Р Е Ш Е Н И Е

30.04.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на

Шести наказателен състав две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: НАТАЛИЯ НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело № 575 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление № ***от ***г. Началникът на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП на А.Т.И. *** административни наказания глоба в размер на 150 лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.Т.И., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуален представител – адв. ***от АК-Плевен, който изразява становище, че обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като за същото деяние е ангажирана наказателната отговорност на дееца.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №***от ***г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че А.Т.И. на същата дата в 09:23 часа в гр.Плевен, на ***, движейки се в посока от бензиностанция „OMV”, към ЛВТ, управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като на кръстовището с ул.“***“, до читалище „***, не осигурил предимство на патрулен автомобил – „***“ с рег.№***, който бил с включени светлинен и звуков сигнал на специален режим на движение, като при създадената необходимост не спрял и продължил движението си по ул. „***“.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител В.М.Т. и свидетеля Д.Л.Д., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложеното по делото писмено доказателство – справка за нарушител относно жалбоподателя А.Т.И.. От показанията на актосъставителя  Т. и свидетеля П. се установява, че същите работят в сектор „Пътна полиция“ при О.н.М.н. длъжност „младши автоконтрольори“ и на ***г. при обход с патрулен автомобил „***“ в района на ж.к. „***“ по улица „***“ са забелязали лек автомобил с марка „***. При разминаване с последния, двамата свидетели са подали светлинен и звуков сигнал, но вместо да спре водачът на автомобила е увеличил скоростта и е завил рязко по улица „***“, от където започва преследването му от двамата служители на „Пътна полиция“. Според показанията на свидетеля П., след като с В.Т. са последвали жалбоподателя, той е извършил редица рискови маневри: изпреварване на два автомобила, спрели на знак „Стоп“;  несъобразяване със знак „Стоп“; рисково влизане в ул.“***“, неправомерно отнемане предимство на други автомобили, като въпреки специалния режим на движение, в който се е намирал патрулния автомобил, А.И. не се е съобразил с подадените сигнали, като не е осигурил необходимото предимство. Преследването е продължило и по улица „***“, през кръстовището с ул. „***“, покрай бензиностанция „OMV”, където жалбоподателят е продължил с висока скорост и дори е отнел предимство на служебни автомобили от Първо РУ-Плевен и с това е създал възможност за осъществяване на ПТП. Впоследствие същият се е завъртял и се ударил челно в къща на улица „***“. Направена му била проверка за наркотични вещества, от която се установило, че е употребил такива и по-конкретно канабис. Служителите на ПП съставили общо 11 акта и задържали А.И. ***. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Т. и свидетеля П., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях местоположение на участващия в ПТП автомобил и установения механизъм за неговото причиняване. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя И. в нарушение, което не е извършил.

В проведено съдебно заседание на 12.04.2019г., адв. ***, процесуален представител на жалбоподателя, представя копие от протокол от ***г. по НОХД № *** по описа за 2019г. на РС-Плевен, прието като писмено доказателство по делото. С последното се установява, че на жалбоподателя А.И. са били повдигнати обвинения по чл. 270, ал.1 от НК и по чл. 343б, ал.3 от НК за извършените от него деяния на ***г., а именно – възпрепятстване полицейските служители н.О.н.М. да изпълнят задължения си по служба и управление на МПС след употреба на наркотични вещества „канабис“. Наказателното производство по посоченото дело е било прекратено поради одобрено с протоколно определение от ***г. споразумение спрямо А.Т.И., с което същият е осъден на общо най-тежко наказание между наложените за двете престъпления- една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено, както и глоба в размер на 500 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година.

Административно-наказващият орган О.н.М.н. 05.12.2018г. е приел, че с действията си жалбоподателят А.Т.И. е извършил нарушение по чл.104, ал.1 от ЗДвП, за което е издал наказателно постановление и му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,ал.1, т.6 от ЗДвП глоба в размер на 150 лева. Съобразно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДвП, при приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение, водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. 

От представеното по делото писмено доказателство – протокол от ***г. по НОХД №***/2019г. се установява, че спрямо жалбоподателя А.Т.И. има влязло в сила определение на РС-Плевен, съгласно което същият е осъден за престъпление, което видно от писмените доказателства и показанията на свидетелите В.М.Т. и К.Ч.П. по настоящото производство, е засегнало един и същи обществени отношения, а именно – невъзпрепятствено изпълнение на служебните задължения от страна на органите на обществения ред. Наред с това описаната в горепосоченото определение фактическа страна на престъплението изцяло съвпада с фактическата страна на административното нарушение, предмет на процесното наказателно постановление, а именно: на ***г. А.Т.И. ***, като управлявал МПС с марка „***“ с рег.№ ***противозаконно пречил на орган на властта – полицейски служители н.О.н.М. сектор „Пътна полиция“, К.Ч.П. и В.М.Т., да изпълнят задълженията си по служба, като не изпълнил подаденото му полицейско разпореждане да спре при звуков и светлинен сигнал. От последното следва, че субектът на престъплението, за което има влязло в сила определение за одобрено споразумение по НОХД № ***/2019г. и деянието, посочено като административно нарушение в обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, напълно съвпадат, а именно: А.Т.И. с ЕГН: ********** и адрес: ***.

Според съдебната практика и по-конкретно т.3.1 от Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. на ВКС, Общо събрание на Наказателната колегия, което съгласно чл.130, ал.1 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, когато едно деяние засяга един и същи обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Съгласно описаната обстановка, ако със съответното деяние се нарушава едновременно наказателна и админстративнонаказателна норми с един и същи обект на защита, то по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Така възприетото решение изключва възможността да бъде нарушено правилото ne bis in idem или „никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо“. В конкретния случай е налице описаната в цитираната по-горе практиката хипотеза, а именно: реализирана наказателна отговорност на А.Т.И. и търсене на административнонаказателна чрез съставяне на процесното наказателно постановление при пълна идентичност на обективната и субективната страна на извършеното деяние.

От друга страна следва да се вземе предвид и приложеното по настоящото производство писмено доказателство – справка за нарушител водач, издадена от О.н.М. от която е видно, че спрямо жалбоподателя има редица, както съставени актове за установяване на нарушения, така и наказателни постановления. От последното,че същият е реализирал многократно различни състави на административни нарушения.

От така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че на основание чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, в които разпоредби е уредено съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност, наказателното постановление № ***, издадено от  административнонаказващият орган – О.н.М. ***, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, доколкото деянието, за което е наложено е вече санкционирано с протоколно определение от ***г. по НОХД №***/2019г. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като „престъпление” или „административно нарушение”.  В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че деянието е едно и също и провеждането на две отделни самостоятелни производства – наказателно и административно с наказателен характер, би съставлявало нарушение  по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.1, т.6 от ЗДвП като незаконосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗАНН и съобразно Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС на РБ по т.д.№3 по описа за 2015г на същия съд, недопустимо е двойното наказване на едно и също лице за едно и също деяние в наказателно и в административно наказателно производство. Последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено, приключило с влязъл в сила съдебен акт наказателно производство, се преодоляват чрез отмяна на наказателното постановление и прекратяване на административно наказателното производство.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №*** от ***г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.1, т.6 от ЗДвП на А.Т.И. *** административно наказание глоба в размер на 150 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕКРАТЯВА   административнонаказателното производство по настоящото НАХД №575/19г. по описа на РС-Плевен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: