№ 15585
гр. С., 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110147222 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск от А. А. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. С.,
бул. „Инж. И. И.“ № 90, срещу „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, по чл. 439 ГПК за
установяване на недължимост на следните суми поради изтекла погасителна давност:
1 281,96 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до
окончателното изплащане;
48,08 лв. – мораторна лихва за периода 17.12.2015-15.11.2017 г.;
220,46 лв. – разноски по заповедното производство, от които 26,60 лв. – държавна
такса и 193,86 лв. – адвокатско възнаграждение,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.02.2024 г. по ч.гр.д. №
84590/2017 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 2090/2024 г. на
ЧСИ В. М., рег. № ***.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен
лист е образувано горното изпълнително дело. Навежда доводи за недължимост на
процесните задължения поради погасяването им с 5-годишен давностен срок, през
който взискателят е бездействал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основателност по
съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Оспорва процесните
вземания да са погасени по давност. Твърди, че в случая е приложима общата
петгодишна давност, която започнала да тече от влизането в сила на заповедта за
изпълнение на 06.01.2020 т. поради връчването й на длъжника чрез неговия
работодател на 06.12.2019 г., както и че по изпълнителното дело са извършени
действия, прекъсващи давността.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
1
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е
обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
изпълнителен титул.
В конкретния случай с окончателния доклад по делото на основание чл.146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно, че срещу А. А. Р. е бил издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 84590/2017 г. по описа на СРС, 38-ми състав за
сумите, посочени в исковата молба, както и че въз основа на така издадения
изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 2090/2024 г. по описа на ЧСИ В. М..
Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват и от
приобщените по делото ч. гр. д. № 84590/2017 г. по описа на СРС, 38-ми състав и изп.
дело № 2090/2024 г. по описа на ЧСИ В. М.. При наличието на вземания, за които е
издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на
погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба,
за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за
тяхната недължимост. При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията в тежест на ответника е да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
От изисканото ч. гр. д. № 84590/2017 г. по описа на СРС, 38--ми състав, се
установява, че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Т. Б.“
ЕАД (понастоящем „Й. Б.“ ЕАД) срещу А. А. Р., както и че на 12.12.2017 г. по делото е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за следните суми: 1 281,96 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане;
48,08 лв. – мораторна лихва за периода 17.12.2015-15.11.2017 г. и 220,46 лв. – разноски
по делото, от които 26,60 лв. – държавна такса и 193,86 лв. – адвокатско
възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника чрез
работодателя „ОнПросес Технолоджи България“ ЕООД на 06.12.2019 г., като в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, която към този момент е бил двуседмичен (в редакцията до изм.
с ДВ, бр. 100 от 2019 г.), длъжникът не е подал възражение срещу нея, поради което
същата е влязла в законна сила на 21.12.2019 г.
Съгласно установената съдебна практика нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се
прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила
решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за
изпълнение (така Решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о. и
др.). С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу
дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.
гр. д. № 84590/2017 г. по описа на СРС, 38-ми състав, поради което и на основание чл.
117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност. По
правило от влизането в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова давност
2
за вземанията (Определение № 262 от 9.07.2020 г. по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о.),
която в конкретния случай с оглед установеното по-горе влизане в сила на заповедта за
изпълнение е започнала да тече на 21.12.2019 г.
Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 21.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС,
в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен),
или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Прието е, че ППВС №
3/1980г. следва да се счита изгубило сила. Прието е, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика, формирана след постановяване на
Тълкувателното решение № 2 от 21.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният
изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от
19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г.
на ВКС по гр. д. № 2884/2021г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр.
д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
В конкретния случай от приобщения по делото препис от изп. дело № 2090/2024
г. по описа на ЧСИ В. М. се установява, че същото е образувано по молба от 01.07.2024
г., подадена от „Й. Б.“ ЕАД, с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело
срещу А. А. Р.. С молбата е направено искане съдебният изпълнител да изпрати до
длъжника покана за доброволно изпълнение; да направи справка относно получавано
от длъжника трудово възнаграждение или пенсия и при наличие на такива да наложи
запор върху същите; да извърши справка в регистъра на БНБ за открити на името на
длъжника банкови сметки и при наличие на такива да наложи запор върху същите; с
връчването на поканата за доброволно изпълнение да бъде насрочен опис, оценка и
изземване на движимите вещи на длъжника, находящи се на адреса му.
