените доходи,
които реализира майката, са от трудово правоотношение. Твърди, се че
ответникът по исковете води луксозен начин на живот и не е плащал никога
издръжка за сина си. Твърди се, че претендираният размер на издръжката от
400 лева съответства на нуждите на детето Н., а обстоятелството, че
ответникът не полага труд, не следва да се тълкува в разрез с интересите на
детето. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени в цялост.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания.
1
С въззивната жалба се претендират направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по
пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
В хода на устните състезания пледира за основателност на въззивната жалба.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В предоставения от съда срок са депозирани писмени бележки от
въззивника чрез процесуалния представител.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна Н. И. И. чрез процесуалния
си представител адв. П. Р. е депозирал отговор на въззивната жалба. Излагат
се подробни доводи за правилност на първоинстанционното решение, в което
законосъобразно и обосновано е определен размера на дължимата издръжка
по чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
По отношение направените доказателствени искания във въззивната
жалба взема становище за тяхната недопустимост. Не сочи нови
доказателства.
Претендира разноски за пред въззивната съдебна инстанция.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна чрез представителя си
по пълномощие оспорва въззивната жалба. Пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
2
поисканото.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Н. Н. И., действащ чрез
своята майка и законен представител К. В. М., срещу ответника Н. И. И., с
която са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 143, ал.2 от СК и чл. 149 от СК, за присъждане на издръжка в
размер на 400 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда /31.05.2023 год./, както и за минало време за период една година преди
завеждане на исковата молба - в размер на 400 лв. месечно за периода от
31.05.2022 год. до 30.05.2023 год., както и законна лихва за забава.
С обжалваното Решение № 16424 от 12.10.2023 г. постановено по гр. д. №
29598/2023 г. по описа на СРС, 92-ри състав, съдът е осъдил на основание чл.
143, ал. 2 СК Н. И. И., ЕГН: ********** да заплаща на Н. Н. И., ЕГН:
**********, действащ чрез своята майка и законен представител К. В. М.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 31.05.2023
г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата
на падежа до окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска за разликата
над сумата от 200 лв. до пълния предявен размер от 400 лева месечно, като
неоснователен.
Със същото решение на основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. И. И.,
ЕГН: ********** е осъден да заплати на Н. Н. И., ЕГН: **********, действащ
чрез своята майка и законен представител К. В. М., ЕГН ********** издръжка
за минало време в размер на 200 лв. месечно за периода от 31.05.2022 г. –
30.05.2023 г. или общо сумата от 2400 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 2400 лв. /по 200 лв.
месечно/ до пълния предявен размер от 4800 лева /по 400 лв. месечно/, като
неоснователен.
Допуснал е предварително изпълнение на основание чл. 242 от ГПК.
Осъдил е ответникът да заплати сторените по делото разноски.
По отношение иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК всеки родител дължи издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество, а в ал. 1 на
същата разпоредба е регламентирано, че всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на издръжката се
определя, въз основа съвкупна преценка на нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и на възможностите на лицето, което я дължи. В т. 4 от
ППВС от 1970 г. е разяснено, че възможността на лицето, което дължи
издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера й, като тя
е винаги обективна, конкретна и се определя от доходите, имуществото и
квалификацията на задълженото лице. Съобразявайки нормативната уредба се
3
налага извод, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка за
своите деца е безусловно, като конкретният му размер се обуславя от
възможностите на лицето, което я дължи.
В процесния случай не е спорно, че въззиваемата страна Н. И. е баща на
детето Н. И., роден на 17.02.2011 г., което се установява от приетото по делото
като писмено доказателство – удостоверение за раждане от 25.02.2011 год.
издадено от Столична община – район „Подуяне“ въз основа на акт за раждане
№ 0123/25.02.2011 год.
От събраните по делото доказателства относно трудовата заетост и
доходите на бащата Н. И. се установява, че по силата на Допълнително
споразумение № 16/01.04.2022г. към Трудов договор № 35/02.03.2022г. Н. И.
И. е зает по трудово правоотношение на 4 часа, с трудово възнаграждение в
размер на 355 лв., а със Заповед № 21 от 18.04.2022г. трудовият договор е
прекратен. Видно от регистрационна карта /л. 20 от делото/ ответникът е
регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по заетостта от
19.05.2022г. По делото е приложено и Удостоверение от „Хендтек“ ЕООД за
това, че бащата Н. И. И. е назначен при работодателя по силата на трудов
договор № 3 от 13.07.2023г., на 4 часа, с трудово възнаграждение в размер на
390 лв.
Видно от служебно изискана информация от страна на първия съд, по
делото е постъпило писмо от ТД на НАП София – офис „Изток“, видно от
което бащата Н. И. на 13.07.2023 год. е сключил трудов договор с „Хендтек“
ЕООД с основна заплата в размер на 780 лв.
