№ 452
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501287 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД против решение № 260937/23.03.2021г. по гр.д.№ 7550/2019г. на
ПдРС, ХІІІ гр.с., с което дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати на въззиваемия
ЕМ. ИВ. К. сумата от 150 лева- обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат
от преустановяване на електроснабдяването на жилището му на 10.05.2018г., съставляващо
ап.№ 11/71, находящ се в гр.Пловдив, бул.****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.05.2019г.- датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. По- конкретно се сочи, че без да са налице преки и
категорични доказателства относно претърпени от въззиваемия неимуществени вреди, му е
присъдено претендираното обезщетение. Иска се цялостната му отмяна и присъждане на
съдебни разноски.
От въззиваемия ЕМ. ИВ. К. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие със събраните доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
1
Производството по гр.д.№ 7550/2019г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от ЕМ. ИВ. К. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която е предявен
иск по чл. 94а, ал. 1, вр. чл. 98а Закон за енергетиката, вр. чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД.
Обжалваното решение е постановено, след като с Решение № 890 от 23.11.2020г.,
постановено по в.гр.д. № 2057/20г., на ОС- Пловдив е обезсилено Решение № 943 от
16.03.2020г. по гр.д. № 7550/2019г. на ПдРС, XIII гр.с., в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца сума в размер от 200 лв.- неимуществени вреди от
неизпълнение на договорно задължение, сума в размер от 10,80 лева- заплатена държавна
такса и сума в размер от 60 лв.- разноски за процесуално представителство. В исковата
молба по делото се твърди, че ответното дружество- жалбоподател в настоящето
производство, неправомерно било начислило сума в размер от 1525,38 лева в резултат от
извършена едностранна корекция на сметките на К. за ползвана ел.енергия. Той предявил
иск за установяване недължимостта на посочената сума и с решение № 3500/19.10.2018г. по
гр. д. № 6637/2018г. ПдРС, XXI гр.с., влязло в сила на 25.01.2019г., искът бил уважен.
Въпреки оспорването на вземането за сумата от 1525,39 лева, ответното дружество
преустановило електроподаването към жилището на ищеца за времето от 10.05.2018г. до
11.05.2018г.. На 10.05.2018г. той имал рожден ден и бил планирал да го празнува, като бил
поканил гости, но празненството се провалило поради липсата на електрозахранване. По
тази причина станал обект на присмех и подигравателно отношение от поканените гости.
Липсата на електричество създала неудобство и затруднения и в ежедневния му начин на
живот. Наложило се било вечерта да осветява жилищните помещения с фенер и свещ. Ето
защо претендира обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорното
задължение на електроснабдителното дружество в размер от 1000 лева. С Решение № 943 от
16.03.2020г. по гр.д. № 7550/2019г. на ПдРС, XIII гр.с. исковата претенция е уважена до
размер от 200 лева, като е отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер от 1000
лева. В отхвърлителната му част същото е влязло в сила.
С подадения от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД отговор на исковата молба
се поддържа, че електрозахранването в имота на Е.К. не е преустановено от
електроснабдителното дружество, а от „Електроразпределение Юг“ЕАД, поради което
първото не е посивно легитимирано да отговаря по иска. По същество се твърди, че
преустановяването на ел.захранването на жилището не съставлява противоправно поведение
от страна на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, тъй като в дружеството липсвала
информация за това, че К. е оспорил вземането им по съдебен ред.
Писмен отговор е подаден и от третото лице- помагач ЗК „Уника“ АД. Със същия
исковата претенция се оспорва като неоснователна.
Безспорно е между страните, а и от събраните по първоинстанционното дело писмени
доказателства се потвърждава, че въззиваемият е потребител на електроенергия, доставяна
от дружеството- жалбоподател в жилището му, находящо се в гр.Пловдив, бул.****; че във
връзка с извършена едностранна корекция на сметките му е издадена фактура от
2
28.02.2018г. за сумата от 1525,38 лева; че с влязло в сила съдебно решение посочената сума
е призната за недължима; а също така, че електроснабдяването на горепосоченото жилище е
било преустановено на 10.05.2018г. и е възстановено на 11.05.2018г..
В чл.123, ал.1 и ал.4 от ЗЕ е предвидено, че крайните снабдители имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, като сроковете на
предизвестията и другите условия за временно преустановяване на снабдяването се уреждат
в договорите за продажба на електрическа енергия, съответно в общите условия. С оглед
обстоятелството, че сумата, поради неплащането на която е преустановено
електроснабдяването на жилището на въззиваемия, е призната за недължима с влязло в сила
съдебно решение, следва да се приеме, че основанието по чл.123, ал.1 от ЗЕ реално не е било
налице. В тази връзка следва да се добави, че, видно от публикуваните в интернет- сайта на
КЕВР Общи условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г., в чл.30 от същите е предвидено, че „ЕВН ЕС може
временно да преустанови снабдяването с електрическа енергия без предварително
уведомление на Клиента и без ограничение във времето в случаите, в които съгласно тези
Общи условия е изключена отговорността на ЕВН ЕС и/или „ЕВН ЕС“ има това право без
да дължи обезщетения за вреди съгласно действащото законодателство и тези Общи
условия“. Една от хипотезите, в които електроснабдителното дружество не носи
отговорност за вреди, съгласно чл.26, ал.4, т.4 от Общите условия в случаите, когато
клиентът ползва електрическа енергия, без да се измерва или ако неправилно се измерва със
средства за търговско измерване. В настоящето производство, включително и това по
първоинстанционното дело, не са събрани преки доказателства за ползване от въззиваемия
на ел.енергия, без същата да се измерва- изцяло или непълно. Налице са фактура №
**********/28.02.2018г., по която е начислена сумата от 1525,38 лева, призната за
недължима с горепосоченото решение на ПдРС, XXI гр.с., и уведомление за констатирано
при извършена на 25.01.2018г. проверка неизмерване на ползваната в ап.11, находящ се в
гр.Пловдив, бул.“***, ел.енергия и за извършването на съответна корекция на сметка. Липва
обаче протоколът за извършената проверка, а освен това уведомлението е изпратено до
лицето С.С.П., поради което следва да се приеме, че електроснабдяването в жилището на
въззиваемия не само е преустановено неправомерно, но и без същия да е бил уведомен за
това.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012г.,
ОСГТК, „Отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато
неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора
- е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да
бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
3
пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника-
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди“. По
първоинстанционното дело е разпитан свидетеля Н.А. / без родство/. В показанията си
същият сочи, че е приятел на Е.К. и се познават от около 10 години. През месец май 2018г.,
свидетелят бил поканен, заедно с още 5- 6 човека, на рождения ден на К., който
възнамерявал да го празнува в дома си. Рожденият ден бил около 10- ти май 2020г., но
празнеството било предвидено не за точната дата. В деня, когато трябвало да се проведе
празненството, въззиваемият му се е обадил и казал, че няма възможност да празнува. По
телефона той звучал огорчен и разочарован. Впоследствие, свидетелят разбрал, че
празненството не се е състояло, тъй като електроснабдяването на жилището му било
преустановено. К. се е чувствал неудобно от факта, че празникът му е провален. Той
споделил със свидетеля, че му било дискомфортно, тъй като вечерта се осветявали със
свещи. По повод на неловката ситуация, приятелите на въззиваемия се шегували с него. Той
станал по- затворен. Приемал шегите с примирение.
Видно от ЕГН на въззиваемия, рожденият му ден е на 9 май. Както сочи обаче
свидетелят Д., празнеството за рождения ден през 2018г. било предвидено за друг ден. Е.К.
бил приготвил всичко необходимо за празника и в последния момент се наложило да го
отмени. Несъмнено по причина на това е изживял силно огорчение, към което са се
прибавили и притестненията от възникналите битови неудобства. Обезщетението от 150
лева е адекватно по размер спрямо претърпените от въззиваемия неимуществени вреди,
поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260937/23.03.2021г. по гр.д.№ 7550/2019г. на ПдРС,
ХІІІ гр.с., с което „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД е осъдено да заплати на
въззиваемия ЕМ. ИВ. К. сумата от 150 лева- обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат от преустановяване на електроснабдяването на жилището му на
10.05.2018г., съставляващо ап.№ 11/71, находящ се в гр.Пловдив, бул.****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2019г.- датата на подаване на исковата
молба, до окончателното й изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5