Р Е Ш Е Н И Е
№ 260108 18.12.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение,
II състав,
на осми декември две хиляди и двадесета
година,
в публичното заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар : Катерина Маджова
Като разгледа докладваното от
съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело N 3325 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е на основание чл.258-
273 от ГПК във вр. с чл.258- 267 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата вх.№ 262059/18.09.2020г. от ответника З.В.Щ. от ***против осъдителната и отхвърлителната част на първоинстанционното
Решение № 923/30.07.2020г. по гр.д.№ 3861/2019г. по описа на РС- Ст.Загора, с
което е бил осъден да заплати на ищеца С.Б.А. от ***сумата 600 лв. остатък от дължимото възнаграждение по Договор от 17.06.2019г. за ремонта на покрива на къща в ***,
сумата 280 лв. неустойка за
забава в размер на 1% от договорената цена по договора за всеки просрочен ден по
14 лв. на ден за 20 дни, считано от 20.07.2019г., и е бил отхвърлен изцяло
насрещния му иск за иск за заплащане на сумата 240 лв. възнаграждение по 80 лв.
на ден за 3 дни, през които ищецът е демонтирал и отново е монтирал керемидите
по западния скат на покрива по вина на ответника, и 75 лв. за транспорт за същите
3 дни по 25,00лв. на ден, както и за
заплащане на сумата от 3 369, 26 лв. разноски за отстраняване на
последиците от некачествения ремонт, извършен от изпълнителя С.А. по Договор от 17.06.2019г., от които 1 621, 26 лв. за
материали и 1 748 лв. за труд, както и 1 000 лв. разноски по делото. Излага подробно своите
фактически и правни оплаквания във всяка една от тези насоки. Счита, че в атакуваната му
част първоинстанционното Решение било
неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и
било необосновано, като сочи подробни фактически и правни аргументи в подкрепа
на защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло в
атакуваната му част това първоинстанционно Решение, и да постанови
ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции против
него и да уважи изцяло предявения от него насрещен
иск, ведно със законните последици от
това. Претендира и разноските си пред двете съдебни инстанции. Не
е представил писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.
В законоустановения
2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба от ищеца С.Б.А. от ***, който счита направените въззивни
оплаквания на ответника за неоснователни и недоказани, а новите му доказателствени
искания за процесуално преклудирани и материално неотносими, като излага
подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли въззивния съд
да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди атакуваното с нея
първоинстанционно Решение, като законосъобразно и правилно, със законните
последици от това. Претендира разноските си по въззивното дело. В този смисъл е
и писмената му Защита по делото.
Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на всяка от страните,
като провери обжалваното първоинстанционно
Решение, събраните пред РС доказателства, като
взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира
за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следното по делото :
Процесната въззивна жалба е процесуално допустима, подадена е в законни срок за това и е подадена от надлежно упълномощено лице, което има
правен интерес от обжалването, поради което настоящия въззивен съд следва да се произнесе по
материалноправната същност на направените в нея оплаквания от ответника-
въззивник.
Атакуваното осъдително първоинстанционно
Решение е валидно постановено,
същото е процесуално допустимо и достатъчно мотивирано от външна страна.
По материално- правната същност
на спора между страните :
Пред РС- Ст.Загора са били предявени обективно и
субективно съединени първоначален и насрещен облигационни
парични искове, като в атакуваното първоинстанционно Решение РС- Ст.Загора е уважил
предявените от ищеца- възложител С.А. против
ответника-
изпълнител З.Щ. искове за заплащане на сумата от 600 лв.,
представляваща остатък от дължимото възнаграждение по Договор за ремонта на
покрива на къща в ***от 17.06.2019г./собственост
на ответника Щ./, представляваща сбор от договорения дневен надник по 80 лв. дневно за 17, 5 работни дни, без платения аванс от 215 лв. и без допълнително платените 585лв., и иск за заплащане на сумата от 280 лв., представляващи неустойка за забава в размер на 1 % дневно от договорената цена по договора за всеки просрочен
ден, считано от 20.07.2019г.- по 14 лв. дневно,
начислена за 20 дни,
и е бил отхвърлен предявения от ищеца С.А.
против ответника З.Щ. иск за заплащане на сумата от 240 лв., представляваща възнаграждение по 80 лв. дневно за
3 дни, през които ищецът е демонтирал и
отново е монтирал керемидите по западния скат на покрива по вина на ответника,
както и сумата общо 75 лв.
за транспорт за същите
тези 3 дни- по 25 лв. на ден, като неоснователен. Отхвърлил е и предявения от ответника З.Щ. против ищеца С.А.
насрещен иск за заплащане на сумата от 3 369, 26 лв., представляваща разноски за отстраняване на
последиците от некачествения ремонт, извършен от изпълнителя- ищец С.А. по Договора от
17.06.2019г., от които 1 621, 26 лв.
за материали и 1 748 лв. за положен труд.
Тъй като въззивникът- ответник Щ. заявява, че обжалва
„изцяло” посоченото първоинстанционно решение на РС, а във в.жалба изрично сочи, като свой обжалваем интерес сумата
от общо 2 980
лв., от които като 1 480 лв. уважена искова претенция по главния иск и 1 500 лв. по
насрещния иск, и
същевременно искането му към настоящия въззивен съд е да отхвърли изцяло исковата претенция по главния иск и да уважите
насрещния иск до размер на сумата от 1500 лв., счита, че въззивната инстанция е
сезирана с оплакване относно целите процесни искови претенции в размер на общо 3
369, 26 лв., от която 1 621, 26 лв. за материали и 1 748, 00 лв. за труд.
Разгледано по същество въззивното
оплакване :
По отношение на частично уважената искова претенция по
главния иск- въззивният съд счита, че предвид
събраните пред РС писмени доказателства, безспорно исковата претенция правилно
е квалифицирана от РС, като по договор
за изработка съгласно чл.258 и сл. от ЗЗД,
със същата правна
квалификация и е неразривно свързания спорът за допълнително извършените от ищеца- изпълнител дейности по обекта на възложителя-
ответника, тъй като тези допълнително извършени от ищеца, макар и да не са били предварително изрично
уговорени, са били изпълнени от изпълнителя, тъй като са били необходими и пряко и непосредствено свързани с основния предмет на договора съглаасно чл.1, ал.1 от същия. Следователно допълнително
извършени дейности по обекта на възложителя, не могат да бъдат разглеждани, като
някакви отделни дейности, нямащи никакво отношение
към неговия предмет. Очевидно точно поради тези причини страните по договора/съответно и по делото/ тогава не са счели за необходимо да ги уговарят
изрично писмено, каквато е защитната теза на въззивника. Наред с това от събраните пред РС доказателства се е установило и доказало, че жалбоподателят е възлагал извършването на допълнителните работи
устно и те са изпълнявани от ищеца, без да са водени някакви допълнителни
преговори за начин на заплащането им, различен от уговорения в договора по принципа на ежедневно заработена
надница. Следователно
страните по договора за изработка/възложител и изпълнител/ мълчаливо, при
липса на допълнителна писмена договорка, са
приели тогава, че заплащането на допълнително
изпълнените работи ще бъде по начина, по който е уговорено заплащането и на първоначално договорените работи, изрично посочени в текста на сключения между тях
писмен договор за изработка. Безспорно от теоретическа правна гледна точка Договорът за изработка е от типа консенсуален, тъй като е сключен с постигането на съгласие между страните, което в конкретния случай е било постигнато със сключването на основния договор, чиито разпоредби относно договореното възнаграждение за изпълнителя
мълчаливо са били приети от страните и при изпълнението на допълнителните
работи, изпълнени от ищеца, още повече, че за действителността
на такъв договор за изработка законодателят не изисква непременно писмена форма за неговата действителност.
С оглед на това защитната теза на въззивника,
че претенцията на ищеца за заплащането на тези допълнителни работи следвало да
се квалифицира при
хипотезата на чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване се явява правно неиздържана, необоснована и недоказана, тъй
като иск за неоснователно
обогатяване по чл.59 от ЗЗД е допустим за страна, когато между страните по спора няма основание за
разместване на благата помежду им- тоест,
когато едната страна се е обогатила без основание, за сметка на другата, следователно когато няма друг иск, с който страната да
потърси реализация на правата си. Настоящия фактически и правен казус очевидно е коренно различен, тъй като относно допълнително
извършените работи претенцията на ищеца не би могла да бъде квалифицирана като
такава при липса на основание по чл.59 от ЗЗД. Безспорно спорът е с правилно
посоченото от РС правно основание по чл.258 и сл. от ЗЗД, тъй като ищецът поради неговото възлагане на
ответника е изпълнил определени дейности, които безспорно подлежат на парично заплащане, а не е хипотезата на липса на
договор между страните, когато се прави квалификация за липса на основание съгласно чл.59 от ЗЗД.
Видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, РС
никъде не е приел, че
срокът за изпълнение на договора е бил колкото
майстора си поиска, а че страните по договора не са уговорили по категоричен
начин крайна дата на неговото изпълнение, а единствено и само приблизителна такава, което съответства на установените и доказани по делото факти и събраните доказателства. В писмения договор за изработка
между страните крайна цена на
дължимия по договора резултат на изработката/ремонта на
покрива/, като е
предвидено ежедневно
парично заплащан- /както на изпълнителя и на общия му
работник, така и за транспортни разходи. Следователно възнаграждението на изпълнителя зависи от броя на дните, през които са работили в процеса на изпълнение на договорения
резултат той и общия му работник,
което изрично е
посочено в в чл.2 от Договора, тъй като общата
цена на договора представлява сумата от броя надници за дните на
изпълнението на ремонта и броя на направените
курсове за превоз.
Предвид което въззивният съд изцяло спореля фактическия и правен извод в
мотивите на атакуваното първоинстанционно решение,
че това е сигурна
индиция, че и двете страни са били наясно, че срокът на договора не може да
бъде предварително твърдо установен, а
съгласно разпоредбата на чл.1,
ал.2 от договора изрично
е било договорено „от 8 до 10
дни“, както правилно е приел и РС в мотивите си. Следователно още при сключването на писмения договор страните по него са били наясно, че
ще има една несигурност в срока на неговото изпълнение, и че има реална вероятност
този срок да не бъде точно спазен.
В хода на първоинстанционното производство по безспорен начин се е установило, че
ответникът е възложил допълнително укрепване на покривната конструкция, като това допълнително възлагане/което тогава още не е било известно към момента на сключване на
договора/ реално е увеличило
обема на възложения с договора предмет и съответно
е увеличило
обема на положения труд и време за полагането му, а от там и на срока за изпълнение, което естествено е довело и до увеличаване на плащането, договорено вече писмено между страните, като дневна надница. Наред с това възложителят е възложил на изпълнителя
закупуването, разтоварването, пренасянето до къщата, качването и складирането в
подпокривното пространство на допълнителния дървен материал, необходим за
допълнително поставените през 50 см. ребра, което е било констатирано и от вещото лице в писменото
му заключение пред РС.
Предвид гореизложеното РС
правилно се е мотивирал, че ответникът
отлично е знаел, че определения cpoк за изпълнение на договора за изработка е реално неизпълним, тъй като без първоначалното знание на ищеца му възложил допълнителни съпътстващи изпълнението основни строително- монтажни работи,
което безспорно и доказано е станало причина да бъде заложен само приблизителен
срок за изпълнението му по договора „от 8 до
10 дни“, и съответно ответникът да плати изцяло и без възражения
труда на общите работници за 17, 5 дни, от кото 7 дни за общия работник, предшествал
идването на Е.М. и 10, 5 дни
на самия М., което е
видно от разписките с дати
17.06.2019г., 23.06.2019г. и 29.06.2019г. по делото на РС. Този допълнителен труд(над договорения от 10 дни) също е бил заплатен като 1 % от отработени дневни надници- следоветелно съгласно уговореното в писмения договор, а не на
принципа на неоснователното обогатяване по смисъла на претендирания от въззивника чл.59 от ЗЗД за заплащане на допълнително свършената
работа, извън предмета на договора.
В частта относно присъдената неустойка, нейният уговорен размер от 1 % за всеки ден забава на
плащането не противоречи
на добрите нрави и не
е прекомерна, тъй като
просрочието в плащането от страна на ответника/възложител/ на задължението му към ищеца/изпълнител/ за
възложената и изпълнена работа, още повече, че безспорно ответникът е заплатил част от дължимата сума едва след завеждане
на делото в РС, в продевеното открито съдебно заседание, а не след изпълнението на поръчката, както е следвало да бъде, съгласно
договора между тях
за изработка.
Наред с това ищецът е претендирал пред РС неустойката само за период от 20 дни именно за да не бъде обвинен в нарушение на
основните функции на неустойката, като правен институт, с нейната обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, като е
заявил претенцията си изчислена
само върху неговото собствено възнаграждение за дните на изпълнение в размер на общо 1 400 лв., при което неустойката от 1% дневно от общата цена възлиза точно на процесните 14 лв. на
ден, а не и върху това и на общите работници и върху стойността на транспорта
по договора, в който смисъл е клаузата на чл.12 от
договора, предвиждаща въпросната парична неустойка. Следователно ищецът е могъл да претендира неустойката за забава
в плащането да бъде изчислена върху общата стойност на договора, а не само
върху стойността, която му се следва само на него самия, като така нейния
размер би бил значително по- висок от претендирания по делото, което много правилно е съобразено от РС в атакуваната част на
неговото Решение.
По отношение оплакването за неправилно
отхвърлен насрещен иск- видно от мотивите в Решението на РС и в мотивите на
Определението на РС за насрочване на делото за първо о.с.з, както процесуалния закон/ГПК/, така и константната и не противоречива практика на съдилищата при аналогични казусе е еднозначна, постоянна и категорична,
че експертни становища по предмета на делото се приемат само по предвидения в
ГПК ред чрез надлежно назначени от съда експертизи, изпълнени от кръга
експерти, вписани в съответните надлежни списъци на вещи лица към съда, а не
чрез поръчани от страната частна експертиза, каквато
несъмнено се явява правилно неприетата такава от
РС- Ст.Загора.
Неоснователно се явява и оплакванетот на въззивника за неправилност по същество на атакуваното от
него първоинстанционно Решение, тъй като видно от приетото без никакви възражения от която и да е от
страните по делото писмено заключение на вещото лице от СТЕ пред РС, ремонтът на покрива е бил извършен със средно и
над средно качество,
поради което се явява неоснователна и недоказана защитната теза на въззивника, че ремонтът бил изцяло некачествен, че се нуждаел от
цялостно ново изпълнение, а вложените материали били
похабени. Вещото лице е обяснило и причините за наличните дребни и от естетическо естество забележки
по изпълнението на ремонта на покрива, като това основно се дължало на ниското качество на материалите за ремонта,
осигурени от самия жалбоподател, което се е доказало и от показанията
на разпитаните пред
РС свидетели. Наред с това, въпреки ниското качество на материалите,
ответникът е получил изработен от ищеца продукт с качество над средното, като ремонтираният покрив осъществявал функциите си да
предпазва къщата от различните атмосферни влияния. Следователно ответникът реално е получил резултата,
който е възложил с договора за изработка от
17.06.2019г., документирано и с Приемно- предавателен протокол от
19.07.2019г., което
се потвърждава и от признанието на самия ответник. По делото няма данни до
обявяване на делото за решаване пред въззивната инстанция на 08.12.2020г. ответникът да е
извършвал последващ ремонт на този покрив, което доказва, че цяла 1 година след като е получил резултата от работата на
изпълнителя, ответникът ползва този резултат, без да
го е променил по някакъв начин, без да го е ремонтирал допълнително и без да е правил рекламация пред изпълнителя А. за гаранционно отстраняване на
течове, което означава,
че той го приема в този му вид, като изпълнение на
възложеното.
Предвид гореизложените мотиви настоящия въззивен съд счита, че напълно обосновано и правилно първоинстанционният РС е обсъдил релевантните за спора събрани пред него
писмени и гласни доказателства, и
е дал отговор на направените от всяка от страните искания
и възражения.
Ето защо въззивният ОС в
настоящия си състав напълно споделя и поддържа изцял мотивите на РС в
атакуваното му Решение, като на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях в това свое
въззивно съдебно Решение.
С оглед изхода на въззивния спор,
въззивникът З.В.Щ. следва на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 от ГПК да бъда
осъден да заплати на въззиваемия С.Б.А./и двамата от ***/ направените разноски
пред настоящата инстанция в размер на 450 лв. за възнаграждение на един
пълномощник- адвокат, за което е представен и съответния Списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
Настоящото
въззивно съдебно Решение съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК
поради ниските размери на всички процесни искови претенции под границата от 5 000
лв. всяка една от тях, се явява окончателно и не подлежи на по- нататъшно
обжалване по касационен ред пред ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.258- 267 във вр. с чл.82-
86 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част първоинстанционното Решение №
923/30.07.2020г. по гр.д.№ 3861/2019г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА З.В.Щ.- ЕГН ********** *** да заплати на С.Б.А.- ЕГН ********** *** сумата от 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :