Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 573 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са главни
искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ и
евентуални искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Ищецът Н.Г.Н., като синдик на „П.с.“ ЕАД твърди, че
ответникът „Е.С.“ АД предявил по т.д. № 429/2018 г. на СГС, ТО, VІ-18 състав
свое вземане срещу „П.с.“ ЕАД на основание договор за паричен заем от
03.01.2017 г. Към молбата дружеството е представило заверено копие на договора
и 2 броя лихвени листа за начислени от него лихви по договора за 2017 и 2018 г.
В тези лихвени листи има изрична графа „върната сума“, която графа и записаните
в нея суми съставляват „извънсъдебно“ по отношение на настоящото дело признание
на ответника „Е.С.“ АД, че другият ответник „П.с.“ ЕАД му е заплатил съответния
размер сума на съответната дата, посочена в тези лихвени листи. Посочва, че
общият размер на извършените от длъжника „П.с.“ ЕАД плащания към „Е.С.“ АД за
периода от 01.03.2017 г. до 31.08.2017 г. е 294 891,98 лева, а за периода
от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. са 49 537,75 лева. Молбата, подадена от
„Г.“ ЕООД за образуване на производство по несъстоятелност срещу „П.с.“ ЕАД е
подадена на 01.03.2018 г., решението по т.д. № 429/2018 г. на СГС, ТО, VІ-18
състав е постановено на 17.12.2018 г., а определената от съда начална дата на
неплатежоспособността е 31.01.2017 г. Счита, че е налице основание по чл. 646,
ал. 2, т. 1 ТЗ за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД извършените от това дружество плащания към „Е.С.“
АД за периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2018 г. Твърди, че уговорката на чл. 15
от договора за заем не съдържа фиксиран падеж на задължението за връщане на
паричния заем и поради това извършените от длъжника „П.с.“ ЕАД плащания към
първия ответник през периода 01.03.2017 г. до 31.12.2018 г. са плащания на
неизискуеми парични задължения по смисъла на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Това е
така, тъй като не е постъпил по сметката на длъжника целия заем. Счита, че
извършените действия накърняват реда за изплащане на задълженията към
кредиторите на несъстоятелния длъжник, тъй като водят до получаване от кредитора
„Е.С.“ АД на сума от длъжника, която, ако се стигне до разпределение на масата
на несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ, не би му се следвала. Предвид
изложеното иска да се прогласят за относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД извършените плащания по договор
за заем от 03.01.2017 г. към кредитора „Е.С.“ АД за периода 01.03.2017 г. до
31.12.2018 г., които са в общ размер на 344 429,73 лева. В случай, че се уважи
този иск, предявява с него и иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за осъждане на първия
ответник да заплати на длъжника сумата 344 429,73 лева, която сума е
получил и по отношение на която сума е уважен отменителният
иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Претендира законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. При условията на евентуалност
предявява иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ в случай, че се приеме, че извършените
плащания по договора за заем са изискуеми. В този случай следва да бъдат
прогласени за относително недействителни извършените плащания за периода от
01.09.2017 г. /6 месеца преди подаване на молбата за откриване производство по
несъстоятелност/ до 31.12.2018 г. плащанията, които са в размер 49 537,75
лева. По отношение на последната сума предявява и иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Предвид изложеното иска на основание чл. 646, ал. 2, т.1 ТЗ да се обявят за
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД
извършените от длъжника към първия ответник плащания на негови неизискуеми
задължения по договор за паричен заем от 03.01.2017 г. в общ размер на
344 429,73 лева за периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2018 г.; на основание
чл. 649, ал. 2 ТЗ да се осъди „Е.С.“ АД да заплати сумата на „П.с.“ ЕАД, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. При
условията на евентуалност на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ да се обявят за
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД
извършените от длъжника към първия ответник плащания на негови неизискуеми
задължения по договор за паричен заем от 03.01.2017 г. в общ размер на
49 537,75 лева за периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г.; на основание
чл. 649, ал. 2 ТЗ да се осъди „Е.С.“ АД да заплати сумата на „П.с.“ ЕАД, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът „П.с.“ ЕАД /в несъстоятелност/ редовно
призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК не подава отговор на исковата
молба.
Ответникът „Е.С.“ АД оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Твърди, че с анекс № 1 към договора за заем е
изменен чл. 15 от договора, като страните са уговорили, че по отношение на
ползваната сума настъпва незабавна изискуемост, считано от момента на
предаването й, без да бъде необходима изрична покана за плащане. Заемната сума
е предоставена на заемателя на части, като общият й
размер възлиза на 2 095 178,76 лева. Твърди, че процесните
плащания извършени в периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2018 г., в общ размер на
344 429,73 лева на основание договора за заем от 03.01.2017 г. са
заплатени от длъжника поради настъпил по отношение на същите падеж. Ето защо
предявеният иск на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е неоснователен и
недоказан, както и обусловения от него иск по чл. 649 ТЗ. Заявява, по отношение
на исковете по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, че извършените от длъжника плащания
попадат в хипотезата на чл. 646, ал. 5, т. 1, предл.
2 ТЗ, която предвижда, че нормите на ал. 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако
изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато е извършено
съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на
равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на
паричното задължение. Предвид изложеното счита, че евентуалният иск е също
неоснователен, както и съединеният с него иск по чл. 649 ТЗ. Иска да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а същото се установява
и от приложените към исковата молба доказателства и извършената от съда
служебна справка по партидата на ответника „П.с.“ ЕАД, че с решение № 1490 от
17.12.2018 г. по т.д. № 429/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-18 състав е открито производство по несъстоятелност на „П..С– Х.“
ЕАД. Дружеството е обявено в неплатежоспособност и е определена началната й
дата – 31.01.2017 г.
Видно е от приложената разпечатка,
че подадената молба до СГС от „Г.“ ЕООД с искане за откриване производство по
несъстоятелност на „П.с.“ ЕАД е подадена на 01.03.2018 г.
Не се спори, а същото се установява
и от приетия като доказателство договор, че на 03.01.2017 г. между „П.С.-В.“
ЕАД /с ново наименование „Е.С.“ АД/ като заемодател и „П.с.“ ЕАД като заемател е сключен договор за паричен заем, по който
заемодателят предоставя на заемателя паричен заем,
като се задължава да предаде в собственост на заемателя
парична сума в размер до 2 500 000 лева предназначен за оборотни
средства. Съгласно чл. 6 заетата сума се предава изцяло или на части и в срок
според нуждите на заемателя. В чл. 15 е предвидено,
че ползваната от заемателя сума се връща изцяло или на части в срок до 5
/пет/ години от постъпване на цялата сума, предмет на настоящия договор, по
посочена от заемодателя банкова сметка.
***, че на 09.01.2017 г. между
страните е подписан Анекс № 1 към договор за паричен заем от 03.01.2017 г., с
който е изменен текста на чл. 15 от договора и същият става със следната
редакция: „с оглед обстоятелството, че е налице възможността заемната сума да
се предава от заемодателя на заемателя, на части и в
срок според нуждите на последния, страните се договарят, че връщането на всяка
постъпила част от заемната сума по сметка на заемателя
ще се счита за незабавно изискуема от заемодателя, считано от датата на
постъпването и по сметка на заемателя, без да е
необходима изрична покана за плащане“.
По делото са отделени като безспорни
и ненуждаещи от доказване обстоятелствата, че сумите заплатени от „П.с.“ ЕАД на
„Е.С.“ АД по договор за паричен заем от 03.01.2017 г. за периода от 01.03.2017
г. до 31.12.2018 г. са в общ размер на 344 429,73 лева, а за периода от
01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. са в общ размер на 49 537,75 лева така,
както е отразено в приложените към исковата молба лихвени листи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените в процеса искове по чл. 646, ал. 2, т. 1
и т. 3 ТЗ са такива за попълване масата на несъстоятелността и същите са
допустими, тъй като производството по несъстоятелност на „П.с.“ ЕАД е висящо
към настоящия момент. Исковете са предявени в установения в чл. 649, ал. 1 ТЗ
едногодишен преклузивен срок от откриване на
производството по несъстоятелност на дружеството-ответник.
Предмет на атакуване от синдика на „П.с.“
ЕАД са плащания, осъществени от длъжника в полза на „Е.С.“ АД чрез предявен
главен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и евентуален иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. Спазено е изискването преферентната защита по
цитираните разпоредби да е упражнена за правни действия, извършени след
началната дата на неплатежоспособността, която в случая е 31.01.2017 г.
1/ По предявените главни искове с
правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ, съдът намира
следното:
В чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е
предвидено, че могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 – 3 срокове преди
подаване на молбата по чл. 625: изпълнение на неизискуемо парично задължение,
независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок.
Страните не спорят, че изпълнението
по сключения договор за заем за претендирания период
е извършено от „П.с.“ ЕАД доброволно. Налице е валиден дълг, който е основанието
за плащане на процесните суми. Атакуваните плащания
са извършени след началната дата на неплатежоспособността на дружеството – 31.01.2017
г. и в предвидения от законодателя едногодишен срок преди подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ – 01.03.2017 г. При съобразяване обаче на сключения между страните и неоспорен в настоящото
производство Анекс № 1 от 09.01.2017 г. към договора за заем от 03.01.2017 г.,
съдът намира, че не е налице третата предпоставка, тъй като плащанията, които
се атакуват се отнасят до изпълнение на изискуеми парични задължения по
възникналото между страните валидно договорно правоотношение. Това е така, тъй
като страните са уговорили настъпване на изискуемост веднага след получаване на
заемните суми, без да е необходимо отправяне на покана за плащане от страна на
заемодателя към заемателя. Ето защо предявеният
главен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, доколкото изпълнението е на изискуеми
парични задължения, подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора по главния иск подлежи на
отхвърляне и обусловения от него иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за попълване масата
на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД със сумата в общ размер на 344 429,73 лева за периода от
01.03.2017 г. до 31.12.2018 г.
2/ По предявените евентуални искове
с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ, съдът намира
следното:
Предвид сбъдване на вътрешно
процесуалното условие, следва да се разгледат предявените искове при условията
на евентуалност.
Съгласно чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ могат
да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
в посочените в т. 1 – 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на
изпълнението, извършено в 6-месечен срок.
В разглеждания случай извършените от
„П.с.“ ЕАД в полза на „Е.С.“ АД плащания в периода от 01.09.2017 г. /6-месечен
срок преди датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ/ до 31.12.2018 г. са
осъществени по валидно възникнал и съществуващ дълг по договор за заем, като
със същите са погасени изискуеми, съгласно постигнатата договорка между
страните в Анекс № 1 от 09.01.2017 г., парични задължения на длъжника. Между
страните е безспорно, че плащанията за горепосочения период са в общ размер на
49 537,75 лева. Следователно са се осъществили предпоставките, при които
законът предвижда право на синдика да обяви действията за недействителни по
отношение кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД.
С оглед изложеното подлежи на
разглеждане въведено от ответника „Е.С.“ АД възражение, че към процесните плащания е приложима нормата на чл. 646, ал. 5 ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако
изпълнението е от кръга на обичайната дейност на длъжника и когато: 1. е
извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на
равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на
паричното задължение, или 2. след извършване на плащането кредиторът реално е
предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
В решение № 124/21.07.2017 г. по
т.д. № 2137/2016 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е
прието, че при въведени материалноправни възражения
от ответниците по исковете по чл. 646, ал. 2, т. 1 и
3 ТЗ предвидените в чл. 646, ал. 5 предпоставки, изключващи приложението на
тези отменителни искове, следва да са кумулативни. По
всяко едно трябва да е налице общото изискване на чл. 646, ал. 5 ТЗ –
изпълнението на парично задължение да е от кръга на обичайната дейност на
длъжника, наред с елементите от фактическия състав на някое от въведените в
процеса възражения – извършване на плащането съобразно уговореното, при едновременно
изпълнение на насрещните престации или до 30 дни след
падежа на паричното задължение, или след извършване на плащането кредиторът
реално да е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга /до размера на
стоката/услугата плащането не е недействително/.
В съдебната практика и теория
последователно се приема, че обичайната дейност е дейността, която
предприятието осъществява регулярно в рамките на осъществяваната търговска
дейност.
По въпросите какво се включва в понятието обичайна
дейност на търговеца и дали договорът за заем е свързан с нея е постановено
решение № 8/14.05.2019 г. по т.д. № 832/2018 г. на ВКС, І Т.О. по реда на чл.
290 ГПК. В решението е прието, че при отсъствието на легална дефиниция за
понятието „обичайна дейност на търговеца“, употребено в текста на чл. 646, ал.
5 ТЗ, точното му съдържание следва да бъде разкрито посредством системно
тълкуване на други относими разпоредби в Търговския
закон. Такива са разпоредбите уреждащи статута и правомощията на прокуриста /търговски управител/ и съответно на търговския
пълномощник. Според чл. 22 ТЗ прокуристът има право
да извършва всички сделки и действия, които са „свързани с упражняване на
търговското занятие“, но няма право да отчуждава и да обременява с тежести
недвижими имоти на търговеца „освен ако е специално упълномощен“. От друга
страна, нормата на чл. 26, ал. 1 ТЗ, уреждаща правния статут на търговския
пълномощник, дефинира последния като лице, упълномощено от търговец да извършва
посочените в нотариално заверено пълномощно действия срещу заплащане,
посочвайки, че при липса на други указания, пълномощникът се смята упълномощен
да извършва всички действия, свързани „с обикновената дейност“ на търговеца.
Същевременно втората алинея на същия законов текст изрично изключва от обхвата
й „отчуждаването или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемане на менителнични задължения, вземане на заем, както и водене на
процеси“, въвеждайки императивното изискване за тях търговският пълномощник да
е упълномощен изрично.
При разглеждане в тяхната взаимовръзка и
при съобразяване разграничението между „предмет на дейност на търговеца“ /по
смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ/ и негова „обичайна дейност“ /по смисъла на чл. 646,
ал. 5 ТЗ/, горните две разпоредби в ТЗ /относно прокуриста
и търговския пълномощник/ Върховният касационен съд е извел категоричен извод,
че вземането на заем така, както впрочем и останалите изчерпателно изброени
дейности, за които императивно се изисква изрично упълномощаване на търговския
пълномощник, не се включват в „обичайната“ /или „обикновена“/ дейност на
търговеца.
В цитираното решение на ВКС е прието, че в
обхвата на обичайната дейност на търговеца попадат всички онези действия и
сделки, които в своята съвкупност уплътняват съдържанието на понятията
„търговско занятие“ или „предмет на дейност на търговеца“, но без отчуждаването
или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемането на менителнични задължения, както и вземането на заем. Макар с
вземането на заем търговецът да цели подпомагане на своята обичайна/обикновена
дейност, сключването на такъв договор /било по чл. 240 ЗЗД или по чл. 430 ЗЗД/ е
извън съдържанието на последната.
При съобразяване възприетото в цитираното
решение, изпълнението на плащанията от „П.с.“ ЕАД в общ размер на 49 537,75 лева за периода от
01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. в полза на „Е.С.“ АД,
доколкото са извършени по сключен договор за заем, са извън кръга на обичайната
дейност на длъжника, поради което следва да се обявят за относително недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността на дружеството.
Предвид изхода на спора по евентуалния иск основателен
се явява обусловеният осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за попълване на
масата на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД със сумата 49 537,75 лева.
По отношение на разноските: Двете страните
претендират разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в размер на
9 409,35 лева за адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора в
полза на масата на несъстоятелността следва да се присъди сумата 1 353,30
лева. От страна на ответника „Е.С.“ АД са направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 12 552 лева и предвид отхвърлената част от
исковете на този ответник се дължи сума в размер на 10 746,70 лева. На
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ от масата на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД трябва
да се събере в полза на СГС сумата 11 795,68 лева, а от „Е.С.“ АД сумата 1 981,51
лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените главни искове
по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ от синдика на „П.с.“ ЕАД срещу „Е.С.“
АД, с ЕИК: ********, с адрес: *** и „П.с.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, за
обявяване на недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“
ЕАД извършените от длъжника плащания на неизискуеми задължения в общ размер на 344 429,73 лева за
периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2018 г. в полза на „Е.С.“ АД по договор за
паричен заем, сключен на 03.01.2017 г. и за осъждане на „Е.С.“ АД да заплати
сумата 344 429,73 лева, като неоснователни.
ОБЯВЯВА по предявените евентуални
искове по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ от синдика
на „П.с.“ ЕАД срещу „Е.С.“ АД, с
ЕИК: ********, с адрес: *** и „П.с.“ ЕАД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, за относително недействителни спрямо кредиторите
на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД, извършените от несъстоятелния търговец
погасявания на изискуеми парични задължения в общ размер на 49 537,75 лева, които плащания са
извършени в периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. в полза на „Е.С.“ АД по
договор за паричен заем, сключен на 03.01.2017 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 649, ал. 2 ТЗ „Е.С.“ АД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, сумата 49 537,75 лева
/четиридесет и девет хиляди петстотин тридесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща извършени от несъстоятелния търговец погасявания
на изискуеми парични задължения за
периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. по договор за паричен заем, сключен на
03.01.2017 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.С.“ АД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „П.с.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сумата 1 353,30 лева /хиляда триста петдесет
и три лева и тридесет стотинки/, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение, с оглед уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „П.с.“ ЕАД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „Е.С.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сумата 10 746,70 лева /десет хиляди седемстотин
четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Е.С.“ АД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 981,51 лева /хиляда деветстотин
осемдесет и един лев и петдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „П.с.“ ЕАД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 11 795,68 лева /единадесет хиляди
седемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, която сума
да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: