Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на
двадесет и седми септември през
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РЕНИ СПАРТАНСКА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря Кона Дочева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 514 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 427 от 27.03.2018 г по гр. дело № 8345/2017 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.226 ал.2 от КЗ/отм./ вр.
чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ЗД „***” АД гр. С., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „***” ж.к.„***” бул.„***” №***,
представлявано от изпълнителите си директори С. С. П. и К. Д. К., отговорно
спрямо застрахования И. Ф. Ф., с ЕГН ********** - водач на лек автомобил „***”
с peг. № ***, съгласно Застрахователна полица № *** г. с период на покритие
14.01.2015- 14.01.2016г. по застраховка “Гражданска отговорност" на
автомобилистите ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Ф., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник
адв. П.В.Р., адрес: *** сумата
от 3000лв. , представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, считано от датата
на възникване на пътнотранспортното произшествие - 07.11.2015г., до датата на
подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба –
26.10.2017год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 23000лв. Е ОТХВЪРЛИЛ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ Е СЪЩО ТАКА на основание чл.226 ал.2 от КЗ/отм./ вр.
чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД ЗД
„***” АД гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***”
ж.к.„***” бул.„***” №***, представлявано от изпълнителите си директори С. С. П.
и К. Д. К., отговорно спрямо застрахования И. Ф. Ф., с ЕГН ********** - водач
на лек автомобил „***” с peг. № ***, съгласно Застрахователна полица № *** г. с
период на покритие 14.01.2015- 14.01.2016г. по застраховка “Гражданска отговорност"
на автомобилистите ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Ф., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник
адв. П.В.Р., адрес: *** сумата от 1787лв.
, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
възникналото застрахователно събитие имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.10.2017год. до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл и по въпроса
за разноските.
С определение № 1908 от 22.05.2018 г по същото дело Пл РС е изменил
на осн. Чл. 248 от ГПК постановеното решение в частта за разноските като е
осъдил П.Г.Ф. *** АД сумата от 1048,94
лв за един адвокат съобразно уважените части от предявените искове.
Въззивна жалба срещу решението в
отхвърлителната част досежно претърпените неимуществени вреди и в частта за
разноските е постъпила от П.Г.Ф. чрез нейния особен процесуален
представител, в която се възразява, че решението е незаконосъобразно. Според
въззивната жалба съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД като
не е съобразил всички обстоятелства относно претърпените от въззивницата
неимуществени вреди. Възразява се, че по делото са събрани доказателства, че
въззивницата е претърпяла хирургическа интервенция, 13-дневен болничен престой,
няколкомесечно амбулаторно възстановяване с няколко седмици гипсова фиксация,
превръщането на болката в хронична и усещането й като такава, последваща затвореност
и психическо натоварване от претърпяната травма и нежелание да ползва автомобил
за придвижване, няколко месечно затруднение при задоволяване на ежедневни
домакински и други нужди. Възразява се също така ,че съдът не е преценил и
съобразил икономическите фактори към момента на увреждането, възрастта на
въззивницата и затрудненията при нейното възстановяване именно с оглед
възрастта й. Възразява се, че неправилно са определени и разноските по делото
като не са присъдени направените разноски за ВЛ, както и че са присъдени
разноски за адвокат под установения минимум. Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на
друго, с което да се уважи изцяло предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, да се присъди законната лихва върху присъденото обезщетение за
претърпени имуществени вреди ,считано от момента на увреждането 12.11.2015 г,
както и да се осъди другата страна да заплати разноските за ВЛ в размер на 428
лв, както и допълнителни разноски за адвокат в размер на 232,73 лв.
Частна жалба срещу определението по чл.
248 от ГПК е постъпила също от П.Г.Ф. ,
в която частна жалба се възразява, че по делото липсват доказателства за
изплащане на уговорения адвокатски хонорар, както и че процесуалният представител
на другата страна не се е явил в съдебно заседание и до приключване на устните
състезания не е представил списък за разноските, с което е преклудирана
възможността за това.Претендира се отмяна на определението и отхвърляне на
молбата на ЗД *** АД за изменение на решението в частта за разноските като
неоснователна.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и
възразява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити.Според въззиваемата
страна правилно първоинстанционният съд е съобразил претърпените болки и
страдания, съобразил е липсата на усложнения и е присъдил обезщетение в размер
на 3000 лв. Оспорва се и частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК
като се възразява, че е налице договор за правна защита и съдействие, в което е
отразено авансовото заплащане на адвокатския хонорар в размер на 1300 лв без
ДДС. Разноските са присъдени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете
като съдът не е уважил искането за увеличаване на хонорара с начисляване на ДДС
и в тази част определението не е атакувано.
Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието
на претърпени неимуществени вреди, техният вид и характер, както и тяхната
обезвреда по справедливост, досежно обжалваното определение размера на
адвокатското възнаграждение
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
РС е приел ,че не е било спорно по делото , че на
07.11.2015год., около 18,25часа на Републикански път ***, км ***, обл. Л.
възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „***“ с peг. № ***,
управляван от И.Ф.Ф. и лек автомобил „***“ с peг. № ***, в резултат на който
инцидент пострадала ищцата, като й били
причинени описаните в обстоятелствената
част на исковата молба наранявания на
дясната ръка. Не се е спорило, че е
налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
по отношение лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № *** – делото е
попълнено с писмени доказателства, като е представена от ответника
застрахователната полица по отношение
това МПС-л.85 от делото.
Ответната страна оспорва наличието на
вина у водача И.Ф. за настъпилото ПТП на
посочения по-горе ден. По делото се установява по несъмнен начин, според РС, вкл.
и от разпита на лицето като свидетел, че
именно той бил виновният участник
за настъпилото ПТП на 07.11.2015год. Действително досъдебното наказателно
производство е било образувано срещу неизвестен извършител, било е спирано,
впоследствие възобновявано. Видно е било обаче, според РС, от постановлението за прекратяване е, че този
краен резултат е настъпил след изразена позиция от пострадалата П.Ф. за
приложение на разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК. Протоколът за ПТП с пострадали лица е съставен на датата на произшествието,
около 18,30часа, непосредствено след настъпването на инцидента. Налице е и
Протокол за оглед на местопроизшествието от 07.11.2015год. и от следващия ден -
приложени на л. 50 и сл. от делото. Действително, ответната страна оспорва вина за настъпилото
ПТП да има именно съпругът на ищцата, посочен като участник №1, но това е
отразено в протокола, съставен от
мл.авт-р В.Б. По правната си същност, според РС, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ, но същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за
констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в
произшествието моторни превозни средства след настъпването му или претърпените
вреди/. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие,
описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй
като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта и
поради това са допустими всякакви доказателствени средства за установяване на обстоятелствата
на настъпване на произшествието. В конкретния случай съставителят на акта е
възприел лично обясненията на водача на автомобила, както и на друго лице,
посочено като пострадал при произшествието – В.П. и Л.П. В о.с.з. е извършен разпит
в качеството на свидетел на водача на лекия автомобил „***“ И.Ф., от чийто
показания се установява, че макар
идващият срещу него лек автомобил, марка „***“ да е ползвал светлинни
сигнали само от единия фар, именно свидетелят е загубил ориентация и се е блъснал в разминаващото се с него МПС.
По делото липсват доказателства според
РС, на собственика или на друго лице,
ползвало лекия автомобил *** през въпросния ден, да е съставян акт за
установяване на административно нарушение, впоследствие да е издавано
наказателно постановление за нарушения по ЗДвП или лицето да е подвеждано под
наказателна отговорност за извършено престъпление. По делото като свидетел е
разпитана и дъщерята на ищцата, св. А.Й., която не е била пряк свидетел на
произшествието. От показанията й обаче се установява, че веднага на мястото на
инцидента се озовал нейният син и възприел всичко, случващо се с неговите баба
и дядо. От показанията й се установява, че още на другия ден заминала за
болницата, където ищцата била приета,
т.к. било необходимо и била извършена
операция на дясната й ръка, впоследствие
имобилизирана с гипс. В проведените две о.с.з. процесуален представител
на ответника не се явил, а по доказателствените искания съдът се е произнесъл при
насрочване на делото, с определение по реда на чл.140 от ГПК, и в самото първо
о.с.з. Ето защо и като е съобразил характера на протокола за ПТП като
вид документ, съдът е приел, че след
преценката на всички доказателства по делото/писмени и гласни/ в случая може да
се направи извод, че вписаните в протокола за ПТП обстоятелства относно
механизма на произшествието са с истинност, която не е оборена; налице е
причинно-следствената връзка между претендираните вреди от ищцата и твърдяното
произшествие. РС е приел, че материалната доказателствена стойност на
съдържащият се в делото протокол за ПТП не е оборена и фактите са се
осъществили така, както е отразено в него.
Що се отнася до твърдението на ответната
страна, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, то същото,
според РС, е останало недоказано.
Ответникът пред РС е твърдял, че
непосредствено преди да настъпи произшествието
ищцата е пътувала в автомобила, без да е поставила предпазен колан. От
разпита на св.И.Ф. се установява, че ищцата е пътувала на задната седалка, от
дясната страна, а видно от констативния протокол е, че в автомобила са пътували
/като спътници на ищцата и съпруга й-водач на лекия автомобил/ още двама души.
Няма данни нито управляваният от съпруга
на ищцата лек автомобил, нито
автомобилът Мицубиши да са се движили с превишена скорост. Няма
доказателства по делото, според РС, за това със свое действие и/или бездействие ищцата да е допринесла за
настъпилия спрямо нея вредоносен резултата и конкретните й наранявания. В
съдебната практика, вкл. множество решения на ВКС на РБ, се приема, че за да
бъде намалено на основание чл.51 ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения,
а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без
поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано
наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан. В конкретния случай този въпрос не е изяснен, поради и
което съдът е приел,че съпричиняване не е налице.
Според РС съгласно разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сега чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сега
чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования , като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
Съдът е приел за доказано наличието на всички предпоставки
за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител, а оттам и
отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на
инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“ сключен със собственика
на автомобила, управляван от виновния за настъпване на ПТП водач – св.И.Ф.
Дължимото от ответника застрахователното
обезщетение, според РС, следва да е
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
По
отношение на определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди от
деликт се прилага принципът на справедливо обезщетяване, съгласно чл.52 ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вид и
характер на телесните увреждания, предизвиканите от тях негативни физически,
емоционални и психически преживявания, продължителността на проведеното лечение
и понесените в резултат на това болки, неудобства и социален дискомфорт,
възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. Ищцата е
твърдяла в исковата си молба, че в
резултат на произшествието е изпаднала в депресия, появил се е страх, уплаха,
нервност, неспокоен сън и развит страх да пътува с автомобил. Твърдяла е , че продължителността на обездвижването й я
лишило от нормалните й контакти с близки и приятели, поради което
претендира обезщетение в размер 23000лв.
Няма спор между страните относно характера на увреждането, причинено на ищцата
в резултат на катастрофата. Делото е попълнено с писмени доказателства,
изслушано е и заключение на ВЛ д-р Т.Т./част от заключението дава отговор на
въпросите хипотетично-поради липса на конкретни доказателства в случая и липса
на конкретни данни от страна на самата ищца,както и спомени във вр. със случилото
се/. Към момента на инцидента ищцата е
била на 71 години. Установява се, според РС, че
поради счупването на горния десен крайник същата е претъпяла оперативна
интервенция, като престоят й в болница е бил 11 дни. Поставен й е бил гипс на дясната ръка, който е махнат
след около 2 седмици. Това се установява и от показанията на св.А.Й. Видно от приетата като доказателство
по делото Епикриза на ищцата е било , че същата е изписана с подобрение, а от заключението на ВЛ се
установява, че към датата на
експертизата ищцата напълно е
възстановила движенията на пострадалата ръка; че поради навременното и
добре извършено хирургично лечение, незасягането на ставни повърхности,
характерът на получените от същата
увреждания не могат да станат
причина за затруднения в движенията на
горния десен крайник за продължителен период от време. Посочено е било в
заключението, че към момента на прегледа за нуждите на експертизата по делото,
движенията в дясната лакътна става на ищцата са напълно възстановени и неболезнени.
ВЛ е посочило, че при студено време е възможно да се появи слаба болка в
травмирания крайник. От показанията на свидетелите И.Ф. и А.Й. се установява,
че ищцата е търпяла силни болки и страдания непосредствено в първите няколко
дни след счупването на ръката; че се е
възстановявала около 2-3 месеца, като
през този период не можела сама да се обслужва
и се налагало да й помагат близките й. Свидетелката Й. заявява , че
ищцата развила силен страх от пътуване с лек автомобил и че понастоящем не
желае изобщо да са качва в автомобил;
че и досега ищцата има неспокоен сън, сънува кошмари,
свързани с катастрофата, буди се нощем и
е неспокойна.
По делото не са събрани доказателства за това инцидентът, претърпян от ищцата да е повлиял
силно негативно върху нейния социален живот. Няма доказателства за това преди катастрофата какъв живот е водила ищцата, колко е била мобилна, колко често е
пътувала с автомобил или без такъв, за
да се среща с роднини, близки, познати и
т.н. В тази връзка съдът не е приел доводите й след катастрофата и претърпяната травма на ръката
същата да е била в по-неизгодно положение отпреди това; да не е била във
възможност да води нормален, адекватен на възрастта й и установените й обичайни
навици начин на живот -поне след изтичането
на два, три месеца от катастрофата.
По тази причина и като е съобразил конкретната причинена на ищцата травма в резултата на ПТП, времевия й престой в болница,
продължителността на оздравителния процес, състоянието й в момента, възрастта й, както и липсата на
данни за настъпили усложнения /приложено е Експертно решение от 25.05.2017год.
на ТЕЛК, в което като водеща диагноза е
посочено - исхемична болест на сърцето/ съдът
е приел, че предявеният иск за
неимуществени вреди се явява основателен
и доказан до размера от 3000лв. За разликата до претендираните 23000лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за имуществени
вреди в размер 1787лв конкретно
становище ответникът не е изложил.Съдът
е приел същата за доказана. Представени са писмени доказателства, които не са оспорени
от ответната страна- фактура на стойност
1787лв. на л.56 от делото и подписана
декларация от ищцата –л.36 от делото. От изслушването на ВЛ в о.с.з. се
установява, че е поставен имплант при
операцията на ищцата, който предвид възрастта й и липсата на развита
бактериална инфекция не предполага да бъде изваждан. Искът следва да се
уважи изцяло.
На ищцата следва да се
присъди законна лихва от датата на
подаване на исковата молба, каквото е и
искането й.
По отношение разноските съдът е приел, че с оглед изхода на делото същите следва да се
определят съразмерно уважената част на предявените искове /няма доказателства за заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на ответната страна/. Т.к. на ищцата е оказана
безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 от ЗА, тези разноски следва да
се присъдят директно на пълномощника й,
а именно в размер 333,72лв. Общият
размер на разноските е посочен в списъка,приложен на л.112 от делото, като
размерът на общият претендиран хонорар не е завишен предвид материалния интерес, продължителността на делото във
времето и активното участие на пълномощника в процеса.
РЕШЕНИЕТО на РС е частично незаконосъобразно
РС е изложил
мотиви, които се споделят от
въззивната инстанция в по – голямата си част и не следва да се преповтарят във
вида, в който са изложени. Следва да се отбележи, че при съобразяване на
негативните преживявания и последици от полученото увреждане на въззивницата
е необходимо да се акцентира върху факта на претърпяната хирургична
намеса, което във всички случаи представлява сериозна интервенция , наличието
на имплант, който няма да бъде премахнат, поставянето на гипс и периода на
възстановяване, както и върху възрастта на въззивницата като се приеме, че при
тази възраст безпокойството при
здравословни проблеми е засилено и възстановяването протича по – бавно. При
тези съображения следва да се приеме, че обезвредата трябва да се определи в
леко завишен размер от 5000 лв. Правилни са изводите на Пл РС, че
претендираният размер от 23 000 лв е силно завишен.
Основателно е възражението
във въззивната жалба досежно присъдената лихва за присъденото обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Същата следва да е от момента на увреждането,
т.е. от момента на направените разходи 12.11.2015 г, както е претендирано в
исковата молба, макар и в нея периодите преди и след подаване на исковата молба
да са отделени.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично атакуваното решение в частта
,в която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за
размера от 3000 до 5000 лв, а в останалата част решението следва да се
потвърди. Следва да се отмени решението и в частта относно присъдените лихви
върху обезщетението за имуществени вреди като същите следва да са от датата на
увреждането 12.11.2015 г до окончателното изплащане на сумата. С оглед направеното възражение във въззивната
жалба относно присъдените с първоинстанционното решение разноски за адв. Р.
същите следва да са в размер на 348,73 лв при съобразяване на дължимото
адвокатско възнаграждение по чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , отхвърлената и уважена част на иска,
което означава, че се дължат
допълнително разноски в размер на
15,01 лв.Основателно е и възражението относно заплащането на разноските за
експертиза и преглед по делото, които са направени от въззивницата пред РС
независимо, че същата е била освободена от заплащането на такси и разноски на
осн. Чл. 83 ал.2 от ГПК. Съобразно отхвърлената и уважена част на иска
дължимите й разноски за това са в размер на 86,96 лв.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА
РС е приел в мотивите
на атакуваното определение, че с представения отговор на исковата молба от
ответната страна е било представено и пълномощно на адв. Г., в което не е
посочен размер на договарян хонорар. По – късно при представяне на писмено
становище от същия процесуален представител е представено последващо пълномощно с вписано уговорено и платено в
брой изцяло адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. С оглед частичното
уважаване на иска за неимуществени вреди съдът е преценил, че следва да се
присъдят разноски в размер на 1048,94 лв. В този смисъл е и постановеното
определение, с което е осъдена П.Г.Ф. да заплати разноски на ЗД БУл инс АД в
този размер.
Определението е
частично незаконосъобразно с оглед произнасянето на въззивния съд по въззивната
жалба и увеличаването на размера на обезщетението. При съобразяване на това
увеличение дължимите разноски за адвокатски хонорар пред РС – ПЛевен са в
размер на 944,04 лв и в този смисъл определението следва да се отмени за
размера над 944,04 до 1048,94 лв.
При този изход на
производството следва да се реши въпросът за разноските пред въззивната
инстанция. Пред Пл ОС са налице доказателства за направени разноски от
въззиваемата страна в размер на 1200 лв за отговора на въззивната жалба и 500
лв за частната жалба. С оглед уважената и отхвърлена част на въззивната жалба въззивницата
следва да заплати на ЗД *** АД разноски в размер на 1080 лв при липса на
възражение за прекомерност на възнаграждението. Също с оглед уважената и
отхвърлена част на въззивната жалба на адв. Р. следва да се заплати
възнаграждение в размер на 113 лв с оглед определеното от него възнаграждение в
съответствие с Наредба № 1. По отношение на разноските за частната жалба и с
оглед уважената й част въззивницата
следва да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 449,99 лв.Общо
въззивницата дължи на въззиваемата страна разноски за въззивната инстанция в
размер на 1529,99 лв за въззивната инстанция. Следва да се направи компенсация
с дължимите разноски за експертиза и преглед в размер на 86,96 лв, поради което
въззивницата дължи на въззиваемата страна разноски в размер на 1443,03 лв. Въззиваемата страна следва да заплати на адв.
И. Р. разноски в размер на 113 лв за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№
427 от 27.03.2018 г по гр. дело № 8345/2017 г по описа на Пл РС В ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от П.Г.Ф., ЕГН **********,
адрес: ***, пълномощник адв. П.В.Р., адрес: *** ИСК на осн. чл.226 ал.2 от КЗ/отм./ вр. чл.432 ал.1 от КЗ
вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД СРЕЩУ ЗД „***” АД гр. С., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „***” ж.к.„***” бул.„***” №***,
представлявано от изпълнителите си директори С. С. П. и К. Д. К. ЗА РАЗМЕРА ОТ
3000 ДО 5000 ЛВ /ОТ ТРИ ХИЛЯДИ ДО ПЕТ ХИЛЯДИ ЛВ/ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „***” АД гр. С., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***” ж.к.„***” бул.„***” №***,
представлявано от изпълнителите си директори С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ
на П.Г.Ф., ЕГН **********, адрес: ***,
пълномощник адв. П.В.Р., адрес: ***
осн. чл.226 ал.2 от КЗ/отм./ вр. чл.432 ал.1 от КЗ
вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД СУМАТА ОТ 2000 ЛВ, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди,
считано от датата на възникване на пътнотранспортното произшествие -
07.11.2015г до окончателното изплащане на сумата
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 427 от 27.03.2018 г по гр. дело № 8345/2017 г по описа на Пл РС В ЧАСТТА, в която е постановено заплащането на законна
лихва върху присъденото обезщетение в размер на 1787 лв за претърпени
имуществени вреди СЧИТАНО ОТ ДАТАТА на исковата молба 26.10.2017год.
до окончателното изплащане на сумата КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ЗАПЛАТИ
ДЪЛЖИМАТА ЗАКОННА ЛИХВА, считано от
датата на увреждането 12.11.2015 г до окончателното изплащане на сумата
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 427 от 27.03.2018 г по гр. дело № 8345/2017 г по описа на Пл РС В ЧАСТТА, в която е ОСЪДЕН ЗД „***” АД гр. С., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „***” ж.к.„***” бул.„***” №***,
представлявано от изпълнителите си директори С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П.В.Р. разноски в размер на
333,72 лв съобразно уважената част на исковете КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД „***” АД гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „***” ж.к.„***” бул.„***” №***, представлявано от изпълнителите
си директори С. С. П. и К.Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.В.Р. на осн. Чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата разноски за
първата инстанция в размер на 348,73 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В останалата обжалвана част КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1908 от 22.05.2018 г по гр.
дело № 8345/2017 г на Плевенски районен съд В ЧАСТТА в която е изменено на осн. Чл. 248 от ГПК
решение № 427/27.03.2018 г по гр. дело № 8345/2017 г и е осъдена на осн. Чл. 78
ал. 2 от ГПК П.Г. Х. ЕГН ********** ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „***” ж.к.„***” бул.„***” №***,
представлявано от изпълнителите си директори С.С.П. и К.Д.К. деловодни разноски
ЗА РАЗЛИКАТА НАД 944,04 лв до размера на 1048,94 лв
ОСЪЖДА П.Г.Ф., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник
адв. П.В.Р., адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „***” АД гр. С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „***” ж.к.„***” бул.„***” №***,
представлявано от изпълнителите си директори С.С.П. и К.Д.К. деловодни разноски
за въззивната инстанция в размер на 1443,03лв
ОСЪЖДА ЗД „***” АД гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „***” ж.к.„***” бул.„***” №***, представлявано от изпълнителите
си директори С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат П.В.Р. на осн. Чл. 38 ал2 от
Закона за адвокатурата разноски за въззивната инстанция в размер на 113 лв
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.
280 от ГПК в месечен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му, а в
частта досежно определението по чл. 248 от ГПК – в седмичен срок от съобщението
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :