М
О Т И В И
към
присъдата по НОХД № 948/2015г. по описа на Варненски окръжен съд – наказателно
отделение
Прокурор при ВОП е внесъл
във ВОС обвинителен акт срещу :
Н.Н.Н. ЕГН:********** *** – за
престъпление по чл. 282 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Срещу подсъдимият Н.
е предявено обвинение в това, че на 01.08.2008г. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице –
публичен изпълнител при Регионална дирекция – Варна на Агенцията за държавни
вземания, с цел да набави облага за дружеството „ЕВРО ДРИНКС“ АД, ЕИК
********* е превишил правата си, като
издал разпореждане № 21374/2002/032606/01.08.2008г., с което на основание
чл.255 ал.1 т.1 от ДОПК /ред.ДВ бр.105 декември 2005г./
„чл.225 ал.1 Производството по принудителното изпълнение на публичните
вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител:
1.когато задължението и направените до датата на провеждане на търг с
явно наддаване, съответно до изтичането на срока за подаване на предложенията
при търг с явно наддаване, разноски бъдат погасени изцяло; когато плащането е
по безкасов начин, плащането се счита извършено с постъпването на сумата по
сметката, посочена от публичния изпълнител,“ – прекратил производството по принудително събиране на
публични вземания по изпълнително дело №
21374/2002г. по описа на РД на АДВ-Варна, като задължението не е било погасено
изцяло, от което са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в
несъбирането на публично вземане в размер на 498 728.68 лева.
В
хода на съдебното производство представителят на ВОП намира така възведеното обвинение за доказано, като
в пледоарията си по същество счита за
безспорно установено, че подсъдимия е осъществил престъплението наказуемо по
чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК. Предлага
налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението
на което да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години, както и подсъдимия да
бъде лишен от право да заема длъжност в държавни учреждения за срок
от три години.
Защитата
на подсъдимият в лицето на адв. Г. Г. и адв. Ю. Г. и двамата от АК – Варна, считат обвинението за недоказано,
както от обективна така и от субективна страна. Твърдят, че подс.Н.
не е извършил престъплението за което е предаден на съд. И двамата излагат подробни
съображения за това, като в крайна сметка и двамата безалтернативно
пледират подсъдимия да бъде оправдан.
Подсъдимият в обясненията си твърди, че е изпълнил
добросъвестно и точно задълженията си като публичен изпълнител, като не е
нарушил по никакъв начин установените правила. Излага, че ако има грешка в
сумите то тя се дължи на несъответствията които са се получили при преминаване
на АДВ към НАП и различните програми за
работа, които са ползвали. Излага, че при прекратяване на изпълнителното дело в
системата на АДВ задължението на ,,Евро Дринкс,, е
било нула лева. В последната си дума
заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
С
оглед на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Със Заповед №
2583/12.12.2002г. подс. Н.
бил назначен на длъжност „младши публичен изпълнител" в сектор „Събиране
на публични вземания", отдел"Публични изпълнители", регионална
дирекция - Варна на Агенцията за
държавни вземания. Впоследствие същия
бил преназначен последователно на длъжностите „старши публичен изпълнител"
и „главен публичен изпълнител, като му
били връчени и длъжностните
характеристики за всяка от заеманите от него длъжности - съответно на 24.04.2007 г. и на 20.06.2008г.
С
оглед длъжността която заемал в
задължение на подсъдимия влизало организирането и осъществяване на
производства по принудително събиране на публичните вземания в съответствие с
разпоредбите на данъчно-процесуалния кодекс.
През 2004 г. на подс.Н. било възложено изпълнително дело №21374/2002 г. с
длъжник „Йист Къмпани" АД - Варна. От 2002г. до 2008 г. в наименованието на
дружеството били вписани няколко промени, както следва: с решение на ОС - Варна
от 22.06.2004г. дружество „Леденика" АД е било прекратено чрез вливане във
„Варненско пиво" АД, впоследствие името на дружеството било променено на
„Леденика и ММ". С решение от
14.12.2006г. била вписана промяна в името от „Леденика ММ" на „Евро дринкс" АД.
През 2008 г. била вписана последната промяна на наименованието от „Евро дринкс" АД на „Иист
Къмпани" АД - Варна.
През
периода 2005-2007 г. по изпълнителното дело били присъединени различни публични вземания, като подсъдимия в
качеството си на публичен изпълнител извършвал действия по изпълнителното дело,
като налагал обезпечителни мерки, а именно възбрани върху недвижими имоти собственост на
дружеството. През посочения период
длъжникът частично погасявал задълженията си,
като постъпилите суми били разпределяни от подс.Н.
с разпореждания за разпределение -общо 17 броя, като към разпорежданията за разпределение подсъдимия
прилагал и лихвен лист в който се виждало дължимата лихва към датата на
погасяване на частичното задължение.
По последните три разпореждания с
№21374/2002/032594/28.07.2008 г., №21374/2002/032596/29.07.2008 г. и
№21374/2002/032598/30.07.2008г. подс.Н. не издал
лихвени листи, тъй като тези плащания били за погасяване на лихви, а при това
положение при задаване в програмата за издаване на лихвени листи се отпечатвал
празен лист, тъй като не се начислявала лихва върху лихва.
От
друга страна издаването на лихвени листи и прилагането им към изпълнителното
дело не било задължително приложение към разпореждането, но при положение , че
се погасявала главница от тях ставал ясен размерът на лихвите дължими след
извършено частично плащане и разпределение.
С
разпореждане №21374/2002/032606/01.08.2008 г. непосредствено след издаване на
последното разпореждане за разпределение №21374/2002/032598/30.07.2008 г. подс.Н. прекратил изпълнителното дело, на основание чл.225
ал.1 т.1 от ДОПК, а именно поради погасяване на задължението.
Едновременно с издаването на разпореждането за
прекратяване на делото подс.Н. изготвил и
постановление за отмяна на обезпечителните мерки наложени по изпълнителното
дело с изх.№21374/2002/01.08.2008г.
Последното било извършено в противоречие с
методологията на Агенция за държавни вземания, съгласно която разпореждането на
публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство
задължително е следвало да бъде връчено не само на длъжника, но и на взискателя, тъй като акта подлежал на обжалване от
заинтересованите лица и на съответен контрол за законосъобразност относно
основанието за прекратяване. Едва след преклудиране
възможността за обжалване и влизане в сила на съответното разпореждане възниквала възможността за отмяна на
обезпечителните мерки.
Практиката обаче на публичните изпълнители при АДВ
била, при плащане на задължението
наложените обезпечителни мерки да бъдат
вдигани едновременно с изготвяне
на разпореждането за прекратяване- предвид големия брой изпълнителни дело които
всеки от публичните изпълнители имал на производство- от три до пет хиляди и
възможността наложените обезпечителни мерки да останат невдигнати предвид
големия обем на работа, а от там и да последват наказания от ръководството за
неизпълните на служебни задължения.
На
14.08.2008г. постъпило възражение срещу прекратяването на изпълнителното дело
от Митници - Варна, като след проведени
разговори между подсъдимия и представителя на Митница Варна последното било
оставено без разглеждане. Твърденията на подсъдимия /които не се опровергават
от обвинението/ са, че е имало проблем при осчетоводяването на сумите от
счетоводството, като след уточняване и сверяване на нещата с представител на
митницата всичко е било наред и разминаванията са били уточнени.
За
постановеното прекратяване на изпълнителното дело НАП е била уведомена писмено
от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице, като в законовоустановения
срок от страна на НАП не са постъпили никакви възражения, жалби и искания.
На
01.01.2010г. Агенция за държавни вземания се е
,,вляла,, в НАП като публичните изпълнители към АДВ са преминали на работа в
НАП заедно с всички изпълнителни дела които са били на производство.
За
прецизност следва да бъде отбелязано, че АДВ са работили с една програмна
система, а именно така наречената - ДОК
АДВ, а НАП са работили с друга система, а именно така наречена СУП- Системата за
управление на приходите.
С
решение №611/21.06.2011 г. по т.д. №2924/2011г. ОС - Варна открил производство
по несъстоятелност по отношение на „Ийст
Къмпани" АД, като представител на НАП - св.А.Н. предявила вземането на държавата. Тъй като синдикът на
дружеството не приел вземанията с мотива, че последните били погасени съгласно
постановление на публичен изпълнител по изп.д.
№№21374/2002 г. било възразено с писмена молба, която
била разгледана в открито съдебно заседание. Така с определение от 14.12.2011
г. ОС - Варна отхвърлил възражението на НАП, като неоснователно.
Така
приходната агенция предявила установителен иск за
сумата от 300 770.10 лв., като започнала кореспонденция с ТД - НАП - Варна,
чието становище било, че задължението на „Ийст
Къмпани" АД възлизало на 207 226.85
лева.
С
решение на ОС - Варна по т.д. №3211/2011 г.съдът приел за установено, че
дължимата сума от „Ийст Къмпани" АД е в размер на 207 226.85 лв.
В хода на проверката извършена по изпълнителното дело било
установено, че в
Системата за управление
на приходите /СУП/ обслужваща
НАП по сметката на длъжника „Ийст Къмпани"
АД имало висящо задължение в размер
на 300 770.10 лв., докато в системата ДОК АДВ -използвана от Агенцията за държавни вземания не фигурирали никакви задължения на длъжника по изпълнителното дела „Ийст
Къмпани" АД.
Поради така установените разминавания
и с оглед установяване на действителните задължения на „Ийст
Къмпани" АД, със заповед на зам.изпълнителния директор на НАП от
18.05.2012г. /т.3 л.6 от ДП/ била
назначена проверка относно действията на публичния изпълнител Н. във връзка с
изпълнително производство №21374/2002 г. Тя била възложена на св.Й.Г. - главен
експерт по приходите в ЦУ на НАП , св.А.Д. - С. - главен юрисконсулт в ЦУ на
НАП и св.А.Н. - държавен експерт по приходите в ЦУ на НАП.
След извършването на проверката на
18.06.2012г. тримата проверяващи са дали
становището си в доклад /т.3 л.8 от ДП/, че публичния изпълнител водещ
изпълнителното дело- №21374/2002 г., неправомерно е издал разпореждане за
прекратяване поради погасяване на задължението, като са приели, че към дата
01.08.2008г. задължението по изпълнителното дело не е било погасено. Приели са също, че в нарушение на
разпоредбите на ДОПК публичния изпълнител е издал постановление за отмяна на
наложените обезпечителни мерки. Счели са, че от предоставената по електронен
път информация от дирекция
„Информационни системи и моделиране на бизнес процеси" в програмен продукт ДОК АДВ били правени
промени по детайлите на изпълнително
дело № 21374/2002 г. с акаунта от двама потребители ID-15
- публичен изпълнител Н.Н. и ID-21 -служител на АДВ -
Цонка Данева, като било установено, че корекциите извършвани от последната се
отнасяли до погрешно въведен изпълнителен лист от 28.05.2008 г. Останалите
корекции били извършени с потребителския
акаунт на подс.Н..
По данни от дирекция ,,Информационни системи и моделиране на бизнес процеси,,
информацията от IP
адреса на компютъра на потребителя в системата не се съхранява.
Изготвената по време
на ДП ССчЕ /л. 12-24, t.IV/
е дала заключение, че непогасените
задължения по ИД № 21374/2002 г. по описа на АДВ, Регионална дирекция - Варна
към 01.08.2008 г. са били в размер на 493
024.24 лв., представляващи лихви по следните титули :
|
1.
|
По
|
341/04.04.2002 -
|
лихви за ДОО
|
- 36000,00лв.
|
|
2.
|
По
|
660/10.06.2002 -
|
лихви за ДОО
|
- 16000,00лв.
|
|
3.
|
По
|
1453/19.12.2002-
|
лихви за ДОО
|
- 21000,00лв.
|
|
4.
|
По
|
328/12.08.2003
|
лихви за ДОО
|
- 90999,59лв.
|
|
5.
|
По
|
328/12.08.2003
|
лихви за ЗОВ
|
- 4000,00лв.
|
|
6.
|
По
|
422/26.05.2004
|
лихви
заДОО
|
292014,15лв.
|
|
7.
|
По
|
422/26.05.2004
|
лихви за ЗОВ
|
- 30008,98лв.
|
|
8.
|
По
|
422/26.05.2004 -
|
лихви за ДЗПО
|
- 3001,52 лв.
|
Изготвената
по време на съдебното следствие трайна ССчЕ дава заключение, че размерът на дължимата сума по изпълнителното дело от дружеството ,,Ийст къмпани,, АД Варна
към 01.08.2008г. и в размер на 498 728.68лева.
Предвид
и на това заключение прокурорът е поискал изменение на обвинението и съдът с
протоколно определение от 25.11.2015г. е изменил обвинението срещу подсъдимия ,
като е изменен размерът на публичното вземане по обвинението от 493 024.24лева на
498 728.68лева.
Тази
фактическа обстановка по несъмнен и категоричен начин се установява от
събраните в производството писмени и гласни доказателства. Значението на
последните за изясняване на обективната истина с оглед характера на обвинението
е също толкова значителна както и писмените доказателства - в частност
показанията на разпитаните в с.з. свидетели З. Г. и П. Г., които като публични
изпълнители работили в АДВ , а след това и в НАП /при сливането на двете/
подробно обясняват начина на работа в АДВ, а именно кога и как са се вдигали
наложените обезпечения, какво са представлявали акаунтите на публичните
изпълнители, знанието на акунта на публичния
изпълнител от голям брой работещи в АДВ
и тяхното ползване на практика, както и това, че публичните изпълнители са се
доверявали напълно на системата /ДОК АДВ/ обслужваща агенцията. Следва да се
отбележи, че показанията на тези двама свидетели доизясняват,
допълват и припокриват установената, посредством събрания писмен
доказателствен материал фактическа обстановка. В тази връзка, съдът изцяло кредитира
показанията на тези двама свидетели- З. Г. и П. Г., както и на св.Л.М., така и
на останалите свидетели разпитани в хода на досъдебното производство и в
съдебно заседание, като при цененето им взе предвид и обстоятелството, че
свидетелите Й.Г.,
А.Д. – С. и А.Н. са извършили възложената им от зам. директора на НАП проверка
по изпълнително дело №
21374/2002г. по описа на РД на АДВ-Варна.
При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен
състав изгражда следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл.
282, ал.1 от Наказателния Кодекс предвижда наказание за Длъжностно лице,
което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или
правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини
другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици.
Разпоредбата на чл.2 от същия текст третира и случаите когато са настъпили
значителни вредни последици – каквото е настоящото обвинение. По чл.282 от НК има
много съдебната практика, която при цялото си разнообразие достига
до ясни и безпротиворечиви правни изводи.
В едно от
тях, а именно решение № 106 от
18.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 31/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.
П. се излага следното: Очертаните в материалноправната
норма на чл.
282 от НК основни и квалифицирани състави на общото длъжностно престъпление
по служба се характеризират с форми на изпълнително деяние, обективирани в
нарушаване или неизпълнение на служебни задължения, в превишаване на власт или
права, предпоставящи в съотношение на
причинно-следствена връзка и при предвидените субективни измерения на укоримото поведение /пряк умисъл и специална цел/,
възможните или настъпили вредоносни последици. Те се субсумират
чрез осъществени от длъжностното лице действия, несъобразени с установените
изисквания или с прояви на бездействие по служба, респективно чрез реализирана
дейност извън кръга и пределите на предоставената компетентност, свързана със
заеманата длъжност.
Субект
на престъпление по чл. 282 може да бъде само лице, което има качеството на
,,длъжностно лице,, по смисъла на чл.
93, т.1 от НК. В случая това особено качество на субекта на престъпление,
съобразно повдигнатото обвинение на подс.Н. е
неоспоримо, като законодателят го е
включил в нормата на чл. 93, т.1 от НК.
