РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Белоградчик, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Р. Й. от гр. В., обл.В., ул. ”....” № .., вх. ..,
ет..., ап... с ЕГН **********, срещу НП № 377/08.06.2022 г. на Директора на
РДГ-Берковица, с което за извършено нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, му
е наложено наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. на основание чл.266 ал.1
от ЗГ.
В жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП, с
наведени доводи за липса на деяние „съхранение“ на дървесина, поради
товарене във временен склад към сечище, за процесуални нарушения според
жалбоподателя – позоваване на НП на писмено доказателство, с което
нарушителят не е бил запознат. В с. з. жалбоподателят се явява лично и с
процесуален представител – адвокат, който заявява, че поддържа жалбата си,
също – че дървата са били установени да се претоварват на временен склад,
където съответното лице е следвало впоследствие да ги маркира и издаде
превозен билет. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по
делото, но е депозирала писмено становище по казуса – за неоснователност на
жалбата, респ. за отхвърлянето й и потвърждаване на издаденото НП.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
В хода на извършвани проверки в рамките на своята компетентност на
контролен орган, служители на ИАГ – свид. Ст. С. и негов колега – Ив. Н., на
05.04.2022 г., около обяд, посетили землището на с. В., обл. В. като на едно
място /извън селото/забелязали няколко МПС. В единия имало натоварена
вече дървесина, а в другия – останала малко такава, т.е. приели, че се
извършва претоварване от едното на другото МПС. Автомобилът, натоварен
вече с дървесина бил тов. а. м. “МАН” с ДКН ВН .. АК /собственост на Н. И.
А. от гр. В., с ЕГН **********/, в който установили след измерване дърва за
огрев – дъб и цер – общо 11,0 пр. куб. м., като по тях нямало поставена КГМ и
не бил издаден превозен билет за същите. Жалбоподателят Г. Й. – лицензиран
лесовъд, и още няколко лица с него, били там. Й. заявил, че е управлявал
автомобила м. „МАН“ с рег. ВН ... В друг тов. авт. м. „ГАЗ 66“ с рег. № ВН ...
АК имало натоварени 1,50 пр. куб. м. дърва, дъб и цер, също без КГМ и
превозен билет. Същевременно от служителите на ИАГ било поискано
съдействие и от страна на компетентните местни органи - РДГ-Берковица,
както и от полицията, с цел установяване на координатите на мястото на
проверката и евентуално продължаване на същата – относно добива на
дървесината. От Й., като лицензиран лесовъд, бил поискан от служителите на
ИАГ, но той не представил - превозен билет за дървата в тов. автомобили м.
„МАН“ с рег. № ВН ... АК и м. „ГАЗ 66“ с ДКН ВН ... АК, заявил обаче, че
мястото на проверката е временен склад.
Ив. Н. – гл. специалист при ИАГ, в 13.30 ч., съставил констативен
протокол № 152904/152905 / изписан върху две бланки, с два номера по
кочан/ за установеното от него и колегата му С., в присъствието и на самия Г.
Й., като написал предписание – да се съставят АУАН по ЗГ за констатираните
нарушения и да се задържат двата проверени автомобила с дървата. Й.
започнал да се държи грубо със служителите на ИАГ, но им предоставил все
пак документ за самоличност – лична карта.
На база на видяното и протокола /№ 152904/152905/, св. Ст. С. на място
веднага съставил АУАН на Г. Й. - оформил АУАН № 377/05.04.2022 г./ № по
бланка 0110718/, като свидетел на съставянето на акта и установяване на
нарушението, в него се подписал Ив. Н.. Актът е съставен за нарушение по
чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, извършено от Й. и изразено в „съхранение“ в тов. а. м.
“МАН“ рег. № ВН ... АК, на 11,00 пр. куб. м. дърва, без да са маркирани с
КГМ. Й. подписал както констативният протокол, така и съставения акт, и
получил копие от последния. Като възражение в акта, той отразил, че
камионът е натоварен и са маркира от него. Дървата и автомобилът били
задържани и оставени за отговорно пазене в ДГС-Белоградчик.
