№ 231
гр. Варна, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д.а Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000232 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗОРА – УРУМОВИ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище с. Добрин, общ. Крушари срещу решение № 11/15.02.2023 г.
по т. д. № 78/2022 г. по описа на ОС – Добрич, с което въззивникът е осъден да заплати на
„АГРИВА БГ“ ООД, със седалище гр. Добрич, ЕИК *********, сумата от 169 300 лв.,
представляваща обезщетение за понесени вреди, изразяващи се в разликата в цената по
разваления договор за покупко-продажба от 500 т. слънчоглед от 23.02.2022 г. и цената по
заместващите сделки, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска –
20.04.2022 г., до окончателното й изплащане, претендиран на осн. чл. 323 ТЗ вр. чл. 87, ал. 2
ЗЗД, както и разноски в исковото и обезпечителното производство.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.
В писмен отговор, насрещната страна „АГРИВА БГ“ ООД, със седалище гр.
Добрич, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Пред ОС – Добрич е предявен осъдителен иск с правно основание чл.323 от ТЗ, за
присъждане на сумата от 169 300 лева, претендирана като обезщетение за вреди, претърпени
вследствие на развален неформален договор за покупко-продажба на 500 м. т.
високоолеинов слънчоглед (1 200 лв.МТ) и сключване на договори за покупко-продажба за
заместваща стока с подходяща характеристика на обща стност 769 300 лева.
Ищецът е навел твърдения, че на 21.02.2022 г. е сключен договор между „АГРИВА
БГ“ ООД, като продавач и „ОЛИВА“ АД, като купувач, за покупко-продажба на 600 тона
високоолеинов слънчоглед, реколта 2021 г. със срок на доставка от 01.03.2022 г. до
31.03.2022 г., при цена 1 225 лева/МТ без ДДС, при авансирана сума в размер на 95% от
цената на стоката. След тази дата, за да изпълни задължението си по горепосочения договор,
ищецът сключил неформален договор за покупко-продажба със „Зора – Урумови“ ООД за
500 тона слънчоглед при цена от 600 000 лева (1 200 лв./МТ). Продавачът по втория договор
1
– „Зора – Урумови“ ООД издал фактура № 184/23.02.2022 г. за уговорената стока с цена от
600 000 лева, която сума била платена по сметка на „Зора – Урумови“ ООД на 25.02.2022 г.
Твърди се, че на 02.03.2022 г. и на 03.03.2022 г. „Агрива БГ“ ООД поканило „Зора –
Урумови“ ООД да натовари стоката и да започне превоза й на 04.03.2022 г. в 08:30 ч.
Твърди се, че изпълнение не е последвало, а вместо това е върната заплатената сума обратно
на купувача с основание „неосъществена сделка“. Посочено е, че предвид развалянето на
договора, „АГРИВА БГ“ ООД е сключило поредица от сделки за закупуване на заместваща
стока за изпълнение на поетите ангажименти към „ОЛИВА“ АД на по – висока цена от
първоначално уговорената със „Зора – Урумови“ ООД. Изтъкнато е, че всички сделки за
закупуване на заместваща стока са сключени в кратък срок след неизпълнението. Предявена
е и акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението.
Ответното дружество е подало писмен отговор, в който е изразило становище за
допустимост, но неоснователност на главния и акцесорния искове. Изложило е, че между
страните са водени преговори, но до сключване на договор не се е стигало, тъй като не е
постигано съгласие по всички негови съществени елементи, по какъв начин следва да бъде
окачествена стоката, по какъв начин и къде ще бъде извършвано тегленето и къде, за чия
сметка ще бъде превозването й. Изтъкнато е, че въпреки, че е подготвена фактура сделка не
е сключвана, тъй като впоследствие е станало ясно, че ищецът е желаел да закупи
високоолеинов слънчоглед, а не обикновен такъв. Посочено е, че ответникът е счел, че
договор при предлаганите от представителя на ищцовото дружество условия са неизгодни.
Ето защо изготвената фактура не била изпратена на ищеца, а анулирана, съответно
заплатената сума била върната на насрещната страна. Изразено е становище за вероятно
въвеждане в заблуждение от Г. Т. на „Агрива БГ“ ООД. Оспорил е довода за взаимовръзка
между евентуално сключен договор между ищцовото и ответното дружества с договорът
сключен между „Олива“ АД и „Агрива БГ“ ООД. Посочено е, че фактурите издадени за
заместващата стока са с различен предмет и са сключени в порядък обосноваващ извод за
предварително уговаряне.