С разпореждане от 01.07.2024 г. съдебният изпълнител е образувал
изпълнително дело и е разпоредил да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП
и да се извършат поисканите от взискателя действия. Разпоредено е да се изпрати
покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и са начислени такси и приети
разноски по изпълнителното дело.
На 02.07.2024 г. са извършени справки в НБД „Население“ за постоянен и
настоящ адрес на длъжника, както и за родственост, семейно положение и деца на
длъжника. На същата дата са извършени и справки в регистъра на банковите сметки и
сейфове при БНБ относно открити на името на длъжника банкови сметки и сейфове, в
3
НОИ за получавани от длъжника пенсии, в Търговски регистър относно участие в
търговски дружества, както и в НАП относно сключени от длъжника трудови договори
и подадени декларации по Наредба Н-13. От извършената справка в НАП се
установява съществуването на сключен на 05.03.2024 г. трудов договор между А. А. Р.
и ЗК „У.“ АД, който към датата на справката няма данни да е прекратен.
На 03.07.2024 г. е изпратено съобщение изх. № 144766/03.07.2024 г. до А. А. Р.
за образувано изпълнително дело и покана за доброволно изпълнение.
На 03.07.2024 г. е изпратено съобщение с изх. № 144784/03.07.2024 г. до А. А. Р.,
в което е посочено, че на 07.11.2024 г., в 11:30 ч., а при отменяща описа причина на
21.11.2024 г. в 11:30 ч. съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително
изпълнение, както за посочените дати е насрочен опис на движимото му имущество на
адрес: гр. С., „Ч.“ № 18А.
На 12.07.2024 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 144772/03.07.2024 г. до
ЗК „У.“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Същото е получено от ЗК „У.“ АД на 12.07.2024 г. видно от известие за доставяне. Още
същият ден на 12.07.2024 г., ЗК „У.“ АД е уведомило съдебния изпълнител по ел. поща,
че признава вземането срещу А. А. Р. за основателно, както и че ще прави ежемесечни
удръжки от възнараждението му, а на 16.07.2024 г. работодателят входирал писмено
уведомително писмо по чл. 508, ал. 1 ал. 2 ГПК с аналогично съдържание – признава
вземането за основателно и е готов да го плати; няма претенции и наложени запори от
други лица върху същото вземане; трудовото възнаграждение се превежда по
бнаковата сметка на лицето в „Банка ДСК“ АД.
До А. А. Р. е изпратено съобщение с изх. № 144779/03.07.2024 г., в което е
посочено, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, както и всяко друго
възнаграждение по граждански или други видове договори със ЗК „У.“ АД.
На 15.07.2024 г. е изпратено съобщение с изх. № 149909/15.07.2024 г. до А. А. Р.,
в което е посочено, че по образуваното срещу него изпълнително дело на осн. чл. 458
ГПК с удостоверение е присъединена НАП за дължими от него публични задължения
в размер на 70 лв.
На 15.07.2024 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 149911/15.07.2024 г. до
СДВР, с което се налага запор върху лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. №
НОМЕР, собственост на А. А. Р.. На същата дата до длъжника е изпратено съобщение
с изх. № 149913/15.07.2024 г. за наложения запор върху посоченото МПС.
На 18.07.2024 г. до ЗК „У.“ АД е изпратено уточнително съобщение с изх. №
149918/15.07.2024 г. във връзка със запорно съобщение от 03.07.2024 г. Същото е
получено от ЗК „У.“ АД на 18.07.2024 г. видно от известие за доставяне. Още на
следващия ден на 19.07.2024 г. ЗК „У.“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че е
получил уточнителното съобщение за присъединяване на публични вземания към
дълга.
По изпълнителното дело въз основа на наложения запор върху трудовото
възнаграждение са постъпили следните плащания: на 30.07.2024 г. на сумата 932,64
лв., на 29.08.2024 г. на сумата 932,64 лв., на 27.09.2024 г. на сумата 932,64 лв., на
30.10.2024 г. на сумата 932,64 лв., на 28.11.2024 г. на сумата от 54,99 лв.
