РЕШЕНИЕ
№ 1833
гр. Плевен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430105959 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В Плевенски районен съд е постъпила молба от М. Б. А. от гр. П., ЕГН
**********, против И. В. от гр.П., ЕГН **********. Твърди се, че
молителката и ответникът И. В. са живели на семейни начала, от което
съвместно съжителство страните имат родено едно дете – С. И. В., която към
момента е ***-годишна. Твърди се, че молителката и ответникът са
прекратили връзката си преди 6 години. Твърди се, че в момента молителката
има сключен брак с лицето А. П.. Твърди се, че настоящият съпруг на
молителката полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето С..
Твърди се, че по време на съжителството й с ответника спрямо молителката е
бил упражняван системен психически и физически тормоз от страна на
ответника. Твърди се, че ответникът е бил поставил камери за
видеонаблюдение в апартамента си, не е позволявал на молителката да се
среща с приятелите си и да има социален живот. Твърди се, че поради страх
от ответника молителката не е подавала сигнали и жалби срещу същия.
Твърди се, че откакто молителката и дъщеря й С. живеят с А. П. малолетното
дете е спокойно и щастливо. Твърди се, че след сключването на брака на
молителката с А. П. ответникът И. В. е продължил да упражнява системен
психически тормоз както по отношение на молителката, така и по отношение
на малолетното дете С. В., изразяващ се в отправяне на обиди и заплахи за
живота на молителката и дъщеря й С.. Твърди се, че ответникът е заплашвал
молителката, че ще й вземе детето чрез социалните служби или че насила ще
изведе малолетната С. в чужбина, тъй като самият ответник е чужд
гражданин. Твърди се, че заплахите от страна на ответника са били отправени
1
и към малолетното дете С.. Твърди се, че през периода на съвместното
съжителство на молителката с ответника последният не е полагал никакви
грижи за дъщеря си и не е участвал във възпитанието и обучението на
малолетното дете. Твърди се, че единствено и само молителката е полагала
грижи за детето. Твърди се, че ответникът трайно се е дезинтересирал от
малолетната си дъщеря и не е осигурявал никаква финансова издръжка за нея.
Твърди се, че през последната година ответникът упражнява ежеседмичен
системен тормоз върху дъщеря си, изразяващ се в заплахи, че ще я вземе без
нейно съгласие и против нейната воля. Твърди се, че ответникът обижда
молителката пред дъщеря си, като изпраща на малолетното дете клипове, в
които са снимани жени с *** съдържание заявявайки на детето, че на тези
клипове е нейната майка. Твърди се, че ответникът оказва психически тормоз
върху малолетната С. преди всичко късно вечер, поради което същата не
може да заспи, притеснява се, плаче и не може да се концентрира върху
уроците си. Твърди се, че малолетната С. учи в *** гр.П., специалност „***“.
Твърди се, че молителката и съпругът й А. П. са положили не малко усилия за
подготовката на малолетното дете С. за кандидатстване в *** гр.П.. Твърди
се, че последният случай на психически тормоз по отношение на детето С. е
от дата 11.11.2022 г. Твърди се, че на следващия ден, 12.11.2022 г.
малолетното дете е имало предстоящи контролни в училище. Твърди се, че
след 21:30 часа на 11.11.2022 г. ответникът е написал обезпокоителни
съобщения на малолетната С. и й е изпратил клипове, с които е целял да
злепостави отново молителката пред дъщеря й. Твърди се, че след случилото
се съпругът на молителката е написал съобщение до ответника последният да
престане да следи и притеснява молителката и дъщеря й С.. Твърди се, че
оказвания от страна на ответника психически тормоз по отношение на
малолетната С. В. може да доведе до сериозни психически, физически,
емоционални и социални увреждания при детето и по този начин да застраши
благополучието й.
В заключение молителката моли съда да издаде заповед за закрила по
отношение на нея и малолетното й дете.
Ответникът ангажира становище, че молбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 2 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, а
съгласно чл.3 т.4 от ЗЗДН защита може да се търси и при извършено домашно
насилие от възходящ. От приложеното по делото удостоверение за раждане
се установява, че детето С. И. В. е родено от майка М. Б. А. и баща И. В.. Не
се спори между страните, че същите са живели във фактическо съпружеско
съжителство, което е било прекратено преди около шест години. При това
положение съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие се явява
подадена срещу надлежно пасивно легитимирана страна при спазване на
установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е
2
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По делото е
приложена декларация от М. Б. А. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителката
декларира, че ответникът упражнява непрекъснато домашно насилие и
психически тормоз върху малолетната й дъщеря С. В. чрез телефонни
обаждания, в които я заплашва, и съобщения с непристойно съдържание за
дете, последното от които е на 11.11.2022 г. вечерта. Към молбата са
приложени и извлечения от кореспонденция между ответника и дъщеря му С.
В. осъществена чрез ***. В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят
А. П. – настоящ съпруг на молителката М. А., в показанията на който се
съдържат сведения за изпратено от страна на ответника И. В. съобщение до
дъщеря му С. на 11.11.2022 г. вечерта /около 21:30-22:00 часа/, в което е
имало скрийншот с *** съдържание, касаещ майката М. А.. По реда на чл.15
ал.1 от ЗЗДетето в проведеното съдебно заседание е изслушано и
малолетното дете С. В. в присъствието на социален работник. Детето е дало
обяснения, че действително на процесната дата – 11.11.2022 г. вечерта си е
било легнало, когато е получило съобщение от баща си И. В. с линк,
насочващ към определен сайт с *** за децата съдържание. Детето твърди, че
вследствие на това се е разстроило, а подобно е било емоционалното
състояние и на майка й, която не е спала през цялата нощ. Детето споделя, че
получаването на такива съобщения му е неприятно.
Анализът на така събраните писмени и гласни доказателства води до
извода, че действително от страна на ответника на посочената в молбата дата
11.11.2022 г. е извършен акт, който може да бъде квалифициран като
упражнено домашно насилие, както спрямо молителката М. Б. А., така и
спрямо малолетното дете С. И. В.. Изпращането на съобщение с непристойно
съдържание, касаещо майката на малолетното дете, късно вечерта, безспорно
представлява действие, което е неблагоприятно за психическото,
нравственото и образователното развитие на детето. Видно е, че това е довело
до определени негативни емоции както за детето, така и за неговата майка, т.
е. налице е упражнено психическо насилие. Тук е мястото да се отбележи, че
от страна на ответника видно от обясненията на детето и разпита на свидетеля
А. П. са налице и други действия, които водят до психически травми както за
детето, така и за цялото му семейство – например заплахата на ответника да
вземе детето чрез социалните независимо от неговото желание. Поради това
съдът счита, че са налице условията на чл.15 ал.2 от ЗЗДН за издаване на
заповед за защита.
При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът
счита, че в конкретния случай следва да бъде приложена предвидената в чл.5
ал.1 т.1 от ЗЗДН мярка за защита от домашно насилие, а именно: задължаване
на ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение на
молителката и малолетното им дете. Предвид установеното в хода на делото
безспорно обстоятелство, че в отделно производство ще бъде разрешен
спорът относно упражняването на родителските права върху детето, режима
на лични контакти и издръжката на детето съдът счита, че в случая прилагане
на мярката по чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН не се налага /арг. от чл.5 ал.3 от ЗЗДН/.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 300 лв. по сметка на
Плевенския районен съд.
3
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА И. В. от гр.П., ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката М. Б. А. от гр.П.,
ЕГН ********** и малолетната й дъщеря С. И. В., ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на
основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. В. от гр.П., ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на основание чл.21 ал.3 от
ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА И. В. от гр.П., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер
на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4