С допълнителна искова молба „Агрива БГ“ ООД е оспорило насрещните твърдения
и доводи, че не е сключен договор, че не е постигнато съгласие по съществените му
условия. Оспорил е и твърдението, че издадените впоследствие фактури от трети лица са за
различен вид стоки. Посочено е, че фактурата е изпратена посредством приложението
„viber“. Изтъкнато е, че сделките за заместващите стоки са сключени с цел намаляне на
евентуални вреди и точно изпълнение на договора сключен с „Олива“ АД.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че на 21.02.2022 г., „Агрива БГ“ ООД, от една страна като продавач и „Олива“ АД, от друга
страна като купувач са сключили писмен договор за покупко-продажба, по силата на който
въззиваемият се е задължил да прехвърли на „Олива“ АД собствеността върху 600 тона
високоолеинов слънчоглед с показатели: а) масленост – база 44%, минимум 40% (при
налична влага и примеси“; б) влага – база 9%, максимум 10%; в) чужди примеси – база 2%,
максимум 4%; г) киселинност – база 2%, максимум 3%; д) гарантирано за човешка
консумация от сортове, които не са генно-модифицирани; е) стока с добро качество; ж)
съдържание на олеинова киселина С18:1 – мин. 82%. Страните са уговорили срок за
доставка на цялото количество слънчоглед през периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г.
2
включително – минимална товарна норма от 100 т. на ден, при уговорена цена от 1 225
лв/МТ.
От показанията на свидетеля Т., депозирани пред ОС – Добрич в о. с. з. на
23.01.2023 г., които съдът кредитира в частта относно съдържанието на постигнати между
страните уговорки, става ясно, че свидетелят в качеството на търговски посредник през
стопанската 2021 г. е закупувал царевица от името на „Агвира БГ“ ООД от „Зора –
Урумови“ ООД. През септември 2021 дружествата водели преговори за закупуване на
високоолеинов слънчоглед. Впоследствие, когато пазарната цена на стоката достигнала
1 200 лева, след отправена покана, „Зора – Урумови“ ООД изпратило проба от слънчоглед за
установяване на качествените му показатели.
Видно от протокол за изпитване от 22.02.2022 г. (л. 59 от делото на ДОС) в
изпратената проба от високоолеинов слънчоглед съдържа: а) влага и летливи вещества – 5.3
%; б) масленост към налична влага – 43.1 %; в) примеси – 3.4 %; олеинова киселина – 86.2%,
т. е. показатели, които съответстват на стоката уговорена за доставка от „Агрива БГ“ ООД
на „Олива“ АД.
На 23.02.2022 г. въззивникът е издал фактура № 184 с доставчик „Зора – Урумови“
ООД и получател „Агрива БГ“ ООД за доставка на 500 тона слънчоглед, реколта 2021 г.,
при цена 1 200 лева за тон или общо 600 000 лева, като не е начислено ДДС, понеже
доставчикът е освободен от задължението за заплащането му съобразно част II от
приложение № 2 към чл. 163а, ал. 4 вр. ал. 2 ЗДДС. С оглед показанията на свидетеля Т.,
съдът приема, че фотокопие от посочената фактура е изпратена на последния като търговски
посредник на „Агрива БГ“ ООД посредством приложението „viber“. От заключението на
вещото лице в първоинстанционното производство се установява, че фактурата е отразена в
счетоводството на „Агрива БГ“ ООД, но не в това на „Зора – Урумови“ ООД, което не я е
декларирало пред ТД на НАП, не я е включило в СД по ЗДДС и дневника за продажби.
Трите екземпляра от същата се намират в счетоводството на последното дружество, като
върху тях е изписан текст „анулирана“.
На 25.02.2022. г. е извършено плащане от „Агрива БГ“ ООД по сметка на „Зора –
Урумови“ ООД в размер на 600 000 лв. (л. 6 от т.д. № 78/2022 г., ДОС), равняващо се на
цената по неформалния договор за покупко-продажба на високоолеинов слънчоглед.
С оглед приложените на л. 8 и л. 9 от т. д. № 78/2022 г. на ОС – Добрич копия от
съобщения по електронна поща, съдът намира, че на 02.03.2022 г. и 03.03.2022 г. са
изпратени покани от „Агрива БГ“ ООД до Г.У. и М. У. (видно от служебно извършена от
съда справка в ТРРЮЛНЦ е, че последният е съдружник „Зора – Урумови“ ООД) за
започване на превоз на закупеното количество високоолеинов слънчоглед на 04.03.2022 г. в
08:30 ч.
Няма спор и е видно от справка от интернет банкиране на л. 7 от т. д. № 78/2022 г.
на ОС – Добрич, че вместо да изпълни поканата „Зора – Урумови“ ООД е превело по сметка
на „Агрива БГ“ ООД сумата от 600 000 лева с основание на превода „неосъществена
сделка“.
От заключението на вещото лице по извършената в първоинстанционното
производство ССчЕ, приложените приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни
разписки, кантарни бележки, товарителници, фактури № **********/04.03.2022 г. от ЗП
„Живко Димитров П.“, № 35/04.03.2022 г. от ЗП „Славян Веселинов Славов“, №
10000000010/04.03.2022 г. от ЧЗС „Димитър Желев П.“, № 7/04.03.2022 г. от „Никора 2018“
ЕООД. № 220/04.03.2022 г. от „Орехите“ ЕООД и платежни нареждания, се установява, че в
периода 04.03.2022 г. – 07.03.2022 г., „Агрива БГ“ ООД е закупило от свободния пазар 500.5
м.т. високоолеинов слънчоглед реколта 2021 г., при цени, както следва: 1) от ЗП „Живко
Димитров П.“ – 151 900 лева за 98 МТ високоолеинов слънчоглед (1 550 лв./МТ); 2) от ЗП
„Славян Веселинов Славов“ – 35 250 лв. за 23,5 МТ (1 500 лв./МТ); 3) от ЧЗС „Димитър
Желев П.“ – 387 500 лв. за 250 МТ (1 550 лв./МТ); 4) от „Никора 2018“ ЕООД – 35 650 лв. за
23 МТ (1 550 лв./ МТ); 5) от „Орехите“ ЕООД – 159 000 лв. за 106 МТ (1 500 лв./МТ) – общо
3
769 300 лв. (средна цена на заместващите стоки – 1 537.06 лв./МТ). Така закупеният
високоолеинов слънчоглед е доставен на „Олива“ АД през периода от 14.03.2022 г. до
21.03.2022 г. (т. 5 от заключението по назначената ССчЕ).
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснования извод, че на
23.02.2022 г., след изпитване на слънчогледа предложен за продажба от „Зора – Урумови“
ООД и издаване на фактура № 184/23.02.2022 г., между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за търговска продажба на 500 МТ високоолеинов слънчоглед –
сделка, която обслужва договор за покупко-продажба № О-121/1049-HOS/21.02.2022 г.,
сключен между „Олива“ АД, като купувач и „Агрива БГ“ ООД, като продавач. Липсата на
дължимата престация от страна на продавача в предвидените срокове е породила правото на
купувача да развали договора, което последния е упражнил с уведомление по имейл от
07.03.2022 г. Наведеното с отговора на исковата молба възражение за несключване на сделка
за покупко-продажба е неоснователно, предвид ноторно известния факт за начало на военни
действия на територията на Украйна на 24.02.2022 г. – събитие, което е довело до
нарастване на цената на слънчогледа 1 ден след издаване на фактурата и признанието на
процесуалния представител на въззивното дружество за неизгодност на сделка за покупко-
продажба на слънчоглед при цена 1200 лв./МТ.
Настоящият състав на съда приема, че заместващата стока е закупена в разумен
срок, доставена е през периода от 14.03.2022 г. – 21.03.2022 г., с характеристични показатели
съответстващи на уговорени в основния договор между „Олива“ АД и „Агрива БГ“ ООД,
предвид приложените проби за изпитване (реколта 2021 г., масленост в диапазона 40% -
44%). Цената на заместващата стока отразява моментното състояние на пазара, с оглед
заключението по назначената от първоинстанционния съд ССчЕ (02.03.2022 г. – 1 156
лв./МТ; 09.03.2022 г. – 1 609 лв./МТ).
Съдът намира, че е осъществен фактическия състав на претенцията по чл. 323 ТЗ –
сключен е договор за покупко-продажба на 23.02.2022 г., който е развален на 07.03.2022 г. и
купувачът е закупил заместваща стока през подходящ период – 3 дни от началото на
виновното неизпълнение от страна на продавача, на по – висока цена от първоначалната.
Достигайки до същия извод първоинстанционния съд правилно е уважил исковите
претенции, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Противопоставеното възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение,
обективирано в списък, представен от адв. С. е неоснователно. Съдът намира, че размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към датата на сключване на неформалния договор за правна защита и
съдействие, съвпадащ с датата на съставяне на пълномощното – 21.03.2022 г. Според този
текст за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес в
размер от 100 000 до 1 000 000 лева възнагражденията са 3530 лв. плюс 2 % за горницата над
100 000 лв. В настоящият случай материалният интерес е равен на сумата от 169 300 лева
Предвид изложените критерии за определяне на размера на адвокатско възнаграждение,
съдът намира, че претендираното такова в размер на 4 666.67 лв. + 933.33 лв. (20%) ДДС е
под минимума за претендирания материалния интерес – 4 916 лв. без ДДС.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/15.02.2023 г. постановено по т.д.№78/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „ЗОРА – УРУМОВИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище с.Добрин,
общ. Крушари ДА ЗАПЛАТИ на „АГРИВА БГ“ ООД, със седалище гр.Добрич, ЕИК
4
*********, сумата от 5 600 (пет хиляди и шестстотин) лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му при условията на чл.280, ал.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5