№ 434
гр. Казанлък, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510100041 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „М. - Б.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д. С.
М., ЕГН ********** – управител, чрез пълномощника адв. М. Т. от ****,
съдебен адрес: ****, против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.. Процесуалният представител на ищцовото
дружество твърди, че същото извършвало вътрешен и международен превоз
на товари и във връзка с дейността си сключвало периодично договори за
застраховка на отговорността в качеството си на превозвач. С оглед на
гореизложеното, на 31.08.2023 г. ищцовото дружество - „М. - Б.“ ООД, с ЕИК
*********, сключило застраховка „Отговорност на превозвача при
международен автомобилен превоз на стоки“ и „Отговорност на превозвача
при вътрешен превоз на товари“, обективирано в полица с № ****, с
ответника - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“,
ЕИК *********. Застраховката била със срок на валидност от 31.08.2023 г. до
30.08.2024 г., като през този период застрахователят се задължавал да покрива
отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на
превозваните товари съгласно „Конвенцията за международен автомобилен
превоз на товари“ /за превози територията на Р.Б./, гл. 26, част III от
Търговския закон - Договор за превоз и Закона за автомобилните превози/ за
превозите на територията на Р.Б./. Застрахована била отговорността на „М. -
Б.“ ООД, като автомобилен превозвач на товари, превозвани с моторни
превозни средства с рег. номера **** и ****. Твърди, че в срока на действие
1
на застраховката по заявка на клиент „****“ ЕООД, ЕИК *********, ищцовото
дружество приело да извърши превоз на товар от К.И. за Р.Б., подробно описан
в приложената по настоящата искова молба фактура с рег. № ****, с дата на
издаване **** г. В тази връзка на 15.09.2023 г. между ищцовото дружество -
„М. - Б.“ ООД, ЕИК ********* и „****“ ЕООД, ЕИК ********* бил сключен
заявка-договор за международна транспортна услуга, с което първото
дружество се задължило да достави две палета бруто 1600 кг от гр. Б., К.И. до
гр. С., Б.. Съгласно въпросното съглашение превозвачът се задължавал да
транспортира стоката, предмет на договора, на уговореното от изпращача
място с хладилна композиция при температурен режим /+4 ° С/+5 ° С/, за
което последният следвало да заплати сумата, представляваща размера на
транспортната услуга. С оглед на това обстоятелство ищцовото дружество
поело облигационното задължение да отговаря за изгубването, погиването,
открадването, липсата и повреждането на товара. Сочи, че стоката била
натоварена на хладилна автокомпозиция, състояща се от влекач, марка: „В.“,
модел: „ФХ“, с рег. номер **** и полуремарке, марка: „Л.“, модел: „ФБ 1360“,
с рег. № ****, с водач И.А.И., ЕГН ********** в К.И.. При извършване на
превоза на 19.09.2023 г. в 10:00 ч. при преминаване на КПП К., с
горепосочената товарна композиция, шофьорът бил спрян в района на ГКПП
К., за извършването на митническа проверка на стоката в ремаркето от страна
на компетентните органи. За целта на проверката компетентните органи на
Министерство на вътрешните работи разтоварили двете палета със стока
(плод - манго и пресни зеленчуци, различни видове) от ремаркето, като
изложили въпросния товар на неблагоприятни атмосферни условия, а именно
престой на слънце около 5 часа, въпреки молбата на служителя - И.А.И. да не
разтоварват, тъй като са необходими определени условия за съхранението на
превозвания товар, с което бил нарушен температурния режим на
превозваната стока. След завършване на митническия контрол стоката била
натоварена обратно в хладилното ремарке и превозът към гр. С. бил
продължен. След пристигането на хладилната автокомпозиция до крайната
точка на 20.09.2023 г., а именно хладилен склад (с поддържана температура 5
градуса Целзий) на клиента „****“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С., ****, при
разтоварване и приемане на стоката било установено, че същата е с развалено
качество и търговски вид. Въпросното обстоятелство било надлежно
обективирано в CMR товарителница с № ****, АЕА товарителница № ****,
CMR товарителница с № **** и товарителница № ****. Във връзка с горното
шофьорът незабавно уведомил за случилото се и тъй като ищцовото
дружество притежавало валидно сключена застраховка „Отговорност на
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ с полица с №
****, която покривала настъпилото застрахователно събитие, сключена с
ответника - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“,
ЕИК *********, още на същия ден - 20.09.2023 г. уведомили застрахователя за
настъпилото събитие, като била подадена претенция по надлежния ред за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на
2
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“. Наред с това
сигнализирали и „Булгарконтрола“ АД, които своевременно изпратили техен
представител - авариен комисар Р. С., който незабавно посетил хладилния
склад, където се намирала увредената стока. Там му били предоставени
всички документи, свързани с увредената стока и след извършен визуален
оглед на същата изготвил авариен протокол № ****. По този начин се
установили конкретните имуществени вреди. Видно от изготвения от авариен
комисар на „Булгарконтрола“ АД - Р. С. авариен протокол № ****,
настъпилите имуществени вреди, били както следва: стока Cabdells safata
(салата), бруто тегло 480,00 кг, 40 бр. колети/кашони - 100% подлежаща на
бракуване; стока Cajas de esparragos verde (аспержи), бруто тегло 720,00 кг, 60
бр. колети/кашони - 100% подлежаща на бракуване; стока Dolce I cajа/ mango
osteen (манго), бруто тегло 180,00 кг (изчислено), 30 бр. колети/кашони - 100%
подлежаща на бракуване; стока Chirvia cart, (пащърнак), бруто тегло 200,00 кг,
40 бр. колети/кашони - 100% подлежаща на бракуване; стока Zanahoria mad
(моркови), бруто тегло 420,00 кг, 35 бр. колети/кашони - 50% обезценка. Тъй
като ищцовото дружество „М. - Б.“ ООД имало валидно сключена заявка-
договор за международен превоз със дружеството „****“ ЕООД, ЕИК
*********, с предмет групажен товар - две палета съдържащи различни
видове пресни зеленчуци и плод манго, трябвало да заплати стойността на
негодната стока в размер на 3 362 евро или нейната левова равностойност в
размер на 6 576,47 лева на дружеството „****“ ЕООД, ЕИК *********.
Съгласно чл. 71, ал. 3 изр. 1 „Обезщетението за цялостна или частична липса
на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични
единици на килограм липсващо бруто тегло“. Същият размер на
обезщетението бил посочен и в параграф 3 от чл. 23 на Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Разпоредбата
била възпроизведена и в текста на „лимит на отговорност“ в
застрахователната полица. Дефиницията на разчетна парична единица и
начинът за пресмятане на обезщетението били посочени в параграф 1, т. 32 ДР
на ЗАП съгласно който „Разчетна парична единица“ е специалното право на
тираж, както то е определено от Международния валутен фонд. Сумата
посочена в чл. 71, ал. 3, била конвертируема в националната валута на
страната, чийто съд е натоварен с разглеждането на спора на базата на
стойността на тази валута към датата, на която той се е произнесъл, или на
датата, приета по взаимно съгласие на страните. Стойността на националната
валута в специалното право на тираж на страната, която е член на
Международния валутен фонд, се изчислявала съгласно начина на
превръщане, прилаган от Международния валутен фонд към въпросната дата
на извършване на операциите и сделките. Р.Б. била страна - член на
Международния валутен фонд и към настоящия случай следвало да се
приложи начина на превръщане на специалното право на тираж (разчетна
парична единица) в националната валута към въпросната дата на извършване
на операциите и сделките. Сочи, че щетата била заведена от ответника под №
3
**** г. и ищцовото дружество било уведомено с писмо с Изх. № **** г. за
необходимите документи, които трябвало да предостави. В тази връзка
предоставили цялата необходима и изискана от ответника документация,
която доказвала щетата по основание и размер и получили уведомление, че в
законоустановения срок, ще бъде преведено по банков път предвиденото и
справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това, на 10.11.2023 г.,
получили писмо-отказ от страна на ответника с изх. № **** г. в който били
уведомени, че нямало да получат никакво обезщетение, тъй като причината за
увреждане на превозваната стока била нарушение в температурния режим и
съгласно ОУ, Раздел II Общи изключения, чл. 5: „По тази застраховка не се
покрива отговорността на превозвача за загуба или щета: т. 9 при извършване
на превоза по начин, които не отговаря на указанията в отправната
документация; т. 10 при неизпълнение или нарушение от страна на
Застрахования на нарежданията и указанията на изпращача и клаузите на
превозния договор; т, 11 при неспазване на температурния режим, посочен в
договора за превоз, както и при повреда на температурния агрегат през
първите 48 часа от началото на превоза“. Заявява, че счита така постановения
отказ с Изх. № **** г., издаден от ответника за изцяло незаконосъобразен, тъй
като същият противоречи на закона и в частност на разпоредбата на чл. 405,
ал. 1 от КЗ, съгласно която „при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок“ и в тази връзка смята, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, съгласно което ответникът е длъжен да
заплати настъпилите имуществени вреди, причинени от застрахователното
събитие - развалено качество и търговски вид на стоката. Законодателят
изрично предвидил случаите, в които застрахователят има правото да откаже
на застрахования изплащането на застрахователно обезщетение. Същите са
визирани в нормата на чл. 408 от КЗ. Съгласно нея плащането може да се
откаже само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. Твърди,
че в настоящия случай подобни хипотези безспорно и категорично не били
налице и ответникът по никакъв начин не доказал виновно поведение от
страна на ищцовото дружество, което да се явява причина за постановения
отказ. Всичко това обуславяло извод, че постановеният от застрахователя
отказ с Изх. № **** г. бил неправилен и незаконосъобразен. Нещо повече, в
конкретния случай безспорно причината за така настъпилите имуществени
увреждания било извършването на митническия контрол от страна на
компетентните органи и излагането на товара от същите на неблагоприятни
4
атмосферни условия като нито ищцовото дружество или служител на същото
са имали фактическата и/или правна възможност да въздействат върху
действията на Агенция „Митници“, при осъществяването на техните
правомощия. Ето защо по никакъв начин не би могло да се вмени виновно
неизпълнение на поетите договорни задължения от ищцовото дружество и
преди всичко по сключената застрахователна полица. Твърди, че останал
недоволен от така поставения отказ с Изх. № **** г. за изплащане на
застрахователно обезщетение и на 28.11.2023 г. подал писмено възражение
(жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ. За съжаление ответникът не счел
искането за заплащането на застрахователно обезщетение за основателно и го
оставил без разглеждане. Сочи, че при определяне размера на дължимото
обезщетение застрахователят следва да се съобразява с разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая
следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането.
Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на тази на
деликвента, изисквал обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се
смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело
да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това било
определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 от КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Дължала се пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това била стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 386, ал. 1
и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 405, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, да осъди Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – Застраховане“ ЕИК 45121265177, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от А.П.Л., Р.К.Д., да заплати на „М. - Б.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Д. С. М., ЕГН **********, сумата в размер на 6 576,47 лева
/шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на следния групажен товар: стока Cabdells safata
(салата), бруто тегло 480,00 кг, 40 бр. колети/кашони - 100% подлежаща на
бракуване; стока Cajas de esparragos verde (аспержи), бруто тегло 720,00 кг, 60
бр. колети/кашони - 100% подлежаща на бракуване; стока Dolce I cajа/ mango
osteen (манго), бруто тегло 180,00 кг (изчислено), 30 бр. колети/кашони - 100%
5
подлежаща на бракуване; стока Chirvia cart, (пащърнак), бруто тегло 200,00 кг,
40 бр. колети/кашони - 100% подлежаща на бракуване; стока Zanahoria mad
(моркови), бруто тегло 420,00 кг, 35 бр. колети/кашони - 50% обезценка,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие - нарушен
температурен режим, вследствие на митническа проверка по застрахователна
полица № ****, сключена с ответното дружество, както и законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски в производството. Представя банкова сметка: ****.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че оспорва изцяло, по основание и размер, предявените
искове за дължимо застрахователно обезщетение, както и предявения иск за
лихва за забава. Счита, че от страна на превозвача не била положена нужната
грижа за предпазване на превозвания от него товар от настъпване на
застрахователното събитие. Същият нарушил чл. 5 от Общите условия към
полицата, т. 9, съгласно която „По тази застраховка не се покрива
отговорността на превозвача от загуба или щета при извършване на превоза по
начин, който не отговаря на указанията в отправната документация; т. 10. „при
неизпълнение или нарушение от страна на застрахования на нарежданията и
указанията на изпращача и клаузите на превозния договор”; т. 11 „При
неспазване на температурния режим, посочен в договора за превоз, както и
при повреда на температурния агрегат през първите 48 часа от началото на
превоза“. Твърди, че съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането
застрахованият бил длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди. Превозвачът не предприел нужните мерки за защита на
товара и с това не положил нужната грижа за повереното му имущество.
Ищецът твърдял, че в резултат на митническа проверка, товарът престоял
няколко часа, което било причината за развалянето му. Във връзка с тези
твърдения не били представени никакви доказателства. В представения
протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства, издаден от
МВР на 19.09.2023 г. било посочено, че проверката започнала в 10:00 ч., но не
било посочено кога е приключила. В протокола не било описано как е
извършена самата проверка. Също така било посочено, че в превозното
средство, освен процесната стока - плодове и зеленчуци, имало и колетни
пратки и личен багаж. От твърденията в исковата молба и обясненията на
водача, се твърдяло, че проверяващите искали да извършат проверка на целия
товар, поради което се наложило стоката да бъде разтоварена, от където
следвало, че цялата стока се намирала в хладилната композиция и не била
натоварена по начин, по който да не се налага евентуалното разтоварване на
плодовете и зеленчуците. На последно място, било видно, че протоколът е
подписан от водача на композицията без възражения. От гореизложеното
следвало, че настъпилото събитие настъпило в резултат на проявена груба
небрежност от страна на водача на композицията, който от една страна не
6
следвало изобщо да превозва в хладилната част колети и личен багаж, от друга
страна целият товар не бил подреден по начин, по който да бъде извършена
проверка без да се налага разтоварването на плодовете и зеленчуците. А на
отделно основание, не било представено никакво доказателство, че стоката
действително била разтоварена изцяло, че същата престояла часове извън
хладилната композиция и че това било наложено на водача по митническо
разпореждане. Сочи, че не бил представен трудов договор на лицето, което
управлявало процесното МПС. Това било нарушение на чл. 5, ал. 3 от ОУ към
застрахователната полица, относно отпадане на застрахователната
отговорност на компанията, а именно: „в случай, че застрахованият не
притежава изискуеми от закона лицензии, разрешения и документи, пътното
транспортно средство, с което се осъществява превозът, не отговаря на
нормативно установени изисквания за транспортна годност, както и когато
водачът, извършващ превоза, не отговаря на нормативно установените
изисквания“. Ищецът по делото не представил трудов договор на шофьора, от
който да е видно, че същият бил ефективно назначен на работа, съгласно
българското законодателство. Реално, носител на лиценза за извършване на
международен превоз било дружеството, а не шофьорът и не можело да се
приеме, че при липсата на валиден трудов договор извършвания превоз бил на
законно основание. Твърди, че за да е налице покрит риск било необходимо да
са спазени ОУ към полицата, в този случай липсата на надлежен трудов
договор било нарушение на същите и не следвало да се ангажира
отговорността на застрахователя. Заявява, че оспорва предявените искове и по
размер. Оспорва претендираната от ищеца стойност на увредения товар, тъй
като същата била завишена. Търсената сума била определена едностранно, в
което застрахователната компания не била участник, следователно същото
нямало сила спрямо нея. Размерът на иска не бил доказан и не бил подкрепен
с надлежни доказателства. При определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение се съобразявал принципът, заложен в
разпоредбите на КЗ, съгласно който обезщетението трябвало да е в рамките на
действителната стойност на причинените вреди и да е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. От друга страна в КЗ се давали
критерии за определяне действителната стойност на застрахованото
имущество, а именно стойността срещу която вместо застрахованото
имущество можело да се купи друго със същото качество. Такъв принцип за
определяне стойността на стоката бил застъпен и в разпоредбите на чл. 23,
параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR), където било предвидено, че когато, съгласно разпоредбите на
тази конвенция превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична
липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на
мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Съответно в параграф 2
се посочвало, че стойността на стоката се определя по борсовия курс или при
липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по
обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. Трябва да се
7
определи стойността на увредената стока по производствени цени на същата,
защото не е била реализирана нейната продажба. Не било доказано, че
претендираната от ищеца сума в исковата молба била действителната
стойност на имуществото към датата на увреждането и се целяло едно
неоснователно обогатяване на застрахованото лице. Не можело да се иска
заплащането на обезщетение за вредите, които не били причинени на ищеца и
завишаването на тяхната стойност за компенсиране на не претърпени вреди.
Претендираната от ищеца сума за заплащане на стойността на увредения
товар, превишавала действителната стойност на имуществото към момента на
неговото увреждане. Оспорва претендираното количество на увредената
стока, доколкото липсвал приемо-предавателен протокол, както и не бил
представен никакъв документ за количеството на липсващите кутии, нито за
тяхното съдържание. Твърди, че ответникът отказал изплащането на
застрахователно обезщетение напълно законосъобразно и в съответствие с
Общите условия по застраховка „Отговорност на превозвача на при
международен автомобилен превоз”, които съгласно Кодекса за
застраховането били неразделна част от застрахователния договор. По
застрахователния договор застрахователят приел да осигурява покритие, като
поемал отговорността на застрахования за превозвания от него товар
вследствие, настъпили рискове по време на превоза на товара. В
характеристиката на поетата отговорност бил изяснен обхватът на
застрахователно покритие, като изрично били посочени изключенията при
наличието, на които застрахователят не изплащал застрахователно
обезщетение за настъпили загуби и увреждания на превозвания товар. Видно
от ОУ към застрахователния договор страните по същия постигнали съгласие
заплащането на обезщетение да е свързано с ограничения, като
застрахователят да има право да откаже заплащането на обезщетение, т.е. да
не изпълни своето задължение за изплащане на обезщетение, без да носи
отговорност за неизпълнението, при определени в договора условия.
Застрахованият бил запознат с Общите условия, получил екземпляр от тях и
ги приемал /чл. 348, ал. 1 от КЗ/. В Общите условия ясно и недвусмислено
били посочени кои са покрити, кои изключените рискове /чл. 345, ал. 5 от КЗ/
и при какви условия се изплащали застрахователни обезщетения, какви били
правата и задълженията на страните по договора. На основание чл. 348, ал. 1
от КЗ следвало да се приеме, че Общите условия са станали част от
договорното правоотношение между страните и служели за уреждане на
техните отношения. При несъгласие на застрахования с Общите условия в
частта относно клаузите той нямал задължение да приеме тези условия, нито
да сключи застрахователен договор при условия, които смятал за
неприемливи. Неприемането на отделни клаузи от Общите условия, трябвало
да бъде изрично заявено от лицето, което желае да сключи застрахователния
договор, в противен случай то щяло да бъде обвързано от тях, по силата на чл.
348, ал. 1 от КЗ, ако с подписа си е удостоверило, че ги приема. Сочи, че
обемът на застрахователната отговорност при застраховка „Отговорност на
8
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ се определял от
закона и от съдържанието на конкретния застрахователен договор. Страните
по договора били свободни да уговарят, както основанията за носене на
отговорност на застрахователя, така и основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност. С оглед на гореизложеното претендира за
отхвърляне на иска.
Редовно призовано за откритото съдебно заседание, ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в
исковата молба. Заяви, че процесната сума ищцовото дружество не е изпатило
на „****“ ЕООД. Прихванали част от сумата, но останали незаплатени 5895,83
лв., които превозвачът се надявал застрахователят да заплати. Не представя
трудов договор на служителя – шофьор, които вече не е част от компанията, но
твърди, че тогава бил служител.
Редовно призовано за датата на откритото съдебно заседание ответното
дружество не изпрати процесуален представител, но в писмено становище
поддържа изложеното в отговора.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след
съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства и
заключение на изслушаната съдебна експертиза, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от заверено копие на Застрахователна полица № **** е сключен
договор за застраховка между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, в качеството на
застраховател и „М. – Б.“ ООД, гр. К., в качеството на застрахован. Срокът на
действие е 12 месеца, считано от 31.08.2023 г. до 30.08.2024 г. Застрахователят
се задължавал да покрива отговорността на превозвача за цялостна или
частична липса или повреда на превозваните товари, съгласно Конвенция за
международен автомобилен превоз на товари, за превози извън територията
на Р.Б., Търговски закон и ЗАП за превозите на територията на Р.Б..
Видно от Свидетелство за регистрация част 1 с № **** и Свидетелство
за регистрация част 1 с № ****, „М. – Б.“ ООД е собственик на влекач с рег. №
**** и на полуремарке с рег. № ****.
От представения договор за международна транспортна услуга от
15.09.2023 г. се установява, че между „****“ ЕООД и „М. – Б.“ ООД е сключен
договор за транспорт с договорено навло от 290,00 евро, по силата на който
„М. – Б.“ ООД се е задължило да извърши превоз на стока – две палета, 1600
килограма, при температурен режим +4℃/+5℃. Превозвачът се е задължил
камионът да бъде снабден с термограф и при поискване при разтоварване на
адрес, шофьорът трябва да покаже запис на поддържаната температура по
време на транспортирането на товара. При неспазване на посочения в заявката
температурен режим, при възникването на щети и липси, превозвачът носи
отговорност, независимо чия собственост е камионът. Договорено е
транспортът да бъде извършен с камион с рег. № **** и с рег. № ****.
9
Видно от фактури с № 011202023302452/15.09.2023 г., №
**********/15.09.2023 г.; № FVR23-A-UE-005226/15.09.2023 г. и № N1
23000629/15.09.2023г. „****“ ЕООД, гр. С., е закупил от ****, зелени аспержи
– 720 кг, зелени салати – 480 кг, манго – 30 кг, пащърнак – 200 кг и моркови –
420 кг.
Видно от Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни
средства с УРИ № **** г. на 19.09.2023 г. в 10:00 часа, полицейски инспектор
в група ОИД към ГПУ-П. Н.И.П. е извършил проверка на тежкотоварен
автомобил с рег. № **** и на полуремарке с рег. № ****, управлявано от
И.А.И.. При проверката било установено, че товарният автомобил превозвал
плодове, зеленчуци, колетни пратки и личен багаж. Протоколът е подписан от
проверения, свидетел и полицейски орган. Изрично е записано, че водачът
няма възражения.
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства при разпит
на свидетеля Н.И.П., който работи в ГПУ-П. към Регионална дирекция
„Гранична полиция“ – С., като оперативен работник. На посочената в
протокола дата около 6:00 часа сутринта, товарният автомобил е спрян на
ГКПП К.. Там се извършва граничен контрол и контрол на товари и стоки,
влизащи в страната. На пункта има служители от няколко служби,
включително на „Гранична полиция“. Автомобилът е влязъл в страната,
служителите са го селектирали и са го изпратили на допълнителна проверка с
мобилен рентген. Минал е рентген.
На снимките е показало, че в средата на товарното помещение се намира стока
с различна плътност, което е породило съмнения за пренасяне на вероятно
забранени вещи или предмети. Ремаркето било с хладилен фургон, което
означавало, че единственият вариант за извършване на проверката е през
задната врата. Започнали проверката около 9:30 – 10:00 часа и приключили в
13:00 часа. После трябвало стоката да се натовари и да се укрепи. Служителят,
който управлявал мотокара товарил стоката, а шофьорът казвал какво и как
трябва да се подреди. Фактическата проверка приключи към 13:00 часа, но с
натоварване приключили към 13:30 – 14:00 часа. Смята, че е грешно посочено,
че стоката е стояла шест часа, от 10:00 до 13:00 часа изминали три часа.
Поради положението на сградата, се старали всичко да бъде на сянка,
естествена сянка под дърветата. Не помни шофьорът да се е противопоставял.
В протокола е вписал, че няма възражения. Проверката щяла да приключи по-
рано, но съмнителната стока била по средата на товара и нямали достъп до
нея, ако не извадят част от стоката. Пратките и личния багаж били
разположени по средата. ; Пратките били с различни стоки. Изпратени през
куриерска фирма с надпис „Г.“. Практиката им показвала, че в други пратки от
И., изпращани през тази фирма било установявано голямо количество
наркотично вещество от рода на канабис. Не установили наличие на
забранени вещи и предмети. Относно температурата в камиона, ако е работил
агрегата е трябвало да се запази температурата. Стоката от задната част
трябвало да бъде разтоварена, за да стигне до средата. Отворили детайлно
10
съмнителната част. Другите палети не разопаковали.
От 6:30 часа до 10:00 часа камионът бил на паркинг или на заставата и
изчаквал да дойде групата. След като не са открити забранени стоки,
камионът е продължил.
Изложеното от свидетеля кореспондира и от отразеното от него в
Докладна записка с вх. № **** г., че при извършена проверка с техническо
средство – рентген, служителите се усъмнили, че част от товара в средната
част на полуремаркето е с различна съмнителна плътност. Товарният
автомобил е оставен за проверка в зоната за контрол на ГКПП-К.. За времето
от 9:30 до 12:00 часа на 19.09.2023 г. била създадена организация за щателна
проверка от служители на ГПУ-П., тъй като са възникнали съмнения за
наличие на незаконни стоки или наркотични вещества. Открити са три палета
с колетни пратки, намиращи се в средния отсек на полуремаркето, в които не
били открити забранени вещества, включително и наркотици. Водачът заявил,
че в средната част на товара имало три палета с колетни и лични пратки от
фирма „****“, като тази фирма по негови думи била стопанисвана от
български граждани. В прати от тази фирма в предишен случай на товар от И.
на ГКПП-К. били установени наркотични вещества от рода на канабис. Това е
наложило проверката.
„М. – Б.“ ООД е подала Искане за оглед от авариен комисар, който да
констатира какво е качеството на стоката и има ли търговски вид за завеждане
на щета по CMR застраховка.
Видно от Авариен протокол № ****/**** г., е констатирана размер на
щетата относно стоки салата, аспержи, манго, пащърнак и моркови на
стойност 3362,50 евро. Общо бруто тегло на негодната стока е 1580
килограма. Причина за щетата е посочена – нарушен по време на превоза
температурен режим. В заключение е записано, че щетата е настъпила по
време на превоз на стоката – пресни зеленчуци, различни видове и манго, от
И. за С., в хладилна автокомпозиция, собственост на превозвача „М. – Б.“
ООД.
Представени са четири броя заверени копия на CMR № ****, CMR №
****, CMR № **** и CMR № ****.
С претенция с вх. № 226/20.09.2023 г. „М. – Б.“ ООД е сезирала
застрахователя ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, за изплащане на
застрахователно обезщетение по Застраховка „Отговорност на превозвача при
международен автомобилен превоз на стоки“ по застрахователна полица.
С писмо с изх. № **** г., застрахователят е отговорил, че събитието
попада в Раздел II – „Общи изключения“, чл. 5: „по тази застраховка не се
покрива отговорността на превозвача за загуба или щета: т. 9 При извършване
на превоза по начин, който не отговаря на указанията в отправената
документация; т. 10 При неизпълнение или нарушение от страна на
застрахования на нарежданията и указанията на изпращача и клаузите на
11
превозния договор; т. 11 При неспазване на температурния режим, посочен в
договора за превоз, както и при повреда на температурния агрегат през
първите 48 часа от началото на превоза“. От представената документация
ставало ясно, че причината за настъпване на събитието е нарушен по време на
превоза температурен режим. Видно от заявката за международна транспортна
услуга, ставало ясно, че превозната стока трябвало да е с температурен режим
+4℃/ +5℃. Съгласно т. 10 превозвачът бил длъжен да поддържа посочения
температурен режим през целия път. При неспазване на клаузата и съответно
повреда на стоката, превозвачът се задължавал да заплати стойността на
същата в целия размер. С оглед на гореизложеното застрахователят отказвал
да изплати обезщетение, поради липса на основателност и застрахователно
покритие.
Депозирано е обяснение, подписано на 21.09.2023 г. от И.А.И., на
длъжност международен шофьор във фирма „М. – Б.“ ООД, в което посочва,
че на 19.09.2023 г. в хода на митническата проверка е помолил митничарите да
не разтоварват, но те му отговорили, че няма как да извършат огледа на
другата стока. Стоката била свалена от ремаркето и оставена на слънце за
около 5 часа, което се отразило лошо на зеленчуците впоследствие. Ищецът не
представи доказателства, че шофьорът И.И. е бил в трудови правоотношения
или е сключил граждански договор с ищцовото дружество.
На 29.10.2023 г. представляващият „****“ ЕООД е подписал декларация,
в която декларира, че стоките салата, аспержи, манго, пащърнак и моркови
нямат включена „Карго застраховка“ в полза на дружеството.
На 29.10.2023 г. представляващият „****“ ЕООД е подписал рекламация,
в която е заявил, че във връзка с повредената стока при транспортиране
изисква да му се заплати от „М. – Б.“ ООД сумата от 3362,50 евро.
На **** г. управителят на „М. – Б.“ ООД е подписал Протокол за
прехващане на суми по рекламация от „****“ ЕООД, гр. С., за сумата от
3362,50 евро (6576,47 лева), прихваща сума по фактура за транспорт №
****/**** г. на стойност 680,64 лева с ДДС, като превозвачът се е задължил да
изплати разликата от 5895,83 лева на „****“ ЕООД, гр. С..
От фактура № ****/**** г. е видно, че „****“ ЕООД, гр. С. се е
задължила да заплати за транспорт на доставчика „М. – Б.“ ООД сумата от
680,64 лева с ДДС.
Видно от известие за доставяна не 29.11.2023 г. процесуалният
представител на ищцовото дружество е уведомил за щетата ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД.
По делото е изслушана съдебно – оценителна експертиза с вх. №
9332/28.06.2024г. вещото лице е дало заключение, че стойността на стоката
към момента на натоварването е: зелени аспержи - 60 броя кашони, с нето
тегло 720 кг., единична цена 2,30 евро/кг, на обща стойност-1656 евро, с
левовата равностойност е 3238,85 лв.; салати- 40 броя кашони, с нето тегло
12
480 кг, единична цена 0,95 евро/кг, на обща стойност-456 евро, с левовата
равностойност е 891,86 лв.; пащърнак- 40 броя кашони, с нето тегло 200 кг,
единична цена 1,10 евро/кг, на обща стойност- 220 евро, левовата
равностойност е 430,28 лв.; моркови- 35 броя кашони, с нето тегло 420 кг,
единична цена 1,05 евро/кг, на обща стойност- 441 евро, левовата
равностойност е 862,52 лв.; манго- 30 броя кашони, с нето тегло 180 кг,
единична цена 4,50 евро/кг, на обща стойност- 810 евро, с левовата
равностойност е 1584,22 лв. Общо натоварената стока била на стойност 3583 /
три хиляди петстотин осемдесет и три/ евро и левовата равностойност е
7007,73/ седем хиляди и седем лева и седемдесет и три стотинки/ лв.
Съгласно Авариен протокол № ****/****г., нямало установени липси от
стоката, но имало увреждане на същата, резултатът от нарушен температурен
режим: салати - 40 броя кашони, с нето тегло 480 кг. - видимо пожълтели,
негодни за продажба; зелени аспержи - 60 броя кашони, с нето тегло 720 кг.-
повредени, пожълтели връхчета, не подлежали на сортиране; пащърнак- 40
броя кашони, с нето тегло 200 кг. Пащърнакът бил опакован в полиетиленови
пликове, с наличие на конденз, вследствие на което омекнал. Моркови - 35
броя кашони, с нето тегло 420 кг.- с частично пожълтели листа. Манго - 30
броя кашони, с нето тегло 180 кг.- започнал процес на омекване. Стойността
на липсващата /увредена/ стока по средни пазарни цени общо е: 26168 /
двадесет и пет хиляди шестотин шестдесет и четири/ лв.. Причината за
настъпилите липси/ увреждане на стоката/ е нарушен температурен режим.
Част от стоката: моркови- 35 броя кашони, с нето тегло 420 кг., биха могли да
се използват по предназначение, но на 50% от доставната цена- 220,50 евро.
Левовата равностойност на стоката е 431,26/ четиристотин тридесет и един
лева и двадесет и шест стотинки/ лв.. Цялото количество можело да се
преработи в производствена дейност. Стойността на това количество е 504,00
лв.
Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 435 от КЗ .
Според разпоредбата на чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователно
обезщетение в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и
на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на
чл. 434 КЗ.
Установи от представената по делото Застрахователна полица № ****, че
между страните е сключен договор за застраховка, по силата на които
застрахователят се задължавал да покрива отговорността на превозвача за
цялостна или частична липса или повреда на превозваните товари, съгласно
Конвенция за международен автомобилен превоз на товари, за превози извън
територията на Р.Б., Търговски закон и ЗАП за превозите на територията на
13
Р.Б.. Договорът е вид договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В
застрахователната полица е посочено, че покритият застрахователен риск се
изразява в „отговорността на застрахования в качеството на превозвач“.
Предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на
договорна отговорност на превозвача за вредите, причинени от
неизпълнението на неговото задължение по договора за международен
автомобилен превоз, съгласно Конвенцията за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/. Относно определяне правната квалификация на иска
съдът взе предвид съдебната практика в решение № 118 от 20.07.2017 г. по т.
д. № 2179/2016 г. на ВКС, решение № 27/29.07.2016 г по т. д. № 2415/2014 г на
ВКС, решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г., в които е прието,
че „договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с
предмет на застраховката отговорност на превозвача за вреди или повреда на
стоката, нанесени от превозвач на трети лица, при осъществяване на
търговската му дейност по превоз на стоки по занятие е вид застраховка
„Гражданска отговорност“.
За да възникне отговорност за ответника в качеството на застраховател
по процесната застраховка е необходимо да се установи, че: 1. между него и
превозвача е сключен валиден договор за застраховка; 2. че застрахованият
при него превозвач е сключил договор за международен автомобилен превоз
на стоки; 3. по време на действие на застрахователния договор да са
причинени имуществени вреди на трето лице в резултат на виновни действия
на превозвача по време на превоза/ така и при отговорност без вина на
превозвача за причинени на трети лица щети по време на превоза/ и 4. ищецът
да е изплатил обезщетение за вредите на това трето лице. Вземането на
застрахования срещу застрахователя има регресен характер и произтича от
предвиден в закона фактически състав, включващ извъндоговорен елемент /
плащането от застрахования в полза на увредения / в този смисъл чл. 378, ал. 5
от КЗ/. Според разпоредбата на чл. 435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото
лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователно
обезщетение в рамките на застрахователната сума /лимит на отговорността/ и
на покритието по застрахователния договор.
От данните по делото се установи, че стоките по сключения между
ищеца и посоченото по-горе трето лице договор за превоз са приети за превоз
от ищеца и натоварени в товарния автомобил, визиран в процесния
застрахователен договор. Ето защо съдът приема, че отговорността на ищеца в
качеството на превозвач за вредите от неизпълнението на задължението по
договора за международен автомобилен превоз попада в обхвата на поетата от
ответника застрахователна закрила.
Установи се, че по време на действие на процесния застрахователен
договор е настъпило увреждане на част от стоката в резултат на нарушен
температурен режим.
Установи се, че във връзка с настъпилото събитие е заведена щета, по
14
която е постановен отказ за изплащане на обезщетение.
За да бъде изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 435 от КЗ
правото на застрахования да претендира обезщетение по застраховка
„отговорност на превозвача“ е изискуемо след удовлетворяване на увреденото
лице – в случая след заплащане на вредите в пълен размер, причинени от
застрахования поради неизпълнение на договора за превоз/ в този смисъл
определение № 60497 от 20.10.2021 г. по т. д. № 2273/2020 г на ВКС/. По
настоящото дело липсват доказателства застрахованият да е платил на
увреденото лице, получателя на стоката, стойността на вредата. Още повече
че процесуалният представител на ищцовото дружество потвърди, че не е
направено такова плащане.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че е налице
изключен риск, произтичащ от проявена груба небрежност от страна на
застрахования, на неговите служители или други лица, чийто услуги са
ползвани за извършване на превоза. В правната теория и съдебна практика е
изяснена разликата между обикновената и грубата небрежност и тя е в
степента на неполагане на съответната грижа. При обикновената небрежност
се касае за неполагане на грижата на добрия стопанин /или търговец/, а при
грубата небрежност – до неполагане на грижа, която и най-небрежният би
положил за своите работи. Установените по делото факти относно пренасяне
в хладилната част при стоката от плодове и зеленчуци на колети и личен
багаж води до извод за проявена груба небрежност на застрахования, на
шофьора или други лица, чийто услуги са ползвани за извършване на превоза.
Не е следвало изобщо да бъдат превозвани в хладилната част колети и личен
багаж, от друга страна целият товар не е бил подреден по начин, по който да
бъде извършена проверка без да се налага разтоварването на плодовете и
зеленчуците. Ищцовото дружество не представи трудов или граждански
договор сключен с шофьора, подписал протокола за проверка без възражения.
В случая липсва грижа, каквато и най-негрижливият би положил. С оглед на
гореизложеното и поради неосъществяване на всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 435 КЗ искът като неоснователен подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, на когото
следва да се присъди сумата 650 лева, от която 500 лева за депозит за вещо
лице и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, КРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М. - Б.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д. С. М., ЕГН
********** – управител, чрез пълномощника адв. М. Т. от ****, съдебен
15
адрес: ****, против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., иск с правно основание чл. 435 КЗ за
сумата 6576,47 лв. /шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и
четиридесет и седем стотинки/ , представляваща обезщетение, претендирано
във връзка със застрахователна полица № ****, сключена с ответника, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на настоящия иск –
08.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „М. - Б.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д. С.
М. да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. сумата в размер на 650 лева /шестстотин и
петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
16