РЕШЕНИЕ
№ 754
град
Пловдив, 5 юни 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, 11 с., в открито заседание на
осемнадесети май през две хиляди и девета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Марина
Чиракова и участието на прокурора ………..,
като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 539 по описа за 2009 г. , и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.78 и чл.76, т.2 от
Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.
Образувано е по жалба на
И.Е.К. с ЕГН ********** *** а против Заповед № з-1433/24.02.2009 г. на
Директора на ОД на МВР-Пловдив относно налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ забрана за напускане на
Република България и издаване на паспорти или заместващи ги документи на
основание чл.78, ал.1 от ЗБДС. Твърди се незаконосъобразност на заповедта като
основните изложени доводи са, че оспорената ПАМ не е съобразена с важни обстоятелства, касаещи личния живот на жалбоподателя – сочи се,
че майка му и баща му живеят във
фактическа раздяла повече от 6 години като майка му Милда Коджабашева работи и
живее повече от 5 години в РГърция – град Атина, съответно и той се е установил
да работи и живее в гр.-Атина, където се намира жилището му и всичките му вещи.
По този начин, чрез налагането на процесната ПАМ за забрана за напускане
пределите на страната се ограничавала възможността на жалбоподателя да живее
пълноценно. Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично и с
процесуален представител, съответно поддържа
жалбата си.
Ответната страна, Директора на ОД на МВР – Пловдив, не се явява в съдебно
заседание и съответно не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения
срок / заповедта е връчена на жарлбоподателя на 16.03.2009 г., а жалбата е
подадена на 23.03.2009 г./ и при
наличието на правен интерес, а по същество за
неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед № З-1433/24.02.2009 г. на Директора на ОД на МВР –
Пловдив, с която на основание чл.78, ал.1 от ЗБДС и Заповед № І з-1003/19.08.2006
г. на Министъра на Вътрешните работи и като са взети предвид свидетелство за съдимост № 97/30.01.2009 г. по
описа на Бюрото за съдимост при Районен съд – Асеновград, от което е видно, че И.Е.К. с ЕГН ********** е осъждан за умишлено
престъпление от общ характер и не е реабилитиран и с цел предотвратяване
възможността за извършване на такива в други държави на основание чл.76, т.2 от
ЗБДС, е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за
напускане на Република България и издаването на паспорти или заместващи ги
документи на българския гражданин И.Е.К. за срок от датата на заповедта за
налагане на ПАМ до реабилитация.
По делото е приложена
административната преписка, въз основа на която е издадена така оспорената
заповед. Същата е приета като доказателство и от нея става ясно, че по отношение
на жалбоподателя е проведено административно производство по налагане на
процесната ПАМ като за целта той е уведомен за започването на процедурата
посредством писмо изх.№ ИЯ/БДС-938/05.02.2009 г., получено от
жалбоподателя с обратна разписка чрез баща му – лист 8 по делото. Видно от
писмо на административния орган до РС-Асеновград – Бюро съдимост, за жалбоподателя е поискано свидетелство за
съдимост с оглед прилагането на чл.76, т.2 от ЗБДС. Съгласно така приложеното свидетелство за
съдимост – лист 10 по делото, жалбоподателят е осъждан. За така наложените наказания /описани в свидетелството за съдимост/ жалбоподателят
не е реабилитиран. По така изложената фактическа обстановка не се спори от
страните. Нито в жалбата, нито в хода на съдебното производство са ангажирани
други доказателства извън тези, явяващи се част от административната преписка,
които да наведат съда на изводи различни от тези, които е направил
административния орган. От разпита на свидетеля в съдебно заседание става ясно
единствено, че жалбоподателят живее с братовчед си /процесния свидетел/, че
по-рано е живеел при майка си в Гърция и е работел там, като в момента е
безработен и живее от средства, които му изпраща майка му, с която е в добри
отношения.
При така установената фактическа
обстановка, жалбата се явява неоснователна. Безспорно е, че жалбоподателят е
"осъждан за престъпления от общ характер". Въпреки, че е изтърпял
наложените му наказания, той не е реабилитиран за осъжданията. Същият попада в
категорията на лица, описани в чл. 76, т. 2 ЗБДС. Нему може да се наложи или не обжалваната принудителна
административна мярка. Приложимата
хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС,
съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и
заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица,
осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". Както
вече се посочи по-горе от данните към административната преписка безспорно се установи, че предпоставките на
цитирания текст са налице - жалбоподателят е осъден за престъпление от общ
характер и не е реабилитиран. При
налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е
предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства
по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи
посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на
това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС е с диспозитивен характер. Следователно
административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали
да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите
предпоставки за това. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по
целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9
от ЗБДС. В случая са налице тези условия, посочени в т. 2 на текста, с оглед на
което настоящият състав на
Административен съд Пловдив намира издадената заповед за законосъобразна. След
като са налице предпоставките на тази норма, и административният орган е
извършил преценка, че следва да наложи предвидената принудителна административна
мярка, друг контрол върху неговите действия съдът не е компетентен да извършва.
Изложените
доводи относно това, че чрез наложена ПАМ се ограничава възможността на
жалбоподателя да живее пълноценно и работи при майка си в РГърция са
ирелевантни в случая. Още повече, че същите се опровергават от представеното
свидетелство за съдимост - няма как да
се кредитират показанията на свидетеля, че жалбоподателят е живеел и работел в
РГърция при положение, че през периода 2005 – 2009 г. същият е извършил описаните
в свидетелството за съдимост престъпления.
Крайният извод е, че процесната
заповед е издадена от компетентното длъжностно лице /като доказателство по
делото е представена надлежна упълномощителна заповед – лист 12 по делото/, при
спазване на материалните и процесуалните предпоставки за нейното постановяване
и подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Е.К.
с ЕГН ********** *** а против Заповед № з-1433/24.02.2009 г. на Директора на ОД
на МВР-Пловдив относно налагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ забрана за напускане на Република
България и издаване на паспорти или заместващи ги документи на основание чл.78,
ал.1 от ЗБДС.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Председател: /п/