На 14.11.2024 г. е постъпила молба с вх. № 103778 от адв. Г. Ч. като
пълномощник на А. А. Р. с искане за издаване на удостоверение за размера на дълга,
4
като към молбата е приложено и съответно пълномощно. В изпълнение на искането в
посочената молба на 15.11.2024 г. е издадено удостоверение за дължими суми с изх. №
234462/15.11.2024 г.
По искане на адв. Г. Ч. съобщения с изх. №№ 144766/03.07.2024 г.,
144784/03.07.2024 г., 144779/03.07.2024 г., 149913/15.07.2024 г., 149909/15.07.2024 г. и
изпълнителен лист са били изпратени на пълномощника на длъжника на посочения от
него електронен адрес.
С констативен протокол от 03.12.2024 г. съдебният изпълнител е разпределил
постъпилите по делото суми за погасяване на следните задължения: за такса по т. 26 –
сумата от 266,68 лв., за обикновени такси – сумата от 247,50 лв., за ДДС – сумата от
106,00 лв., за допълнителни разноски – сумата от 15,83 лв., за взискателя – 3079,53 лв.
и НАП – 70 лв., като с три броя преводни нареждания от 03.12.2024 г. е извършил
съответните плащания, включително към взискателя на сумата от 3079,53 лв.
С разпореждане от 05.12.2024 г. съдебният изпълнител е приключил изп. дело №
2090/2024 г. поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението.
Видно от гореизложената хронология не е налице период от повече от две
последователни години, през които не са искани и не са предприемани действия по
принудително изпълнение.
В Тълкувателно решение № 2 от 21.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС неизчерпателно са посочени кои изпълнителни действия пректсват
давността. Прието е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Погасителната давност за процесните вземания е започнала да тече на
21.12.2019 г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, и същата
би изтекла на 21.12.2024 г., но преди тази дата теченето на погасителната давност е
било прекъснато с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
и притежаваното от него МПС. Следва да бъде посочено, че насрочените и
неизвършени реално опис и оценка на движими вещи прекъсват давността, тъй като
висящността на изпълнителното производство (за разлика от исковото такова) следва
да бъде поддържана от взискателя чрез искания за предприемане на съответните
изпълнителни действия. Основание за прекратяване на делото е бездействието на
взискателя и съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да поддържат
тази висящност. Действията, които поддържат висящността на производството, са
тези, които изграждат определен изпълнителен способ. С изпращането на покана за
5
принудително изпълнение до длъжника за провеждане на опис на движимите му вещи
способът "изпълнение върху движими вещи" е започнат и съдебният изпълнител е
обективирал недвусмислено волята си да пристъпи към изпълнение срещу конкретно
имущество на длъжника. При наличие на такова действие не може да се приеме, че е
налице пасивното поведение, съставляващо основание за прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона. Независимо че насрочените по делото описи
не са били проведени, това обстоятелство не влияе върху предпоставките за
прекратяване на делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а единствено върху
отговорността на длъжниците за свързаните с тях разноски.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП), за
срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти (каквито са страните по делото). Възобновяването на
течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), според
който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен
срок е бил спрян за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че погасителната давност за
процесните вземания не е изтекла, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има единствено ответникът, своевременно направил искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв., която сума ищецът следва да
бъде осъден да му заплати.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Инж.
И. И.“ № 90, срещу „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, отрицателен установителен иск по чл. 439
ГПК за установяване на недължимост на следните суми поради изтекла погасителна
давност:
1 281,96 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до
окончателното изплащане;
48,08 лв. – мораторна лихва за периода 17.12.2015-15.11.2017 г.;
220,46 лв. - разноски по заповедното производство, от които 26,60 лв. – държавна
такса и 193,86 лв. – адвокатско възнаграждение,
6
за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.02.2024 г. по ч.гр.д. №
84590/2017 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 2090/2024 г. на ЧСИ В.
М., рег. № ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. А. Р., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., бул. „И. И.“ № 90, да заплати на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, сумата от 480,00 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7