Съгласно съдържанието на писмо от ТД на НАП София – офис
„Оборище“ се установява, че за периода от 01.01.2022 год. до 11.09.2023 год.,
майката К. В. М. е трудово ангажирана в държавно предприятие
„Пристанищна инфраструктура“ с основно трудово възнаграждение в размер
на 1400 лева, считано от 01.04.2017 год. /датата на последно сключено
допълнително споразумение/, както и заплата по допълнително трудово
възнаграждение в размер на 487 лв., а видно от справка за история на
осигуряването като самоосигуряващо се лице /стр. 34 от
първоинстанционното дело/ се установява, че майката К. М. е собственик на
фирма „К. 13“ ЕООД.
В тази връзка пред въззивния съд са били представени доказателства от
страна на въззивника, видно от които майката К. М., считано от 2005 год. е
преустановила участието във въпросното дружество.
За нуждите на производството пред въззивният съд, съдията-докладчик
е указал на страните в насроченото по делото открито съдебно заседание да
представят доказателства за доходите си, както и е изискал съответните
справки от НАП и НОИ.
Така с писмо с вх. № 33647/22.03.2024 год. от ТД на НАП София – офис
„Изток“ е отразена информация по отношение на бащата Н. И., съгласно която
за периода 18.03.2023 год. до 18.03.2024 год. е регистриран действащ трудов
4
договор с фирма „Х.“ ЕООД с основно трудово възнаграждение в размер на
780 лв.
По делото е постъпила и справка-данни за осигуряване на Н. И. за
периода 01.03.2023 год. до 31.03.2024 год.
С писмо с изх. № 33664/22.03.2024 год. от ТД на НАП София – офис
„Център“ е постъпила информация относно майката К. М. за актуално
състояние на всички трудови договори, както и справка-данни за осигуряване
на лицето за периода м.03.2023 год. до м. 02.2024 год.
Съгласно съдържанието на постъпилите документи се установява, че
майката К. М. е трудово ангажирана в държавно предприятие „Пристанищна
инфраструктура“ с осигурителен доход от 3400 лева.
По делото е постъпило и писмо от НОИ с изх. № 86455/05.08.2024 год.,
видно от което осигурителния доход на майката К. М. е бил около 3400 лева
месечно за периода м.07.2023 год. до м.06.2024 год.
Видно от удостоверение № 12-01-59/27.09.2024 год. издадено на К. В. М.
от държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, Главно
управление – София, е отразено, че за периода 01.09.2023 год. до 31.08.2024
год., същата е получила нетен доход в размер на 44 291,60 лева или 3690,96
лева месечно – суми от трудови правоотношения, както и за периода
01.09.2023 год. до 31.08.2024 год. на майката К. М. са изплатени суми по
извънтрудови правоотношения в общ размер на 4 548,85 лева. За същия
период майката е получила и суми по трудови договори за допълнителен труд
по чл. 110 от КТ в общ размер на 4 485,48 лева.
По делото е представена и служебна бележка от страна на въззивника Н.
И. за доходи от трудови правоотношения, изплатени през 2024 год. от
„Държавна консолидационна компания“ ЕАД от която се установява, че
облагаемия доход на бащата И. е в размер на 12 029,88 лв., а годишната
данъчна основа за доходите на същия е в размер на 10 388,37 лв.
Представени са и писмени документи удостоверяващи здравословното
състояние на детето Н. И..
За нуждите на производството пред въззивния съд е бил изготвен и
депозиран социален доклад от АСП-ДСП „Лозенец“, в който е отразено, че
основни грижи за детето Н. се полагат от неговата майка, при която то живее,
като е подсигурено всичко необходимо за нуждите и потребностите му. По
данни на майката, същата получава месечен доход в размер на около 2,900
лева, както и допълнително възнаграждение в размер на 400 лева. В разговор
със социалния работник, майката К. М. е посочила, че 6 месеца след
постановяване на първоинстанционното съдебно решение, бащата е изплатил
издръжката за минало време, на която бил осъден. Споделила е, че бащата Н.
И. заплаща и месечната издръжка в размер на 200 лева за детето, макар и със
закъснение. Посочила е разходи за детето свързани с образованието му и
други такива свързани с извънкласни занимания. Към датата на изготвяне на
социалния доклад е отразено, че детето Н. И. е ученик в 7 клас в 107 ОУ „Хан
5
Крум“, справя се отлично с учебния материал, като посещава уроци по
български език, английски език и математика с оглед предстоящото му
явяване на матури.
В заключение е посочено, че е в интерес на детето да получава месечна
издръжка от бащата, която да бъде съобразена с възрастта на детето и
потребностите му.