Относно другия автомобил м. „ГАЗ 66“ натоварен с 1,50 пр. куб. м.
дърва, също без КГМ и превозен билет, бил съставен друг АУАН на Г. Й. – за
2
деяние „транспорт“ на такива дърва.
След пристигане на служители на РДГ-Берковица, ТП-ДГС Белоградчик
и полицията, Й. издал въпреки всичко превозен билет за дървата в тов.а. м
.“МАН“, по повод което бил съставен от Н. КП № 152906/05.04.22 г., в 17.20
ч., с разпореждане да се състави на Й. и АУАН за неправомерно издаване на
превозен билет.
На 08.06.2022 г. въз основа на акт № 377/05.04.22 г. е издадено
обжалваното по настоящето дело НП 377/2022 г. на Директора на РДГ-
Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за безспорно установени единствено фактите на : натоварени на 05.04.2022 г.,
на МПС – тов. а. “МАН” с рег. № ВН ...АК и тов. а. м. „ГАЗ 66“ с рег.№ ВН ..
АК, в землището на с. В., обл.В., дърва без марка / КГМ / и без издаден
превозен билет за тях, описани подробно в съставения КП № 152904-05.
Служителите на ИАГ – С. и Н., на 05.04.2022 г. ок. 13.00 ч. са констатирали
неоспоримо приетите от съда за истинни факти – в посочените МПС, вкл. и
описаното в АУАН и НП, установени в посоченото място и в посоченият
момент, имало общо 12,50 пр. куб. м. дърва от вида цер и дъб / 1,50 пр. куб.
м. в едното МПС, и 11,00 пр. куб. м. – в другото/. Върху тези дърва не била
поставена марка, нито след започване проверката им е бил представен
превозен билет.
Отговорността на жалбоподателя, с АУАН и НП № 377/22 г. на РДГ-
Берковица, е ангажирана за нерегламентирано „съхранение“ на дървата в
единия автомобил – м. „МАН“ с рег. № ВН ... АК - деяние по чл.213 ал.1 т.1
от ЗГ – т.е. без да има маркиране върху тях с КГМ.
Съдът намира за недоказано по безспорен начин извършването на така
приписаното на нарушителя деяние.
От една страна, установеното на мястото на проверката МПС – м.
”МАН”, от служителите на ИАГ, при пристигането им, не се е движело,
установено е от тях спряно, паркирано / както и останалите – едно или две
МПС/. Съдът обаче, не може да си направи извод за осъществявано деяние
“съхранение” към момента на проверката от компетентните органи. А
евентуално друга нерегламентирана дейност – “товарене” или „разтоварване“
например на дърва без да са маркирани, и без да имат издаден превозен билет/
като предвидени хипотези на изпълнително деяние в чл.213 ал.1 ЗГ , не е
3
санкционирана. Свид. С. в с.з., че заварените МПС са били две, и освен
жалбоподателят , на мястото е имало още три лица – работници. В КП №
152904-05, съставен на място от другия служител на ИАГ, участвал в
проверката – Ив. Н., дори е отразено , че в момента на пристигането им със С.
се е извършвало претоварване на дърва в спрените МПС, като тов. а. „МАН“ е
бил „товарен от другите два автомобила“. Очевидно и житейски логично е
тогава да се е извършвала подобна дейност, или поне много скоро преди
идването на проверяващите да е започнала. В този ред на мисли, според съда
не регламентирано “съхранение” на дърва не може и да е осъществено, респ.
няма състав на това админ.нарушение в случая. Съхранението, като действие,
предполага продължителност във времето на престояване на дървата на
определено място, докато те не се ползват от притежателя им, с оглед
ограничаване достъпа до тях и на трети лица. Напротив, в случая дървата са
били натоварени и подготвяни за надлежен транспорт.
Не се представиха никакви доказателства на следващо място, че
мястото, но което са заварени спрени автомобили с дърва, не е „временен
склад“ към конкретно сечище, каквото възражение се прави от страна на
жалбоподателя / вкл. и на място, при проверката/. АНО не ангажира такова
доказателство, от което би се формирал и правилния извод – следва ли или
не, констатираните там добити дървета, да са маркирани и да са прикарани до
това място с превозен билет или не / тъй като до временен склад не е
задължително да са/. Извън спора по делото е факта, съобщен от свид. С., че
дори и да е временен склад мястото, то попада в землището на друго населено
място, различно от това, в което е сечището, и това е недопустимо от ЗГ. Това
е така, тъй като определянето на временния склад се контролира от
съответната РДГ, а дори и неправилно определен – при одобрен технологичен
план, извън параметрите на това дело остава въпроса за законосъобразното му
местонахождение съгласно този план.
Предвид всичко изложено до тук, съдът не намира за необходимо да се
произнася изрично и подробно по доводите на жалбоподателя относно
стойността на отнетите с НП предмет и средство на нарушенията, в които е
обвинен. Но за прецизност, отбелязва : има доказателства / справка от Сектор
“ПП”-КАТ при ОД-МВР-Видин/ относно собствеността на соченото в АУАН
и НП МПС, от които става ясно, че то не е на самия жалбоподател. Няма
доказателства МПС обаче, да е използвано независимо от волята на
собственика или против нея. Задължение на АНО е да установи безспорно
всички факти и обстоятелства, имащи отношение към отговорността на едно
лице, на което се вменява извършването на админ.нарушение. В хода на
админ. нак. производство въобще не е изследвано в нарушение на чл.52 ал.4
от ЗАНН от наказващия орган - обстоятелството дали ползването на вещта за
извършване на нарушенията е станало със знанието или съгласието на
собственика или напротив.
При условие, че не се доказа пък, собственик на тов. автомобил м.
”МАН” с рег. № ВН ... АК да е жалбоподателят, то ненужно в случая се
4
оказва провеждане на изследване за стойността на МПС и предмета на
приписаните нарушения – дървата, по повод направено подобно възражение в
жалбата. Това е така, тъй като разпоредбите на чл.20 ал.1, 3 и 4 от ЗАНН се
прилагат относно вещи, принадлежащи /собственост/ на нарушител. Или
когато вещта, ползвана като средство за осъществяване на админ.нарушение
не е собственост на нарушителя, то преценката по чл.20 ал.4 от ЗАНН – не е
необходима, тъй като е недопустимо въобще прилагането на ал.1 и 3 от чл.20
ЗАНН – общ закон, а евентуалното отнемане в полза на държавата на такива
вещи / непринадлежащи на нарушителя, би било възможно на основание на
специални законови разпоредби, ако те го предвиждат / както е в сл. ЗГ/.
Относно довода за позоваване на НП на документ – КП №
152906/05.04.22 г., който не е упоменат в АУАН и не е бил връчен при
съставянето му / на протокола / на проверения нарушител, съдът не намира за
допуснато съществено процесуално нарушение, накърнило правата, и в
частност – правото на защита, на Г. Й.. Действително в АУАН не се
споменава този КП, но в хода на развилото се админ. нак. производство,
започнало именно със съставения акт, АНО има правото да събира
допълнителни доказателства по казуса и очевидно той е решил да се
възползва от такива – последващия КП № 152906 на Ив. Н., служител на ИАГ.
Лицето, обвинено в извършване на админ. нарушение, има впоследствие, след
издаване на НП, правото и възможността да се запознае с преписката по
случая и съобразно доказателствата в нея да заеме позиция и организира
защитата си. Право на преценка на АНО е от кои събрани доказателства ще се
възползва при вземане на своето решение. Не връчването на самия КП №
152906/05.04.22 г., съставен спрямо Й. по-късно от предходния, е поведение
на съставителя му и би следвало да е обусловено от присъствието или не на
нарушителя на мястото към този по-късен момент.
По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като цяло е незаконосъобразно и неправилно, и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 377/08.06.2022 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Г. Р. Й. от гр. В., обл.В., ул. ”....” №
.., вх. .., ет... ап.., с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.213 ал.1
т.1 от ЗГ, е наложено наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. на основание
чл.266 ал.1 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ - Берковица, с адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул.
„Митрополит Кирил” № 13, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Й. от гр. В., обл.В., ул. ”...”
№ .., вх. ., ет..ап...с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6