Престъпленията
по гл.VIII, раздел II от НК, като цяло се определят като общи престъпления по
служба. Това е така, защото квалификацията на поведението на длъжностно лице се
прави по тези текстове, само когато това поведение не реализира признаците на
друго престъпление по служба, което систематично е поставено в друга глава на
особената част. Тази теоретична постановка в случая намира практическо
отражение в начина на коментиране в обвинителния акт на изпълнителните
действия, извършени от Н. и от там във формираните основания на обвинението.
За да е
доказано обвинението от обективна страна следва да бъде установено на първо
място, че субектът, а именно лице, което има качеството длъжностно лице е пряк
участник в обществените отношения обект на престъплението. От това се извеждат
и няколко варианти за осъществяване на обективните признаци на престъплението
по чл.
282, ал.1 от НК: - длъжностното лице да "наруши служебните си
задължения", което означава в кръга на компетентността си и на възложената
му работа субектът да осъществява активно поведение, което не е съобразено с
изискванията на заеманата длъжност; - да "не изпълни служебните си
задължения", което означава, че субектът не предприема действия, за
осъществяването на които по отношение на него съществува правно задължение да
ги осъществи или да "превиши властта или правата
си", което означава, че лицето
осъществява поведение, което надхвърля рамките на неговата компетентност
и е включено в чужда компетентност.
В случая
прокурора е приел, че от обективна страна подсъдимия, в качеството си на
публичен съдебен изпълнител е извършил действия, с които е превишил правата си.
Варненската
окръжна прокуратура е внесла обвинителния акт
в съда, като е приела, че
публичния изпълнител Н. с цел да набави облага за дружетво
,,ЕВРО ДРИНКС,, превишил правата си , като издал разпореждане с което на осн. чл.225 ал.1 т.1 отг ДОПК
прекратил производството по
принудително събиране на публични вземания
по изпълнително дело № 21374/2002г. по описа на РД на АДВ-Варна,
като е приела , че задължението не е
било погасено изцяло, от което са настъпили значителни вредни последици,
изразяващи се в несъбирането на публично вземане в размер на
493 024.24лева, а след изменение на обвинението сумата е коригирана на 498
728.68 лева.
Настоящия
съдебен състав след преценка на всички събрани по делото доказателства намира тези твърдения за неоснователни.
Внимателната
преценка на фактите говори за това, че процедурата от страна на подсъдимия по
прекратяване на изпълнително дело №21374/2002г. поради плащане на задължението
от страна на длъжника е спазена.
Имайки
предвид, че през 2008г. публичните изпълнители са работели с програмата ДОК
АДВ на която са имали пълни доверие,
което обстоятелство се установява от показанията на свидетелите З. Г. и П. Г. и
при положение, че след поредно плащане тази система е показала на подс.Н., че задължението по изпълнителното дело е погасено
изцяло / в случая платена е оставащата сума като лихва/, то задължение на подс.Н. е било да
прекрати изпълнителното дело поради плащане на задължението.
На следващо
място относно вдигането на обезпечителните мерки се установи от показанията на
свидетелите З. Г. и П. Г., че обичайна практика в агенцията е било наложените
обезпечения да бъдат вдигани т.е. да се изготвят постановления за вдигането им
към момента на изготвяне на постановленията за прекратяване на изпълнителното
дело по което са наложени. Това, въпреки,
че е било в нарушение на нормативната уредба се е практикувало от публичните изпълнители предвид големия
обем на работа която е имал всеки от тях, а именно на производство по около пет хиляди изпълнителни дела. От друга страна е логично и обяснението на подсъдимия /подкрепено и от
показанията на св.Г. и Г./, че на практика обезпеченията
не се вдигат веднага, а минава определен немалък период от време от
постановяване на вдигането им до фактическото им такова вдигане, какъвто е и
настоящия случай в който са минали около
40дни.
В тази
връзка са били и действията на подсъдимия Н., когато е изготвил постановленията
за вдигане на обезпечителните мерки, като макар и в нарушение на нормативната
уредба, която е указвала, че следва да са изминали определени срокове в които може да се обжалва постановлението за
прекратяване на изп. дело, неговите действия не са били в противовес с извършваните общоприети действия от
останалите публичните изпълнители работещи в АДВ Варна.
