ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 519
гр. София , 29.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600442 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр. с глава Двадесет и
втора от НПК. Образувано е по жалба на адвокат И. Ю., защитник на
лишения от свобода К. С. Д., срещу Определение от 06.04.2021 г. по ЧНД №
1157/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение
молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, което
към посочената дата на произнасяне и била в размер на 2 години, 8 месеца и
22 дни.
В жалбата, на първо място се възразява срещу начина на изчисляване
на изтърпяната, респ.неизтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода“, като защитникът заявява изрично несъгласие с позицията, че следва
да се приеме изтърпяване на едно общо наказание с размер от 5 г., 3 м. и 5
дни. Подчертава се, че размерът на общото наказание на осъдения е 18 години
и 2 месеца, а посоченият срок от 2 г., 8 м. и 22 дни е остатък именно от него.
Ето защо се поддържа, че е налице формалната предпоставка на чл. 70, ал.1,
т.2 от НК за предсрочно условно освобождаване.
На второ място, защитникът изтъква, че от страна на лишения от
свобода Д. са налице доказателства за поправянето му, че той работи и учи. В
тази насока се изтъква, че докладите и становищата на служителите на
затворната администрация са изготвени в професионални области, за които
ИСДВР не притежава компетентност, че не са обсъдени взаимоотношенията
1
на осъдения със семейството му и оттам-възможностите му за
ресоциализация. На отделно основание, изтъкват се причини от семеен
характер - заболяванията на неговия баща, които налагат, според осъдения,
предсрочното му освобождаване.
Моли се да бъде уважена жалбата и да бъде постановено исканото
условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата
по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд
пълноценно е установил относимите за произнасянето си факти, поради
което и изводите му по приложение на материалния закон са правилни и
обосновани и следва да се споделят от въззивния съд.
Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за наличието на
предпоставките визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав на СГС се е
запознал със затворническото досие на осъдения Д. и останалите писмени
доказателства- становища на администрацията, доклади и оценки, план за
изпълнение на присъдата, както и справката за размера на изтърпяната и
оставащата част от наложеното наказание.
Осъденият К. С. Д. е роден на ***г. в гр.***, българин, български
гражданин, многократно осъждан. Видно от данните по делото К.Д. е
осъждан както следва:
С присъда по НОХД№256/2008г. по описа на ОС - гр.Благоевград,
изм. с решение по ВНОХД№804/2009г. на САС на осъдения е наложено едно
общо наказание в размер на 17 /седемнадесет/ години „Лишаване от свобода“
за престъпления по чл.116, ал.1, т.4, пр.З, т.6, пр.1 и т.12, пр.1, вр. чл. 115, вр.
чл.29, ал. 1, б.“б“ от НК и по чл.339 от НК.
С определение по НЧД№ 4878/2013г. по описа на СРС на осн. чл.25,
вр. чл.23 от НК на Д. е определено общо най-тежко наказание измежду
наказанията му, наложени по НОХД№256/2008г. по описа на ОС- Благоевград
и по НОХД№45 86/20 Юг. по описа на СРС от 17 години „лишаване от
свобода“.
С определение по НЧД№ 1423/2015г. на Районен съд - гр.Дупница, на
осн. чл.27, ал.1 от НК е присъединено изцяло наложеното на Д. по НОХД
№1273/2015г. на Районен съд Дупница наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца към неизтърпяната част от наказанието, определено на
осъдения по НЧД№4878/2013г. на СРС наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 10 години, 8 месеца и 12 дни.
2
С определение на Районен съд - гр.Дупница по НЧД №1423/2019г. на
осн. чл.27, ал.1 и ал.2 от НК е присъединено изцяло наложеното на осъдения
по НОХД№65/2019г. по описа на Районен съд - гр.Дупница наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца към неизтърпяната част от
наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, 4 месеца и 5 дни,
определено му по НЧД№ 1423/2015г. на Районен съд - гр.Дупница, като
определеното общо наказание е в размер на 5 години, 3 месеца и 5 дни
„лишаване от свобода“, което е постановено да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
Въз основа на тази информация, първоинстанционният съд е приел,
че осъденият търпи именно едно ново общо наказание „лишаване от
свобода“, в размер на 5 /пет/ години, 3 /три/ месеца и 5 /пет/ дни, считано от
12.03.2019 година.
Софийски апелативен съд напълно споделя това правно становище на
градския съд. Съгласно чл. 27 от НК съдът определя общо наказание,
размерът на което се образува от два компонента – изтърпяваната
/неизтърпяната/ част от наказанието, наложено по предходна присъда и
наказанието, определено с втората присъда. С оглед на това и при този вид
множество от престъпления се касае за налагане на едно общо наказание, при
условие, че изцяло присъединеното наказание по втората присъда е за
престъпление, представляващо опасен рецидив, както е и в настоящия случай.
При прилагане нормата на чл. 27 от НК не се предвижда приспадане на
изтърпяна част от предходно наложеното наказание, както е заложено в чл.
25, ал.2 и 3 от НК. Налага се извод, че в условията на опасен рецидив по
смисъла на НК осъденият не може да се позовава на факта, че е изтърпял
частично наказание по предходно осъждане, тъй като при всяко поредно
приложение на чл. 27, ал.2 от НК е налице ново осъждане, с което се
определя едно общо наказание, което подлежи на изтърпяване с начален
момент – влизане в сила на съдебния акт за налагането му.
Доколкото присъединеното на осн. чл.27 ал.2 от НК наказание по
НОХД№ 65/2019г. по описа на Районен съд Дупница е наложено на осъдения
за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, а именно
престъпление по чл.131, вр. чл.129, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, с оглед
общото наказание, определено при условията на чл.27, ал.2 от НК от 5 /пет/
години, 3 /три/ месеца и 5 /пет/ дни „Лишаване от свобода“, за да се
постанови условно предсрочно освобождаване е необходимо осъденият да е
изтърпял именно от това наказание фактически не по-малко от две трети, с
оглед разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от НК,.
Изхождайки от доказателствата, че към датата на провеждане на
днешното с.з. - 06.04.2021 г., лишеният от свобода Д. е търпял фактически 2
години и 24 дни, като ведно с работа всичко 2 години, 6 месеца и 13 дни с
остатък от 2 години, 8 месеца и 22 дни, СГС напълно правилно и
3
законосъобразно е приел, че за да е налице в случая формалната предпоставка
на чл. 70 ал.1 от НК, свързана с периода на фактическото изтърпяване на
определена част от изпълняваното наказание лишаване от свобода, осъденият
Д. следва да е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му общо
наказание.
Това фактическо положение очевидно не се променя и спрямо датата
на произнасянето на въззивния съд, доколкото и към настоящия момент
горното съотношение не се променя и фактически изтърпяната част от
определеното общо наказание също ще е под величината 2/3 от размера на
наказанието.
Затова, в крайна сметка, правилен и обоснован се явява изводът на
СГС, че не е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 от НК, касаеща
периода на фактическото изтърпяване на определена част от изпълняваното
наказание лишаване от свобода и в частност на предпоставката за условно
предсрочно освобождаване, визирана в разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от НК-
осъденият да е изтърпял две трети от наложеното му и търпяно от него
наказание. Отсъствието на тази предпоставка се явява напълно достатъчно
основание да бъде оставена без уважение молбата на осъдения Д. за
постановяване на исканото от него условно предсрочно освобождаване.
Въпреки това градският съд е обсъдил наличието и на другата
законово предвидена и необходима предпоставка, за да бъде удовлетворена
молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно –
дали осъденият е дал достатъчно доказателства за своето реално поправяне.
Така, извършвайки преценка за наличието на тази предпоставка,
първостепенният съд е приел, че установените по делото обстоятелства не са
годни да обосноват извод, че осъденият Д. реално се е поправил, респективно
че е дал доказателства за това.
Въпреки, че при установяване липсата на формалната предпоставка
за допускане на УПО по чл.70, ал.1, т.2 от НК изобщо не се дължи обсъждане
за наличието на втората предпоставка, свързана с поведението на осъдения,
само за пълнота, въззивният съд, в настоящия си състав счита за необходимо
да отбележи, че напълно споделя и решаващия извод на СГС за отсъствието
на законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения, тъй
4
като този извод се основава на приложените по делото доказателства и на
установените от тях фактически положения. Въз основа на данните по делото
обосновано и законосъобразно е прието, че и тази предпоставка все още не е
изпълнена. Изследването на цялостното поведение на осъденото лице по
време на престоя му в затворническото заведение, включително и при
изтърпяването на процесното наказание води до еднозначния и недвусмислен
извод, че към момента лишеният от свобода К.Д. все още не е дал необорими
и категорични доказателства за поправянето си, доколкото по делото не са
налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в
нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот. Напротив,
констатирани са агресивни прояви, наложено наказание за такова поведение
през 2020 г. Очевидно, в поведението му не са демонстирани утвърдени
модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато
необходимото пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети,
поради което корекционният процес по отношение на него следва да
продължи в насока промяна на нагласите и поведението му, а именно – към
спазване на законовия ред и на установените социални правила.
Наведените обстоятелства за здравословни проблеми, както и за
влошено здравословно състояние на родител на осъденото лице, в частност
баща му, сами по себе си не са предвидени от законодателя самостоятелни
основания за постановяване на условно-предсрочно освобождаване.
Всички изложени по-горе съображения формират краен решаващ
извод, че атакуваното определение на СГС е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 06.04.2021 г., постановено по ЧНД
№ 1157/2021 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 5 състав, с което се
оставя без уважение искането на лишения от свобода К. С. Д. за допускане на
условно предсрочно освобождаване на остатъка на определеното му
наказание „лишаване от свобода“.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6