Пред въззивния съд е допусната до разпит свидетелката Р.А., по искане
на въззивника. В показанията си, свидетелката споделя, че е приятелка на
майката К. М., като е запозната със здравословното състояние на детето Н.,
предвид че К. М. се е обръщала към нея за помощ, тъй като има роднини в
сферата на здравеопазването. Посочва, че е запозната и с образователния етап,
на който се намира детето в момента, във връзка с посещаването на уроци
предвид предстоящото му явяване на матури. Твърди пред въззивния съд, че
бащата Н. И. разполага с доходи, предвид че работи на длъжност „шофьор“
към ДКК, както и поради факта, че е получил парични средства от продажба
на семеен имот. С тази информация свидетелката разполага от преразкани й от
нейната приятелка К. М. факти, както и от споделени от страна на трети лица
данни за финансово състояние на бащата Н. И..
Въззивният съд като прецени показанията на свидетелката Р.А., намира,
че ще кредитира същите в частта относно здравословното състояние на детето
Н., тъй като същата е била пряк очевидец на тези факти и обстоятелства,
предвид оказаното от нейна страна съдействие на майката К. М., но няма да
кредитира същите по отношение на изнесените от този свидетел твърдения за
финансовата възможност на въззиваемия Н. И., тъй като споделеното от този
свидетел не е в резултат на преките му лични впечатления относно средствата,
с който разполага бащата, а са й били преразказани от майката М. и други
трети лица. Още повече, че свидетелката е посочила пред въззивния съд, че е
виждала бащата Н. И. веднъж преди четири години.
С оглед така събрания доказателствен материал, въззивният съд намира,
че в случая не се установява детето Н. да има нужда от издръжка, която да е
съществено различна от издръжката на всяко здраво дете на неговата възраст,
живеещо в столицата на страната и потребяващо блага от имуществен и
неимуществен характер. Детето Н. е на 13-годишна възраст към момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Той е ученик в 7-ми
клас, като от представените пред въззивния съд доказателства се установява,
че детето посещава уроци по български език и литература. Предвид възрастта
и липсата на доказателства за наличие на специфични нужди въззивният съд
счита, че житейски оправдано е към настоящия момент конкретните нужди на
детето да включват разходи за храна, дрехи, обувки, учебни пособия, за
социално и културно развитие на детето, средства за посрещане на
съответните битови разходи. Настоящата съдебна инстанция, като съобрази
конкретните нужди на детето, намира, че общият размер на необходимата
издръжка възлиза на 500 лева, спазвайки принципа с издръжката да се
6
осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха
заедно, както правилно е отмерил и първия съд.
При определяне конкретния размер на дължимата от въззиваемия
издръжка, настоящият съдебен състав взе предвид доказаните в хода на
производството доходи, а именно средномесечен осигурителен доход в размер
на 780 лева, както и представени в хода на производството писмени
доказателства за изплатени доходи от трудови правоотношения в размер на
10 388,37 лева, индиция за възможността на Н. И. без особени затруднения да
поеме по-голям дял от общия размер на определената издръжка.
Въззивният съд взе предвид, че въззиваемият е в трудоспособна зряла
възраст (според Класификация на възрастовите групи на Световната здравна
организация), няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е.
той не се намира в обективна невъзможност да дава издръжка (ППВС
№5/1970 г., т. 11), липсват твърдения и доказателства същия да страда от
тежко заболяване, което да е довело до трайна и тежка инвалидизация или
други причини, които да възпрепятстват въззиваемия да реализира доходи и в
по-голям размер.
Доказва се в производството, че въззивникът няма и алиментни
задължения към други деца.
На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в икономическите
условия в страната и настъпилите инфлационни процеси (съгласно публично
достъпната информация на електронна страница на Национален
статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не
следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи
за детето Н. – в случая неговата майка.
С оглед така установените обстоятелства, въззивният съд намира, че
неотглеждащият родител – въззиваемият Н. И., следва да поеме по-голяма
част от необходимата издръжка, а именно 270 лева. Това е така тъй като макар
и двамата родители да дължат издръжка за децата си, независимо при кого
живеят те, то отглеждащият родител следва да поеме по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите за домакинството,
част от които са в полза и на детето.
При така изложената конкретика, въззивният съд съобрази, че към датата
на приключване на устните състезания пред въззивния съд, минималната
работна заплата за страната е в размер на 933 лева за 2024 г. (ПМС №
193/12.10.2023 г.), а минималния размер на алиментното задължение по чл.
143 СК, съобразявайки разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК възлиза в размер на
233,25 лева.
Въпреки това, съдът отчита обстоятелството, че считано от 01.01.2025 г.,
т.е. след по - малко от един месеца от приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция, минималната работна заплата ще възлиза в размер на
1077 лева (ПМС № 359/23.10.2024 г.) т.е. 1/4 от него е сумата в размер на
7
269,25 лв., поради което така определеният размер на месечната издръжка в
размер на по 270 лева, която бащата Н. И. следва да заплаща е съответна на
законовите разпоредби.