Съдът
приема, че формално подсъдимият е спазил
процедурата по прекратяване на изпълнителното дело, предвид на обстоятелството,
че според изчисленията които е извършила програмата ДОК АДВ, след като е
извършено поредното плащане, задължението на длъжника което е отразила тази
системата е било нула лева, поради което и това действие на подсъдимия не може да се приеме, като превишаване на
властта или правата си.
В този
смисъл, съдът намира за недоказан един от елементите от обективната страна на
престъплението по чл.
282, ал.1 от НК - не се установи подсъдимият в качеството си на длъжностно
лице да е превишил правата си /властта си/ и да не е изпълнил задълженията си.
Следващата
особеност от обективна страна е, че престъплението по чл.
282 от НК е от категорията на
резултатните - поставяне в опасност.
Резултатът е
посочен чрез формулировката "могат да настъпят немаловажни вредни последици"-
ал.1 или ,,са настъпили значителни вредни последици,, -ал.2
Това
означава, че престъплението е довършено със създаването на реална опасност от
настъпването на тези последици или в случая на втората алинея, когато те са
настъпили т.е. ако вредните последици са настъпили и отговарят на критерия за
значителност, поведението на длъжностното лице ще се квлифицира
по чл.
282, ал.2 НК, т.е. по квалифицирания състав. Използваният израз "вредни
последици" показва, че тук са съставомерни както
имуществените, така и последиците с неимуществен характер. Изискването за
немаловажност на последиците се преценява за всеки конкретен случай в
зависимост от поведението, което длъжностното лице е осъществило и последиците
от него.
В случая
държавното обвинение е приело, че от действията на подс.Н.
са настъпили значителни вредни последици.
За да
анализираме тази теоретична постановка при
установената по това производство фактическа обстановка следва да
проследим отново действията на подсъдимия, описани в началото на мотивите на
съда:
-през 2004г.
на подс.Н. в качеството му на публичен изпълнител при
АДВ Варна е било възложено изпълнително
дело №21374/2002г.
-За периода
2004г.- 2007г. по делото са били присъединени множество взискатели
- подсъдимия
е извършвал действия по това изпълнително дело, като по негови твърдения за
периода 2004г. до 2008г. е събрал от длъжника сумата от около два милиона лева.
-в края
на месец юли 2008г. е постъпило поредно
плащане от страна на длъжника по изпълнителното дело, като подс.Н. е изготвил разпореждания за разпределение на
сумата, като предвид на обстоятелството,
че се е плащала останалата като задължение по делото лихва от системата не са били разпечатвани т. нар. ,,лихвени листи,,,
тъй като при такива задължения /за лихва/ при разпечатване излизали празни
листи предвид на обстоятелството, че ,,лихва върху лихва,, не се е
начислявала.
-на
01.08.2008г. след като в системата ДОК АДВ задължението по изпълнителното дело
е било нула лева подсъдимия Н. е
изготвил разпореждане с което е прекратил изпълнителното делото на осн. чл.225 ал.1
от ДОПК т.е. поради плащане на
задължението.
-едновременно
с изготвяне на това разпореждане подс.Н. е изготвил и
разпореждане за вдигане на наложените обезпечителни мерки по изп. дело.
-за това, че
е изготвено разпореждане за прекратяване на изпълнителното веднага /през
2008г./ на взискателите
, включително НАП са били изпратени съобщения - получено от НАП на
06.08.2008г. Освен от митница Варна,
/която е направила възражения, но след проведени разговори нещата са били
уточнени/ други възражения и жалби за това , че изпълнително дело се прекратява
поради плащане на задължението не са постъпвали. По този начин, предвид
необжалването му от никооя от страните по изп. дело,
разпореждането за прекратяване е влязло в законна сила.
-за периода
м.август 2008г. - 2012г. никой по никакъв начин не е оспорвал, че задължението
по изп. дело е било погасено и че прекратяването е
законосъобразно.
-след
вливането на АДВ към НАП /01.01.2010г./, а именно
едва през 2012г. при синхронизиране и засичане на системите които са използвали двете
структури /АДВ и НАП/ , а именно ДОК и СУП е започнала проверка от страна на НАП, която е имала
задачата да установи дали задължението
по горепосоченото изпълнително дело е погасено изцяло.
