№ 140
гр. Стара Загора, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Т. Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500684 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс
/ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Х. Щ. и Х. Я. Щ., и двамата
действащи чрез адв. Т. Д., срещу решение № 403/26.07.2023 г., постановено
по гр.д. № 1578/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че при преценката на събраните по делото
гласни доказателства първоинстанционният съд е направил погрешни
фактически изводи, довели и до неправилно приложение на материалния
закон.
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и
постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен, като на
въззивниците бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от
насрещните страни – Г. Д. Щ. и М. Ф. Щ. всеки, от които действащ, чрез адв.
М. К., с който въззиваемите страни излагат съображения, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно, т.к. е постановено при правилно
приложение на материалния закон и е обосновано.
Изложени са доводи, че първоинстанционният съд е извършил пълен
1
анализ на събраните по делото гласни доказателства и при съвкупната им
преценка е извел обосновани и правилни фактически изводи относно
подлежащите на доказване обстоятелства. Приложил е правилно и
материалния закон, предвид липсата на доказано от ищците неправомерно
ограничаване на правото им на собственост върху собствения им имот.
Претендира се потвърждаването на обжалваното решение и
присъждането на разноски.
В откритото съдебно заседание въззивниците се представляват от
пълномощника си-адвокат, чрез когото поддържат жалбата и пледират за
уважаването й, както и за присъждането на разноските, направени пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемите се явяват лично и се представляват от пълномощника си –
адвокат, чрез когото оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждането на разноските пред настоящата
съдебна инстанция.
След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз
основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
в предвидения в закона срок за обжалване.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. Х. Щ. и Х. Я.
Щ. срещу Г. Д. Щ. и М. Ф. Щ., с която са предявени субективно съединени
негаторни искове по чл.109 от Закона за собствеността, с които се претендира
осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с
които пречат на ищците да упражняват правото им на собственост върху
поземлен имот с идентификатор № 27499.501.1310, с площ от 1132 кв.м. по
КККР на с.Е., ***, с административен адрес: с.Е., ***, ведно с построените в
него сгради от №1 до №3, с идентификатори № 27499.501.1310.1, №
27499.501.1310.2 и № 27449.501.1310.3, като преустановят отглеждането на
домашен любимец - куче, порода "немска овчарка" в собствения си поземлен
имот с идентификатор № 37499.501.2164.
Ищците са изложили твърдения, че са съответно собственик и ползвател
на посоченият по-горе недвижим имот с идентификатор № 27499.501.1310, а
ответниците са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор №
37499.501.2164, в който имало построена жилищна сграда, чиято тераса на
втория етаж била в непосредствена близост до прозорците на спалните им.
Двамата ответници притежавали голямо домашно куче, което отглеждали на
терасата. Кучето било много активно, агресивно и реагирало със силен,
продължителен и неконтролируем лай на всяко движение на други животни и
хора, като пречело на дневната и нощна почивка на ищците.
Ответниците са оспорили исковете като неоснователни с доводи, че
притежават и отглеждат домашно куче при спазване на всички законови
условия, като кучето бива отглеждано преимуществено у дома им, а не на
2
терасата на втория етаж на къщата и бива извеждано на двора единствено
през деня за разходка. Сочат, че кучето е кротко, с благ нрав и никога не е
оставяно без контрол от хора по отношение на поведението му, а
произвежданият от лаят му шум не бил извън рамките на нормалният такъв за
животно от този вид и порода. В тази насока естествен дразнител му било
притежаваното от Х. Я. Щ. малко куче, което свободно се разхождало в двора
на ищците и провокирало с лай домашният любимец на ответниците. Сочат
също така, че в съседните имоти в селото също имало кучета, които били
отглеждани на дворовете и предизвиквали денонощно шум от лай и виене.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове, като е приел, че по делото не е доказано отглеждането на
домашното куче на ответниците да се осъществява на терасата в близост до
жилищните помещения на ищците, да е оставяно без надзор и да издава чрез
лая си постоянен шум, който да е над допустимите норми за нивото на шума,
което от своя страна да обуславя дискомфорт и вреден за здравето на ищците
ефект от шума.
От събраните в първоинстанционното производство и във въззивното
производство доказателства се установява, че Г. Х. Щ. е собственик на 1/3
идеална част от поземлен имот с идентификатор № 27499.501.1310, с площ от
1132 кв.м. по КККР на с.Е., ***, с административен адрес: с.Е., ***, ведно с
построените в него сгради от №1 до №3, с идентификатори №
27499.501.1310.1, № 27499.501.1310.2 и № 27449.501.1310.3, а Х. Я. Щ. има
учредено пожизнено право на ползване върху имота. Посредством
разпределение на ползването между съсобствениците Г. Х. Щ. е придобил
право да ползва северната част на дворното място, северният гараж, находящ
се в приземния етаж на жилищната сграда с идентификатор №
27499.501.1310.1, механа, намираща се източно от двата гаража и залепена на
тяхната източна страна, ведно със складовото помещение под нея, целият
втори етаж на жилищната сграда с идентификатор № 27499.501.1310.1 и
жилищната сграда с идентификатор №27499.501.1310.2.
Г. Д. Щ. и М. Ф. Щ. са съпрузи от 22.02.1998 г. и живеят в имот, който е
собственост на съпруга. Имотът представлява поземлен имот с
идентификатор № 37499.501.2164, в който е построена двуетажна жилищна
сграда.
Поземлените имоти на страните са съседни /имотът на въззиваемите е
разположен южно от имота на въззивниците, като на имотната граница в
поземления имот на въззиваемите е разположена сграда с идентификатор №
37499.501.2164.3, с предназначение друг вид сграда за обитаване, южно от
която е разположена жилищна сграда с идентификатор № 37499.501.2164.2, в
която те живеят. В имота на въззивниците на отстояние от имотната граница е
разположена жилищната сграда с идентификатор № 27499.501.1310.1, от
която те ползват за живеене вторият етаж.
Г. Д. Щ. и М. Ф. Щ. са собственици на домашен любимец - куче на име
Аро, порода „немска овчарка“ от паспорта, на което се установява, че то е
3
ваксинирано с изискуемите ваксини, клинично здраво е и е маркирано. М. Ф.
Щ. е декларирала в Община Казанлък на 01.11.2021 г. притежанието на
кучето.
С писмо от 15.12.2021 г. Г. Х. Щ. е бил уведомен от Община Казанлък,
че във връзка с подадена от него жалба е била извършена проверка в имота на
въззиваемите е било установено, че отглежданото от тях куче е регистрирано
по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, за него са положени
всички необходими грижи за хуманно отглеждане, а по време на проверката
не е показало агресивно поведение.
От показанията на разпитаните по почин и на двете страни свидетели се
установява, че Г. Д. Щ. и М. Ф. Щ. отглеждат кучето си в жилището си, като
понякога, основно през лятото, го извеждали и на терасата си, но винаги в
присъствието им. Терасата се намирала на отстояние от около 5-7 метра от
къщата на въззивниците. Последните също отглеждали малко куче в своя
имот, а в района в който живеели страните, и други хора отглеждали кучета.
От показанията на разпитаните по почин на въззивниците свидетели Д.
и Ч. се установява, че при свои посещения в имота на Г. Х. Щ. са виждали
през летните месеци на 2021 г. кучето на Г. Д. Щ. да е заедно с него на
терасата. При тези посещения са чували, че кучето лае силно. При
посещенията си през зимните месеци не били виждали кучето на терасата и не
били чували да лае. През лятото на 2021 г. Г. Х. Щ. се бил оплаквал на
свидетелите, че не може да спи вечер от шума от лая на кучето на
въззиваемите. Свидетелят Ч. виждал, че въззивника ходи да спи във фурната,
в която работели двамата. Терасата на къщата на Г. Д. Щ. се намирала срещу
прозорците на хола и кухнята на етажа, на който живеел Г. Х. Щ..
От показанията на разпитаните по почин на въззиваемите свидетели
Балездров и Атанасова се установява, че кучето Аро не е агресивно, а е мило
и дружелюбно. Лае само, когато е навън и е провокирано от други животни.
От приетия във въззивното производство сертификат за контрол №
333/27.09.2023 г. на „С.“ ЕООД се установява, че по искане на Г. Х. Щ. на
20.09.2023 г. е било измерено еквивалентно ниво на шум за дневен период на
жилищно помещение – хол/всекидневна, намиращо се в къщата му в с. Е.. От
приложеният към сертификата протокол се установява, че източникът на
измерения шум е кучешки лай от тераса на съседната къща, находяща се на
***, а нивата на измерения шум са били съответно : при открехнат прозорец -
62,9 db, при ниво на фоновия шум от 34 db и норма от 35 db, а при затворен
прозорец – 56,3 db, при ниво на фоновия шум от 25,5 db и норма от 35 db.
Въззивният съд е назначил съдебно-техническа експертиза със задачи
установяване нивото на шум в жилището на въззивниците в рамките на едно
денонощие, като изследването е следвало да бъде извършено с и без участието
на кучето Аро.
Заключение не е изготвено, т.к. при провеждане на измерванията на
нивата на шума, Г. Д. Щ. не е осигурил възможността за провеждане на
измерването с участието на кучето, т.к. е отказал да го предизвика да лае.
4
При изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият
въззивен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, а по съществото си е правилно, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Основание за предоставяне на такава защита на правото на собственост
възниква и в случаите, при които законно регламентирана дейност се
осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот
да упражнява спокойно правото си на собственост.
Такъв източник на неоснователното въздействие по чл.109 от ЗС може
да е дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми, като
отглеждане на домашни животни, в това число и кучета.
В конкретният случай въззивниците-ищци твърдят, че правото им на
собственост, респ. на ползване, бива смущавано от наднормен шум,
предизвикан от силният лай на домашния любимец на въззиваемите-
ответници – кучето Аро, което е агресивно и безконтролно, и бива
отглеждано от стопаните си на открита тераса, намираща се в непосредствена
близост до прозорците на спалнята на въззивниците.
Събраните по делото доказателства обаче опровергават тези твърдения,
т.к. от анализа им се установява, че кучето Аро се отглежда от въззиваемите в
къщата им, а не на откритата тераса, където единствено бива извеждано
понякога на разходка. То е с благ нрав и не е агресивно, реагира на лай в
случаите, когато бива провокирано от присъствие в близост до него на други
животни или непознати хора.
Установява се, че стопаните му полагат адекватни грижи за него и го
отглеждат при спазване на законовите изисквания - то е регистрирано по
Закона за ветеринарномедицинската дейност и по Закона за местните данъци
и такси, не е оставяно без надзор, като поведението му бива непрекъснато
контролирано от някой от двамата въззиваеми.
Не се доказа със своят лай кучето да предизвиква наднормен шум,
който да е от естество да смущава спокойното използване на имота на
въззивниците в по-голяма степен от обичайното.
Показанията на разпитаните по почин на въззивниците свидетели се
отнасят до обстоятелства, случили се през лятото на 2021 г. Свидетелите
сочат, че са чували кучето да лае на терасата, когато са посещавали
въззивника Г. Х. Щ. в дома му, но при всички тези случаи кучето не е било
без надзор, а е било със своя стопанин. Не са установени случаи, при които
кучето да е било на терасата през зимните месеци и да е лаело, а за нито един
от случаите не е установено кучето да е лаело продължително в рамките на
денонощието, в т.ч. в тъмната му част, за да може да се приеме, че е
смущавало почивката на въззивниците. Случаите, когато въззивникът Г. Х.
Щ. се е оплаквал, че не може да спи и е ходел във фурната си, за да спи, също
са били през лятото на 2021 г.
5
Събраните в настоящото въззивно производство доказателства също не
обуславят доказаност на исковите претенции.
Съдът цени, като годно доказателство приетият сертификат за контрол,
въпреки че е оспорен от въззиваемите, т.к. счита, че поради неоказано от
тяхна страна съдействие на вещото лице не е била изготвена назначената
съдебно-техническа експертиза.
Въпреки това посредством този сертификат се доказва единствено
обстоятелството, че когато денем кучето Аро лае на терасата, нивото на шум
във всекидневната, а не в спалнята на въззивниците, е наднормено.
При наличието на обсъдените по-горе в мотивите доказателства,
установяващи, че кучето не е агресивно, а е с благ нрав, и се отглежда на
закрито в дома на въззиваемите, а не на терасата, където да е оставено без
контрол, съдът не може да приеме, че шумът, който предизвиква с лая си,
когато бива изведено на тази тераса, е от категорията действия, които
създават на въззивниците пречки, по-големи от обичайните при
упражняването на правото на собственост върху имота им.
В тази насока следва да се има предвид, че няма никакви доказателства
кучето да лае продължително и за големи периоди от време в рамките на
денонощието в двете му части /светла и тъмна/, както и че това се случва за
период от много дни през годината, при наличието на елементи на
системност.
Ето защо, макар и нивото на шум, което предизвиква лаят на кучето,
когато то е на терасата, да надвишава нормата за шум, това не е достатъчно,
за да може съдът да приеме, че отглеждането на това куче от въззиваемите
представлява неоснователно действие, смущаващо упражняването на правото
на собственост на въззивниците върху имота им.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивниците
следва да заплатят на въззиваемите направените от тях разноски в настоящото
производство.
Разноските, подлежащи на присъждане, са в размер на 1150 лв. на Г. Д.
Щ. и 1000 лв. на М. Ф. Щ., съгласно представените доказателства,
установяващи заплатени адвокатски възнаграждения и възнаграждение за
вещо лице.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, пр.1-во от
ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 403/26.07.2023 г., постановено по гр.д. №
1578/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Г. Х. Щ., ЕГН - **********
и Х. Я. Щ., ЕГН – **********, и двамата с адрес: с.Е., *** да заплатят на Г.
Д. Щ., ЕГН – **********, с.Е., ***, *** сумата от 1150 лв. /хиляда сто и
петдесет лева/ - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Г. Х. Щ., ЕГН - **********
и Х. Я. Щ., ЕГН – **********, и двамата с адрес: с.Е., *** да заплатят на М.
Ф. Щ., ЕГН – **********, с.Е., ***, *** сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ -
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7