Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261219 07.12.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 8032 по описа за 2020 година за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „СТАМАТОВИ – ГСН СИЕ“ СД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: с. *****, представлявано от Г. Н.С.и/или С.П.С.,
против М.Т.С. с ЕГН **********, адрес: ***, Д.Х.С. с ЕГН **********, адрес: ***
и Ц.Х.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира разделно им осъждане
т.е. по 1/3 част от всеки, за заплащането на сумата от 2 000 лева –
представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения между страните на
27.07.2019 г. договор на наем на земеделска земя, и по-конкретно 1 269
лева – претърпяна загуба, изразяваща се в направените разходи за агротехнически
мероприятия на имотите, 300 лева – печалбата, която ищецът е пропуснал да
реализира, и 431 лева – размера на субсидията за подпомагане на СЕЕП и ЗД,
която би получил за обработването на декар площ, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2020 г., до
окончателното им изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание на 11.11.2021 г. е депозирано и прието увеличение на исковете, като
същите да се считат предявени за сумата от общо
8 712.29 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения
между страните на 27.07.2019 г. договор на наем на земеделска земя, и
по-конкретно 1 269 лева – претърпяна загуба, изразяваща се в направените
разходи за агротехнически мероприятия на имотите, 5 544.19 лева – печалбата,
която ищецът е пропуснал да реализира, и 1 899.10 лева – размера на субсидията
за подпомагане на СЕЕП и ЗД, която би получил за обработването на декар площ, претендирани разделно от ответниците в размер на по 1/3
част, ведно със законната лихва за забава върху горните главници от датата на
подаване на исковата молба – 11.12.2020 г., до окончателното им изплащане.
Правното основание на предявените искове
е чл. 82 от Закона за задълженията и договорите.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения, че въз основа на горния договор за наем, сключен между ищеца и
ответниците, представлявани от пълномощника им Ж.Г.Д., дружеството следвало да
ползва временно и възмездно, описаните в договора земеделски имоти, в землището
на с. Т., общ. К., за срок на една стопанска година – от 01.10.2020 г. до
30.09.2021 г. След подписването на
договора, съобразно сезонните особености и плановете за сиетбооборот
ищецът планирал и извършил описани арготехнически
мероприятия на стойност от 1 269 лева в три от имотите предмет на
договора, а именно: нива с площ от 12. 201 дка, имот № **** в м. „****“, нива с
площ от 20. 121 дка, имот № ****, в м. „****“ и нива с площ от 34. 779 дка,
имот № **** в м. „****“, трите в землището на с. Т.. При последващ
обхот на имотите, констатирал, че границите им са
маркирани с колчета. Депозирал и жалби, след което разбрал, че наемодателите му
да сключили и друг договор за наем с трето лице, като де факто така той бил
лишен от възможността да ползва имотите, съобразно договорното им
предназначение. Ето защо и търси обезщетяване на претърпените от него вреди и
пропуснати ползи.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците,
с който се изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорват се твърденията
на ищеца, че е извършил агротехнически мероприятия в сочените от него имоти
през стопанската 2020-2021 година. Заявява се също така, че ищецът е ползвал
имота през предходните две стопански години, като е принудил пълномощникът на
ответниците да подпише договор и за стопанската 2020/2021 година, като условие
за изплащането на възнаграждението за стопанската 2018/2019 г. Депозира се
възражение за нищожност на процесния наемен договор, като се твърди, че същият
е сключен при липса на съгласие, накърняване на добрите нрави и в нарушение на
закона. Липсвал и друг негов съществен елемент, а именно наемна цена, при което
и договорът се явявал като сключен без основание, с оглед характера на наемния
договор като двустранен, възмезден такъв. Наред с това се излага, че за
стопанската 2020/2021 година ответниците са предоставили имота си за ползването
на трето лице. С горните мотиви се сочи, че не е налице основание за ищеца да
претендира заплащането на твърдените от него пропуснати ползи и претърпени
загуби, поради което се моли за отхвърлянето на исковете. Също търсят
присъждане на разноските по делото.
Бургаският
районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно
договор за наем на земеделска земя от 27.07.2019 г. ответниците, в качеството
им на наемодатели, са предоставили на ищцовото
дружество, в качеството му на наемател, описаната по т. 1 земеделска земя, като
са поели задължението да осигурят безпрепятственото ѝ ползване за срок от
01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., срещу насрещното задължение за заплащането по
60 кг. на декар от наетата земя или съответната левова равностойност по пазарни
цени. С чл. 2 от договора ищецът е поел задължението да ползва земята за
производство на земеделска продукция и да не променя предназначението ѝ.
С чл. 8 наемодателят е поел задължение да не сключва договори за наем с трети
лица относно процесните земеделски имоти, преди
изтичането на срока или прекратяването на настоящия договор. На това задължение
на наемодателя кореспондира и уговореното в чл.11 от договора право на ищцовото дружество на несмущавано ползване на отдадените
под наем земеделски земи. За наемодателите договорът е разписан от пълномощника
им Ж.****, съгласно представено по делото нарочно пълномощно в този смисъл.
Не е спорно, че за имотите – предмет на
горния договор, ответниците са сключили на 18.08.2020 г. друг договор за наем с
трето лице – ЗП ****, също за срок от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г.
От основното и допълнително заключения
на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, които съдът изцяло
кредитира като обективно и безпристрастно изготвени от лице с нужните специални
познания, се установява, че средните разходи за 2020 г. са в размер на 14. 47
лв. за оран на декар земя и 5. 21 лв. за дискуване на
декар земя. Разходите за оран на две от нивите – предмет на процесния договор,
а именно имот ****.39.3 от 34. 799 дка и 73211.48.21 от 12.201 дка възлизат
общо на 924. 96 лв. На база на данните за реализиран печалба/загуба за 2018 г.,
2019 г. и 2020 г. експертът е определил и средната печалба на година от декар
обработваема земя в размер на 17. 16 лв. на декар. В заключение експертът
посочва, че средната нереализирана печалба за трите ниви - нива с площ от 12.
201 дка, имот № **** в м. „****“, нива с площ от 20. 121 дка, имот № ****, в м.
„****“ и нива с площ от 34. 779 дка, имот № **** в м. „****“, трите в землището
на с. Т., е в размер на 1 151. 80 лв., а средната субсидия за същите
възлиза в размер на 2 712. 11 лв. Средната печалба на декар земя за стопанската
2021 г. вещото лице посочва в размер на 82. 60 лв.
От заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно-агротехническа експертиза, която съдът също изцяло кредитира като
обективно и безпристрастно изготвени от лице с нужните специални познания, се
установява след съответните справки в дневника на стопанството, воден от ищцовото дружество, че в периода от 27.07.2020 г. до
30.08.2020 г. е извършено мероприятие оран след прибиране на пшеницата в местностните „Б.****“ и „П.****“; в периода от 03.08.2020
г. до 31.08.2020 г. на имот **** е извършено дискуване
2 пъти, които данни съответстват на данните от GPS за машина Valtara. За имот **** е записано извършен оран и 2 пъти дискуване, които данни съответстват на данните от GPS за следена на машина 8530 в периода на 17 и 18.08.2020
г., които не съответстват на отбелязаните дати в дневника 22-25.02.2021 г.,
като за последните вещото лице посочва, че не отговорят на технологичното време
за тяхното извършване за пшеница.
По
делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на
свидетеля ****– **** към ищцовото дружество, се
установява, че е запозната с дневника за стопанството му, който се изготвя от
нея и всъщност тя го попълва. Свидетелката разяснява, че датите в колона първа
на дневника се отнасят към мероприятията, които се извършват в съответните
полета, които са отбелязани в колона втора т.е. датата е относима
към мероприятието. В колона две били описани физическите блокове. В колона пет
били описани всички мероприятия, извършени за даден блок, посочен в колона две.
Съобразно отбелязванията в дневника, в периода от
22.02.2020 г. до 25.02.2020 г., е извършено торене на всички тези блокове.
Вписването, което направила в графа втора, е една забележка, че на този имот е
извършено само оран и дискуване, т.е. на тази дата
торене на този имот не е било правено. Свидетелката заявява също така, че
по-голямата част от машините на стопанството били оборудвани с джипиес система, но имало и такива, които не били
оборудвани, тъй като просто те били по-стари модели. За 2 от процесните имоти /доколкото си спомня с номерата 393 и
2847, за които не е сигурна/ заявява, че са направени веднъж оран и два пъти дискуване, а за третия в м. „П****“ не е правено нищо. Знае
за дублиране на имотите, които заварили маркирани (трасирани) и след този
случай те нямало как, след като някой друг земеделски производител е влязъл без
тяхно знание, да продължат да обработват имотите – това било пречка. След като
констатирали това, спрели да правят други дейности по тези имоти. Свидетелката
сочи също така, че познава ****, който бил в залата и ще свидетелства по
делото, като той бил представител на другото земеделско стопанство, което също
обработвало тези имоти. Неговото стопанство продължило да обработва тези имоти.
Като
свидетел по делото е разпитана ****, изпълняваща длъжността **** в ищцовото дружество. Именно в това си качеството същата
сочи, че е запозната с това, че в дружеството се води дневник на стопанството,
който се попълва от техния ****. По отношение на договорите свидетелката
разяснява, че плащането на рентата и подписването на договора ставало в един и
същ ден, но тъй като имали много наемодатели, на част от тях, които не идвали
лично в офиса им, плащането се извършвало по банков път в деня, следващ деня на
подписването на договора. По принцип, договорите се подписвали в годината,
предхождаща стопанската година, защото трябвало до май месец да представят
съответните документите в Общинска служба „Земеделие“, за да имат право да
обработват тези земи и съответно – да кандидатстват за субсидии. По принцип, арендната цена за годината се определяла от управителя на
дружеството и съответно свидетелката след това попълвала сумите във ведомостта.
Не може да каже как управителят взема решение и достига до това какъв трябва да
е размерът на арендата. Физически тя плащала арендите на ръка. Ползвала екселска таблица, в която било посочено всеки кой колко
декара има и съответно каква сума трябва да му се заплати. Тази таблица се подготвяла
от нея, съобразно цената по договорите.
От
показанията на водения от ответниците свидетел ****–
земеделски стопанин, който е обработвал всички земи на
ответниците през стопанската 2020/2021 година, и познава страните по делото, се
установява, че по принцип, преди да
започнат обработката, маркирали съответните земи, които ще обработват. Свидетелят
е запознат с имотите, за които се отнася делото, като потвърждава, че ги е обработвал
през стопанската 2020/2021 г. Трасирането им направили може би няколко дни
преди 01.10.2020 г., като към този момент не установили в тях да е извършвана
каквато и да било дейност. Ищцовото дружество не е предявявало претенции към него.
Свидетелят
****– съпруг на ответницата Ц.Д., заявява, че познава страните, като всъщност е
пълномощник на ответниците и е сключил процесния договор от 27.07.2019 г. от
тяхно име. В предходни години също са имали договор с ищеца. Свидетелят е
запознат с това, че през 2019 г., по-късно ответниците са сключили договор за
същата стопанска година с друг земеделски производител, тъй като рентата, която
давали „СТАМАТОВИ ГСН СИЕ“ СД, от 40 лева през 2018 г., през 2019 г. паднала на
25 лева и поради цената ответниците сключили друг договор. Свидетелят две
години лично получавал рентата от ищцовото дружество.
Излага, че през 2021 г. не са получавали
рента по договор със „СТАМАТОВИ ГСН СИЕ“ СД. Договорът от 2019 г. бил за
стопанската 2020/2021 г. Рентата му била
изплащана от ****я на „СТАМАТОВИ ГСН СИЕ“ СД, като всяка стопанска година се подписвал нов договор и
принципът бил като се подпише договора, веднага да се вземе рентата за цялата
година. Излага, че в крайна сметка последно е получил рента от „СТАМАТОВИ ГСН
СИЕ“ СД в началото на август месец 2020 г., по договор за стопанската 2019/2020
г. Когато получил рентата, му бил предложен договор за стопанската 2021/2022
г., който той не подписал.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правната страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че
по делото категорично се установи, че между страните е сключен процесния
договор за наем. Не могат да бъдат споделени доводи за неговата нищожност,
поради липса на съгласие, тъй като се установи, че договорът е сключен от
пълномощник, надлежно упълномощен за това, при което и договорът е породил
правни последици за ответниците. Не се установява и със сключването на договора
да са накърнени добрите нрави или пък да е налице противоречие със закона, като
по отношение на тези доводи на ответниците липсва дори посочване в какво се
проявяват така сочените от тях пороци на процесното
наемно правоотношение. Не могат да бъдат възприети и доводите за липса на
наемна цена, тъй като същата е посочена по 60 кг. на декар или съответната
левова равностойност по пазарни цени т.е. е определяема, като няма пречка
съобразно чл. 9 от ЗЗД да бъде уговорена по този начин. Друг е въпросът, че
между страните са съществували наемни правоотношения за същите земи и за предходни
стопански години и те са били съвсем наясно как се формира наемната цена, в
това число и каква е нейната стойност. Това се потвърждава по категоричен начин
и от показанията на водения от ответници свидетел ****,
като всъщност именно тя е станала причина да сключат договор и с трето лице,
както заявява последния. Ето и защо съдът намира, че сключеният между страните
наемен договор е валиден, като ищецът е изпълнил своите задължения по него,
като е заплатил уговорената наемна цена, което отново се потвърждава от
показанията на свидетеля ****. Останали обаче са неизпълнени задълженията на
ответниците да осигурят безпрепятственото ползване на земеделските земи -
предмет на наемния договор, за срок на действието му от 01.10.2020 г. до
30.09.2021 г., и да не сключва договори за наем с трети лица, тъй като сключили
договор за наем за същите земи и срок с трето лице, което де факто е
обработвало земите, и съответно следва принципно да носят договорна отговорност
по смисъла на чл. 82 от ЗЗД. Цитираната разпоредбата предвижда, че
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен,
той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. В тази връзка следва да се
изследва претърпял ли е ищецът вреди под формата на претърпяна загуба и
пропуснати ползи. Доводите на наемателя за извършването на агротехнически
мероприятия, които да съставляват претърпяна загуба, поради неизпълнение на
поетите задължения на наемодателя по сключения между страните договор за наем, не
бяха доказани при условията на пълно и главно доказване. На първо място ищцовото дружество се домогва да докаже извършването им през
месеците юли и август 2020 г., когато сключеният между страните договор, на
който се основава претенцията, не е бил в сила, при все че в същия изрично е
посочено, че действа от 01.10.2020 г. При това няма как и да е налице причина
връзка между претърпяната от това загуба и неизпълнението на задълженията на
наемодателя по процесния договор, тъй като към този момент същият не е
действал. Наред с това се събраха и
противоречи доказателства за извършването им въобще, като действително ****ът на дружество свидетелства за тяхното извършване, но
показанията му следва да бъдат възприети, като изходящи от лице, зависимо от
изхода на спора, с оглед на трудовата му връзка с работодателя – ищец. В същото
време свидетелят ****–земеделски производител, който е абсолютно
незаинтересован от изхода на спора, е категоричен, че когато той е пристъпил
към обработката на земите към края на месец септември, началото на октомври
2020 г. не е констатирал в тях да е извършвана каквато и да било дейност.
При тези изводи съдът намира, че
претенциите за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба, като неоснователни
и недоказани следва да бъдат отхвърлени. Същото се отнася и до заявените
претенции за пропуснати ползи, тъй като за да е налице пропусната полза трябва
да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага т.е. следва да се установи по категоричен начин реална,
а не хипотетична пропусната полза или иначе казано доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото, която не може да почива на предположение. В
този смисъл е и постановката по този въпрос, дадена в тълкувателно решение №
3/12.12.2012 г. на ОСГТК по тълк.
дело № 3/2012 г. на ВКС, което макар и непряко относимо
към процесния казус, ясно дава отговор на въпроса за същността на пропуснатите
ползи при търсенето на обезщетение по реда на чл. 82 от ЗЗД. В този ред на
мисли съдът намира, че изчислената средна печалба от последните три години не
представлява пропусната полза за ищеца, още по-малко пък тази за стопанската
2020/2021 година, тъй като няма доказателства относно това, че имуществото му е
щяло да се увеличи със сигурност или изобщо да се увеличи, а още по-малко, че средната
печалба би била в размер на 82. 60 лв. на декар конкретно за процесните земеделски земи, съобразно реколтата, която ще
бъде дадена от тях. Същото се отнася и по отношение на пропусните
ползи от получаването на субсидии, тъй като с оглед естеството им същите няма
как въобще да бъдат пропусната полза. Всъщност субсидията е вид финансова помощ
или подпомагане за постигане на определен стопански резултат в случая. Земеделската
субсидия би се дължала при реално направени разходи за поддръжка на наетите
имоти и няма как да съставлява пропусната полза, тъй като целта ѝ е да
подпомогне производителя, като намали личните разходи, които следва да вложи за
да постигне определен стопански резултат.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорната претенция за законна лихва за забава.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди ищеца да заплати на ответниците сумата
от 400 лв. за направените по делото разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Съответно
неоснователна е претенцията на ищеца за заплащане на разноските по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „СТАМАТОВИ – ГСН СИЕ“ СД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: с. *****, представлявано от Г. Н.С.и/или С.П.С.,
против М.Т.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, Д.Х.С. с ЕГН **********, адрес: *** и Ц.Х.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, за разделно им осъждане
/т.е. по 1/3 част от всеки/ за заплащането на сумата от общо 8 712. 29 лева
(осем хиляди седемстотин и дванадесет лева, двадесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения между страните на
27.07.2019 г. договор на наем на земеделска земя, и по-конкретно 1 269 лева – обезщетение за претърпяна
загуба, изразяваща се в направените разходи за агротехнически мероприятия
на имотите, 5 544.19 лева – обезщетение
за пропусната полза, изразяваща се в печалбата, която дружеството е
пропуснало да реализира, и 1 899.10 лева
– размера на субсидията за подпомагане на СЕЕП и ЗД, която би получило
дружеството за обработването на декар площ, ведно със законната лихва за забава върху горните главници от датата на
подаване на исковата молба – 11.12.2020 г.
Осъжда „СТАМАТОВИ – ГСН СИЕ“ СД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: с. *****, представлявано от Г. Н.С.и/или С.П.С., да заплатят на М.Т.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, Д.Х.С. с ЕГН **********, адрес: *** и Ц.Х.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.