- На
18.06.2012г. е изготвен доклад от св.Й.Г. - главен експерт по приходите
в ЦУ на НАП , св.А.Д. - С. - главен юрисконсулт в ЦУ на НАП и св.А.Н. -
държавен експерт по приходите в ЦУ на НАП, който доклад е дал заключение, че
има несъбран остътък по изпълнителното дело
представляващ лихви в размер на 498 188.76лева.
-След така
изготвения доклад е сезирана прокуратурата на РБ, която от своя страна след
провеждане на разследване е внесла обвинителен акт във ВОС срещу Н. за
извършено престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК. При внимателен прочит прави впечатление
обстоятелството, че обвинителния акт на практика преповтаря /донякъде/
съдържанието на изготвения доклад от свидетелите Й.Г.,
.А.Д. - С. и А.Н.
От обективна
страна съставът на чл.
282, ал.2 от НК предполага доказване на обстоятелството, че вредните
последици, които са настъпили са значителни.
В случая не може да не се отбележи
обстоятелството, че твърдяното от
органите на НАП, а в последствие и от прокуратурата, че размерът на настъпилите
значителни вредни последици и различен, а именно веднъж се твърди, че те са в
размер на 207 226.85лева, втори път че са 300 770.10лева, трети път
че са 493 024.24лева, а четвърти път, че са 498 728.68лева. В този
смисъл настоящия съдебен състав намира най малко за странно тези не малки
различия в сумите, като намира, че в крайна сметка размерът на щетата, която се
твърди, че е настъпила не може да бъде ,,предполагаем,, и в различни периоди от
време различен. По този начин ,,най малко,, на подсъдимия не става ясно какъв е
размера на вредната последица, която се твърди , че е настъпила в резултат на
неговите действия.
Следва да се
обсъди и обстоятелството твърдяно от прокуратурата , а именно, че подсъдимия
със своя акунт /парола/ е манипулирал системата на
АДВ и е намалил размера на задължението на ,,ЕВРО ДРИНКС,, АД.
Освен
твърдения от страна на прокуратурата, доказателства в тази насока не са
събрани.
По делото се
установи, от показанията на разпитаните свидетели З. Г., П. Г. и Л.М. , че акаунта на всеки
един от публичните изпълнители , включително и на подсъдимия е бил известен на
голям брой лица работещи в АДВ Варна, като влизайки с паролата /акаунта/ например на подсъдимия от всеки един от компютрите в АДВ по
определено изпълнително дело могат да бъдат правени различни промени и
корекции.
Следва да
бъде отбелязано, че по данни на дирекция,,Информационни системи и моделиране на
бизнес процеси,, информация за IP адреса на компютъра
на потребителя в системата не е била съхранена, т.е. не може да се установи
от кой компютър са правени промени в
системата на АДВ.
Предвид и на
това няма как да бъде прието за доказано твърдението на прокуратурата по
отношение на подсъдимия за манипулиране на данни по изп.
дело от негова стрна, тъй като кръгът на лицата имащи
възможност да манипулират системата и евентуално да извършат промени по
определено изпълнително дело е доста голям, а именно заключаващ се най вероятно до всички публични изпълнители
работещи в системата на АДВ Варна през 2008г. , а евентуално и служителите на
агенцията работещи там през този период.
В този смисъл съдът намира за недоказани
обективните признаци от състава на престъпление по чл.
282, ал.2 от НК.
От субективна страна престъплението по чл.
282, ал.2 се осъществява при форма на вина пряк умисъл. Непредпазливото
осъществяване на такова поведение следва да се квалифицира евентуално като
безстопанственост или да съставлява само дисциплинарно нарушение. Всички
действия, извършени от подсъдимия по процесното изпълнително дело говорят
единствено за това, че той в една в общи линии ненормална като натоварване
работна обстановка, с наличие на около
пет хиляди възложени му изпълнителни дела
е правил усилия да осъществява служебните си функции и да изпълни
задълженията си, като публичен изпълнител. Всички действия на подсъдимия се
характеризират най-малкото с последователност. Не може да не направи
впечатление обстоятелството, че при извършване на действия по конкретното изпълнително
дело с №
21374/2002г. по описа на РД на АДВ-Варна след постъпване на суми по него от
страна на длъжника подсъдимия е правел разпределението им между взискателите и е отразявал това в системата ДОК АДВ, като
през периода 2004г. – 2008г. постъпилите суми по него в резултат на действията
на подс.Н. са били много на брой о общо около два милиона лева.
Тази
очевидна последователност , с която са извършвани действията на публичния изпълнител говори за това, че той не е имал някакво ,,по-специално отношение,,
към това, конкретно изпълнително дело, нито пък е искал всячески да доведе
изпълнението до предварително начертан от него път, освен по пътя, начертан от
процесуалния кодекс.
Съставът по
чл.282 от НК изисква, освен горния пряк умисъл и допълнителен субективен
признак - наличие на специална цел.
Тя намира
проявление в два варианта:
- "да
набави облага" за някого, т.е. да настъпи увеличаване на актива на
имуществото на длъжностното лице или на другиго
- "да
причини другиму вреда", което означава в имуществото на друго лице да
настъпи някакво неблагоприятно изменение,
т.е.
престъплението по чл.
282 от НК е налице, когато длъжностното лице наруши или не изпълни
служебните си задължения или превиши властта или правата си с цел да набави за
себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да
настъпят немаловажни вредни последици. Ако при нарушаването или неизпълнението
на служебните задължения или превишаване на властта или правата деецът не е
целел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда,
то дори и да са налице другите предпоставки на този престъпен състав, няма
престъпление по чл.
282, ал. 1 НК.
Прокуратурата
поддържа твърдението, че умисълът на подсъдимия е насочен към това да набави
облага за другиго, а именно за ,,ЕВРО ДРИНК,, АД.
Съдът не
приема подобно твърдение, тъй като видно от материалите, събрани в хода на
досъдебното производство, както и от тези събрани в съдебното следствие,
дори няма и намек подсъдимия и някой от
представителите на ,,ЕВРО ДРИНК,, АД да
са имали ,,някакви,, отношения помежду
си /извън служебните такива по изп. дело/, които дори
и да водят до някакво предположение за умисъл от страна на подсъдимия да
облагодетелства дружеството.
Вторият
вариант, касаещ осъществяване на специалната цел при
престъплението по чл.
282 от НК - причиняване другиму вреда предполага преследвана от подсъдимия
цел в имуществото на друго лице да настъпи някакво неблагоприятно изменение. В
случая това друго лице според обвинението е представител на държавата, което
твърдение не се приема от съда,
най-малкото защото подсъдимия е също неин представител и от друга страна както
беше посочено по горе е събрал по това изпълнително дело немалка сума.
В подкрепа на изводите на съда за недоказаност
на субективните признаци на престъплението по чл. 282 от НК следва да се
отбележи, че липсват каквито и да е доказателства за наличие на познанства,
някакви близки отношения, поети ангажименти, контакти между подсъдимия и
представител на длъжника с цел да се причини вреда изразяваща се в несъбиране
на публично вземане , за да може да се твърди от прокуратурата, че има пряк
умисъл и специална цел.
Страните в
изпълнителния процес, в частност и взискателите, разполагат с регламентирани от закона защити
срещу незаконните действия на публичния изпълнител, а именно обжалване на
действията му /в случая при прекратяване
на изпълнителното дело за което действие са били уведомени по надлежния ред и в
продължение на години са бездействали/, като подмяна на така регламентирания
ред с репресивните функции на наказателното производство е недопустима
Настоящият
състав на Окръжния съд, основавайки се на горепосочените свои изводи намира, че
не са доказани нито обективните, нито субективните признаци от състава на
престъпление по чл.
282, ал.2 вр. ал.1 от НК, което
мотивира съда при условията на чл. 304
от НПК да постанови оправдателна присъда по повдигнатото срещу Н.Н. обвинение.
Предвид на
горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: