Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Р.М., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 8059/2013г. на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 127, ал.2 СК.
Образувано е
по искова молба, депозирана от В.С. срещу С.А. за определяне местоживеенето на
детето Симон Симеонов А. при майката, предоставяне родителските права на
майката, определяне режим на лични отношения с бащата и присъждане на издръжка
в размер на 150 лв. за периода от 05.06.2012г. до 04.06.2013г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 05.06.2013г. до окончателното
изплащане на задължението и издръжка от 150 лв. месечно с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна
вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
Ищецът В.С.
твърди, че по време на фактическо съпружеско съжителство със С.А. в периода от
1999г. до 2001г. е родено детето Симон Симеонов А., като през 2001г. поради
неразбирателство е напуснал заедно с детето съвместно обитаваното в гр. София
жилище и се установил в гр. Варна. Поддържа, че непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето се полагат единствено и само от майката,
като бащата се е дезинтересирал от развитието му и не
поддържа никакъв контакт с него. Твърди се още, че нарасналите нужди на детето,
което към момента е на 13 години от облекло, храна, учебници, пособия, спортни
занимания не могат да бъдат задоволени единствено от майката, което налага
участие на ответника в заплащане на издръжка.
С оглед
изложеното моли за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете да бъде предоставени на В.С., да бъде определено местоживеене
на детето при неговата майка, да бъде определен режим на лични отношения с
бащата по следния начин: всяка първа и трета седмица от месеца от 8.00 ч. в
събота до 19ч. в неделя с приспиване, един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск и по една седмица по време на всяка училищна
ваканция – зимна и лятна, както и
присъждане на издръжка в размер на 150 лв. месечно за периода от
05.06.2012г. до 04.06.2013г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението и 150 лв. месечна издръжка с
падеж първо число на месеца, за който се дължи до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът С.А. е депозирал писмен отговор, с който не се
противопоставя упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майката, на искания от майката режим на лични отношения с детето, както и определяне
местоживеенето на Симон А. да бъде определено при нея. Поддържа, че към настоящия
момент е безработен и не е в състояние да заплаща искания размер на издръжка от
150 лв., нито извършените от ищеца съдебно – деловодни разноски. Изразява
готовност да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. С оглед изложеното
настоява за отхвърляне на претенцията за издръжка за разликата от 100 лв. до
претендирания от 150 лв.
Заинтересованата
страна ДСП – Варна изразява становище, че постигнатото съгласие между страните досежно местоживеенето на детето, упражняване на
родителските права от страна на майката, както и режима на лични отношения с
бащата, е в интерес на детето, а относно конкретния размер на дължимата от
бащата издръжка същият следва да се преценява с оглед събраните по делото
доказателства.
За да се
произнесе по спора съдът съобрази следното:
Не е спорно
между страните с оглед изложените от тях твърдения, че детето Симон Симеонов А.
е родено на ***г. в гр. София, по време на фактическо съпружеско съжителство
между страните по делото с установен от двамата родители произход – майка В.Б.Б.
и баща – С.К.А., факт установен от удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 140/15.02.2000г., съставен от длъжностно лице по
гражданското състояние в гр. София.
Не е спорно
още, че майката В.Б. е напуснала през 2001г. съвместно обитаваното жилище в гр.
София и се е установила заедно с детето Симон А. в гр. Варна.
Съдебният състав,
в сложната и деликатна дейност по чл.
59 СК се съобразява преди
всичко с нуждите на детето и неговите
интереси, поради което не е обвързан
от исканията и становищата на двамата родители за начина, по
който да се произнесе. Интересите
на родителите в тази връзка се
преценяват единствено в контекста на благосъстоянието
на детето.
Съобразявайки
всички обстоятелства от значение за интереса на детето, определени в Семейния
кодекс и в ППВС № 1/1974г. по гр.д. № 3/74 г. съдът намира, че интересът на
детето налага то да живее при майката, полагаща и към настоящия момент преки и
непосредствени грижи за детето и на която следва да бъдат предоставени и
родителските права.
Предложеният
от майката режим на лични отношения между бащата и детето Симон Симеонов А., с
който С.К.А. е съгласен държи сметка за необходимостта на детето да изгради по
– пълноценна емоционална и духовна връзка с бащата и предвид липсата на
доказателства за настъпило трайно отчуждение между него и детето режимът следва
да бъде определен по следния начин: всяка първа и трета събота от месеца от
8:00ч. в съборния ден до 19:00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, един
месец през лятото по време на неговия платен годишен отпуск, несъвпадащ с този
на майката и по една седмица по време на зимната и лятната училищна ваканция.
Ако този
режим бъде изпълняван точно, той удовлетворява интереса на детето
за съхраняване на връзката с неговата майка и възможността
за пълноценното му личностово развитие
под грижите и на двамата
родители.
По
отношение на дължимата от родителите издръжка на ненавършилото пълнолетие дете
През учебната 2012/2013г. Симон А. е бил
ученик в 6 клас в Спортно
училище „Георги Бенковски” в гр. Варна, видно от приложената по делото ученическа книжка. Симон А. е
състезател по спортна гимнастика в основния отбор на юноши младша възраст, картотекиран
в клуб ГСК „Интерком Груп – Черноморски юнак” – Варна
и в това си качество участва във всички турнири и състезания, включени във
вътрешния спортен календар. Част от разходите по обезпечаване на учебно –
тренировъчния процес и участието му в състезанията се осигуряват от родителите.
За
периода от 03.07.2012г. до 31.05.2013г. В.Б. е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 4 993, 08 лв., факт установен от служебна
бележка, издадена от работодателя „Фаст Персонал 2”
ДЗЗД.
Ангажираните
от ищеца гласни доказателства, чрез разпита на Виолета Костова, баба на Симон А.
и майка на В.Б., преценени съобразно чл. 172 ГПК установяват, че детето и
майката живеят в собственото на свидетеля жилище. Към настоящия момент Симон А.
е ученик в 7 клас в спортно училище в гр. Варна в паралелка по спортна
гимнастика. Профилираното училище, което посещава налага участие в състезания в
страната, половината от разходите по които се поемат от неговата майка, а
останалата част от училището, в което учи детето.
При
определяне размера на дължимата издръжка съдът съобрази указанията, дадени в Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на
ВС и Постановление № 5/31.11.1981г. на Пленума на
ВС, които представляват задължителна съдебна практика, в които е прието, че
възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните
доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата,
които имат право на издръжка
се определят съобразно с обикновените условия за живот
на тях, като
се вземе предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които имат значение за
случая. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото
се отглеждат, които принципи са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал.1 и ал.2
СК.
От
фактическата раздяла на страните по делото, настъпила през 2001г. до настоящия
момент са изминали дванадесет години, през което време детето Симон А. е вече ученик
в 7 клас в
Спортно училище „Георги Бенковски” в гр. Варна и с оглед възрастта му има нужда
от храна, облекло, учебници и средства за спортни състезания.
Съдът намира,
че при определяне
размера на издръжката следва да бъде отчетено
и обстоятелството, че родителските права са предоставени на майката, както и че
непълнолетното дете живее при нея и тя поема
значителна част от издръжката на
Симон А.
в размер на 80 лв.
Ответникът С.А.
не е изложил твърдения и не е ангажирал доказателства, че е заплащал издръжка
на детето от настъпване на фактическата раздяла между страните по делото до
настоящия момент.
По
делото са безспорно установени доходите, получавани от майката В.Б., за разлика
от тези на бащата. Въпреки дадените от съда указания в доклада по делото ищецът
не е ангажирал доказателства установяващи доходите получавани от бащата. В тази
връзка представеното по делото извлечение от Търговския регистър, воден при
Агенция по вписванията по партида на търговско дружество „Л’Оноре”,
ЕИК *********, установява единствено обстоятелството, че С.К.А. е съдружник в
посоченото дружество, но не доказва получаваните от него доходи и възможността
да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 150 лв.
С оглед
изразеното от страна на ответника съгласие и възможност да заплаща издръжка в
размер на 100 лв., липсата на ангажирани други доказателства установяващи
неговите доходи, позволяващи му да заплаща претендирания размер от 150 лв., съдът намира,
че издръжката, която следва да
заплаща С.А. на непълнолетното си дете е в размер на 100 лв.
за периода от 05.06.2012г. до 04.06.2013г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 05.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението,
както и 150 лв. месечно от датата на исковата молба с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна
вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
За да достигне до този извод
съдът преценява преди всичко нуждите
на детето, понастоящем в гимназиална възраст, със сериозни
потребности от храна, облекло, учебни помагала и материали, и с определянето на издръжката в посочения размер за него ще
се осигурят близки условия на живот до
тези, които биха били, ако
двамата родители живееха заедно. Съдът намира, че
определеният размер не би затруднил
ответника,
тъй като е в трудоспособна възраст и не е безработен; освен това не
е навел твърдения за други алиментни
задължения към други непълнолетни низходящи.
При този изход на спора, в полза
на ищеца В.Б. следва
да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на
388, 60 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът С.А. следва да
бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Варна
следващата се държавна такса, която възлиза на
194 лв., на осн.
чл.78, ал.6 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Симон
Симеонов А., ЕГН ********** при майката В.Б.С.,***, на осн.
чл. 127, ал.2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето Симон Симеонов А., ЕГН ********** на майката В.Б.С.,***,
на осн. чл. 127, ал.2 СК вр.
чл. 59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.К.А.,***
с детето Симон Симеонов А., ЕГН ********** по следния начин: всяка първа и
трета събота от месеца от 8:00ч. в съборния ден до 19:00ч. в неделя с
преспиване в дома на бащата, един месец през лятото по време на неговия платен
годишен отпуск, несъвпадащ с този на майката и по една седмица по време на
зимната и лятната училищна ваканция, на осн. чл. 127,
ал.2 вр. чл.
59 СК.
ОСЪЖДА С.К.А.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Симон Симеонов А., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител В.Б.С.,*** сумата от по 100 лв. /сто лева/ месечно,
представляваща месечна издръжка за периода от 05.06.2012г. до 04.06.2013г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 05.06.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения от по 100 лв. до претендирания
размер от по 150 лв. месечно, на осн. чл. 127, ал.2 вр. чл. 143, ал.2 и чл. 149 СК.
ОСЪЖДА С.К.А.,*** ДА ЗАПЛАЩА на Симон Симеонов А., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител В.Б.С.,*** издръжка в размер на 100 лв. /сто лева/
месечно с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения от 100 лв. до претендирания
размер от 150 лв. месечно, на осн. чл. 127, ал.2 вр. чл. 143, ал.2 СК.
ОСЪЖДА С.К.А.,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.С.,*** сумата от 388, 60 лв. /триста осемдесет и
осем лева и шестдесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.К.А.,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Варна сумата от 194 лв. /сто
деветдесет и четири лева/, представляваща следващата се за производството
държавна такса,
на осн. чл.78, ал.6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: