Р Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
София, ………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в открито заседание
на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.
АТАНАСОВ
И. КИРИМОВ
при секретаря Гергана Христова и прокурора Антония Влъчкова, като разгледа
докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНОХД № 1936/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 10.05.2018 г., постановена от СРС,
НО, 116-ти състав по НОХД № 11329/2013 година съдът е признал подсъдимия С.А.Х.
за НЕВИНОВЕН в това, че: За времето от м. октомври 2005 г. до м. декември 2005
г., в гр.София, като извършител, в съучастие с неустановено по делото лице като
съизвършител, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение в М.Н.С.
и И.Н.Х., че ще им съдейства за настаняването им под наем в общински жилища с
последващо закупуване на същите в гр.София, район Младост и с това причинил на
всеки от тях имотна вреда в размер на 34 225 лв., общо и за двамата в размер на
68 450 лв., като поискал и получил от С. и Х. парични суми за картотекиране в
община Младост и част от стойността от четири общински апартамента, както
следва: от М.Н.С. поискал и получил сума в размер на 34 225 лв. и от И.Н.Х.
поискал и получил сума в размер на 34 225 лв., като причинената вреда е в
големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал за
извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като с оглед изхода на делото е възложил направените по
делото разноски в тежест на държавата.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест
от СРП с който се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и признаване на
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Сочи се, че от събраните по
делото доказателства се установява посочената в Обвинителния акт фактическа
обстановка, в това число и свидетелските показания на М.С. и И.Х., както и от
показанията на свидетеля И. К., техническата експертиза и разпознаванията. В
заключение отново се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за
виновен.
В съдебно заседание на
въззивната инстанция представителят на СГП излага съображения за изтекла в хода
на наказателното производство давност за наказателно преследване и за
зависимост на процесуалната съдба на делото от становището на подсъдимия за
по-нататъшния му ход.
Частните обвинители М.С.
и И.Х., редовно призовани, не се явяват в заседанието на въззивния съд и не
изпращат представител.
Защитникът на подсъдимия
С.Х. моли да бъде приложен законът за изтеклата в хода на наказателното
производство давност и последиците от това.
Подсъдимият С.Х. моли
наказателното производство да бъде прекратено, поради изтекла давност.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка
на атакуваното решение в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери
за установено следното:
С оглед изложените от защитата на подсъдимия доводи
във въззивната жалба, поддържани и в хода на първоинстанцинното производство, наказателното
производство да бъде прекратено, въззивният съдебен състав намира, че е изтекла
предвидената в закона давност за наказателно преследване по повдигнатото
обвинение.
Съдебното производство по настоящето дело е
образувано по внесен в СРС обвинителен акт, с който срещу подс. С.Х. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за това, че за времето от м.
октомври 2005 г. до м. декември 2005 г., в гр. София, като извършител, в
съучастие с неустановено по делото лице като съизвършител, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил заблуждение в М.Н.С. и И.Н.Х., че ще им
съдейства за настаняването им под наем в общински жилища с последващо
закупуване на същите в гр. София, район Младост и с това причинил на всеки от
тях имотна вреда в размер на 34 225 лв., общо и за двамата в размер на 68 450
лв., като поискал и получил от С. и Х. парични суми за картотекиране в община
Младост и част от стойността от четири общински апартамента, както следва: от М.Н.С.
поискал и получил сума в размер на 34 225 лв. и от И.Н.Х. поискал и
получил сума в размер на 34 225 лв., като причинената вреда е в големи размери.
За престъплението, за което подс. С.Х. е обвинен, е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до осем години. Предвидената
в разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК абсолютна
давност за наказателно преследване, съобразно предвиденото за престъплението наказание,
е петнадесет години. За начален момент, от който е започнал да тече давностния
срод, следва да се приеме датата 1.01.2006 г., откогато е могло да бъде
възбудено наказателно преследване за престъплението, тъй като, според
обвинителния акт, то е извършвано в период, който е приключил на 31.12.2005 г.
С оглед на това и петнадесетгодишният срок на абсолютната давност за
наказателно преследване е изтекъл на 1.01.2021 г.
Липсата на съгласие от подс. С.Х., въпреки изтеклата
давност, наказателното производство да продължи и изричното негово заявление и
това на неговия защитник да бъде приложен закона за давността, изразено във
въззивната жалба, налагат въззивният съдебен състав по реда на чл. 334, т. 4,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК да отмени първоинстанционната присъда и да
прекрати наказателното производство по делото.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 4 от НПК СГС, ІV въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 10.05.2018 г.,
постановена от СРС, НО, 116-ти състав по НОХД № 11329/2013 г. И ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по
делото.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПО КАСАЦИОНЕН РЕД В 15-ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ ПРЕД ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.