Р Е Ш Е Н И Е
05.10.2018 Дупница
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
26.09. 2018
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1103 2018
дело № по описа за год.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Вива Прима“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №81, вх.В, ет. 8, срещу С.Н.Д. с ЕГН:**********, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. Ищецът иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи вземане в размер на 236.08 лв. — главница, представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и обезщетение за неизпълнение на договор, сключен между С.Н.Д. и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД на 18.01.2014г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира присъждане на строените в производството разноски.
Ищецът твърди, че предявява исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата
20.02.2017г. с прехвърлител на вземанията ’’С.Г.Груп“ ООД, ЕИК:*********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 29.05.2015г. с прехвърлител на вземания „Българска Телекомуникационна
Компания” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения
към него и начислени неустойки по него. Въз основа на сключен договор за
далекосъобщителни услуги от дата 18.03.2014г., с индивидуален клиентски номер
на договора ********** между ответника и „Българска Телекомуникационна
Компания” ЕАД, е издадена фактура №**********/23.02.2015.г., за отчетен период
от 23.01.2015г. до 22.02.2015г., с краен срок за плащане 13.03.2015г., с обща
сума за плащане в размер на 236.08 лв. Цената на иска представлява сума, за
която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия
договор за цесия/. Действителният активно легитимиран в процеса е
кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор /заявител по
чл.410 ГПК/. Съгласно чл.110 от ОУ на телекомуникационния оператор, които
потребителят е приел, видно от страница втора от договора: „Ползваните услуги
се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на
определена от БТК дата, за която БТК информира абоната при сключването на
индивидуалният договор. За формиране на финансовите задължения на
абонатите/потребителите се използват единствено записите от системите за
таксуване на услугите на БТК. ” Поради неизпълнение на задълженията на
потребителя по договора и общите условия към него, на основание чл81.2 вр. с
чл.81 във вр. с чл.72.2 б.“б“ от ОУ договорът е прекратен едностранно от
доставчика, като на абоната е начислено под формата на неустойка обезщетение за
пропуснати ползи.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва да има задължения по процесния договор за далекосъобщителни услуги. Твърди, че по делото липсват доказателства, че задълженията му са прехвърлени на ищеца по делото. Поддържа, че в досегашния момент не е изпълнено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, за да може цесията да го обвърже. Прави възражение за погасяване по давност на процесните вземания.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
В заявление от 26.01.2018г. по чл. 410 ГПК кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му дължи сумата, описана като цена на иска, въз основа на неизпълнено негово договорно задължение за заплащане на суми по договора за телекомуникационни услуги, което му е цедирано, ведно с вземане за неустойка по договора. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, по която е постъпило възражение от длъжника в законния срок, поради което заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Безспорно по делото се установява, че С.Н.Д. е сключил договори за телекомуникационни услуги с „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД на 18.01.2014г. със срок на действие – 24 месеца. Във връзка със сключения договор няма данни по делото да са издавани месечни сметки или фактури. Нещо повече не е представена от ищеца фактура №**********/23.02.2015.г., за отчетен период от 23.01.2015г. до 22.02.2015г., с краен срок за плащане 13.03.2015г., с обща сума за плащане в размер на 236.08 лв., вземането по която твърди че му е прехвърлено чрез договорите за цесия. В настоящото производство не се доказва реалното предоставяне на някаква услуга на ответника от страна на „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД, нейният вид, потребление и дължима цена. Само поради това искът за сумата от 236.08 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С договор за цесия от дата 29.05.2015г., „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД в качеството му на цедент, и “СГ Груп” ООД в качеството му на цесионер, са прехвърлени всички вземания по договорите за мобилни услуги, посочени в Приложение №1.1 и 1.2, неразделна част от договора за цесия, в т.ч. и привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и изтекли лихви, ако има такива. По делото обаче не е представена извадка от посоченото Приложение №1.1 и 1.2, съставляващо неразделна част от договора за цесия. Ето защо няма как да се приеме, че извършената цесия обхваща просеното вземане на „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД към ответника в настоящото производство. Представените към исковата молба извлечения от приложение №1, съставено на 21.05.2018г. от представител на „СГ Груп” ООД е изцяло за нуждите на настоящото производство и не следва да бъде кредитирано от съда. Най-малкото същото е следвало да бъде подписано и от представител на „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД.
Представеното пълномощно от „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД в полза на “С.Г. Груп” ООД, даващо правомощия на последното дружество да уведомява лицата, чийто задължения са прехвърлени с договор за цесия от 29.05.2015г., съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД вместо упълномощителя, е случай на заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Посоченото упълномощаване цели заобикаляне на изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД, поради което е нищожно и не следва да бъде вземано предвид от съда. Няма данни по делото т.н. уведомление за цесия от “СГ Груп” ООД към Никола Петров Иванов да е получено от последния.
С договор за цесия от дата 20.02.2017г., “С.Г .Груп” ООД в качеството му на цедент, и ищецът по настоящето производство - „Вива Прима“ ЕООД в качеството му на цесионер, са прехвърлени вземания, посочени надлежно в приложение №1, неразделна част от договора за цесия, в т.ч. и привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и изтекли лихви, ако има такива. По делото е представена извадка от приложение №1, което не става ясно дали е част от приложението -неразделна част от договора за цесия от 20.02.2017г. Представената хвърчаща страница от приложение №1 не е годно доказателство, което да докаже, че процесното вземане е прехвърлено с договора за цесия на ищеца в настоящото производство. Поради не доказването и на това обстоятелство исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Договорът за цесия от дата 20.02.2017г. и страницата към него, представена като част от приложение приложение №1, са частни документи, които най-вероятно са съставени специално за нуждите на настоящото производство, което е недопустимо и по никакъв начин не доказва, че процесното вземане е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл. 99 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Ето защо, за да породят действие сключените между цедента - „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД и цесионера - „СГ Груп” ООД, а впоследствие и между „СГ Груп” ООД и „Вива Прима“ ЕООД, договори за прехвърляне на вземания, цесиите трябва да бъдат съобщени на длъжника от предишните кредитори.
По делото не са представени също писмени доказателства относно уведомяването на длъжника за станалите цесии от страна на предишните кредитори, съобразно правилата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такива доказателства не са представени нито с исковата молба, нито след изготвянето на доклада по чл.146 ГПК, с който е разпределена доказателствената тежест. Там изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да установи факта на уведомяването на длъжника. Съобразно цитираната разпоредба, станалото прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, в който е уведомен за това от предишния кредитор. Нещо повече в производството не са представени доказателства, че длъжникът е уведомен дори от „Вива Прима“ ЕООД. Липсват каквито и да е доказателства, че ответникът е получил уведомлението за цесия, приложено към исковата молба. Съдът смята, че предявяването на исковата молба от цесионера и получаването й от длъжника не може да се приема за валидно уведомление за извършеното прехвърляне на парични задължения. До изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него. С оглед на това, съдът приема, че спрямо длъжника станалото прехвърляне няма действие. Поради което и на това основание исковете от„Вива Прима“ ЕООД, в качеството му на цесионер, следва да бъдат отхвърлени като неоснователени.
Предвид всичко изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 180/2018г. по описа на РС-Дупница, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК се дължат своевременно претендираните деловодни разноски в размер общо на 300 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Вива Прима“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №81, вх.В, ет. 8, срещу С.Н.Д. с ЕГН:**********, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.99 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на сумата от 236.08 лв. — главница, представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и обезщетение за неизпълнение на договор, сключен между С.Н.Д. и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД на 18.01.2014г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 ГПК „Вива Прима“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ №81, вх.В, ет. 8, да заплати на С.Н.Д. с ЕГН:**********, направените
разноски в хода на производството в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: