Определение по дело №252/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 66/01.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1013/2010 г. по описа на РС – К., същият съд е отхвърлил предявеният от Ф. А. Х. и А. К. Х. – и двамата от с. М., О. К. - иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на Ф. М. И. и Ф. С. И. от същото село да предадат на ищците владението на недвижими имоти, находящи се в с. М., О. К. – сграда и ½ идеална част от поземления имот, върху който е построена сградата. Ф. Х. и А. Х. са осъдени да заплатят на ответниците направените от последните разноски по делото в общ размер от 765,30 лева.

Недоволни от това решение са останали ищците Ф. Х. и А. Х., които го обжалват в срок. Последните считат, че са налице прекъсвания на придобивната давност върху процесния имот, на която се позовават ответниците, така че последните Ýе са станали собственици на имотите. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение като неправилно, като бъде уважена предявената искова претенция.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите Ф. И. и Ф. И.. Същите намират възраженията на въззивните жалбоподатели за недоказани. Искат от втората инстанция обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират направените в настоящото въззивно производство разноски.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите, редовно и своевременно призовани, не се явяват, като вместо тях се явява процесуалният им представител. Последният поддържа подадената жалба.

Ответниците по жалбата, редовно и своевременно призовани, не се явяват, като вместо тях се явява процесуалният им представител. Същият поддържа изложените доводи и направените искания в отговора на процесната жалба.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението се явява и правилно. По-конкретно:

В исковата си молба до първата съдебна инстанция ищците сочат, че са станали собственици на процесната ½ идеална част от поземлен имот Ч. дарение в полза на Ф. Х., както и Ч. строеж – на построената в него и предмет на настоящото дело сграда, след което, през 1989 г. заминали за Р Т., откъдето първият от ищците се завърнал в Б. през месец януари 2008 г. През 2009 г. ищците живели в сградата. През месец май 2010 г. обаче Ф. Х. и А. Х. не били допуснати от ответниците до имота. Ф. И. се бил снабдил с нотариален акт за имотите. Предвид горното ищците претендират ответниците да бъдат осъдени да им отстъпят собствеността и предадат владението върху сградата и върху ½ идеална част от поземления имот.

В отговора на исковата молба ответниците сочат, че владението върху поземления имот и постройките в него, включително процесната, им било предадено през 1989 г. въз основа на постигнато съглашение между тях (ответниците) – от една страна – и първия от ищците и неговият баща – от друга - и заплатена в изпълнение на това съглашение сума, като още през същата година Ф. И. и Ф. И. се преместили да живеят там. Съгласно постигнатата между страните договорка следвало да се изготвят и съответните документи за прехвърляне на имуществото, но това не се осъществило. През цялото време от 1989 г. до пролетта на 2010 г. ответниците живеели там необезпокоявани, владеейки процесния имот като свой. На 14.04.2010 г. първият от ответниците се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на поземления имот и постройките. Предвид изложеното, Ф. И. и Ф. И. считат, че са станали собственици на претендираните от ищците имоти въз основа на давностно владение, поради което искат да бъде отхвърлена предявената искова претенция като неоснователна.

По фактите:

Районният съд е достигнал до правилни фактически изводи в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което и на основание чл. 272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част. Във връзка с изложените във въззивната жалба твърдения за това, че ищецът Х. е бил в Б. през 1994 г., като е заплатил данъците за процесните имоти и че е декларирал същите на името на ищците през месец май 1998 г. следва да се посочи, че след внимателен прочит на материалите по делото доказателства в такъв смисъл не се откриват. Нещо повече – в исковата молба изрично е посочено, че от лятото на 1989 г. до 2008 г. и двамата ищци не са се завръщали в Б. В дадените от Ф. Х. в съдебно заседание пред първата инстанция обяснения отново се сочи, че последният, след изселването си през 1989 г., се е завърнал в Б. за пръв път през 2008 г. От друга страна, визираните изложени във въззивната жалба фактически твърдения се явяват преклудирани, доколкото не са релевирани своевременно. Отделен е въпросът дали така твърдяните факти са от естество да прекъснат придобивната давност в полза на ответниците по иска.

Относно правото:

Въз основа на правилните изводи по фактите, п·рвата съдебна инстанция е направила и законосъобразни правни изводи, поради което и на основание чл. 272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на обжалваното решение и в тази им част. В това отношение следва да се подчертае, че още към 1999 г. е изтекъл десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС, след което претендираните от ищците недвижими имоти са станали собственост на различно от тях лице, чието собственическо право изключва правото на Ф. Х. и А. Х.. Поради това твърденията за прекъсване на давността през и след 2008 г. се явяват ирелевантни за делото.

Изложеното по-горе означава, че предявената по делото искова претенция е неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство и предвид направеното от страна на ответниците по жалбата искане в този смисъл, в полза на последните следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по производството пред настоящата инстанция, а именно – сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Предвид всичко изложено, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/01.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1013/2010 г. по описа на РС – К..

ОСЪЖДА Ф. А. Х. с ЕГН * и А. К. Х. с ЕГН * – и двамата от с. М., О. К., със съдебен адрес за призоваване гр. М., ул. „Г” № *, обл. К., да заплатят солидарно на Ф. М. И. с ЕГН * и Ф. С. И. с ЕГН * - и двамата от с. М., О. К., със съдебен адрес за призоваване гр. К., бул. „Б” № *, *, офис № *, сумата от 500 лева – разноски за въззивното производство по в.гр.д. № 147/2011 г. по описа на ОС – К..

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от § 25 вр. § 6 от ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: