№ 10248
гр. С, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110121364 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от „ДЗИ-О З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.”В” №, чрез адв.Д., насочен срещу „БВИГ“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С, пл.”П“ № 5, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
3489.78 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № с вкл. 25.00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 20.04.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2021 г. в гр.Д, на ул.“Л К“, е настъпило ПТП
между л.а.Дачия с рег.№, застрахован при ищеца и т.а.ДАФ с рег.№, застрахован при
ответника. За събитието е съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен се
е признал водачът на т.а.ДАФ. Отбелязано е, че водачът на т.а.ДАФ е потеглил рязко, при
което е реализирал удал със започнали маневра завой на ляво л.а.Дачия.
Ищецът сочи, че представител на собственика на л.а.Дачия, застрахован при него по
имуществена застраховка „Каско“, е предявил претенция, по която е образувана щета №.
Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 3464.78 лв., които са
заплатени на сервиза, на който е възложено отстраняването на щетите.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но същият е отказал с нарочно писмо.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва механизма на
процесното ПТП, вкл. и вината на застрахования при него водач на т.а.ДАФ.
1
На самостоятелно основание искът се оспорва и по размер, като в тази насока се
твърди, че от една страна изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение надвишава
действително претърпените вреди, а от друга страна поради липсата на причинно-
следствена връзка между процесното произшествие и покритите от ищеца щети.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който поддържат направените с отговора на исковата молба възражения. Ищецът не
изпраща представител, депозира писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица № е видно, че
между ищцовото дружество и „ОТП Лизинг“ ЕООД, е сключен договор за застраховане на
т.а.Дачия Дъстър с рег.№, с валидност на полицата от 00.00 ч. на 23.03.2021 г. до 23.59 ч.
на 22.03.2022 г.
На 21.09.2021 г. в гр.Д, е настъпило ПТП със застрахования т.а.Дачия, който при завой на
ляво по ул.“Л К“, е бил ударен от потеглящия т.а.ДАФ с рег.№. За произшествието е
съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен се е признал водачът на
т.а.ДАФ.
Във връзка със случая, представител на собственика на т.а.Дачия, е подал до ищцовото
дружество на 23.09.2021 г. уведомление за щета, по което е образувана щета №. По
последната са съставени опис-заключение и калкулация. Ремонтът е възложен на автосервиз
„Алианс Ауто-Варна“ ООД, за което на 01.10.2021 г. е издадено възлагателно писмо. На
17.12.2021 г. автомобилът е приет от сервиза от представител на собственика, без
забележки. След изготвени на 08.12.2021 г. калкулация на ремонт и на 13.01.2022 г.
ликвидационен акт, на 13.01.2022 г. стойността на ремонта, посочена във фактура
№/17.12.2021 г. е преведена по банковата сметка на „Алианс Ауто-Варна“ ООД.
На 24.02.2022 г. ищецът е изпратил на ответника регресна покана за възстановяване
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по процесната щета, получен от
последния на 25.01.2022 г., видно от отразеното върху известието за доставяне, приложено
на л.39 от делото. От страна на ответника е изготвен и изпратен до ищеца отговор, в който е
посочено, че отказва плащане по процесната щета, тъй като от посоченото в двустранния
констативен протокол не е ясно кой от двамата участници в произшествието е виновен за
настъпването му.
По делото са разпитани като свидетели водачите на двата автомобила, участвали в
2
произшествието, а именно М. И. П. и С. Г. М..
Св.П. си спомня за процесното ПТП, като описва мястото, обстоятелства около
настъпването му, както и причинените по управлявания от нея автомобил щети. Според
Дамянова, при потегляне, управлявайки т.а.Дачия, тя е подала мигач за престрояване в
лявата лента. В този момент е настъпило съприкосновение с товарен автомобил, който
според нея не я е забалязал и който е бил позициониран в лявата лента. Според П., след
удара увредена е била предната лява врата на автомобила й.
Св.М. е водач на тежкотоварния автомобил ДАФ, който твърди, че на мястото на
произшествието е извършвал товаро-разтоварна дейност. Сочи, че е бил спрял в лявата
лента на пътното платно, но се е наложило да се премести с метър-метър и половина, за да
стане по-удобно разтоварването. Обяснява на съда, че именно в този момент е настъпил
удара между двата автомобила, тъй като не е забелязал управляваното от св.П. МПС, което е
останало в мъртвата точка на камиона.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява наличието на
причинно-следствена връзка между описания в исковата молба механизъм на
произшествието и признатите от застрахователя увреждания по т.а.Дачия. Размерът на
вредите е определен на 3162.55 лв. по средни пазарни цени към датата на процесното ПТП и
на 3464.78 лв. по действителна стойност на увреденото имущество, съобарзно цените на
официалния сревиз на марката Дачия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Главният иск е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу
застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да
са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както
и застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето
място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено
застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица №.
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието т.а.ДАФ, се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО.
По спорните между страните моменти, касаещи механизмът на процесното ПТП,
3
вината на застрахования при ответника водач на МПС, както и вида и размера на
причинените вреди, съдът намира следното:
На първо място, механизмът на настъпване на произшествието е изяснен подробно в
събраните по делото гласни доказателства. От показанията и на двамата разпитани
свидетели се установява, че докато св.П. е предприела маневра завой на ляво с т.а.Дачия,
св.М., потегляйки с т.а.ДАФ е реализирал удар.
С оглед на това съдът приема, че водачът на т.а.ДАФ е извършил нарушение на
чл.25, т.1 от ЗДвП, като преди да потегли не е съобразил поведението си с уастниците в
движението и не е пропуснал разположения в дясната пътна лента т.а.Дачия, който е подал
светлинен сигнал за ляв завой.
По отношение размера на щетите следва да се има предвид, че в своята практика
ВКС приема, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
обхваща действителната стойност на причинената вреда , чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора. Съобразно предвиденото в чл.400, ал.1 от КЗ,
действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд. Определянето на по-високи цени от
специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, би било в нарушение на
императивното нормативно ограничение. При направени по-големи разходи след извършен
ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се дължи по средни
пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие, доколкото
договореностите между собственика на увредения автомобил и неговия застраховател не
могат да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за причинените
увреждания водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по т. д. №
1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по
гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Ето защо, при данните от неоспорената съдебно-автотехническа експертиза, следва
да се приеме, че релевантната стойност на вредите е тази, определена по средни пазарни
цени в размер на 3162.55 лв. Именно до тази стойност следва да се ангажира отговронсотта
на ответника, като към нея се добавят още 25.00 лв., представляващи извършени от
застрахователя ликвидационни разноски по определяне на обезщетението. С оглед на това
искът се явява основатален и доказан до 3187.55 лв. За разликата до пълния предявен размер
от 3489.78 лв. той следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска, върху приетия за основателен размер,
следва да се присъди и поисканата законна лихва от подаване на исковата молба –
20.04.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
4
направила, съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил
разходи за платен депозит за САтЕ от 200.00 лв. и депозит за свидетел от 120.00 лв., за
държавна такса от 140.00 лв. и за адвокатско възнаграждение от 570.00 лв. С оглед
уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата от
940.80 лв.
Ответникът пък е направил разходи за депозит за САтЕ от 200.00 лв. и депизот на
свидетел от 120.00 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лв., срещу
което не е направено от ищеца възражение за прекомерност. С оглед отхвърлената част от
исковете, в тежест на ищеца следва да бъде поставена сумата от 53.63 лв.
. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БВИГ“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ № 5,
да заплати на „ДЗИ-О З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”В” №,
сумата от 3187.55 лв., от която 3162.55 лв. представляваща регресна претенция за
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № и 25.00 лв. ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 20.04.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 3489.78 лв.
ОСЪЖДА „БВИГ“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ № 5,
да заплати на „ДЗИ-О З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”В” №,
сумата от 940.80 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно
изхода му.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”В”
№, да заплати на „БВИГ“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ № 5,
сумата от 53.63 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно
изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5