О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 01.10.2020
година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
след като разгледа докладваното от съдия Тодорова ВЧНД № 375 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
Мотивите на основание чл. 33, ал. 5 НПК изготвени от съдия Г..
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на И.Б.И., подадена чрез адв. К.А. от САК, срещу определение от 08.09.2020 година, постановено по НОХД 94/2019 година на РС Б., с което е оставена без уважение молбата на И. за конституиране като частен обвинител по делото.
В частната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че искането за конституиране е направено извън срока по чл. 247б, ал. 4 НПК и се излагат подробни аргументи за това, че за разпоредителното заседание, насрочено за 22.10.2019 година пострадалият от престъплението не е бил редовно призован. Твърди се, че жалбоподателят от 2013 година не живеел на постоянния си адрес, а съобщението за насроченото за 22.10.2019 година разпоредително заседание било връчено на сестра му, която не е нито член на домакинството, нито на семейството му, поради което се претендира, че това връчване не е извършено при спазване на разпоредбата на чл. 180, ал. 2 НПК и следователно – депозираното след проведеното разпоредително заседание на 22.10.2019 година искане за конституиране като частен обвинител е своевременно. Сочи се, също така, че жалбоподателят не е уведомен, че ако не се яви в разпоредителното заседание, то той ще загуби правото си да се конституира като страна в процеса.
Иска се отмяна на обжалваното определение и конституиране от въззивния съд на пострадалия жалбоподател в качеството на частен обвинител.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подаден от процесуално легитимирана страна,
в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустима, но
неоснователна.
Видно от материалите
по НОХД 94/2019 година И.Б.И. има
качеството на пострадал от престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, извършено на
03.04.2011 година в с. Р., за което е повдигнато обвинение пред съда на
подсъдимите В.Т.Д. и Т.Ц.Д.. Съдебното производство е било образувано на
18.02.2019 година като до датата на редовно проведеното разпоредителното
заседание – 22.10.2019 година, по делото са насрочвани четири други съдебни
заседания, за всяко от които на И.И. е изпращано съобщение по чл. 247б НПК, с
което изрично е уведомяван за това, че може да подаде молба за конституиране
като страна по делото най-късно до започване на разпоредителното заседание,
както и че има право да упълномощи повереник. Всяко съобщение е бил придружено
от препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното
заседание. Съобщенията по чл. 247б НПК и разпорежданията на съдията-докладчик
по делото са получавани на постоянния адрес на пострадалия - гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * от неговата
сестра - А. Б. И., която има и
качеството на свидетел по делото. Видно от приложения списък на свидетелите за
призоваване А. Б. И. живее на същия адрес, който е постоянен адрес на пострадалия
И.И.. При това положение не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя
за нередовно призоваване в нарушение на чл. 180, ал. 2 НПК след като сестра му
А. И. е получила съобщението по чл. 247б НПК с разпореждането за насроченото
разпоредително заседание на 22.10.2019 година, на което той не се е явил. И. не
е отказала в нито един случай да приеме съдебните книжа поради това, че И.И. не
живее на адреса и тя е в невъзможност да поеме задължението да му ги предаде.
Отделно от това, дори и да бе направила подобен отказ, то съобразно чл. 271,
ал. 5 НПК разпоредителното заседание не би могло да бъде отложено, тъй като
пострадалият не е намерен на постоянния си адрес и не е посочил на органите на досъдебното
производство или на съда друг адрес, на който да бъде призоваван. Затова
доводите на жалбоподателя, че от 2013 година живее със семейството в София са
неотносими към редовността на неговото
призоваване.
С даването на ход на
разпоредителното заседание и изслушването на явилите се страни по въпросите по чл. 248 НПК се преклудира
правото на пострадалите от престъплението да се конституират в един по-късен
момент като страни в процеса. При това – тази преклузия не отпада в случаите,
когато съдът в разпоредителното заседание е констатирал наличието на
процесуални нарушения и е прекратил съдебното производство, а впоследствие
въззивната инстанция е отменила това определение и е върнала делото за
продължаване на съдопроизводствените действия, включително – и за продължаване
на разглеждането на делото в открито разпоредително заседание, какъвто е и
настоящият случай. Следва да се посочи, още, че съдът е длъжен да уведоми
пострадалите от престъплението за правото им да предявят граждански иск или да
се конституират като частни обвинители до даване ход на разпоредително
заседание, но не и задължението да ги уведомява за последиците, в случай, че
преклузивният срок не е спазен.
С оглед на изложеното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 345, ал. 2 НПК, С. АПЕЛАТИВЕН СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.09.2020 година, постановено по НОХД 94/2019 година на РС Б., с което е оставено без уважение искането на И.Б.И. за конституиране като частен обвинител.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Пл. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Т. Грозданова)
О.М.
2:………………
(Кр. Тодорова)