Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 21.02.2020 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 15.01.
2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 81 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1, във вр.
с чл. 429, ал.3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът сочи, че на 01.06.2018г.
около 17:11 часа, при условия на слънчево, сухо време и дневна светлина, по ул.
*** в гр. С.З., по хоризонтален и прав пътен участък, в северното платно за
движение, в посока от изток на запад се движел л.а. „О.“, с peг.
№ ***, собственост и управляван от водача С.П.А., с ЕГН: **********. Целта на
водача била да влезе на паркинга, намиращ се северно от хипермаркет „Б.“.
Приближавайки до паркинга, А. намалил скоростта си на движение и се приготвил
да извърши маневра „завой наляво“, за да влезе на паркинга. В северната лента
на южното платно за движение на ул. *** имало колона от автомобили, които
изчаквали за завой наляво на светофара при кръстовището с бул. ***. Един от
автомобилите в колоната отворил коридор за преминаване и изчакал л.а. „О.“ да
премине пред него, за да извърши маневрата „завой наляво“. В същото време,
обаче, по посочената улица, но в южната лента на южното платно за движение, в
посока от запад на изток, със скорост около 34,7 км/ч се движел мотоциклет „Я.“,
с peг. № ***,
собственост на А.А.С., управляван от ищеца Н.К.С.. Водачът
на л.а. „О.“ предприел маневрата „завой наляво“, движейки се ускорително, без
обаче да се увери, че по пресичаната от него лента за движение по улицата не се
движат други МПС. Така, при пресичане на южната лента на южното платно за
движение от л.а. „О.“ настъпил удар между предния ляв край на лекия автомобил и
лявата страница на управлявания от ищеца мотоциклет „Я.“. Посочва се, че към
момента на удара л.а. „О.“ се е движел със скорост около 15.3 км/ч. Мястото на
удара бил в лентата за движение на мотоциклет „Я.“, като ищецът не е имал
възможност да реагира на ситуацията - внезапното навлизане на лек автомобил в
неговата лента за движение. Посочва се, че след удара е последвало падане на
мотоциклета на дясна страница върху асфалта, както и падане на управлявалия го Н.С..
Мотоциклетът се е плъзнал по платното за движение до установяването му върху
дясна страница върху асфалтовото покритие и тротоара, северно от оградата на
паркинга на хипермаркет „Б.“. При падането си върху земята вследствие на
инцидента, ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на
лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво, контузия на лявото
коляно и охлузвания по кожата.
Сочи се, че за станалия инцидент са образувани пр.пр.
№2515/2018г, по описа на РП - С.З. и ДП №1228-зм-94/2018г. по описа на ОД
на МВР - С.З., а с Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 31.01.2019г. наказателното
производство по същото е прекратено. В постановлението се сочи, че видно от
заключението на извършената в хода на разследването автотехническа експертиза,
вина за настъпването на процесното ПТП носи единствено С.П.А., чието
противоправно поведение при управление на МПС (л.а. „О.“ с peг.
№ ***) е в пряка причинно-следствена връзка, както с настъпването на удара
между двете МПС, така и с причинените на пострадалия телесни увреждания. Поради
изложеното, прокурорът е приел, че с деянието си С.А. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2,
вр. с чл.342, ал.1, пред. 3 от НК, като при осъществяване на престъпното деяние
са били нарушени правилата за движение по пътищата, визирани в чл.25, ал.1, чл.25,
ал.2, изр. 1 и чл.37, ал.1, изр. 1 от ЗДвП. Тъй като по делото, обаче е постъпила молба от процесуалния
представител на пострадалия, към която е била приложена декларация-съгласие от Н.К.С.,
в която последният изрично и недвусмислено е изразил желанието си образуваното
наказателно производство да бъде прекратено, прокурорът е прекратил
производството по ДП №1228-зм-94/2018г. по описа на ОД на МВР - С.З. на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК, вр. с чл.343, ал.2,
вр. с ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК.
Посочва се, че съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се е установило,
че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач -
С.П.А., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
в „З.“ АД по застрахователна полица № BG/30/118000275406, валидна от 16.01.2018г.
до 15.01.2019г.
В исковата молба се посочва,
че предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът е отправил до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 20.06.2018г., получена на
22.06.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 018RQ4 Н), с вх.
№1595 от 22.06.2018г., по която е образувана Щета №0801-001427/2018-01;
0801-001427/2018-02. Посочва се, че е последвала кореспонденция между страните,
в която застрахователното дружество е изисквало представянето на допълнителни
документи. С писмо, изпратено на 19.02.2019г., получено на 21.02.2019г. (видно
от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01C8J1 S), с вх. №639 от 21.02.2019г., на
застрахователя са били изпратени всички налични изискани документи. Пред
застрахователното дружество са били представени всички изискани документи,
необходими за произнасяне с решение, с което да се определи застрахователно
обезщетение за причинените на Н.К.С. неимуществени и имуществени вреди
вследствие на претърпяното от него ПТП на 01.06.2018г. Ищецът посочва, че въпреки
изпълнените указания, „З.“ АД с писмо с изх. №806 от 05.03.2019г. е уведомило
пострадалия, че за дружеството не са налице основания и възможност за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, поради което оставя без
уважение претенцията му.
В исковата молбата се
посочва, че тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда, предвид
отказа да бъде уважена застрахователната претенция, ищецът Н.К.С. не е
получавал обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди
в резултат на претърпяното ПТП на 01.06.2018г., за него е налице правен интерес
от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените му вреди, вследствие
на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване
на вредите, причинени от застрахования.
Сочи се, че след инцидента,
видно от Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО №12 от 21.06.2018г., ищецът е бил
прегледан в Спешното отделение на УМБАЛ „П.“ АД - С.З., като се е установило,
че при ПТП, същият е получил травма на лявата ключица, на таза и на лявото
коляно, с охлузвания по кожата. Установено е било наличието на болка и оток по
контузените места. Извършено било рентгенографско
изследване, видно от приложеното Искане/назначение за Образна диагностика от
01.06.2018г., от което били установени данни за счупване на лявата ключица и
спукване на срамната кост вляво. Направен е ТАП. Посочва се, че на ищеца са
били дадени предписания да ходи с патерици, да спазва режим на покой, да приема
аналгетици и да носи ортеза.
Поставена му е била основна диагноза: Счупване на лявата ключица. Като
придружаващи заболявания и усложнения са посочени: Фисура
на срамната кост на таза вляво. Контузия на лявото коляно.
Посочва се, че от Амбулаторен
лист №324 от 21.06.2018г., издаден от д-р М.С., специалист ортопед-травматолог,
се установява, че на 01.06.2018г., при управление на мотоциклет, ищецът е бил блъснат от лек автомобил от
лявата страна, вследствие на което е получил травми на ляв раменен пояс, лява
тазова половина и ляво коляно. Бил е прегледан и диагностициран в СТК на УМБАЛ,
като са били извършени рентгенографии. Сочи се, че
ищецът е избрал консервативно лечение в домашни условия. При извършения преглед
било установено, че лявата половина на раменния пояс е в отбременяваща
ортопедична ортеза. Сочи се, че палпаторно
се установява деформация в средно-външната трета на лявата ключица. Установени
са локален оток върху фрактурата, палпаторна болка и
ограничени движения на лявото рамо. Установена е също така и палпаторна болка върху лявата пубисна
кост, като се сочи, че са налице рентгенови данни за фисура
на същата. Установено е наличие на оток върху медиалния аспект на лявата
колянна става, с наличие на палпаторна болка върху тибиалния медиален ръб и медиалния колатерален
лигамент. Сочи се за клинични данни за остатъчна хемартроза. Установена е болка при флексия на коляното на
повече от 90 градуса. Лекарят е установил нестабилна походка с две помощни
средства при пострадалия. Установени са и сухи следи от охлузвания по левия
лакът и лявото рамо.
Посочва се, че ортопедът е
дал предписания на ищеца ортопедичната ортеза за
лявото рамо да се носи 45 дни. Предписани са и медикаменти, за които е издадена
и Рецепта от 21.06.2018г. Поставена му е била основна диагноза; Счупване на пубиса (срамна кост). Като придружаващи заболявалия и
усложнения са посочени: Счупване на ключицата. Изкълчване, навяхване и
разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална ставна
връзка на коляното.
В исковата молба се твърди,
че в продължение на около 3 месеца, ищецът е изпитвал сериозни затруднения в
придвижването си, като цяло, поради наличието на травми и на долните, и на
горните крайници. Два месеца се придвижвал трудно с помощта на патерици и
помощни средства- бастун. Болките и страданията били с по-голям интензитет през
първите няколко месеца, като постепенно отшумявали. През този първоначален
период ищецът е изпитвал и трудности да се обслужва сам в ежедневието си, като
разчитал на помощта на своите близки. Вследствие на получените травми и
затрудненията в придвижването, той е ограничил и социалните си контакти, тъй
като му било трудно да излиза навън. След инцидента пострадалият изпитал и
силен страх и стрес. Всичко това се отразило негативно и на психическото му
състояние. Известно време след произшествието ищецът Н.С. не можел да спи
спокойно, сънувал кошмари, изгубил апетит и изпитвал страх да управлява
мотоциклет. Чувствал се несигурен във възможностите си и непълноценен.
Предвид изложеното, ищецът посочва,
че вследствие на претърпяното от него на 01.06.2018г. ПТП, е получил счупване
на лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво, контузия на лявото
коляно и охлузвания по кожата. Сочи, че предвид характера на травмите,
възстановителният му период е продължил
повече от 6 месеца, като в този период е изпитвал болки и страдания и
затруднения в придвижването си.
С оглед на гореизложеното, ищецът
счита, че претенциите му за изплащане на обезщетения за претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП са напълно
основателни и размерът на търсените обезщетения е справедлив, като се имат
предвид причинените му болки и страдания, възрастта му и
социално-икономическата обстановка в страната към момента на инцидента, като
претендиралите суми са в съответствие и с трайната съдебна практика по сходни
казуси. Счита, че на основание чл.429, ал.3 от КЗ, ответникът следва да му заплати
и дължимата законна лихва върху претендиралите обезщетения, считано от датата
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 22.06.2018г.,
до окончателното изплащане на сумите.
Моли съда, да осъди „З.“ АД,
с ЕИК: ***, да му заплати сумата от 55000 лв. (петдесет и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на
лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво, контузия на лявото
коляно и охлузвания по кожата, а също и преживени душевни болки и страдания - силен
страх, стрес и негативни емоции, в резултат на претърпяното от него ПТП на 01.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 22.06.2018г. - датата
на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените по
делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат. Посочва банкова
сметка.
***аявява,
че счита така заведените искове за процесуално допустими. Оспорва изцяло
ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и
изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Моли съда, да ги
отхвърли изцяло, и на основание чл. 78 от ГПК да им присъди разноските в
настоящото производство, в това число за адвокатско възнаграждение. В условията
на евентуалност и в случай, че
исковете се намерят за основателни, моли да се намали размера на евентуално
присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен.
Посочва, че на 01.06.2018
г., в гр. С.З., по ул. ***, С.П.А. при управление на собствения си лек
автомобил марка „О.”, модел „А.”, peг. № ***,
застрахован при Д.със застрахователна полица № BG/30/118000275406 от 14.01.2018г.,
е реализирал ПТП, при което са били причинени твърдените в исковата молба
телесни увреждания на ищеца Н.К.С.. Ответното дружество оспорва в цялост всички
гореизброени травматични увреждания и твърдените последици от тях.
С оглед представените
доказателства в хода на уреждане на застрахователна претенция на ищеца с вх.№ 1595
от 22.06.2018 г., на 21.09.2018г., ответникът е отказал заплащане поради
непредставяне на необходимите доказателства. Сочи се, че впоследствие на
21.02.2019г., ищецът е предоставил допълнителни документи с молба претенцията
да бъде преразгледана. Базирайки са на новопредставените
документи и поради изричното желание на ищеца, в качеството му на пострадал е
било прекратено образуваното ДП № 1228-зм-94/2018 по описа на ОД на МВР - С.З..
Ответното дружество оспорва
претенцията на ищеца за заплащане на 55 000 лв. за обезщетяване на
неимуществените му вреди, като твърди, че суми в подобни космически размери нямат
обезщетителен характер, а се явяват неоснователно забогатяване вследствие на
претърпения инцидент. Имат за единствена цел получаването на едно благо, което
в никакъв случай не отговаря на принципа на справедливост прокламиран в чл. 52
от ЗЗД.
Ответникът посочва, че след
извършения преглед на ищеца в спешно отделение са направени рентгенови снимки,
резултатите от които не са представени към исковата молба и е предписано лечение, след което ищецът е
освободен за домашно лечение.
На 21.06.2018г., ищецът е посетил за преглед
ортопед-травматолог- д-р С., който е
предписал медикаменти на С. и е определил срок за носене на ортезата
на горен крайник -за 45 дни. Ответникът посочва, че към исковата молба не са
приложени доказателства относно правени контролни снимки на лява ключица и на
лява срамна кост. Няма отразено в амбулаторния лист от този ден предписание за
ходене с патерици/щадене на левия долен крайник предвид спукването на лява
срамна кост/. Фиксирана е дата за носенето на имобилизацията
на горния крайник от 45 дни.
Според ответното дружество,
след този единствен контролен преглед на 21.06.2018г. не е представена друга
медицинска документация за проведени прегледи от С., което доказва нормален
възстановителен период без никакви усложнения според ответника. Ищецът не е
провеждал други прегледи, няма данни за правени контролни рентгенови снимки, не
е провеждал рехабилитация на лява раменна става и на лява тазобедрена става.
Посочва се, че към исковата
молба не са представени описания на направените рентгенови снимки, но ако
счупването на лявата ключица е било без разместване на костните фрагменти и двуфрагментно, то се е консолидирало в срок от 30 дни и С.
е раздвижил сам ръката в рамото.
Няма описание и на Фисурата на лява срамна кост, но самата диагноза
„спукване“, а не „счупване“ предполага да няма разместване на костни фрагменти,
а само едва забележима фрактурна ивица, без да е
нарушена целостта на костта.
Посочва се, че твърденията в
исковата молба за постравматично стресово
разстройство и т.н. не са подкрепени с нито един медицински документ - няма
доказателства за извършен преглед от психиатър, няма данни за проведено лечение
с успокояващи психиката медикаменти, психологически тестове, посещение при
психолог.
С оглед гореизложеното, ответното
дружество счита, че искания размер на обезщетението от ищеца е прекалено
завишен. Посочва, че съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено
„след като се установи, че действително са претърпели такива вреди.
Ответното дружество възразява
срещу твърдяната изключителната вина само у водача на застрахованото в З. АД
МПС за възникване на процесните вреди и навежда възражение за съпричиняване.
Твърди, че ищецът не се е движил като редовен участник в движението - в
предвидената лента за движение, а между другите участници със своя мотопед и
изневиделица е навлязъл в кръстовището, с което е допринесъл за възникване на
ПТП и това е причината за настъпване на претендиралите от него вреди.
Моли съда, да отхвърли
изцяло иска, като недоказан и неоснователен, включително акцесорния иск за
присъждане на законна лихва върху сумите, като претендира направените в
производството разноски.
В депозираната допълнителна искова молба, ищецът, чрез
процесуалният си представител моли, да бъде извършена поправка на допусната
техническа грешка в исковата молба, в която е записано, че представеният по
делото Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО №12 е издаден на 21.06.2018г., вместо правилното 01.06.2018г.
Относно възраженията на
ответното застрахователно дружество за това какви вреди реално е претърпял ищецът
след инцидента и какво следва да е справедливото обезщетение за репариране на
понесените от ищеца болки и страдания, моли съда да има предвид следното:
След извършения на ищеца
преглед в Спешното отделение са били установени
получените травматични увреждания
вследствие на процесното ПТП. От представения по делото Лист за преглед на
пациент в ДКБ/СО №12 от 01.06.2018г. е видно, че са му предписали да ходи с патерици, да спазва режим
на покой, да приема аналгетици и да носи ортеза. Поставена му е била основна диагноза: Счупване на
лявата ключица. Като придружаващи заболявалия и усложнения са посочени: Фисура на срамната кост на таза вляво. Контузия на лявото
коляно.
Сочи се, че след това при
посещението на ищеца Н.С. при ортопед-травматолог д-р С. на 21.06.2018г., видно
от издадения и представен по делото Амбулаторен лист №324 от 21.06.2018г.,
лекарят е установил, че на пострадалия е поставена ортеза
на лявата раменна става във връзка с фрактурата на ключицата, която е предписал
да се носи в продължение на 45 дни. Установено е също така, че ищецът е бил с
нестабилна походка с две помощни средства. Описани са били и полученото от
ищеца спукване на лявата срамна кост, както и травмата на лявата колянна става.
Ищецът, счита, че при
извършване на преценката за това каква сума би репарирала справедливо и в
достатъчна степен преживените от него болки и страдания вследствие на
процесното ПТП следва да бъде взето предвид, че при инцидента, той е получил
две средни телесни повреди - счупване на лявата ключица и спукване на лявата
срамна кост. Сочи, че тези обстоятелства се потвърждават напълно и от
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза,
която обаче не е описана в исковата молба и не е представена по делото, тъй
като не може да се ползва като доказателство в настоящото производство. Ищецът
сочи, че фактът, че е получил средни телесни повреди, както на горен, така и на
долен крайник, е доказателство за това, че е изпитвал сериозни затруднения в
обслужването си и е имал нужда от чужда помощ в ежедневието си. Изпитал е стрес и страх за здравословното си
състояние, като последвалите затруднения в самообслужването и нуждата от
постоянна чужда помощ са предизвикали у него и негативни психически
преживявания и емоции.
Счита, че претенцията му за
изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие
на процесното ПТП е напълно основателна и размерът на търсеното обезщетение е
справедлив, като се имат предвид причинените му болки и страдания, продължителността
на възстановителния му период, възрастта му и социално-икономическата
обстановка в страната към момента на инцидента, като претендираната сума е в
съответствие и с трайната съдебна практика по сходни казуси.
Във връзка с възражението на
ответното застрахователно дружество за съпричиняване от страна на пострадалия, за
ищеца същото е напълно неоснователно и не почива на никакви факти, а е едно
предположение, тъй като ответникът сочи, че без да има каквито и да било
доказателства в подкрепа на твърденията си, ответното дружество твърди, че
ищецът не се бил движил като редовен участник в движението - в предвидената
лента за движение, а между другите участници в движението. Посочва, че тези
твърдения на ответника не отговарят на действителността. В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно-техническа експертиза, при която от видеозапис
от охранителна камера на хипермаркет „Б.“, от която съвсем ясно се вижда
мястото на инцидента, е изготвен фотоалбум. От снимките е съвсем очевидно, че
пострадалият се е движил в своята лента за движение като редовен участник в
движението, спазвайки всички правила на ЗДвП.
Твърди, че както е посочено
и в исковата молба, в постановлението за прекратяване на образуваното във
връзка с процесното ПТП ДП №1228-зм-94/2018г. по описа на ОД на МВР - С.З., се
сочи, че видно от заключението на извършената в хода на разследването
автотехническа експертиза, вина за настъпването на процесното ПТП носи
единствено С.П.А., чието противоправно поведение при управление на МПС (л.а. „О.“
с peг. № ***) е в пряка причинно-следствена връзка,
както с настъпването на удара между двете МПС, така и с причинените на
пострадалия телесни увреждания. Поради изложеното, прокурорът е приел, че с
деянието си С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл.342, ал.1, пред. 3 от НК, като при осъществяване на престъпното деяние са били нарушени правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.25, ал.1, чл.25, ал.2, изр. 1 и чл.37,
ал.1, изр. 1 от ЗДвП.
Предвид горното, ищеца счита,
че след изготвяне на автотехническа експертиза по настоящото дело категорично
ще се докаже, че той не е допринесъл с поведението и с действията си за
настъпване на процесното ПТП.
Застрахователят е възразил
да бъдат приети като доказателства по настоящото дело представените от ищеца
Свидетелство за регистрация Част I и Договор за продажба на МПС от 28.07.2018г.
- и двете по отношение на мотоциклет „Я.“ с peг. № ***,
сочейки, че същите са неотносими към спора, тъй като от ищеца не се претендират
вреди, причинени по процесния мотоциклет. Ищецът сочи, че описаните
доказателства са представени за пълнота, като показват, че той е собственик на
процесния мотоциклет. Неоснователно е и възражението, че процесният договор
(писан на ръка) бил съставен за целите на процеса и че не била спазена формата
за действителност, тъй като нямало нотариална заверка на подписите на продавача
и купувача. Съгласно чл. 144, ал.2 от ЗДвП нотариална заверка на подписите е
необходима само при прехвърляне на мотоциклети с работен обем на двигателя над
350 cm3, а процесният мотоциклет „Я.“ с peг. № *** е с
работен обем на двигателя 125 см3. Следователно, със сключването на писмен
договор за покупко-продажба помежду си страните са спазили изискуемата от
закона форма, съгласно чл. 144, ал.1 от ЗДвП.
С отговора на исковата молба,
ответникът е възразил срещу доказателственото искане за допускане на двама
свидетели при режим на довеждане, които да дадат показания относно търпените от
ищеца болки и страдания, тъй като според ответното дружество обосновано и
основателно заключение за тях можело да се направи на базата на експертното
заключение на съдебномедицинския експерт. Ищецът моли, да бъде оставено това
възражение без уважение, тъй като поисканите свидетели ще изложат своите преки
и непосредствени впечатления за състоянието на ищеца след инцидента и
единствено ще са в полза за изясняване на обективната истина. Отделно от това,
съдът ще има право да прецени дали да кредитира показанията на свидетелите,
съпоставяйки ги и с останалите доказателства по делото.
Относно възражението на
застрахователя срещу допускането на поисканата от него съдебно-психологична
експертиза, ищецът счита, че същото е неоснователно, тъй като никъде в исковата
молба не се твърди, че вследствие на инцидента, ищецът е получил
посттравматично стресово разстройство, както сочи ответникът в отговора на
исковата молба. Дали това е така може да прецени единствено експерт-психолог,
като именно с тази цел е поискано назначаването на съдебно-психологична
експертиза, в която на базата на психичното състояние на ищеца и на симптомите,
които са се проявили при него, да се даде отговор на поставените с исковата
молба въпроси. За извършване на преценката дали след произшествието у ищеца е
настъпило посттравматично стресово разстройство или друг вид стрес са
необходими специални знания, с каквито разполага вещото лице - психолог.
Действително с исковата молба не са представени медицински документи за
претърпени от ищеца психиатрични травми, защото такива не се и твърдят.
Ищецът посочва, че в случая
не твърди при него да е настъпило психиатрично заболяване, а стрес, като преценката
в каква степен е бил този стрес е от компетенциите на вещото лице - психолог.
С оглед на гореизложеното, ищецът
заявява, че поддържа исковата молба така, както е предявена, както и
направените с нея доказателствени искания, като се имат предвид направените с допълнителната
искова молба допълнения и пояснения.
С допълнителния отговор на
исковата молба ответникът твърди, че е неоснователно твърдението на ищеца от допълнителната искова
молба, че възражението за съпричиняване от страна на пострадалия не почива на
факти. Посочват, че от снимките към съдебно-техническата експертиза от ДП №
1228-зм-94/2018 по описа на ОД на МВР - С.З., е видно, че ищецът се е движил в лявата част на пътното
платно в непосредствена близост до колона автомобили в негово ляво.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, приема за установено следното:
Безспорно е установено, че на 01.06.2018г., около 17:11 часа, при
слънчево и сухо време, на дневна светлина по ул. *** е настъпило ПТП между мотоциклет
„Я." с рег. № ***, собственост на А.А.С.,
управляван от ищеца Н.К.С. и О." с рег. № ***, собственост на и управляван
от С.П.А..
Безспорно е установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите в „З." АД по застрахователна полица № ВG/30/118000275406, валидна от 16.01.2018г. до
15.01.2019г., за л.а. „О." с рег. № ***, който на датата на процесното ПТП
- 01.06.2018г., е бил управляван от водача С.П.А..
За настъпилото ПТП са образувани пр.пр. №2515/2018г. по описа на РП - С.З.
и ДП №1228-зм-94/2018г. по описа на ОД на МВР - С.З.. С Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 31.01.2019г. наказателното
производство по същото е прекратено.
От заключението на изготвената съдебна авто
- техническа експертиза се установява, че механизмът на процесното ПТП е
следния: На 01.06.2018г., около 17:11 часа, при слънчево и сухо време, на
дневна светлина, по ул. „Войвода Стойно Черногорски", северно от входа за
паркинга на магазин „Б." в гр. С.З., в южната лента за движение, в посока
изток, по хоризонтален и прав пътен участък, със скорост 26.45 км/ч и опасна
зона за спиране 12.68 м се движил мотоциклет „Я." с рег. № ***,
собственост на А.А.С., управляван от ищеца Н.К.С.. В
северната лента за движение, в посока запад се движил л.а. „О." с рег. № ***,
собственост на и управляван от С.П.А.. Целта на водача на лекия автомобил била навлизане
в паркинга, разположен северно от магазин „Б.", и същият предприел ляв
завой. Когато изминал около 9 м от потеглянето си, л.а. „О." преминал пред
автомобил, който му отворил коридор в колоната от автомобили в средната лента,
изчакваща за завой наляво на светофара. След това лекият автомобил, управляван
от водача А., навлязъл в южната лента за движение, където настъпил кос
страничен удар между предния ляв край на л.а. „О." и лявата страница
(задния ляв спойлер) на мотоциклет „Я.". Според вещото лице скоростта на лекия
автомобил в момента на удара е била 16.73 км/ч. Сочи се, че мястото на удара е
в лентата за движение на мотоциклета, северно от входа за паркинга на магазин „Б.",
на 0.9 м северно от южния тротоар. В САТЕ се описва, че след удара мотоциклетът
с управлявалия го водач Н.С. е паднал върху асфалта на дясната си страница и се
е плъзгал до установяването му върху асфалтовото покритие и тротоара, северно
от оградата на паркинга на магазин „Б.". След удара автомобилът е завършил
левия завой и е спрял върху територията на паркинга на магазина. Водачът на
мотоциклета е получил травми и е бил отведен в СТК на УМБАЛ „П." АД - С.З..
Технически причини за възникването на ПТП-то:
- Навлизането на лек автомобил "О." в лентата на попътно
движилият се мотоциклет „Я.“. Водачът му е следвало, при предприелото
извършване на левия завой, да се съобрази с движещото се ППС в южната лента (за
движение на изток), когато водача на лекия автомобил, изчакващ в колоната, е пропуснал
„Опел"-а да извърши левия завой към паркинга на магазина.
- Водачът на мотоциклет „Я." не е можел да предотврати ПТП-то.
Водачът на мотоциклета, се е движил покрай колона от изчакващи
автомобили за завой наляво(или за движение направо) на светофара на ул. *** и
бул. ***.
Мотоциклет"Я." се е движил по южната лента на около 0,9 м от
южния й край в посока от запад на изток, застигайки и изпреварвайки спрели МПС
разположени в същата лента в близост до мислената разделителна линия на улицата
- която е двупосочна и няма хоризонтална надлъжна маркировка западно от подхода
за паркинга на магазин „Б.". Лек автомобил О. се е движил по същата улица
в посока от изток на запад и достигайки подхода за паркинга на магазн „Б." е спрял в северната лента за движение от
изток на запад около двойната непрекъсната линия, която свършва при подхода, с
оглед да извърши маневрата завой на ляво и изчаквайки насрещно движещите се МПС
давайки им предимство.
Техническите причини за настъпването на процесното ПТП са отнемане
предимството на движещия се в права посока от запад на изток мотоциклет „Я.",
който не е бил видян от водача на автомобила А.. Последният навлиза в лентата
за насрещно движение /в транспортния коридор на мотоциклетиста като попада в
опасната му зона на спиране. Причините са несъобразена скорост с конкретните
пътни условия /видимост по отношение на мотоциклетиста/, не наблюдаване
непрекъснато на транспортната обстановка в лентата която пресича.
При своевременна реакция от водача на О. при движение със скорост 12,76
км/ч и всяко по-малка от нея същия е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
За да се избегне настъпването на ПТП от него технически правилно е да
навлезе в свободната зона /транспортния коридор на мотоциклета бавно и
внимателно с оглед да спре и не допусне настъпването на удара.
Скоростта разрешена за движение в участъка на ПТП е 50 км/ч.
Скоростта на движение на мотоциклет Я." преди удара и
непосредствено преди него е 26, 45 км/ч.
Скоростта на движение на лек автомобил „О." е 16, 73 км/ч.
Няма превишение на разрешената скорост за движение от двамата водачи
участници в ПТП, тъй като скоростите им са по-ниски от 50 км/ч.
Пътните и атмосферни условия са били слънчево време, дневна светлина.
Прав равнинен участък по ул."***", сухо, износено, асфалтово покритие
на пътното платно.
В района на ПТП и по-специално при подхода за паркинга на магазин „Б.",
който се намира на запад от кръстовището на бул."***" с ул."***"
няма разделителна маркировка между лентите за движение в района на входа за
паркинга. Източно от този подход има налична маркировка указваща лентите за
движение на автомобилите при подхода навлизане и преминаване на кръстовището -
лентата за движение от запад на изток се разделя на три ленти : северна за
завой на ляво, средна за движение направо и южна за движение на дясно. Двете
ленти за двупосочно движение са разделени източно от подхода за паркинга с
надлъжна двойна непрекъсната маркировка.
Няма данни ищецът да е допринесъл с поведението си на пътя за
инцидента. Същия се е движил в дясно в лентата си за движение /от дясно на
спрелите или движещи се автомобили/ в южната лента на ул."***", при
което е бил блъснат от лек автомобил „О.".
Вещото лице е посочило,че технически правилно е водачът А. преди да
предприеме навлизане в насрещната лента да се увери, че не застрашава движещите
се в нея МПС, като им даде предимство и едва тогава да навлезе в нея с оглед
пресичането й в конкретния случай.
Ищецът се е движил на около 0,9 м северно от южния край на асфалтовото
покритие на улицата. Той се е движил в дясно от спрелите автомобили в лентата
за движение от запад на изток при наличното двупосочно движение. В този смисъл
мотоциклетиста се е движил нито близо до осовата линия /мисленна/
нито в средата на лентата си. Последното е обусловено от това, че южната лента
за движение е с ширина 4,0 м и в ляво от него в същата тази лента има спрели
автомобили. Следователно мотоциклетиста се е движил близо до южния край на
южната лента за движение.Ищецът се е движил от запад на изток по ул."***"
в южната лента за движение.
С оглед наличието на автомобил/и в южната лента за движение същите биха
могли да се окажат препятствие по линията на пряка видимост между водача А. и
мотоциклетиста Н.С.. Поради това, че същите не са фиксирани като местоположение
към момента на удара и непосредственно преди него в
протокола за оглед, експертизата не може да даде еднозначен отговор.
От техническа гледна точка правилно е било водачът на „О." бавно и
внимателно да навлиза в лентата за движение на мотоциклета, като непрекъснато
наблюдава пътно-транспортната обстановка в дясно от него, за да може да спре
във всеки един момент с оглед предотвратяване на удара.Вещто
лице сочи,че тези автомобили макар и по линията на пряка видимост между двамата
водачи не са идеално непрозрачни - имат прозорци - и водачът А. е имал
възможност да забележи движещия се мотоциклетист преди настъпването на ПТП.
В о.с.з, проведено на 25.10.2019г., в отговор на поставени му въпроси вещото
лице е дало следните уточнения и допълнения към представеното от него
заключение на САТЕ. Вещото лице е
посочило, че мотоциклетистът не е възприел л.а. „Опел", но мотоциклет „Я."
се е движел по път с предимство, в права посока, и от техническа гледна точка
същият не е длъжен да спира. В случая може да се приеме, че се касае за
случайно събитие за мотоциклетиста Н.С., но не и за водача на л.а. „Опел".
От представените медицински документи, както и от заключението на изготвената
по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява
следното:
Вследствие на претърпяна от ищеца Н.С. автозлополука
на 01.06.2018г. същият е получил следните травматични увреждания: счупване на
лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво, контузия и навяхване
на лявото коляно, охлузвания по кожата. В експертизата се сочи, че описаните
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да
са били причинени по механизма на травма на мотоциклетист при сблъсък с
автомобил и падане върху терена, по време и начин, съобщени в исковата молба.
Вещото лице твърди, че счупването на лявата ключица е причинило трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни по
смисъла на чл.129 от НК, като възстановяването трае около 2-3 месеца. Експертът
посочва, че спукването на лявата срамна кост на таза и навяхването на лявото
коляно, както по отделно, така и в съвкупност са причинили трайно затрудняване
на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни по смисъла на чл.129
от НК, като възстановяването на спукването на лявата срамна кост на таза трае
около 2-3 месеца, а това на навяхването на лявото коляно - 1.5-2 месеца. Според
СМЕ останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, като възстановяването от тях трае около 2 седмици.
Сочи се, че освен констатираното навяхване на лявата колянна става няма данни
за настъпили други усложнения в хода на лечението на ищеца. Вещото лице е
категорично, че описаните увреждания са в пряка и непосредствена причинна
връзка с процесното ПТП. Експертът заявява също така, че по делото има данни,
че пострадалият е носил имобилизация на раменния пояс
с предписание за срок от 45 дни от ПТП, както и че ищецът се е придвижвал с
патерици, като нормалният срок за използване на помощни средства при счупване
на срамна кост е 2-4 седмици. Според СМЕ биомеханиката на лявата тазобедрена
става не е била засегната, а е била засегната опорната функция на таза спрямо
левия долен крайник. Сочи се, че използването на помощни средства по причина
спукване на лявата срамна кост на таза е лечение и за навехнатото ляво коляно.
Твърди се, че тъй като липсват данни за усложнения, може да се приеме, че
възстановяването е приключило нормално и в срок. Вещото лице сочи още, че
морфологията на костните увреждания не предполага задължителна необходимост от
рехабилитация, като в конкретния случай по делото няма приложени такива
документи.
От изготвената по делото съдебно-психологична експертиза се
установява, че претърпяното от ищеца Н.С. ПТП на 01.06.2018г. се е отразило
върху психичното му състояние, изразяващо се в настъпилото при ищеца състояние
на остра стресова реакция, характеризиращо се с висока невротизация
на личността, висока тревожност и емоционална лабилност. Вещото лице сочи, че
се констатират кумулативен стрес вследствие на преживения инцидент и фрустрация, породена от продължителното лечение на
физическите травми. Експертът заявява, че към момента на изследването все още
се констатират симптоми на острата стресова реакция, изразяващи се на
емоционално, когнитивно и поведенческо ниво, като безсъние, лесна уморяемост, намалено либидо, безпокойство и тревога,
склонност към раздразнителност и разстройство на контакта. Според СПЕ при
изследването на пострадалия се констатира и депресивна симптоматика, като
завишените оценки по два от приложените тестове говорят за наличието на тези
признаци в емоционалното състояние, в поведението, в отношението към себе си и към
социалната среда. Експертът е категоричен, че констатираната от изследването
депресивна симптоматика е възникнала непосредствено след процесното ПТП. Сочи
се, че по делото няма данни за проведено лечение на каквито и да е било
психични увреждания. Според вещото лице негативните изживявания и стрес не са
отшумели напълно, поради което и препоръчва професионална психотерапевтична
помощ и подкрепа.
В о.с.з., проведено на 25.10.2019г., в отговор на поставени към експертизата
въпроси, вещото лице заявява, че в качеството си на психолог е компетентна да
прави изследвания, да констатира резултатите от тях и при необходимост - да
препоръчва психотерапевтична работа, както е направила и в изготвената по
делото експертиза Експертът добавя, че практиката й показва, че след ПТП или
кризисен момент от живота българите не са свикнали да търсят психологична или
психотерапевтична помощ, тъй като дори интелигентните хора фокусират цялото си
внимание за възстановяване на соматичното състояние, но не знаят, че
по-дълготраен ефект имат нарушенията на психиката от такъв травматичен житейски
момент, какъвто е ПТП. Така, според вещото лице едната причина пострадалият да
не потърси професионална помощ е това, че не е знаел, че трябва да го направи.
Свидетелят С.П.А. (водачът на л.а. „О." с рег. № ***) ясно си
спомня инцидента от 01.06.2018г. Сочи, че се движел в посока от изток на запад
за магазин „Б." и трябвало да направи ляв завой към магазина. Бил спрял и
изчаквал колона от автомобили от лявата му страна, които били спрели на червен
светофар. Заяви, че след като му дали път и още като тръгнал наляво към магазин
„Б.", пред него излязъл мотор и свидетелят го блъснал. Св. А. добави, че
инцидентът станал около 17:10 часа. Твърди, че не видял мотоциклета. Сочи, че
бил много объркан, изненадан и уплашен от удара и не може да каже на кое място
на пътното платно станало процесното ПТП. Свидетелят заяви, че той е трябвало
да види мотоциклета, но не го видял. След удара мотоциклетът и водачът му (ищецът)
паднали, а свидетелят спрял колата и отишъл да го попита какво става.
Пострадалият се изправил и казал, че си бил ударил коляното и рамото, след
което се обадили на тел. 112. Св. А. заяви, че във връзка с процесното ПТП е
давал показания в КАТ, като сподели, че не познава ищеца.
От показанията на свидетелката Н.К.Ц. (ищецът е баща на сина й, но не
живеят заедно) се установи, че през 2018г., на първи юни - деня на детето,
видяла ищеца веднага след катастрофата, тъй като същият й се обадил от
болницата и свидетелката отишла в спешния кабинет. Според св. Ц. пострадалият
не бил в добро състояние, бил на носилка в коридора, с много болки.
Свидетелката заяви, че по-късно установили, че ищецът имал счупена ключица,
охлузвания, пукнат таз, коляното му било с натъртвания. Същата вечер ищецът бил
изписан, като им дали рецепта с протеза за ключицата и болкоуспокояващи, които
свидетелката закупила и вечерта се прибрали у дома. Св. Ц. поясни, че още
същата вечер закупила протезата за ключицата на пострадалия и същата вечер тя
била поставена в болницата, тъй като ключицата трябвало да се намести. Според
свидетелката ищецът носил тези протези около 2 месеца. Св. Ц. заяви, че ищецът
не можел да се обслужва и тя, сестрата и майката на пострадалия му помагали за
всичко, като свидетелката ходела вечер след работа, когато имала възможност.
Свидетелката твърди, че ищецът Н.С. не можел да се облича сам, да се измие, бил
на легло доста време. Ползвал патерици заради коляното, но и с тях му било
трудно да се движи, тъй като лявата му ръка била обездвижена заради ключицата.
Според св. Ц. може би след третия месец имало някакво облекчение в състоянието
на ищеца. Сочи, че след ПТП на пострадалия му било много трудно да спи вечер,
вероятно от стрес, което продължило доста време. Ищецът бил напрегнат,
изнервен, по-сприхав, по-трудно протичала комуникацията с него, а по принцип
бил спокоен човек. Свидетелката заяви, че сега ищецът не управлява мотоциклет,
като според нея това се дължи на преживения стрес. Посочи, че пострадалият
управлява автомобил с голямо внимание, но вече не се качва на мотоциклет.
От показанията на свидетелката В.К.С. (сестра на ищеца) се установява,
че същата видяла ищеца на 01.06.2018г., като била вкъщи и майка й казала, че
бил катастрофирал и го била блъснала кола. Свидетелката се изплашила и отишла
да види ищеца в стаята, в която бил със снахата на свидетелката след като вече
се били върнали от болницата. Св. С. посочи, че в болницата не е ходила, а е
видяла пострадалия само у дома. Той бил седнал на дивана в безпомощно
състояние, имал нещо като превръзка между раменете - голяма като пояс, която му
държала раменете и не можел да се движи. Свидетелката заяви, че брат й имал счупена
ключица и пукната тазова кост, като и краката му били ударени. Ищецът й бил
казал, че прелетял 5 метра след удара. Св. С. сподели, че предимно майка й се
грижела за пострадалия и го обслужвала, а свидетелката и снаха й също помагали
около два месеца и половина. Според свидетелката ищецът бил безпомощен, всяко
едно движени му причинявало безкрайно усилие и болка. Бил като парализиран,
буквално не можел да се движи. Ползвал патерици около месец и половина, а след
това - бастунче, за да може да се придвижва. Св. С.
посочи, че на ищеца били необходими около 3 месеца, за да се възстанови, като
през това време не работел. Според свидетелката след ПТП – то психичното
състояние на пострадалия също не било нормално - бил изолиран, ядосан, силно
раздразнителен, конфликтен. Преди ПТП - то не бил много разговорлив, не
споделял лични неща, но не бил раздразнителен, бил спокоен. След произшествието
станал по-изолиран. Според свидетелката мъжете се ядосвали, когато са болни, и
не обичали да са безпомощни.
В изпълнение на изискванията на чл.380, ал.1 КЗ ищецът е отправил до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 20.06.2018г., получена на
22.06.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 018RQ4 H), с вх.
№1595 от 22.06.2018г., по която е образувана Щета№0801-001427/2018-01;0801-001427/2018-02.
Последвала е кореспонденция между страните, в която застрахователното дружество
е изисквало представянето на допълнителни документи. Така, с писмо, изпратено
на 19.22.2019г., получено на 21.02.2019г. (видно от Известие за доставяне № ИД
РS 6000 01С8JI S), с вх. №639 от 21.02.2019г., на застрахователя са изпратени
всички налични изискани документи. По този начин пред застрахователното дружество
са представени всички изискани документи, необходими за произнасяне с решение,
с което да се определи застрахователно обезщетение за причинените на ищца Н.К.С.
неимуществени и имуществени вреди вследствие на претърпяното от него ПТП на
01.06.2018г. Въпреки изпълнените указания, „З." АД с писмо с изх. №806 от
05.03.2019г. уведоми пострадалия, че за дружеството не са налице основания и
възможност за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, поради
което оставя без уважение претенцията на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 01.06.2018 г., по силата на което ответникът по
делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на
застрахования автомобил трети лица, се установява от застрахователна полица № ВG/30/118000275406, валидна от 16.01.2018г. до
15.01.2019г за сключена
застраховка „Гражданска отговорност" в „З." АД.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр.
с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 20.06.2018г., получена на
22.06.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 018RQ4 H), с вх.
№1595 от 22.06.2018г., по която е образувана Щета№0801-001427/2018-01;0801-001427/2018-02.
Последвала е кореспонденция между страните, в която застрахователното дружество
е изисквало представянето на допълнителни документи. Така, с писмо, изпратено
на 19.22.2019г., получено на 21.02.2019г. (видно от Известие за доставяне № ИД
РS 6000 01С8JI S), с вх. №639 от 21.02.2019г., на застрахователя са изпратени
всички налични изискани документи. По този начин пред застрахователното
дружество са представени всички изискани документи, необходими за произнасяне с
решение, с което да се определи застрахователно обезщетение за причинените на
ищца Н.К.С. неимуществени и имуществени вреди вследствие на претърпяното от
него ПТП на 01.06.2018г. Въпреки изпълнените указания, „З." АД с писмо с
изх. №806 от 05.03.2019г. уведомило пострадалия, че за дружеството не са налице
основания и възможност за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение, поради което оставя без уважение претенцията на ищеца. Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма
постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
Съдът намира за безспорно установено и виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – А., който при
управление на лек автомобил, марка „О.“, модел „А.“ е peг. № СТ ***е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 25, ал.1, чл.25, ал.2,
изречение първо и чл.37, ал.1 изречение първо от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил на ищеца неимуществени и имуществени вреди. От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установи, че А. без да спре и да се увери, че в южната лента,
която се явява път с предимство, няма друго движещо се ППС, продължил
движението си, като е навлязъл и започнал да пресича и южната лента, в която се
е движил ищецът и така е настъпил удара в лентата на движение на С.. Не са събрани никакви доказателства, а тежестта на
доказване е на ответното дружество, мотоциклетистът С. да е нарушил някое от
правилата за движение на ЗДвП.
Поради това съдът приема, че деянието
на водача на лекия автомобил „О." осъществява всички признаци /обективни и
субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно размерът на иска за имуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът
като взе предвид получените увреждания на здравето, изразяващо се в телесни
травми /счупване на лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво,
контузия и навяхване на лявото коляно, охлузвания по кожата/; причинените болки
и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както
и след това; съобразявайки възрастта на пострадалия; продължителността и
степента на претърпените болки и страдания, причинените неудобства, свързани с
ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде полаган
труд, симптоми на острата стресова
реакция, изразяващи се на емоционално, когнитивно и поведенческо ниво, като
безсъние, лесна уморяемост, безпокойство и тревога,
склонност към раздразнителност и разстройство на контакта и при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение намира за справедливо претърпените болки и страдания да се остойностят
в размер на 55 000 лв.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на Н.К.С., като са
изложени твърдения, че същият не се е движил като редовен участник в движението
- в предвидената лента за движение, а между другите участници със своя мотопед
и изневиделица е навлязъл в кръстовището, с което е допринесъл за възникване на
ПТП и това е причината за настъпване на претендиралите от него вреди.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия
и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т.
7 на ППВС № 17/63 г.
Видно от
заключението на съдебната авто – техническа
експертиза техническите причини за настъпването на процесното ПТП са отнемане
предимството на движещия се в права посока от запад на изток мотоциклет „Я.",
който не е бил видян от водача на автомобила А.. Последният навлиза в лентата
за насрещно движение /в транспортния коридор на мотоциклетиста като попада в
опасната му зона на спиране. Причините са несъобразена скорост с конкретните
пътни условия /видимост по отношение на мотоциклетиста/, ненаблюдаване
непрекъснато на транспортната обстановка в лентата, която пресича. Поради това
настоящата съдебна инстанция намира, че възражението на ответника за
съпричиняване е неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от
действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същият не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ
срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ
(отм.). В конкретния случай по делото е представено доказателство, че ищецът е
уведомил застрахователя „З.“ АД на 22.06.2018г. за настъпване на
застрахователното събитие, поради което при липса на други данни и оспорване на
това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е
датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т.
2, вр. с ал. 3 от КЗ,
поради което лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се
дължи от 26.06.2018 г. до датата на окончателното плащане.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото „З.“ АД следва да заплати на Н.К.С.
сумата от 55 000 лв. (петдесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на лявата ключица, спукване на
срамната кост на таза вляво, контузия на лявото коляно и охлузвания по кожата,
а също и преживени душевни болки и страдания - силен страх, стрес и негативни
емоции, в резултат на претърпяното от него ПТП на 01.06.2018г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 22.06.2018г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата по служебна банкова сметка по чл.39 от Закона
за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв.
Ж.С.З..
Ответникът „З.“
АД следва
да заплати на Н.К.С. направените в
производството разноски, в общ размер на 5142, 80 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З."
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, да заплати на
Н.К.С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., бул. ***, със съдебен адрес: гр.С.З.,
ул. *** сумата от 55 000 лв. (петдесет и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на
лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво, контузия на лявото
коляно и охлузвания по кожата, а също и преживени душевни болки и страдания -
силен страх, стрес и негативни емоции, в резултат на претърпяното от него ПТП
на 01.06.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
22.06.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата по служебна банкова
сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***, с
титуляр адв. Ж.С.З..
ОСЪЖДА „З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ***, да заплати на Н.К.С., ЕГН **********, с адрес:
гр. С.З., бул. ***, със съдебен адрес: гр.С.З., ул. *** направените в
производството разноски в общ размер на 5142, 80 лв. по служебна
банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***,
с титуляр адв. Ж.С.З..
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: