№ 112
гр. 1000 София , 25.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей А. Ангелов
Членове:Емил И. Дечев
Кристина Е. Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Е. Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
Образувано е по частна жалба, с вх. № 21027157/27.04.2021 г., на адв. Н.Р.,
защитник на П. Р. В. - подсъдим по НЧХД № 8481/2020 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 9 състав, срещу определение от 10.04.2021 г., постановено по
НЧХД № 8481/2020 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9
състав, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК и е осъдил П.
Р. В., на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати в полза на СРС и по бюджетната
сметка на ВСС сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждения за вещи лица по СМЕ, 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, както и сумата от 614,10 лв., представляваща сбор от заплатено адвокатско
възнаграждение, в размер на 300 лв., депозит за СМЕ, в размер на 300 лв., и сумата от
14,10 лв. за заплатена държавна такса с превод за депозираната частна тъжба.
В жалбата се изразява несъгласие с атакувания акт, като се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Оспорва се
възприетият от първостепенния съд извод, че са налице основанията по чл. 287, ал. 7
НПК съдебното производство да бъде прекратено и делото изпратено на прокурора,
тъй като се установявали данни за извършено престъпление от общ характер. Твърди
се, че възможността съдът с определение да се произнесе по въпроса за разноските и да
осъди подсъдимия да заплати същите в полза на СРС и частния тъжител, е
преклудирана. Незаконосъобразно и необосновано според жалбоподателя е
становището на районния съд, че правните последици от произнасянето на съда с
определение по реда на чл. 287, ал. 7 НПК се приравняват на правните последици на
1
съдебен акт по чл. 301 НПК, като такива се сочат да са и мотивите на
първоинстанционния съд, въз основа на които се е позовал на разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК и е осъдил подсъдимия да заплати разноските по делото. В този смисъл
поддържа, че са нарушени чл. 16 НПК, чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК, както и презумпцията
за невиновност. По тези съображения се моли определението на първоинстанционния
съд да бъде отменено и съдът да приеме, че подсъдимият не дължи разноски по делото.
Претендират се и разноски.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на частния тъжител Г.В.П.. Не са
депозирани писмени възражения.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Производството по НЧХД № 8481 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 9 състав, е
образувано по частна тъжба от Г.В.П. срещу П. Р. В., с която на подсъдимия е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
С протоколно определение от 23.03.2021 г. постановено по НЧХД № 8481/2020
г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9 състав, съдебното
производство по НЧХД № 8481/2020 г. по описа на СРС, НО, 9 състав е прекратено, на
основание чл. 287, ал. 7 НПК.
В производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК Софийски районен съд е
постановил определение от 10.04.2021 г., с което е осъдил подсъдимия П. Р. В., на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати в полза на СРС и по бюджетната сметка на
ВСС сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждения за вещи лица по СМЕ, 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, както и сумата от 614,10 лв., представляваща сбор от заплатено адвокатско
възнаграждение, в размер на 300 лв., депозит за СМЕ, в размер на 300 лв., и сумата от
14,10 лв. за заплатена държавна такса с превод за депозираната частна тъжба. Срещу
това определение е подадена частна жалба от защитника на подсъдимия В., въз основа
на която се развива настоящото производство.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално - легитимирана страна, в срока по чл.
342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази
насока са следните:
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
правните последици от произнасянето на съда с определение по реда на чл. 287, ал. 7
2
НПК, се приравняват на правните последици на съдебен акт по чл. 301 НПК. С оглед
на това и мотивирайки, че формираният правен извод за приложение на разпоредбата
на чл. 287, ал. 7 НПК се счита за анализ на доказателствата по делото с цел
приложение на процесуалния закон и вземане на становище относно обективната и
субективната страна на престъпление от общ характер, първостепенният съд
позовавайки се на чл. 189, ал. 3 НПК е счел, че подсъдимият П.В. следва да поеме в
своя тежест всички разноски по делото, сторени от частния тъжител и граждански
ищец Г..П. и заплатени от бюджета на съдебната власт разноски за назначени по делото
съдебни експертизи.
Настоящият съдебен състав намира констатацията на съдията-докладчик,
мотивирала го да постанови атакувания акт, за неправилна.
В наказателното производство разноски се присъждат от съответния
компетентен съд по реда на чл. 189, ал. 1 и сл. НПК, като този въпрос може да бъде
решен с присъдата или с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
В конкретния случай, по делото не е постановен краен съдебен акт, а
производството е било прекратено, на основание чл. 287, ал. 7 НПК, с влязло в сила на
23.03.2021 г., определение, и делото е изпратено на СРП по компетентност с оглед
установените в наказателното производство данни за извършено престъпление от общ
характер.
Въззивният съд намира, че доколкото по делото няма постановен акт по
съществото на спора досежно авторството и вината на подсъдимия, то на този етап не
следва да бъде разглеждан въпросът за присъждане на дължимите се разноски. В този
смисъл произнасянето на първоинстанционния съд в производството по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4 НПК, се явява преждевременно и като такова неправилно.
След изпращане делото на прокуратурата и преценка на държавното обвинение
за по-нататъшния ход на производството, респ. образуване на наказателно
производство и постановяването на акт по същество, и в зависимост от изхода на
спора, страните ще могат да направят искания за присъждане на разноски и сезираният
компетентен съд ще дължи произнасяне по тях с оглед основателността им.
Направеното в частната жалба искане за присъждане на разноски, в размер на
350,00 лева, за което е приложен и договор за правна помощ и съдействие, е
неоснователно. Същото не засяга проверката относно правилността на обжалвания
съдебен акт, по отношение на направените разноски по наказателното производство, а
представлява искане за присъждане на направени от подсъдимия разноски за адвокат в
настоящото производство пред СГС. Въпросът за присъждане на разноските по делото
е обвързан с произнасянето на съда по въпроса за вината, а в случая както бе посочено
по-горе по делото няма постановен краен съдебен акт по съществото на спора относно
авторството и вината на подсъдимия, поради което искането на последния за
присъждане на разноски за подаване на частна въззивна жалба, не може да бъде
удовлетворено.
Въз основа на изложените по-горе съображения, въззивната инстанция намира,
че обжалваното определение, с което подсъдимият П. Р. В., на основание чл. 189, ал. 3
НПК, е осъден да заплати в полза на СРС и по бюджетната сметка на ВСС сумата от
3
600 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения за вещи
лица по СМЕ, 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, както и сумата от
614,10 лв., представляваща сбор от заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на
300 лв., депозит за СМЕ, в размер на 300 лв., и сумата от 14,10 лв. за заплатена
държавна такса с превод за депозираната частна тъжба, следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.04.2021 г., постановено по НЧХД № 8481/2020 г.,
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия за присъждане
направените в настоящото производство разноски, в размер на 350,00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4