Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 13686 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 436746 от 25.06.2018
г., постановено по гр. д. № 45820/2017 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), II Гражданско отделение (II ГО), 72-ри състав, районният съд е отхвърлил
предявени от „С.С.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
срещу „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** Б, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
плати сума в размер на 11 520 лв.,
представляваща обезщетение по договор за застраховка „Каско+", сключена
със застрахователна полица № 440216213003142, за кражба на застрахована вещ –
прикачен инвентар марка Atlas Copco, модел SB 302,
модификация хидравличен чук, рег. № *********, и сумата от 275,75 лв. – лихва за забава за периода от 12.04.2017 г. до
07.07.2017 г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника сума в размер на 170 лв. – разноски по делото.
Срещу така постановеното
решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от
„С.С.” ЕООД, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че установеното от фактическа страна не
обосновава изложените от районният съд правни изводи. Излагат се доводи, че
между страните не е спорно и е установено от съда, че е настъпило
застрахователно събитие „кражба” по смисъла на Общите условия (ОУ) на
застрахователя и чл. 194, ал. 1 НК, както и че към момента на реализиране на
същото стоителният обект, в който се е намирала застрахованата вещ, е бил
ограден с мрежа и е охраняван с жива охрана с два поста. Поддържа се, че
неправилно е прието от районният съд, че поведението на охранителя на обекта
попада в хипотезата на т. 8.8. от ОУ – груба небрежност. Сочи се, че към
момента на проникване в обекта охранителят е бил на пост и е осъществявал
съответната дейност по охрана на същия, включително и на вещта, т.е.
жалбоподателят е положил дължимата от него грижа за опазване на същата.
Поддържа се, че напускането на обекта от охранителя е израз не на груба
небрежност, а на силна уплаха. В тази връзка се сочи, че противозаконното
отнемане на застрахованото имущество, предвид размерите му, предполага
наличието на няколко извършители, чието числено превъзходство е от естество да
създаде обоснован страх. Оспорва се и наличието на причинна връзка между
напускането на охранителя на обекта и отнемането на вещта. Поддържа се, че кражбата
би била възможна и в негово присъствие, но с риск за телесната му цялост.
Акцентира се, че охранителят не е сигнализирал компетентните органи за
кражбата, не поради небрежност, а поради обективна невъзможност – тъй като е
забравил телефона си в обекта поради уплаха. В обобщение се подържа, че не е налице
неизпълнение от страна на застрахователя по застрахователния договор, поради
което не са налице и предпоставките по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Съобразно
изложеното се иска обжалваното решение да бъде отменено и предявениятe искoве да бъдат уважени изцяло.
Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Д.О.з.”
ЕАД, в който се излагат доводи за неоснователност на същата. Излагат се доводи,
че по делото безспорно е установена груба небрежност на лицето, което е
охранявало застрахованата вещ, тъй като не само не е успяло да осуети
настъпването на застрахователно събитие, защото е избягало, но също така и не е
предприело действия за своевременно уведомяване на органите на реда. Акцентира
се, че последните са уведомени няколко часа след извършване на кражбата, като
факта, че охранителят е забравил телефона си, докато е напускал
местопрестъплението, ясно свидетелства за проявената от него небрежност, която
предвид несвоевременното уведомяване на полицията, следва да се квалифицира
като груба такава. Твърди се и че напускането на охранителя е довело до
оставане на обекта без жива охрана, което сочи и на нарушение от застрахования
на задължения по застрахователния договор. Съобразно изложеното се иска
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Предмет на делото са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба и молба-уточнение към нея ищецът – „С.с.”
ЕООД поддържа, че е имал сключен договор за финансов лизинг на оборудване №
1571/В/27.04.2015 г. с „И.” ЕАД, по който е платил изцяло лизинговата вещ –
прикачен инвентар марка „ATLAS COPCO”, модел SB 302, модификация „хидравличен чук”, година на
производство 2015 г., с рама № BESO444222. Поддържа, че между лизингодателя и ответното
дружество е сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско+"
на лизинговата вещ със застрахователна полица № 440216213003142 и срок на
действие 14.05.2016 г.- 13.05.2017 г., при застрахователна сума в размер на
11520 лв. Поддържа, че в срока на действие на договора, на 17.08.2016 г., е настъпило застрахователно събитие – кражба на
застрахованото МПС – пневматичен чук за багер, за което е уведомен
ответникът-застраховател, при когото е била образувана щета № 44012131619892,
по която е отказано плащане. Сочи се, че на 08.12.2017 г. лизингодателят е
прехвърлил с договор за цесия на ищеца всички права по процесния договор за застраховка
„Каско”. Образувано е и досъдебно производство във връзка с кражбата, спряно с
постановление от 09.09.2016 г. поради това, че извършителят не е разкрит. Съобразно
изложеното се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11
520 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договора за застраховка „Каско+"
за настъпилия застрахователен риск – кражба на застрахованата вещ, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 07.07.2017 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сума в размер на 275,75 лв. – лихва за забава за
периода от 12.04.2017 г. до 07.07.2017 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди липса на основание за
плащане, тъй като настъпилото събитие не представлява покрит застрахователен
риск – вещта е следвало да бъде съхранявана в стопанска база – постройка и
прилежащи покрити пространства само ако са защитени с ограда и жива охрана. В
случая, макар и обектът да е имал жива охрана, с бягството на охранителя от
местопрестъплението към момента на извършване на кражбата, обектът е станал
неохраняем, т.е. налице е неизпълнение на специалните договорености в полицата.
Поддържа се и че действията на охранителя представляват груба небрежност, която
също е изключен риск съгласно общите условия по застраховката – чл.8.8, Раздел
1 вр. чл. 15.3, Раздел 2 от ОУ към полицата. Твърди се, че същите са в пряка
причинно-следствена връзка с кражбата, както и че неизпълнението на задължения
по договора е значително с оглед интереса на застрахователя. При условията на
евентуалност се твърди съпричиняване, с размер на приноса на застрахования - 70%.
Съобразно изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло
поради наличието на предпоставките на чл.395, ал.4 и чл. 480, ал.1, т. 3 КЗ.
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС). Съобразно така установените си
задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно и е допустимо, като освен това, с оглед събраните по
делото доказателства, е и правилно, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна:
Между страните
не е спорно и от представените доказателства се установява, че между ищеца и „И.”
ЕАД е сключен договор за финансов лизинг
на оборудване № 1571/В/27.04.2015 г. (л. 62 и сл. от делото пред СРС), по който
ищецът е платил изцяло лизинговата вещ – прикачен инвентар марка „ATLAS
COPCO”, модел SB 302, модификация „хидравличен чук”, година на производство
2015 г., с рама № BESO444222.
Не се спори и
от представената по делото застрахователна полица № 440216213003142 от
28.04.2016 г. (л. 9 от делото пред СРС), ведно с приложени Общи условия, се
установява, че между лизингодателя и ответното дружество е сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка
„Каско+" със срок на действие 14.05.2016 г. - 13.05.2017 г. и
застрахователна сума в размер на 11 520 лв. и премия в размер на 103.68 лв.,
платима еднократно. Застрахованата вещ индивидуализирана
в договора – прикачен инвентар марка „ATLAS COPCO”, модел SB 302, модификация
хидравличен чук, рег. № **********.
В
застрахователната полица са посочени специални договорености между страните,
по-конкретно е предвидено, че всички рискове по горепосочената полица са
покрити за прикаченият инвентар в случаите, в които е в режим на експлоатация или е на съхранение в стопанска база,
като за стопанска сграда се считат постройките и прилежащите им открити
пространства, само ако същите са
защитени с ограда и жива охрана.
Съгласно т. 8.8. - Раздел 1 „Общи положения”, т.
8 „Общи изключения”, по тези Общи условия застрахователят не покрива щети, когато са в резултат на умишлени действия или
груба небрежност на застрахования, на членове на неговото семейство, лица,
живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и служители и лица,
работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват,
ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, и лица, на които
застрахованият е предоставил МПС за ползване по договор за наем, за послужване,
на лизинг и други. Съгласно т. 15.3., Раздел 2 „Каско”, застрахователят не
дължи обезщетение, когато настъпването за застрахователно събитие е вследствие
от неизпълнението на задължението на застрахование за предпазване на застрахованото
МПС от вреди и за спазване на предписанията за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди.
Между страните
не е спорно, че на 17.08.2016 г. застрахованата вещ е открадната. В деня на
инцидента същата се е намирала на строителен обект в град София, кв. „Христо
Ботев”, ул. „Владимир Минков – Лотко” № 41, където собственикът й е изпълнявал
строително монтажни работи с възложител „Пипиел Акорд” ЕООД.
По делото е
представен договор за възлагане на СМР от 25.07.2016 г. (л. 97 и сл. от делото
пред СРС), в който освен параметрите и стойност на извършените строително
монтажни работи, ищецът – изпълнител по договора, и възложителя са уговорили,
че последният е задължен да осигури за своя сметка охрана на строителната
площадка – чл. 6.2 от договора.
Във връзка с
отнемането на вещта при застрахователя е образувана щета № 44012131619892, по
която е отказано плащане на застрахователно обезщетение поради липса на покрит
риск. Образувано е досъдебно производство № 225 ЗМК1 995/2016 г. по описа
на 01 РУ- СДВР, за това че на 17.08.2016
г. неизвестен извършител за времето от 00:40
часа до около 01:20 часа от
административен обект на „ПТП- товарни превози” – София на БДЖ – град София,
ул. „Владимир Минков – Лотко” № 41, чрез използване на неустановено техническо
средство за срязване на преграда – ограда, е отнел застрахованата вещ. Видно от
постановление от 09.09.2016 г. на СРП, досъдебното производство е спряно на
основание чл. 199 и чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1 НПК.
С договор за
цесия от 08.12.2017 г. (л. 59 от делото пред СРС) „И.” ЕАД е прехвърлило на
ищеца безъзмездно своите права и вземания, произтичащи от процесната
застрахователна полица. Ответникът е надлежно уведомен за цесията.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л.Р.Г.– служител в „С.С.”
ЕООД (л. 111 от делото пред СРС), ценени съобразно чл. 172 ГПК, които
въззивният съд кредитира на логични, последователни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Свидетелят твърди, че строителният обект,
на който се намирала застрахованата вещ, е бил ограден с плетена мрежа и е имало
денонощна жива охрана. Не е запознат дали е имало видеонаблюдение. Чул е, че има два охранителни поста, но не е сигурен,
тъй като не е виждал втория. Твърди, че кабината на пазача се намира до
входната врата – в дясно от нея, а от другата страна на вратата – на не повече
от 5 – 6 метра, са били багера с хидравличен чук и други вещи. Хридравличният
чук тежал между 300 кг. и 500 кг. На сутринта след кражбата му се обадил
багериста, който работи с чука и го уведомил, че липсва. По сведения на охранителя
на следващата смяна колегата му от нощната смяна се е уплашил и е избягал.
Свидетелят сочи, че е разбрал, че полицаите са попитали охранителя защо не се е
обадил в полицията и той им е казал, че в паниката може би е забравил телефона
си в кабинката. Сочи, че не може да каже с категоричност дали охранителят се е
обадил на своя шев, който е звъннал на 112, тъй като не е бил там. Твърди, че
багеристър е извикал полицията сутринта, когато е отишъл на работа, като
работното му време започва най-късно в осем часа. Сочи, че е отишъл на обекта
малко след осем часа, като вече бил пристигнал полицейски патрул, но нямало
разследващи. Казали им да изчакат екип и да не пипат.
С оглед
приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.
405 КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1). валидно възникнало застрахователно правоотношение
между страните по делото към датата на настъпване на застрахователното събитие,
2). настъпване на застрахователно събитие, което представлява покрит от
застрахователя риск и 3). размера на претендираното от него обезщетение.
В тежест на ответника е да установи заявените от него правоизключващи
възраженията за недължимост на сумата поради наличие на изключен
застрахователен риск, респективно поради наличие на предпоставките на чл. 395,
ал. 1 вр. ал. 4 и на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
В конкретния случай с оглед непреклудираните доводи на
въззивника в депозираната въззивна жалба, спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху това дали процесната
кражба представлява покрит риск по сключения между страните договор за
имуществено застраховане и следователно дали
отказът на ответното дружество да бъде заплатено застрахователно обезщетение във
връзка с него е законосъобразен.
В тази връзка необходимо да се
посочи, че извън императивните законови разпоредби страните са свободни да
договорят условията, при които застрахователят поема задължение да изплати
застрахователно обезщетение, включително и кои събития представляват покрити
рискове и кога са налице изключения от покритието. Както е отбелязано в постановеното по реда на чл.
290 от ГПК решение № 224/2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I
т. о, с оглед свободата на договаряне - чл.
9 от ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се
покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят
отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни
условия. Това разрешение въпреки че е дадено във връзка с приложението на
разпоредбите на Кодекса на застраховането (отм.), намира приложение и при
Кодекса на застраховането (обн. ДВ, бр. 102, от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г. ), доколкото смисъла на разпоредбите досежно отказа за изплащане
на обезщетение са почти идентични. Едва при наличие на покрит застрахователен
риск, може да се преценява наличие на основание за отказ от изплащане на
обезщетение по чл. 408 КЗ.
Относно възраженията във въззивната жалба, на първо
място, въззивният съд намира, че кражбата на застрахованата вещ – пневматичен
чук, съставлява покрит по договора
застрахователен риск. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че
съгласно постигнатите специални договорености между страните, застрахователят
покрива всички рискове по застрахователната полица, включително кражба, единствено в случаите, в които
застрахованата вещ е в режим на експлоатация или е на съхранение в стопанска
база – постройка и прилежащите й открити части, в случай че има ограда и
осигурена жива охрана. В случая не е спорно и от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че към
момента на осъществяване на застрахователния риск – кражба, са били
изпълнени постигнатите между страните договорености – строителният обект, в
който се е намирала вещта, е бил с ограда и е имало жива охрана. Бягството на
охранителят от местопрестъплението, преди отнемането на вещта, не е равнозначно
на неосигуряване на жива охрана, т.е. доводите на въззивника в тази насока са
основателни.
Неоснователни, обаче, са възраженията, че не се
установява да е налице хипотезата на т. 8. 8. от Общите условия, съставляващи
неразделна част от застрахователния договор за имуществена застраховка Каско
между страните.
Съгласно т. 8.8. – Раздел 1 „Общи положения”, т. 8 „Общи
изключения” от Общите условия, застрахователят не покрива щети, когато са в резултат на умишлени действия или
груба небрежност на застрахования, на членове на неговото семейство, лица,
живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и служители и лица,
работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват,
ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, и лица, на които
застрахованият е предоставил МПС за ползване по договор за наем, за послужване,
на лизинг и други. Съгласно чл. 15.3., Раздел 2 „Каско”, застрахователят не дължи обезщетение, когато настъпването за
застрахователно събитие е вследствие от неизпълнението на задължението на
застрахование за предпазване на застрахованото МПС от вреди и за спазване на
предписанията за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на
вреди.
Следователно, за да се освободи от задължението на
плащане на обезщетение в хипотезата на т. 8.8. от ОУ, в тежест на ответника е
да установи, че действията на охранителя, на когото е възложена охраната на
застрахованата вещ, са извършени при груба небрежност, както и наличие на пряка
причинно-следствена връзка между същите и кражбата на вещта, доколко страните
са се договорили, че действията с груба небрежност са изключен риск, когато
именно те са предизвикали застрахователното събитие.
Понятията „небрежност" и „груба небрежност"
нямат легална дефиниция, но в константната съдебна практика (решение №
348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014
г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 36/22.01.2018 г. по т. д. № 1497/2017 г. на
ВКС, ІІ т. о.) се приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава,
когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение,
неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните
обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек
при подобни условия. Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на чл. 395 от КЗ, с оглед
регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване на
застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност е
винаги предпоставка за неговото увеличаване. Грубата небрежност не може да бъде
дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от
горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл.
395, ал. 1 от КЗ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да
бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя,
съгласно чл. 395, ал. 4 от КЗ и съобразно цитираната по-горе практика. При
наличие на материалноправен спор относно характера на допуснатата от
застрахования небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на
конкретните факти по делото.
Съобразявайки дадените разяснения във връзка с понятието
„груба небрежност", въззивният съд приема, че поведението на охранителя
при кражбата на застрахованата вещ безспорно представлява действие с груба
небрежност. За да достигне до този извод, съдът изследва поведението на същия в
контекста на заеманата от него длъжност и характерните за нея задължения. Не е
спорно и от показанията на свидетеля Л.П.Г., които въззивният съд кредитира по
изложените по-горе съображения, се установява, че охранителят на обекта е
избягал – напуснал е строителния обект, когато е разбрал, че се извършва
кражба, без да предприеме действия за предотвратяването й – физически или като
подаде сигнал на компетентните органи. Пред полицейските органи охранителят е
заявил, че е забравил телефона си на обекта поради уплаха. При съвкупна
преценка на посочените обстоятелства въззивният съд намира, че охранителят не е
положил грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия. Фактите, че лицето при напускане
на обекта не е взело телефона си и не е намерило начин да подаде своевременен
сигнал до органите на реда с цел предотвратяване на престъплението,
свидетелства за проявената от него висока степен на небрежност. Кражбата е
извършена между 00:40 часа и 1:20 часа на 17.08.2016 г., а сигнал е подаден
няколко часа по-късно от трето лице. Възраженията на въззивника, че действията
на охранителя се дължат на уплаха, поради което не са израз на твърдяната от
ответника груба небрежност, са неоснователни. От една страна естеството на
извършваната от него работа предполага доброволно попадане в такава ситуация,
т. е. не се установява да е налице непредвидимо за него събитие, а от друга –
неуведомяването на полицията в продължение на няколко часа след събитието не
може да бъде обяснено с уплаха и страх, доколкото подаването на сигнал не
съставлява застрашаващо телесната цялост на охранителя действие, като освен
това е и задължително с оглед заеманата от него длъжност.
В
обобщение, от съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
настоящият състав намира, че от страна на ответника, който е направил
възражението за недължимост на застрахователно обезщетение на основание т. 8.8.
от ОУ, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.
154 от ГПК, е доказано при условие на пълно и главно доказване, че поведението на охранителя на застрахованата
вещ по време на отнемането на същата представлява груба небрежност.
За установено по делото въззивният съд намира и наличието
на пряка причинна връзка между
поведението на охранителя и кражбата, тъй като характеристиките на вещта –
между 300 кг. и 500 кг. по сведение на свидетеля Г., и наличието ограда на обекта, сочат,
че отнемането застрахования инвентар е свързано, на първо място, с преодоляване
на оградата – в конкретния случай е установено, че е срязана, и на следващо
място – със значителни усилия за физическото изнасяне на вещта от обекта или с
използване на съответно техническо средство за това. Т.е. за извършване на
кражбата е необходимо време, като в конкретния случай са налице данни, че е
осъществена в рамките на около един
астрономически час. От изложеното следва извод, че своевременното уведомяване
на органите на реда за извършването й безспорно би способствало за нейното
осуетяване или за залавяне на извършителите в близък времеви период и връщане на вещта на застрахования.
Следователно, поведението на охранителя, на когото е било възложено да пази
вещта и при което се установи да
е проявена груба небрежност, е станало причина за настъпване на процесното застрахователно събитие,
т.е. проявената от него груба небрежност при изпълнение на
задължението му за пазене на вещта е значителна
с оглед интереса на застрахователя предвид настъпилия от нея вредоносен резултат.
С оглед изложеното, предпоставките за
приложение на т. 8. 8 от Общите условия вр. чл. 395, ал. 1, вр. ал. 4, изр.
първо КЗ, вр. чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ са доказани пълно и главно, поради което
застрахователят законосъобразно е отказал да заплати застрахователно
обезщетение на ищеца. Предвид това, предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ
правилно е отхвърлен от районния съд.
С оглед акцесорния
характер на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предвид неоснователността на иска по
чл. 405, ал. 1 от КЗ, неоснователна е и претенцията за присъждане на
обезщетение за забава върху главницата за периода 12.04.2017 г. - 07.07.2017 г.
В обобщение,
поради неоснователността на непреклудираните доводи, изложени във въззивната
жалба, липсата на нарушение на императивна материално правна норма и
съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
По аргумент от
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 вр. чл. 273 ГПК, право на разноски има въззиваемия, който
претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), съобразявайки
извършената от упълномощения от въззивника юрисконсулт дейност, съдът определя
в размер на 100 лв. С оглед изхода от спора въззивникът – ищец няма право на
разноски.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 436746 от 25.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 45820/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II Гражданско
отделение (II ГО), 72-ри
състав.
ОСЪЖДА „С.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78 вр.
чл. 273 ГПК, сума в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.