Също така, следва да се отбележи, че преценката за обикновените
условия на живот на децата, следва да се прави не абстрактно-за всяко дете с
аналогични характеристики относно пол, здравословно състояние и възраст,
но и с оглед конкретните обстоятелства във връзка с конкретния случай, с
отглеждането на конкретно това дете от двамата родители и реализираните от
последните доходи. В противен случай би се стигнало до абсурдното
положение децата на лица, реализиращи значителни доходи да имат същите
нужди, като децата, чиито родители реализират доходи в размер на
минималната работна заплата за страната.
Родителите на ненавършилите пълнолетие деца безусловно дължат на
последните издръжка, като размера на същите се определя от конкретните
възможности на задълженото лице, а съдът се ръководи и от квалификациите
на лицето, както и от нуждите на детето и възможностите на задълженото
лице към момента на постановяване на решението. /Определение № 629 от
14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС./
По иска по чл. 149 СК:
За процесния период за които се търси издръжка за минало време, а
именно от 31.05.2022 год. до 30.05.2023 год., правилно е било отчетено от
страна на първия съд, че въззиваемия не е заплащал издръжка и не е участвал
чрез финансови средства в отглеждането на детето му.
Въпреки това, не може да бъде пренебрегнат факта, че през процесния
минал период бащата Н. И. е бил безработен, видно от регистрацията в
Бюрото по труда от 19.05.2022г., а съгласно материалите по делото, същият е
започнал работа на 13.07.2023г.
В тази връзка, при съобразявайки изложените обстоятелства, първия съд
е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, като е приел исковата
претенция за основателна за сумата в общ размер на 2400 лева или в размер на
200 лева месечно за минал период.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта,
в която искът за присъждане на месечната издръжка е отхвърлен за разликата
над 200 лева до 270 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на
въззивника месечна издръжка от още 70 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба (31.05.2023 г.), ведно със законната лихва за забава, а
решението в останалата частта - да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Върху определената издръжка ответникът дължи държавна такса в
размер на 100,80 лева по сметка на СГС.
Процесуалният представител на въззивника е претендирал адвокатско
8
възнаграждение в размер на 500 лева, като е представил и списък по чл. 80
ГПК. Видно от договор за правна защита и съдействие от 16.01.2024 год.,
претендираното адвокатско възнаграждение е изплатено в брой.
С оглед изхода на спора и предвид уважената част от претенцията, на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 175 лева.
От страна на процесуалния представител на въззиваемия са
претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по
представен списък по чл. 80 ГПК, ведно с копие от фактура. С отговора на
въззивната жалба е представен и договор за правна защита и съдействие от
26.01.2024 год., видно от който уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. с ДДС е заплатено по банков път.
По повод претендираното възнаграждение от въззиваемата страна е
направено възражение за прекомерност от въззивника чрез процесуалния
представител.
Възражението на представителя на въззивника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, е неоснователно.
Действително делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност и е
приключило в две съдебни заседания, но съдът намира, че този размер е
съобразен с предвиденото минимално възнаграждение в Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – по
делата за издръжка, а съдът следва да отчете и правото на свободно
договаряне между упълномощения адвокат и страната (арг. от чл. 36, ал. 2,
изр. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 9 от Закона за задълженията и
договорите). По изложените съображения и с оглед отхвърлената част от
претенцията, на въззиваемия се следват разноски в размер на 390 лева с ДДС.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16424 от 12.10.2023 г. постановено по гр. д. №
29598/2023 г. по описа на СРС, 92-ри състав в частта, с която е отхвърлен
предявения от Н. Н. И., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител К. В. М., ЕГН ********** срещу Н. И. И., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за разликата над 200 лева
до 270 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Н. И. И., ЕГН: **********, да
заплаща месечна издръжка на сина си Н. Н. И., ЕГН: **********, действащ
9
чрез своята майка и законен представител К. В. М., ЕГН **********, в размер
на още 70 (седемдесет) лева месечна издръжка (общо 270 лева), считано от
31.05.2023 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16424 от 12.10.2023 г. постановено по гр.
д. № 29598/2023 г. по описа на СРС, 92-ри състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН: **********, да заплати по сметка на СГС
сумата в размер на 100,80 лева - държавна такса, на основание чл.78, ал.6
ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН: **********, да заплати на Н. Н. И., ЕГН:
**********, действащ чрез своята майка и законен представител К. В. М.,
ЕГН **********, сумата в размер на 175 лева, представляваща сторени пред
въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Н. И., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител К. В. М., ЕГН **********, да заплати на Н. И. И., ЕГН:
**********, сумата в размер на 390 лв. с ДДС – представляваща сторени пред
въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10